Псалми 88
1 Песен, псалом за Кореевите потомци. За първия певец, по наскърбително боледуване. Поучение на Емана Езраева. Господи Боже Спасителю мой, И денем и нощем съм викал пред Тебе
Psalmus, Canticum psalmi, in finem, filiis Core, pro Maheleth ad respondendum, intellectus Eman Israelitae. Domine Deus salutis meae: in die clamavi, et nocte coram te.
2 Нека дойде молитвата ми пред Твоето присъствие; Приклони ухото Си към вика ми.
Intret in conspectu tuo oratio mea: inclina aurem tuam ad precem meam:
Quia repleta est malis anima mea: et vita mea inferno appropinquavit. (Sheol h7585)
4 Считан съм с ония, които слизат в рова; Станах като човек, който няма помощ,
Aestimatus sum cum descendentibus in lacum: factus sum sicut homo sine adiutorio,
5 Изхвърлен между мъртвите, Като убитите, които лежат в гроба, За които Ти не се сещаш вече, И които са отсечени от ръката Ти.
inter mortuos liber, Sicut vulnerati dormientes in sepulchris, quorum non es memor amplius: et ipsi de manu tua repulsi sunt.
6 Положил си ме в най-дълбокия ров, В тъмни места, в бездните.
Posuerunt me in lacu inferiori: in tenebrosis, et in umbra mortis.
7 Натегна на мене Твоят гняв, И с всичките Си вълни Ти си ме притиснал. (Села)
Super me confirmatus est furor tuus: et omnes fluctus tuos induxisti super me.
8 Отдалечил си от мене познатите ми; Направил си ме гнусен на тях; Затворен съм, и не мога да изляза.
Longe fecisti notos meos a me: posuerunt me abominationem sibi. Traditus sum, et non egrediebar:
9 Окото ми чезне от скръб; Господи, Тебе съм призовавал всеки ден, Простирал съм към Тебе ръцете си.
oculi mei languerunt prae inopia. Clamavi ad te Domine tota die: expandi ad te manus meas.
10 На мъртвите ли ще покажеш чудеса? Или умрелите ще станат и ще Те хвалят? (Села)
Numquid mortuis facies mirabilia: aut medici suscitabunt, et confitebuntur tibi?
11 В гроба ли ще се прогласява Твоето милосърдие, Или в мястото на погибелта
Numquid narrabit aliquis in sepulchro misericordiam tuam, et veritatem tuam in perditione?
12 Ще се познаят ли в тъмнината чудесните Ти дела, И правдата Ти в земята на забравените?
Numquid cognoscentur in tenebris mirabilia tua: et iustitia tua in terra oblivionis?
13 Но аз към Тебе, Господи, извиках; И на ранина молитвата ми ще Те предвари.
Et ego ad te, Domine, clamavi, et mane oratio mea praeveniet te.
14 Господи, защо отхвърли душата ми? Защо криеш лицето Си от мене?
Ut quid Domine repellis orationem meam: avertis faciem tuam a me?
15 От младини съм угнетен и бера душа; Търпя твоите ужаси, и в изумление съм.
Pauper sum ego, et in laboribus a iuventute mea: exaltatus autem, humiliatus sum et conturbatus.
16 Гневът Ти мина върху мене; Страхотиите Ти ме отсякоха.
In me transierunt irae tuae: et terrores tui conturbaverunt me.
17 Като води ме обикалят цял ден, Купно ме окръжават.
Circumdederunt me sicut aqua tota die: circumdederunt me simul.
18 Отдалечил си от мене любим и приятел; Познатите ми са мрак.
Elongasti a me amicum, et proximum: et notos meos a miseria.
