Псалми 88
1 Песен, псалом за Кореевите потомци. За първия певец, по наскърбително боледуване. Поучение на Емана Езраева. Господи Боже Спасителю мой, И денем и нощем съм викал пред Тебе
Canto. Salmo dei figliuoli di Kore. Per il Capo de’ musici. Da cantarsi mestamente. Cantico di Heman, l’Ezrahita. O Eterno, Dio della mia salvezza, io grido giorno e notte nel tuo cospetto.
2 Нека дойде молитвата ми пред Твоето присъствие; Приклони ухото Си към вика ми.
Venga la mia preghiera dinanzi a te, inclina il tuo orecchio al mio grido;
poiché l’anima mia è sazia di mali, e la mia vita è giunta presso al soggiorno dei morti. (Sheol h7585)
4 Считан съм с ония, които слизат в рова; Станах като човек, който няма помощ,
Io son contato fra quelli che scendon nella fossa; son come un uomo che non ha più forza.
5 Изхвърлен между мъртвите, Като убитите, които лежат в гроба, За които Ти не се сещаш вече, И които са отсечени от ръката Ти.
Prostrato sto fra i morti, come gli uccisi che giaccion nella tomba, de’ quali tu non ti ricordi più, e che son fuor della portata della tua mano.
6 Положил си ме в най-дълбокия ров, В тъмни места, в бездните.
Tu m’hai posto nella fossa più profonda, in luoghi tenebrosi, negli abissi.
7 Натегна на мене Твоят гняв, И с всичките Си вълни Ти си ме притиснал. (Села)
L’ira tua pesa su me, e tu m’hai abbattuto con tutti i tuoi flutti. (Sela)
8 Отдалечил си от мене познатите ми; Направил си ме гнусен на тях; Затворен съм, и не мога да изляза.
Tu hai allontanato da me i miei conoscenti, m’hai reso un’abominazione per loro. Io son rinchiuso e non posso uscire.
9 Окото ми чезне от скръб; Господи, Тебе съм призовавал всеки ден, Простирал съм към Тебе ръцете си.
L’occhio mio si consuma per l’afflizione; io t’invoco ogni giorno, o Eterno, stendo verso te le mie mani.
10 На мъртвите ли ще покажеш чудеса? Или умрелите ще станат и ще Те хвалят? (Села)
Opererai tu qualche miracolo per i morti? I trapassati risorgeranno essi a celebrarti? (Sela)
11 В гроба ли ще се прогласява Твоето милосърдие, Или в мястото на погибелта
La tua benignità sarà ella narrata nel sepolcro, o la tua fedeltà nel luogo della distruzione?
12 Ще се познаят ли в тъмнината чудесните Ти дела, И правдата Ти в земята на забравените?
Le tue maraviglie saranno esse note nelle tenebre, e la tua giustizia nella terra dell’oblìo?
13 Но аз към Тебе, Господи, извиках; И на ранина молитвата ми ще Те предвари.
Ma, quant’è a me, o Eterno, io grido a te, e la mattina la mia preghiera ti viene incontro.
14 Господи, защо отхвърли душата ми? Защо криеш лицето Си от мене?
Perché, o Eterno, rigetti tu l’anima mia? Perché nascondi il tuo volto da me?
15 От младини съм угнетен и бера душа; Търпя твоите ужаси, и в изумление съм.
Io sono afflitto, e morente fin da giovane; io porto il peso dei tuoi terrori e sono smarrito.
16 Гневът Ти мина върху мене; Страхотиите Ти ме отсякоха.
I tuoi furori mi son passati addosso; i tuoi terrori m’annientano,
17 Като води ме обикалят цял ден, Купно ме окръжават.
mi circondano come acque ogni giorno, mi attornian tutti assieme.
18 Отдалечил си от мене любим и приятел; Познатите ми са мрак.
Hai allontanato da me amici e compagni; i miei conoscenti sono le tenebre.
