Псалми 88
1 Песен, псалом за Кореевите потомци. За първия певец, по наскърбително боледуване. Поучение на Емана Езраева. Господи Боже Спасителю мой, И денем и нощем съм викал пред Тебе
Canto. Salmo. Dei figli di Core. Al maestro del coro. Su «Macalat». Per canto. Maskil. Di Eman l'Ezraita. Signore, Dio della mia salvezza, davanti a te grido giorno e notte.
2 Нека дойде молитвата ми пред Твоето присъствие; Приклони ухото Си към вика ми.
Giunga fino a te la mia preghiera, tendi l'orecchio al mio lamento.
Io sono colmo di sventure, la mia vita è vicina alla tomba. (Sheol h7585)
4 Считан съм с ония, които слизат в рова; Станах като човек, който няма помощ,
Sono annoverato tra quelli che scendono nella fossa, sono come un morto ormai privo di forza.
5 Изхвърлен между мъртвите, Като убитите, които лежат в гроба, За които Ти не се сещаш вече, И които са отсечени от ръката Ти.
E' tra i morti il mio giaciglio, sono come gli uccisi stesi nel sepolcro, dei quali tu non conservi il ricordo e che la tua mano ha abbandonato.
6 Положил си ме в най-дълбокия ров, В тъмни места, в бездните.
Mi hai gettato nella fossa profonda, nelle tenebre e nell'ombra di morte.
7 Натегна на мене Твоят гняв, И с всичките Си вълни Ти си ме притиснал. (Села)
Pesa su di me il tuo sdegno e con tutti i tuoi flutti mi sommergi.
8 Отдалечил си от мене познатите ми; Направил си ме гнусен на тях; Затворен съм, и не мога да изляза.
Hai allontanato da me i miei compagni, mi hai reso per loro un orrore. Sono prigioniero senza scampo;
9 Окото ми чезне от скръб; Господи, Тебе съм призовавал всеки ден, Простирал съм към Тебе ръцете си.
si consumano i miei occhi nel patire. Tutto il giorno ti chiamo, Signore, verso di te protendo le mie mani.
10 На мъртвите ли ще покажеш чудеса? Или умрелите ще станат и ще Те хвалят? (Села)
Compi forse prodigi per i morti? O sorgono le ombre a darti lode?
11 В гроба ли ще се прогласява Твоето милосърдие, Или в мястото на погибелта
Si celebra forse la tua bontà nel sepolcro, la tua fedeltà negli inferi?
12 Ще се познаят ли в тъмнината чудесните Ти дела, И правдата Ти в земята на забравените?
Nelle tenebre si conoscono forse i tuoi prodigi, la tua giustizia nel paese dell'oblio?
13 Но аз към Тебе, Господи, извиках; И на ранина молитвата ми ще Те предвари.
Ma io a te, Signore, grido aiuto, e al mattino giunge a te la mia preghiera.
14 Господи, защо отхвърли душата ми? Защо криеш лицето Си от мене?
Perché, Signore, mi respingi, perché mi nascondi il tuo volto?
15 От младини съм угнетен и бера душа; Търпя твоите ужаси, и в изумление съм.
Sono infelice e morente dall'infanzia, sono sfinito, oppresso dai tuoi terrori.
16 Гневът Ти мина върху мене; Страхотиите Ти ме отсякоха.
Sopra di me è passata la tua ira, i tuoi spaventi mi hanno annientato,
17 Като води ме обикалят цял ден, Купно ме окръжават.
mi circondano come acqua tutto il giorno, tutti insieme mi avvolgono.
18 Отдалечил си от мене любим и приятел; Познатите ми са мрак.
Hai allontanato da me amici e conoscenti, mi sono compagne solo le tenebre.
