< Псалми 88 >
1 Песен, псалом за Кореевите потомци. За първия певец, по наскърбително боледуване. Поучение на Емана Езраева. Господи Боже Спасителю мой, И денем и нощем съм викал пред Тебе
Ein Psalmlied der Kinder Korah, vorzusingen, von der Schwachheit der Elenden. Eine Unterweisung Hemans, des Esrahiten. HERR, Gott, mein Heiland, ich schreie Tag und Nacht vor dir.
2 Нека дойде молитвата ми пред Твоето присъствие; Приклони ухото Си към вика ми.
Laß mein Gebet vor dich kommen; neige deine Ohren zu meinem Geschrei.
3 Защото се насити душата ми на бедствия, И животът ми се приближи до преизподнята. (Sheol )
Denn meine Seele ist voll Jammers, und mein Leben ist nahe dem Tode. (Sheol )
4 Считан съм с ония, които слизат в рова; Станах като човек, който няма помощ,
Ich bin geachtet gleich denen, die in die Grube fahren; ich bin ein Mann, der keine Hilfe hat.
5 Изхвърлен между мъртвите, Като убитите, които лежат в гроба, За които Ти не се сещаш вече, И които са отсечени от ръката Ти.
Ich liege unter den Toten verlassen wie die Erschlagenen, die im Grabe liegen, deren du nicht mehr gedenkst und die von deiner Hand abgesondert sind.
6 Положил си ме в най-дълбокия ров, В тъмни места, в бездните.
Du hast mich in die Grube hinuntergelegt, in die Finsternis und in die Tiefe.
7 Натегна на мене Твоят гняв, И с всичките Си вълни Ти си ме притиснал. (Села)
Dein Grimm drückt mich; du drängst mich mit allen deinen Fluten. (Sela)
8 Отдалечил си от мене познатите ми; Направил си ме гнусен на тях; Затворен съм, и не мога да изляза.
Meine Freunde hast du ferne von mir getan; du hast mich ihnen zum Greuel gemacht. Ich liege gefangen und kann nicht herauskommen.
9 Окото ми чезне от скръб; Господи, Тебе съм призовавал всеки ден, Простирал съм към Тебе ръцете си.
Meine Gestalt ist jämmerlich vor Elend. HERR, ich rufe dich an täglich; ich breite meine Hände aus zu dir.
10 На мъртвите ли ще покажеш чудеса? Или умрелите ще станат и ще Те хвалят? (Села)
Wirst du denn unter den Toten Wunder tun, oder werden die Verstorbenen aufstehen und dir danken? (Sela)
11 В гроба ли ще се прогласява Твоето милосърдие, Или в мястото на погибелта
Wird man in Gräbern erzählen deine Güte, und deine Treue im Verderben?
12 Ще се познаят ли в тъмнината чудесните Ти дела, И правдата Ти в земята на забравените?
Mögen denn deine Wunder in der Finsternis erkannt werden oder deine Gerechtigkeit in dem Lande, da man nichts gedenkt?
13 Но аз към Тебе, Господи, извиках; И на ранина молитвата ми ще Те предвари.
Aber ich schreie zu dir, HERR, und mein Gebet kommt frühe vor dich.
14 Господи, защо отхвърли душата ми? Защо криеш лицето Си от мене?
Warum verstößest du, HERR, meine Seele und verbirgst dein Antlitz vor mir?
15 От младини съм угнетен и бера душа; Търпя твоите ужаси, и в изумление съм.
Ich bin elend und ohnmächtig, daß ich so verstoßen bin; ich leide deine Schrecken, daß ich fast verzage.
16 Гневът Ти мина върху мене; Страхотиите Ти ме отсякоха.
Dein Grimm geht über mich; dein Schrecken drückt mich.
17 Като води ме обикалят цял ден, Купно ме окръжават.
Sie umgeben mich täglich wie Wasser und umringen mich miteinander.
18 Отдалечил си от мене любим и приятел; Познатите ми са мрак.
Du machst, daß meine Freunde und Nächsten und meine Verwandten sich ferne von mir halten um solches Elends willen.