< Псалми 88 >
1 Песен, псалом за Кореевите потомци. За първия певец, по наскърбително боледуване. Поучение на Емана Езраева. Господи Боже Спасителю мой, И денем и нощем съм викал пред Тебе
Éternel, Dieu de ma délivrance, je crie jour et nuit devant toi.
2 Нека дойде молитвата ми пред Твоето присъствие; Приклони ухото Си към вика ми.
Que ma prière parvienne en ta présence; incline ton oreille à mon cri.
3 Защото се насити душата ми на бедствия, И животът ми се приближи до преизподнята. (Sheol )
Car mon âme est rassasiée de maux, et ma vie touche au séjour des morts. (Sheol )
4 Считан съм с ония, които слизат в рова; Станах като човек, който няма помощ,
Je suis compté parmi ceux qui descendent dans la fosse; je suis comme un homme sans vigueur,
5 Изхвърлен между мъртвите, Като убитите, които лежат в гроба, За които Ти не се сещаш вече, И които са отсечени от ръката Ти.
Gisant parmi les morts, tel que les blessés à mort, qui sont couchés dans le tombeau, dont tu ne te souviens plus, et qui sont séparés de ta main.
6 Положил си ме в най-дълбокия ров, В тъмни места, в бездните.
Tu m'as mis dans la fosse la plus basse, dans les lieux ténébreux, dans les abîmes.
7 Натегна на мене Твоят гняв, И с всичките Си вълни Ти си ме притиснал. (Села)
Ta colère pèse sur moi, et tu m'accables de tous tes flots. (Sélah)
8 Отдалечил си от мене познатите ми; Направил си ме гнусен на тях; Затворен съм, и не мога да изляза.
Tu as éloigné de moi ceux que je connais; tu m'as rendu pour eux un objet d'horreur; je suis enfermé et je ne puis sortir.
9 Окото ми чезне от скръб; Господи, Тебе съм призовавал всеки ден, Простирал съм към Тебе ръцете си.
Mon œil se consume par l'affliction; je t'invoque, ô Éternel, tous les jours; j'étends mes mains vers toi.
10 На мъртвите ли ще покажеш чудеса? Или умрелите ще станат и ще Те хвалят? (Села)
Feras-tu quelque merveille pour les morts? Ou les trépassés se lèveront-ils pour te louer? (Sélah)
11 В гроба ли ще се прогласява Твоето милосърдие, Или в мястото на погибелта
Annoncera-t-on ta bonté dans le tombeau, et ta fidélité dans l'abîme?
12 Ще се познаят ли в тъмнината чудесните Ти дела, И правдата Ти в земята на забравените?
Connaîtra-t-on tes merveilles dans les ténèbres, et ta justice dans la terre d'oubli?
13 Но аз към Тебе, Господи, извиках; И на ранина молитвата ми ще Те предвари.
Et moi, Éternel, je crie à toi; ma prière te prévient dès le matin.
14 Господи, защо отхвърли душата ми? Защо криеш лицето Си от мене?
Éternel, pourquoi rejettes-tu mon âme, et me caches-tu ta face?
15 От младини съм угнетен и бера душа; Търпя твоите ужаси, и в изумление съм.
Je suis affligé et comme expirant dès ma jeunesse; je suis chargé de tes terreurs, je suis éperdu.
16 Гневът Ти мина върху мене; Страхотиите Ти ме отсякоха.
Tes fureurs ont passé sur moi; tes épouvantes me tuent.
17 Като води ме обикалят цял ден, Купно ме окръжават.
Elles m'environnent comme des eaux chaque jour; elles m'enveloppent toutes à la fois.
18 Отдалечил си от мене любим и приятел; Познатите ми са мрак.
Tu as éloigné de moi amis et compagnons; ceux que je connais, ce sont les ténèbres.