Псалми 88
1 Песен, псалом за Кореевите потомци. За първия певец, по наскърбително боледуване. Поучение на Емана Езраева. Господи Боже Спасителю мой, И денем и нощем съм викал пред Тебе
Cantique. Psaume. Pour les fils de Coré. Au chef de musique, sur Mahalath-Leannoth. Pour instruire. D’Héman, l’Ezrakhite. Éternel, Dieu de mon salut! j’ai crié de jour [et] de nuit devant toi.
2 Нека дойде молитвата ми пред Твоето присъствие; Приклони ухото Си към вика ми.
Que ma prière vienne devant toi, incline ton oreille à mon cri.
Car mon âme est rassasiée de maux, et ma vie touche au shéol. (Sheol h7585)
4 Считан съм с ония, които слизат в рова; Станах като човек, който няма помощ,
Je suis compté parmi ceux qui descendent dans la fosse, je suis comme un homme qui n’a pas de force,
5 Изхвърлен между мъртвите, Като убитите, които лежат в гроба, За които Ти не се сещаш вече, И които са отсечени от ръката Ти.
Gisant parmi les morts, comme les tués qui sont couchés dans le sépulcre, desquels tu ne te souviens plus, et qui sont retranchés de ta main.
6 Положил си ме в най-дълбокия ров, В тъмни места, в бездните.
Tu m’as mis dans une fosse profonde, dans des lieux ténébreux, dans des abîmes.
7 Натегна на мене Твоят гняв, И с всичките Си вълни Ти си ме притиснал. (Села)
Ta fureur s’est appesantie sur moi, et tu m’as accablé de toutes tes vagues. (Sélah)
8 Отдалечил си от мене познатите ми; Направил си ме гнусен на тях; Затворен съм, и не мога да изляза.
Tu as éloigné de moi ceux de ma connaissance, tu m’as mis en abomination auprès d’eux; je suis enfermé, et je ne puis sortir.
9 Окото ми чезне от скръб; Господи, Тебе съм призовавал всеки ден, Простирал съм към Тебе ръцете си.
Mon œil se consume d’affliction; j’ai crié à toi, Éternel, tous les jours; j’ai étendu mes mains vers toi.
10 На мъртвите ли ще покажеш чудеса? Или умрелите ще станат и ще Те хвалят? (Села)
Feras-tu des merveilles pour les morts? ou les trépassés se lèveront-ils pour te célébrer? (Sélah)
11 В гроба ли ще се прогласява Твоето милосърдие, Или в мястото на погибелта
Racontera-t-on ta bonté dans le sépulcre, ta fidélité dans l’abîme?
12 Ще се познаят ли в тъмнината чудесните Ти дела, И правдата Ти в земята на забравените?
Connaîtra-t-on tes merveilles dans les ténèbres, et ta justice dans le pays de l’oubli?
13 Но аз към Тебе, Господи, извиках; И на ранина молитвата ми ще Те предвари.
Mais moi, Éternel! je crie à toi, et dès le matin ma prière te prévient.
14 Господи, защо отхвърли душата ми? Защо криеш лицето Си от мене?
Éternel! pourquoi as-tu rejeté mon âme, [et] me caches-tu ta face?
15 От младини съм угнетен и бера душа; Търпя твоите ужаси, и в изумление съм.
Je suis affligé et expirant dès ma jeunesse; je porte tes terreurs, je ne sais où j’en suis.
16 Гневът Ти мина върху мене; Страхотиите Ти ме отсякоха.
Les ardeurs de ta colère ont passé sur moi, tes frayeurs m’ont anéanti;
17 Като води ме обикалят цял ден, Купно ме окръжават.
Elles m’ont environné comme des eaux tout le jour, elles m’ont entouré toutes ensemble.
18 Отдалечил си от мене любим и приятел; Познатите ми са мрак.
Tu as éloigné de moi amis et compagnons; ceux de ma connaissance [me sont] des ténèbres.
