Псалми 88
1 Песен, псалом за Кореевите потомци. За първия певец, по наскърбително боледуване. Поучение на Емана Езраева. Господи Боже Спасителю мой, И денем и нощем съм викал пред Тебе
Koorahilaisten laulu, virsi; veisuunjohtajalle; veisataan kuin: "Sairaus"; esrahilaisen Heemanin mietevirsi. Herra, minun pelastukseni Jumala, päivin ja öin minä huudan sinun edessäsi.
2 Нека дойде молитвата ми пред Твоето присъствие; Приклони ухото Си към вика ми.
Salli minun rukoukseni tulla kasvojesi eteen, kallista korvasi minun huutoni puoleen.
Sillä minun sieluni on kärsimyksistä kylläinen, ja minun elämäni on lähellä tuonelaa. (Sheol h7585)
4 Считан съм с ония, които слизат в рова; Станах като човек, който няма помощ,
Minut luetaan hautaan menevien joukkoon, minä olen kuin mies, jolta voima on poissa.
5 Изхвърлен между мъртвите, Като убитите, които лежат в гроба, За които Ти не се сещаш вече, И които са отсечени от ръката Ти.
Minä olen jätetty kuolleitten joukkoon, olen kuin kaatuneet, jotka haudassa makaavat ja joita sinä et enää muista ja jotka ovat sinun kädestäsi erotetut.
6 Положил си ме в най-дълбокия ров, В тъмни места, в бездните.
Sinä olet laskenut minut syvimpään hautaan, pimeyteen, syviin kuiluihin.
7 Натегна на мене Твоят гняв, И с всичките Си вълни Ти си ме притиснал. (Села)
Sinun vihasi painaa minua, ja kaikki kuohusi sinä vyörytät minun ylitseni. (Sela)
8 Отдалечил си от мене познатите ми; Направил си ме гнусен на тях; Затворен съм, и не мога да изляза.
Sinä olet karkoittanut tuttavani minusta kauas, olet tehnyt minut heille inhoksi; minä olen suljettu sisään enkä pääse ulos.
9 Окото ми чезне от скръб; Господи, Тебе съм призовавал всеки ден, Простирал съм към Тебе ръцете си.
Minun kasvoni ovat kuihtuneet kurjuudesta. Joka päivä minä huudan sinua, Herra, ja ojennan käteni sinun puoleesi.
10 На мъртвите ли ще покажеш чудеса? Или умрелите ще станат и ще Те хвалят? (Села)
Teetkö sinä ihmeitä kuolleille, tai nousevatko haamut sinua kiittämään? (Sela)
11 В гроба ли ще се прогласява Твоето милосърдие, Или в мястото на погибелта
Kerrotaanko haudassa sinun armostasi, manalassa sinun uskollisuudestasi?
12 Ще се познаят ли в тъмнината чудесните Ти дела, И правдата Ти в земята на забравените?
Tunnetaanko sinun ihmeitäsi pimeydessä ja sinun vanhurskauttasi unhotuksen maassa?
13 Но аз към Тебе, Господи, извиках; И на ранина молитвата ми ще Те предвари.
Mutta minä huudan avukseni sinua, Herra, ja minun rukoukseni tulee varhain sinun eteesi.
14 Господи, защо отхвърли душата ми? Защо криеш лицето Си от мене?
Miksi, Herra, hylkäät minun sieluni, miksi peität kasvosi minulta?
15 От младини съм угнетен и бера душа; Търпя твоите ужаси, и в изумление съм.
Minä olen kurja ja lähellä kuolemaa hamasta nuoruudestani, minä kärsin sinun kauhujasi, olen neuvoton.
16 Гневът Ти мина върху мене; Страхотиите Ти ме отсякоха.
Sinun vihasi vyöryy minun ylitseni, sinun hirmusi hukuttavat minut.
17 Като води ме обикалят цял ден, Купно ме окръжават.
Ne saartavat minua kaiken päivää kuin vedet, ne kaikki yhdessä piirittävät minua.
18 Отдалечил си от мене любим и приятел; Познатите ми са мрак.
Ystävät ja toverit sinä olet karkoittanut minusta kauas, pimeys on minun ainoa tuttavani.
