Псалми 88
1 Песен, псалом за Кореевите потомци. За първия певец, по наскърбително боледуване. Поучение на Емана Езраева. Господи Боже Спасителю мой, И денем и нощем съм викал пред Тебе
A Song, a Psalm, by sons of Korah, to the Overseer, 'Concerning the Sickness of Afflictions.' — An instruction, by Heman the Ezrahite. O Jehovah, God of my salvation, Daily I have cried, nightly before Thee,
2 Нека дойде молитвата ми пред Твоето присъствие; Приклони ухото Си към вика ми.
My prayer cometh in before Thee, Incline Thine ear to my loud cry,
For my soul hath been full of evils, And my life hath come to Sheol. (Sheol h7585)
4 Считан съм с ония, които слизат в рова; Станах като човек, който няма помощ,
I have been reckoned with those going down [to] the pit, I have been as a man without strength.
5 Изхвърлен между мъртвите, Като убитите, които лежат в гроба, За които Ти не се сещаш вече, И които са отсечени от ръката Ти.
Among the dead — free, As pierced ones lying in the grave, Whom Thou hast not remembered any more, Yea, they by Thy hand have been cut off.
6 Положил си ме в най-дълбокия ров, В тъмни места, в бездните.
Thou hast put me in the lowest pit, In dark places, in depths.
7 Натегна на мене Твоят гняв, И с всичките Си вълни Ти си ме притиснал. (Села)
Upon me hath Thy fury lain, And [with] all Thy breakers Thou hast afflicted. (Selah)
8 Отдалечил си от мене познатите ми; Направил си ме гнусен на тях; Затворен съм, и не мога да изляза.
Thou hast put mine acquaintance far from me, Thou hast made me an abomination to them, Shut up — I go not forth.
9 Окото ми чезне от скръб; Господи, Тебе съм призовавал всеки ден, Простирал съм към Тебе ръцете си.
Mine eye hath grieved because of affliction, I called Thee, O Jehovah, all the day, I have spread out unto Thee my hands.
10 На мъртвите ли ще покажеш чудеса? Или умрелите ще станат и ще Те хвалят? (Села)
To the dead dost Thou do wonders? Do Rephaim rise? do they thank Thee? (Selah)
11 В гроба ли ще се прогласява Твоето милосърдие, Или в мястото на погибелта
Is Thy kindness recounted in the grave? Thy faithfulness in destruction?
12 Ще се познаят ли в тъмнината чудесните Ти дела, И правдата Ти в земята на забравените?
Are Thy wonders known in the darkness? And Thy righteousness in the land of forgetfulness?
13 Но аз към Тебе, Господи, извиках; И на ранина молитвата ми ще Те предвари.
And I, unto Thee, O Jehovah, I have cried, And in the morning doth my prayer come before Thee.
14 Господи, защо отхвърли душата ми? Защо криеш лицето Си от мене?
Why, O Jehovah, castest Thou off my soul? Thou hidest Thy face from me.
15 От младини съм угнетен и бера душа; Търпя твоите ужаси, и в изумление съм.
I [am] afflicted, and expiring from youth, I have borne Thy terrors — I pine away.
16 Гневът Ти мина върху мене; Страхотиите Ти ме отсякоха.
Over me hath Thy wrath passed, Thy terrors have cut me off,
17 Като води ме обикалят цял ден, Купно ме окръжават.
They have surrounded me as waters all the day, They have gone round against me together,
18 Отдалечил си от мене любим и приятел; Познатите ми са мрак.
Thou hast put far from me lover and friend, Mine acquaintance [is] the place of darkness!
