< Псалми 88 >
1 Песен, псалом за Кореевите потомци. За първия певец, по наскърбително боледуване. Поучение на Емана Езраева. Господи Боже Спасителю мой, И денем и нощем съм викал пред Тебе
A Song. A Psalm by the sons of Korah. For the Chief Musician. To the tune of “The Suffering of Affliction.” A contemplation by Heman, the Ezrahite. LORD, the God of my salvation, I have cried day and night before you.
2 Нека дойде молитвата ми пред Твоето присъствие; Приклони ухото Си към вика ми.
Let my prayer enter into your presence. Turn your ear to my cry.
3 Защото се насити душата ми на бедствия, И животът ми се приближи до преизподнята. (Sheol )
For my soul is full of troubles. My life draws near to Sheol. (Sheol )
4 Считан съм с ония, които слизат в рова; Станах като човек, който няма помощ,
I am counted amongst those who go down into the pit. I am like a man who has no help,
5 Изхвърлен между мъртвите, Като убитите, които лежат в гроба, За които Ти не се сещаш вече, И които са отсечени от ръката Ти.
set apart amongst the dead, like the slain who lie in the grave, whom you remember no more. They are cut off from your hand.
6 Положил си ме в най-дълбокия ров, В тъмни места, в бездните.
You have laid me in the lowest pit, in the darkest depths.
7 Натегна на мене Твоят гняв, И с всичките Си вълни Ти си ме притиснал. (Села)
Your wrath lies heavily on me. You have afflicted me with all your waves. (Selah)
8 Отдалечил си от мене познатите ми; Направил си ме гнусен на тях; Затворен съм, и не мога да изляза.
You have taken my friends from me. You have made me an abomination to them. I am confined, and I can’t escape.
9 Окото ми чезне от скръб; Господи, Тебе съм призовавал всеки ден, Простирал съм към Тебе ръцете си.
My eyes are dim from grief. I have called on you daily, LORD. I have spread out my hands to you.
10 На мъртвите ли ще покажеш чудеса? Или умрелите ще станат и ще Те хвалят? (Села)
Do you show wonders to the dead? Do the departed spirits rise up and praise you? (Selah)
11 В гроба ли ще се прогласява Твоето милосърдие, Или в мястото на погибелта
Is your loving kindness declared in the grave? Or your faithfulness in Destruction?
12 Ще се познаят ли в тъмнината чудесните Ти дела, И правдата Ти в земята на забравените?
Are your wonders made known in the dark? Or your righteousness in the land of forgetfulness?
13 Но аз към Тебе, Господи, извиках; И на ранина молитвата ми ще Те предвари.
But to you, LORD, I have cried. In the morning, my prayer comes before you.
14 Господи, защо отхвърли душата ми? Защо криеш лицето Си от мене?
LORD, why do you reject my soul? Why do you hide your face from me?
15 От младини съм угнетен и бера душа; Търпя твоите ужаси, и в изумление съм.
I am afflicted and ready to die from my youth up. While I suffer your terrors, I am distracted.
16 Гневът Ти мина върху мене; Страхотиите Ти ме отсякоха.
Your fierce wrath has gone over me. Your terrors have cut me off.
17 Като води ме обикалят цял ден, Купно ме окръжават.
They came around me like water all day long. They completely engulfed me.
18 Отдалечил си от мене любим и приятел; Познатите ми са мрак.
You have put lover and friend far from me, and my friends into darkness.