Псалми 88
1 Песен, псалом за Кореевите потомци. За първия певец, по наскърбително боледуване. Поучение на Емана Езраева. Господи Боже Спасителю мой, И денем и нощем съм викал пред Тебе
A Song, a Melody. For the Sons of Korah. To the Chief Musician. On "Mahalath." For alternate Song. An Instructive Psalm. By Heman the Ezrahite. O Yahweh, God of my salvation, By day, have I made outcry, In the night, [also] before thee.
2 Нека дойде молитвата ми пред Твоето присъствие; Приклони ухото Си към вика ми.
Let my prayer, come into thy presence, Bow down thine ear to my loud cry.
For my soul, is sated with misfortunes, And, my life—unto Hades, hath drawn near; (Sheol h7585)
4 Считан съм с ония, които слизат в рова; Станах като човек, който няма помощ,
I am counted with them who descend into the pit, I have become as a man that is without help;
5 Изхвърлен между мъртвите, Като убитите, които лежат в гроба, За които Ти не се сещаш вече, И които са отсечени от ръката Ти.
Among the dead, is my couch, —Like the slain that lie in the grave, Where thou rememberest them no more, Yea, they, from thy hand, are cut off;
6 Положил си ме в най-дълбокия ров, В тъмни места, в бездните.
Thou hast laid me, In the lowest pit, In dark places, In the deeps:
7 Натегна на мене Твоят гняв, И с всичките Си вълни Ти си ме притиснал. (Села)
Upon me, hath rested thine indignation, And, with all thy breakers, hast thou caused affliction. (Selah)
8 Отдалечил си от мене познатите ми; Направил си ме гнусен на тях; Затворен съм, и не мога да изляза.
Thou hast far removed mine acquaintances from me, —Thou hast made me an abomination unto them, Shut up, and I cannot go forth!
9 Окото ми чезне от скръб; Господи, Тебе съм призовавал всеки ден, Простирал съм към Тебе ръцете си.
Mine eye, hath dimmed through affliction; I have called upon thee, O Yahweh, all day long, I have spread out, unto thee, my hands.
10 На мъртвите ли ще покажеш чудеса? Или умрелите ще станат и ще Те хвалят? (Села)
For the dead, wilt thou perform a wonder? Or shall, the shades, arising, give thee thanks? (Selah)
11 В гроба ли ще се прогласява Твоето милосърдие, Или в мястото на погибелта
Shall Thy lovingkindness be recounted in the grave? Thy faithfulness, in destruction?
12 Ще се познаят ли в тъмнината чудесните Ти дела, И правдата Ти в земята на забравените?
Shall any wonder of thine, be known in the dark? Or, thy righteousness, in the land of forgetfulness?
13 Но аз към Тебе, Господи, извиках; И на ранина молитвата ми ще Те предвари.
But, I, unto thee, O Yahweh, have cried for help, And, in the morning, my prayer will confront thee!
14 Господи, защо отхвърли душата ми? Защо криеш лицето Си от мене?
Wherefore, O Yahweh, shouldst thou reject my soul? shouldst thou hide thy face from me?
15 От младини съм угнетен и бера душа; Търпя твоите ужаси, и в изумление съм.
Afflicted have I been, and dying, from youth, I have borne the terror of thee—I shall be distracted!
16 Гневът Ти мина върху мене; Страхотиите Ти ме отсякоха.
Over me, have passed thy bursts of burning anger, The alarms of thee have put an end to me;
17 Като води ме обикалят цял ден, Купно ме окръжават.
They have surrounded me like waters, all the day, They have come circling against me together:
18 Отдалечил си от мене любим и приятел; Познатите ми са мрак.
Thou hast far removed from me, lover and friend, Mine acquaintances, are in darkness.
