Псалми 88
1 Песен, псалом за Кореевите потомци. За първия певец, по наскърбително боледуване. Поучение на Емана Езраева. Господи Боже Спасителю мой, И денем и нощем съм викал пред Тебе
A canticle of a psalm for the sons of Core: unto the end, for Maheleth, to answer understanding of Eman the Ezrahite. O Lord, the God of my salvation: I have cried in the day, and in the night before thee.
2 Нека дойде молитвата ми пред Твоето присъствие; Приклони ухото Си към вика ми.
Let my prayer come in before thee: incline thy ear to my petition.
For my soul is filled with evils: and my life hath drawn nigh to hell. (Sheol h7585)
4 Считан съм с ония, които слизат в рова; Станах като човек, който няма помощ,
I am counted among them that go down to the pit: I am become as a man without help,
5 Изхвърлен между мъртвите, Като убитите, които лежат в гроба, За които Ти не се сещаш вече, И които са отсечени от ръката Ти.
Free among the dead. Like the slain sleeping in the sepulchres, whom thou rememberest no more: and they are cast off from thy hand.
6 Положил си ме в най-дълбокия ров, В тъмни места, в бездните.
They have laid me in the lower pit: in the dark places, and in the shadow of death.
7 Натегна на мене Твоят гняв, И с всичките Си вълни Ти си ме притиснал. (Села)
Thy wrath is strong over me: and all thy waves thou hast brought in upon me.
8 Отдалечил си от мене познатите ми; Направил си ме гнусен на тях; Затворен съм, и не мога да изляза.
Thou hast put away my acquaintance far from me: they have set me an abomination to themselves. I was delivered up, and came not forth:
9 Окото ми чезне от скръб; Господи, Тебе съм призовавал всеки ден, Простирал съм към Тебе ръцете си.
My eyes languished through poverty. All the day I cried to thee, O Lord: I stretched out my hands to thee.
10 На мъртвите ли ще покажеш чудеса? Или умрелите ще станат и ще Те хвалят? (Села)
Wilt thou shew wonders to the dead? or shall physicians raise to life, and give praise to thee?
11 В гроба ли ще се прогласява Твоето милосърдие, Или в мястото на погибелта
Shall any one in the sepulchre declare thy mercy: and thy truth in destruction?
12 Ще се познаят ли в тъмнината чудесните Ти дела, И правдата Ти в земята на забравените?
Shall thy wonders be known in the dark; and thy justice in the land of forgetfulness?
13 Но аз към Тебе, Господи, извиках; И на ранина молитвата ми ще Те предвари.
But I, O Lord, have cried to thee: and in the morning my prayer shall prevent thee.
14 Господи, защо отхвърли душата ми? Защо криеш лицето Си от мене?
Lord, why castest thou off my prayer: why turnest thou away thy face from me?
15 От младини съм угнетен и бера душа; Търпя твоите ужаси, и в изумление съм.
I am poor, and in labours from my youth: and being exalted have been humbled and troubled.
16 Гневът Ти мина върху мене; Страхотиите Ти ме отсякоха.
Thy wrath hath come upon me: and thy terrors have troubled me.
17 Като води ме обикалят цял ден, Купно ме окръжават.
They have come round about me like water all the day: they have compassed me about together.
18 Отдалечил си от мене любим и приятел; Познатите ми са мрак.
Friend and neighbour thou hast put far from me: and my acquaintance, because of misery.
