Псалми 88
1 Песен, псалом за Кореевите потомци. За първия певец, по наскърбително боледуване. Поучение на Емана Езраева. Господи Боже Спасителю мой, И денем и нощем съм викал пред Тебе
Korah ih caanawk hanah saam laa. Katoeng kruek zaehoikung, Mahalath ah sak koi Heman Ezrahite ih Maskil. Ka pahlonghaih Angraeng Sithaw, nang khaeah aqum athun kang hangh.
2 Нека дойде молитвата ми пред Твоето присъствие; Приклони ухото Си към вика ми.
Lawk ka thuihaih nang khaeah pha nasoe; ka hanghaih lok na tahngai pae ah.
Ka hinghaih mah raihaih tong boeh moe, ka hinghaih taprong taengah phak boeh. (Sheol h7585)
4 Считан съм с ония, които слизат в рова; Станах като човек, който няма помощ,
Kai loe tangqom thungah caeh kaminawk hoi nawnto ang kroek o hmaek boeh; tha tawn ai kami baktiah ni ka oh sut boeh.
5 Изхвърлен между мъртвите, Като убитите, които лежат в гроба, За които Ти не се сещаш вече, И които са отсечени от ръката Ти.
Kadueh kaminawk salakah vah sut ih kami, kami hum moe, taprong ah pasong o ih baktiah, na ban thung hoiah na takhoe ving moe, anih to na panoek ai boeh.
6 Положил си ме в най-дълбокия ров, В тъмни места, в бездните.
Kathuk koek tangqom, kaving moe, kathuk parai tangqom thungah nang pasong.
7 Натегна на мене Твоят гняв, И с всичките Си вълни Ти си ме притиснал. (Села)
Palung na phuihaih mah kai ang taeh; kai hae na tuiphunawk boih hoiah nang pacaekthlaek. (Selah)
8 Отдалечил си от мене познатите ми; Направил си ме гнусен на тях; Затворен съм, и не мога да изляза.
Kam puinawk to nang lak pae ving; kai hae nihcae mah panuet hanah nang sak; kai nang paung caeng pongah, tasa bangah ka tacawt thai ai boeh.
9 Окото ми чезне от скръб; Господи, Тебе съм призовавал всеки ден, Простирал съм към Тебе ръцете си.
Raihaih mah ka mik amrosak boeh; Angraeng, ni thokkruek nang kang kawk; nang khaeah ka ban kang payangh.
10 На мъртвите ли ще покажеш чудеса? Или умрелите ще станат и ще Те хвалят? (Села)
Kadueh kaminawk hanah dawnrai hmuen na sak pae han maw? Kadueh kaminawk angthawk o ueloe, nang to saphaw o tih maw? (Selah)
11 В гроба ли ще се прогласява Твоето милосърдие, Или в мястото на погибелта
Nam lunghaih to taprong thungah thui o tih maw, to tih ai boeh loe na oepthohhaih to amrohaih thungah thui o tih maw?
12 Ще се познаят ли в тъмнината чудесните Ти дела, И правдата Ти в земята на забравените?
Na sak ih dawnrai hmuennawk to khoving thungah panoek o tih maw? Na toenghaih doeh pahnet thaih prae ah panoek o tih maw?
13 Но аз към Тебе, Господи, извиках; И на ранина молитвата ми ще Те предвари.
Toe Aw Angraeng, kai loe nang khaeah ka qah; akhawn bangah lawkthuihaih loe na hmaa ah phak boeh.
14 Господи, защо отхвърли душата ми? Защо криеш лицето Си от мене?
Angraeng, tipongah ka pakhra nang vah pae ving loe? Tipongah mikhmai nang hawk taak ving loe?
15 От младини съм угнетен и бера душа; Търпя твоите ужаси, и в изумление съм.
Kai loe nawkta nathuem hoi patang ka khang boeh moe, ka duek duih boeh; raihaih nang tongsak pongah kang pho sut boeh.
16 Гневът Ти мина върху мене; Страхотиите Ти ме отсякоха.
Palung na phuihaih mah kai ang kraeng khoep boeh; nang tongsak ih raihaih mah ang paro boeh.
17 Като води ме обикалят цял ден, Купно ме окръжават.
To hmuennawk loe tuibaktiah ka taengah ni thokkruek angzoh o; kai hae nawnto ang takui o.
18 Отдалечил си от мене любим и приятел; Познатите ми са мрак.
Palung ih kami hoi ampuinawk to kai khae hoi kangthla ah nang suek pae, kam puinawk loe vinghaih thungah oh o.
