Псалми 83
1 Асафова псаломска песен. Боже, недей мълча; Не премълчавай, нито бивай безмълвен, Боже;
Боже! Немој замукнути, немој ћутати, нити почивај, Боже!
2 Защото, ето, враговете Ти правят размирие, И ненавистниците Ти са издигнали глава.
Јер ево непријатељи Твоји узавреше, и који Те ненавиде, подигоше главу.
3 Коварен съвет правят против Твоите люде, И се наговарят против скритите Твои.
По народ Твој зло наумише, и договарају се на изабране Твоје.
4 Рекох: Елате да ги изтребим, за да не са народ, И да се не споменава вече името на Израиля.
Рекоше: Ходите да их истребимо између народа да се више не спомиње име Израиљево.
5 Защото единодушно се съгласиха заедно, Направиха съюз против Тебе,
Сложно присташе и супрот Теби веру ухватише:
6 Шатрите на Едом и исмаилите; Моав и агаряните.
Насеља Едомова и Исмаиловци, Моав и Агарени,
7 Гевал, Амон и Амалик, Филистимците с тирските жители;
Гевал и Амон и Амалик, Филистеји с Тирцима;
8 Още и Асирия се съедини с тях, Станаха помощници на Лотовите потомци. (Села)
И Асур удружи се с њима; постадоше мишица синовима Лотовим.
9 Стори им като на мадиамците, Като на Сисара, като на Якова при потока Кисон,
Учини им онако као Мадијану, као Сисари, као Јавину на потоку Кисону.
10 Които загинаха в Ендор, Ставайки тор на земята.
Који су истребљени у Аендору, нагнојише собом земљу.
11 Направи благородните им като Орива и Зива, Дори всичките им първенци като Зевея и Салмана,
Уради с њима, с кнезовима њиховим, као с Оривом и Зивом, и са свима главарима њиховим као са Зевејем и Салманом.
12 Които рекоха: Да усвоим за себе си Божиите заселища.
Јер говоре: Освојимо насеља Божија.
13 Боже мой, направи ги като въртящия се прах, Като плява пред вятъра.
Боже мој! Заповеди нека буду као прах, као песак пред ветром.
14 Както огънят изгаря лесовете, И както пламъкът запалва горите.
Као што огањ сажиже шуму, и као пламен што запаљује горе,
15 Така ги прогони с урагана Си, И смути ги с бурята Си.
Тако их погнај буром својом и вихором својим смети их.
16 Покрий лицата им с позор, За да потърсят Твоето име, Господи.
Покриј лице њихово срамотом, да би тражили име Твоје, Господе!
17 Нека се посрамят и ужасят за винаги, Да! нека се смутят и погинат,
Нека се стиде и сраме довека, нека се смету и изгину!
18 За да познаят, че Ти, Чието име е Иеова, Един си Всевишен над цялата земя.
И нека знају да си Ти, коме је име Господ, једини највиши над свом земљом.
