< Псалми 81 >

1 За първия певец, на гетския инструмент. Асафов псалом. Пейте радостно на Бога наша сила; Възкликнете към Якововия Бог.
To the Chief Musician. On "the Gittith." Asaph’s. Shout ye for joy, unto God our strength, Sound the note of triumph, to the God of Jacob;
2 Запейте псалом и звънете тъпанче. Благозвучна арфа и псалтир.
Raise a melody, and strike the timbrel, The lyre so sweet, with the harp:
3 Засвирете с тръба на новолуние, На пълнолуние, в деня на нашия празник.
Blow, at the new moon, the horn, At the full moon, for the day of our sacred festival:
4 Защото това е закон за Израиля, Наредба от Якововия Бог.
For, a statute to Israel, it is, A regulation, by the God of Jacob;
5 Той го заповяда за заявление всред Иосифа. Когато излезе против Египетската земя, Гдето чух език, който не познавах.
A testimony in Joseph, he appointed it, When he went forth over the land of Egypt: A language I liked not, used I to hear;
6 Отстраних рамото му изпод товар; Ръцете му се отърваха от кош.
I took away, from the burden, his shoulder, his hands, from the clay, were set free.
7 В скръбно време и ме призова, и Аз те избавих; Отговорих ти в скришно място на гръма Изпитах те при водите на Мерива. (Села)
In distress, thou didst cry, and I delivered thee, —I answered thee, within a hiding-place of thunder, I proved thee by the waters of Meribah. (Selah)
8 Слушайте, люде Мои, и ще заявя пред вас, Израилю, ако би Ме послушал:
Hear, O my people, and I will adjure thee, O Israel, if thou wilt hearken unto me!
9 Да няма всред тебе чужди богове, И да се не поклониш на чужд бог,
There shall not be, within thee, a foreign GOD, —Neither shalt thou bow down to a strange GOD:
10 Аз съм Господ твоят Бог. Който те възведох из Египетската земя; Отвори широко устата си, и ще ги изпълня.
I, Yahweh, am thy God, Who brought thee up out of the land of Egypt, —Open wide thy mouth, that I may fill it.
11 Но людете Ми не послушаха гласа Ми; Израил не Ме искаше.
But my people, hearkened not, unto my voice, Even, Israel, inclined not unto me.
12 Затова ги оставих да вървят по упорството на сърцето си, За да ходят по своите си намерения.
So then I let them go on in the stubbornness of their own heart, They might walk in their own counsels!
13 Дано Ме бяха слушали людете Ми, Да беше ходил Израил по Моите пътища!
If, my people, were hearkening unto me, [If, ] Israel, in my ways, would walk,
14 Скоро бих покорил неприятелите им, И срещу противниците им бих обърнал ръката Си,
Right soon, their foes, would I subdue, And, against their adversaries, would I turn my hand:
15 Даже ненавистниците на Господа щяха да се преструват за покорни Нему; А благоденственото време на тия щеше да трае за винаги;
The haters of Yahweh, should come cringing unto him, Then let their own good time be age-abiding!
16 И Той щеше да ги храни с най-изрядната пшеница; И с мед от скала щях да те наситя.
Then would he feed them from the marrow of the wheat, Yea, out of the rock—with honey, would I satisfy thee.

< Псалми 81 >