Псалми 81
1 За първия певец, на гетския инструмент. Асафов псалом. Пейте радостно на Бога наша сила; Възкликнете към Якововия Бог.
“For the leader of the music. On the Gittith. A psalm of Asaph.” Sing joyfully to God, our strength! Shout with gladness to the God of Jacob!
2 Запейте псалом и звънете тъпанче. Благозвучна арфа и псалтир.
Raise a song, and strike the timbrel, The sweet-sounding harp, and the psaltery!
3 Засвирете с тръба на новолуние, На пълнолуние, в деня на нашия празник.
Blow the trumpet at the new moon; At the full moon, also, on our festal day!
4 Защото това е закон за Израиля, Наредба от Якововия Бог.
For this is a statute for Israel, A law of the God of Jacob;
5 Той го заповяда за заявление всред Иосифа. Когато излезе против Египетската земя, Гдето чух език, който не познавах.
He appointed it as a memorial in Joseph, When he went out of the land of Egypt, Where he heard a language which he knew not.
6 Отстраних рамото му изпод товар; Ръцете му се отърваха от кош.
“I relieved [[said he]] thy shoulders from their burden; Thy hands were removed from the hod.
7 В скръбно време и ме призова, и Аз те избавих; Отговорих ти в скришно място на гръма Изпитах те при водите на Мерива. (Села)
Thou didst call in trouble, and I delivered thee; In the secret place of thunder I answered thee; I proved thee at the waters of Meribah. (Pause)
8 Слушайте, люде Мои, и ще заявя пред вас, Израилю, ако би Ме послушал:
Hear, O my people! and I will admonish thee! O Israel! that thou wouldst hearken to me!
9 Да няма всред тебе чужди богове, И да се не поклониш на чужд бог,
Let there be no strange god within thee, Nor worship thou any foreign god!
10 Аз съм Господ твоят Бог. Който те възведох из Египетската земя; Отвори широко устата си, и ще ги изпълня.
I Jehovah am thy God, Who brought thee out of the land of Egypt: Open wide thy mouth, and I will fill it!
11 Но людете Ми не послушаха гласа Ми; Израил не Ме искаше.
But my people would not listen to my voice, And Israel would not hearken to me.
12 Затова ги оставих да вървят по упорството на сърцето си, За да ходят по своите си намерения.
So I gave them up to the obstinacy of their hearts, And they walked according to their own devices.
13 Дано Ме бяха слушали людете Ми, Да беше ходил Израил по Моите пътища!
“O that my people had hearkened to me! That Israel had walked in my ways!
14 Скоро бих покорил неприятелите им, И срещу противниците им бих обърнал ръката Си,
Soon would I have brought low their enemies, And turned my hand against their adversaries.
15 Даже ненавистниците на Господа щяха да се преструват за покорни Нему; А благоденственото време на тия щеше да трае за винаги;
The haters of Jehovah should have become suppliants to them, And their prosperity should have endured for ever.
16 И Той щеше да ги храни с най-изрядната пшеница; И с мед от скала щях да те наситя.
With the finest of the wheat I would have fed them, And with honey out of the rock would I have satisfied them.”
