Псалми 81
1 За първия певец, на гетския инструмент. Асафов псалом. Пейте радостно на Бога наша сила; Възкликнете към Якововия Бог.
To the chief Musician upon Gittith, [A Psalm] of Asaph. Sing aloud unto God our strength: make a joyful noise unto the God of Jacob.
2 Запейте псалом и звънете тъпанче. Благозвучна арфа и псалтир.
Take a psalm, and bring hither the timbrel, the pleasant harp with the psaltery.
3 Засвирете с тръба на новолуние, На пълнолуние, в деня на нашия празник.
Blow up the trumpet in the new moon, in the time appointed, on our solemn feast day.
4 Защото това е закон за Израиля, Наредба от Якововия Бог.
For this [was] a statute for Israel, [and] a law of the God of Jacob.
5 Той го заповяда за заявление всред Иосифа. Когато излезе против Египетската земя, Гдето чух език, който не познавах.
This he ordained in Joseph [for] a testimony, when he went out through the land of Egypt: [where] I heard a language [that] I understood not.
6 Отстраних рамото му изпод товар; Ръцете му се отърваха от кош.
I removed his shoulder from the burden: his hands were delivered from the pots.
7 В скръбно време и ме призова, и Аз те избавих; Отговорих ти в скришно място на гръма Изпитах те при водите на Мерива. (Села)
Thou calledst in trouble, and I delivered thee; I answered thee in the secret place of thunder: I proved thee at the waters of Meribah. (Selah)
8 Слушайте, люде Мои, и ще заявя пред вас, Израилю, ако би Ме послушал:
Hear, O my people, and I will testify unto thee: O Israel, if thou wilt hearken unto me;
9 Да няма всред тебе чужди богове, И да се не поклониш на чужд бог,
There shall no strange god be in thee; neither shalt thou worship any strange god.
10 Аз съм Господ твоят Бог. Който те възведох из Египетската земя; Отвори широко устата си, и ще ги изпълня.
I [am] the LORD thy God, which brought thee out of the land of Egypt: open thy mouth wide, and I will fill it.
11 Но людете Ми не послушаха гласа Ми; Израил не Ме искаше.
But my people would not hearken to my voice; and Israel would none of me.
12 Затова ги оставих да вървят по упорството на сърцето си, За да ходят по своите си намерения.
So I gave them up unto their own hearts’ lust: [and] they walked in their own counsels.
13 Дано Ме бяха слушали людете Ми, Да беше ходил Израил по Моите пътища!
Oh that my people had hearkened unto me, [and] Israel had walked in my ways!
14 Скоро бих покорил неприятелите им, И срещу противниците им бих обърнал ръката Си,
I should soon have subdued their enemies, and turned my hand against their adversaries.
15 Даже ненавистниците на Господа щяха да се преструват за покорни Нему; А благоденственото време на тия щеше да трае за винаги;
The haters of the LORD should have submitted themselves unto him: but their time should have endured for ever.
16 И Той щеше да ги храни с най-изрядната пшеница; И с мед от скала щях да те наситя.
He should have fed them also with the finest of the wheat: and with honey out of the rock should I have satisfied thee.
