< Псалми 80 >
1 За първия певец, по като кринове е заявлението. Асафов псалом. Послушай, Пастирю Израилев, Който водиш като стадо Иосифа; Ти, който обитаваш между херувимите, възсияй.
Give ear, O Shepherd of Israel, you that lead Joseph like a flock; you that dwell between the cherubim, shine forth.
2 Пред Ефрема Вениамина и Манасия раздвижи силата Си, И дойди да ни спасиш.
Before Ephraim and Benjamin and Manasseh stir up your strength, and come and save us.
3 Възвърни ни, Боже, и осияй с лицато Си; И ще се спасим.
Turn us again, O God, and cause your face to shine; and we shall be saved.
4 Господи Боже на Силите До кога ще пазиш гняв против молитвите на людете Си?
O LORD God of hosts, how long will you be angry against the prayer of your people?
5 Даваш им да ядат хляб със сълзи. И поиш ги изобилно със сълзи.
You feed them with the bread of tears; and give them tears to drink in great measure.
6 Направил си ни предмет, на разпра между съседите ни; И неприятелите ни се смеят помежду си.
You make us a strife to our neighbors: and our enemies laugh among themselves.
7 Възвърни ни Боже на Силите, Осияй с лицето Си и ще се спасим,
Turn us again, O God of hosts, and cause your face to shine; and we shall be saved.
8 Пренесъл си лоза из Египет. И като си изгонил народите нея си насадил.
You have brought a vine out of Egypt: you have cast out the heathen, and planted it.
9 Приготвил си място пред нея; И тя е пуснала дълбоко корени, и е изпълнила земята.
You prepared room before it, and did cause it to take deep root, and it filled the land.
10 Покриха се бърдата със сянката й; И клоновете й станаха като изящните кедри,
The hills were covered with the shadow of it, and the boughs thereof were like the goodly cedars.
11 Простря клончетата до морето. И ластарите си до Евфрат.
She sent out her boughs to the sea, and her branches to the river.
12 Защо си съборил плетищата й, Та я берат всички, които минават през пътя?
Why have you then broken down her hedges, so that all they which pass by the way do pluck her?
13 Запустява я глиган от гората, И полските зверове я пояждат.
The boar out of the wood does waste it, and the wild beast of the field does devour it.
14 Обърни се, молим Ти се, Боже на Силите, Погледни от небето, и виж, и посети тая лоза,
Return, we beseech you, O God of hosts: look down from heaven, and behold, and visit this vine;
15 И защити това, което е насадила Твоята десница, И отрасъла
And the vineyard which your right hand has planted, and the branch that you made strong for yourself.
16 Тя биде изгорена с огън; отсечена биде; Погиват при заплахата на лицето Ти.
It is burned with fire, it is cut down: they perish at the rebuke of your countenance.
17 Нека бъде ръката Ти върху мъжа на Твоята десница Върху човешкия син, когото си направил силен за Себе Си.
Let your hand be on the man of your right hand, on the son of man whom you made strong for yourself.
18 Така ние не ще се отклоним от Тебе; Съживи ни и ще призовем Твоето име.
So will not we go back from you: quicken us, and we will call on your name.
19 Възвърни ни, Господи Боже на Силите; Осияй с лицето Си, и ще се спасим.
Turn us again, O LORD God of hosts, cause your face to shine; and we shall be saved.