Псалми 79
1 Асафов псалом. Боже, народите дойдоха в наследството Ти, Оскверниха светия Твой храм, Обърнаха Ерусалим на развалини,
Ein salme av Asaf. Gud, heidningar er komen inn i arven din, dei hev gjort ditt heilage tempel ureint, dei hev gjort Jerusalem til steinhaugar.
2 Мъртвите тела на слугите Ти дадоха за ястие на небесните птици, Месата на светиите Ти на земните зверове,
Dei hev gjeve liki av dine tenarar til føda for fuglarne under himmelen, kjøtet av dine trugne til landsens villdyr.
3 Проляха кръвта им като вода около Ерусалим; И нямаше кой да ги погребва.
Dei hev rent ut deira blod som vatn kringum Jerusalem, og det var ingen som jorda deim.
4 Станахме за укор пред съседите си, Присмех и поругание пред околните си.
Me hev vorte til spott for våre grannar, til hæding og lått for deim som bur ikring.
5 До кога, Господи? Ще се гневиш ли винаги? Ще гори ли като огън ревността Ти?
Kor lenge, Herre, vil du æveleg vera vreid? Kor lenge skal din brennhug loga som eld?
6 Излей гнева Си на народите, които не Те познават, И на царствата, които не призовават името Ти;
Renn din harme ut yver heidningarne som ikkje kjenner deg, og yver dei kongerike som ikkje kallar på ditt namn!
7 Защото изпоядоха Якова, И пасбищата му запустяха.
For dei hev ete upp Jakob, og hans bustad hev dei øydelagt.
8 Не спомняй против нас беззаконията на прадедите ни Дано ни предварят скоро Твоите благи милости. Защото станахме много окаяни.
Kom ikkje i hug mot oss synderne åt våre forfeder, lat di miskunn snart koma imot oss, for me er svært utmødde!
9 Помогни ни, Боже Спасителю наш, заради славата на Твоето име; Избави ни и очисти греховете ни, заради името Си.
Hjelp oss, du vår Frelse-Gud, for ditt namns æra skuld! og frels oss og forlat oss våre synder for ditt namn skuld!
10 Защо да рекат народите: Где е техният Бог? Нека се знае, пред очите ни, между народите Възмездието за пролятата кръв на слугите Ти.
Kvifor skal heidningarne segja: «Kvar er deira Gud?» Lat det for våre augo verta kjent millom heidningarne, at det kjem hemn yver det utrende blodet av dine tenarar!
11 Нека дойде пред Тебе въздишането на затворниците; Според великата Твоя сила опази осъдените на смърт;
Lat sukken frå den bundne koma for di åsyn! So sterk som armen din er, spar daudens born!
12 И възвърни седмократно в пазухата на съседите ни Укора, с който укориха Тебе, Господи.
Gjev våre grannar sjufald att i deira fang den spott som dei hev spotta deg med, Herre!
13 Така ние, Твоите люде и овцете на пасбището Ти, Ще те славословим до века, Из род в род ще разгласяваме Твоята хвала.
Og me, ditt folk og den hjord du beiter, me vil lova deg æveleg, frå ætt til ætt vil me kunngjera din pris.
