Псалми 78
1 Асафово поучение. Слушайте, люде мои, поучението ми: Приклонете ушите си към думите на устата ми.
Nkunga Asafi. A batu bama, wanu malongi mama! Dimbanu mambu ma munu ama.
2 Ще отворя устата си в притча, Ще произнеса гатанки от древността.
Ndiela zibula munu ama mu tuba zingana ayi ndiela samuna mambu ma suama, mambu makhulu;
3 Това, което чухме и научихме, И нашите бащи ни разказаха,
momo tuwa ayi momo tuzaba ayi momo bakulu beto batukamba;
4 Няма да го скрием от чадата им в идното поколение, Но ще повествуваме хвалите на Господа, Неговата сила и чудесните дала, които извърши,
Tulendi masuekila ko bana bawu; tuela samuna kuidi tsungi yinkuiza mavanga ma Yave mafueti zitusu, lulendo luandi ayi matsiminanga momo kavanga.
5 Защото Той постави свидетелство в Якова, И положи закон в Израиля, За които заповяда в Израиля, За които заповяда на бащите ни Да ги възвестяват чадата си,
Wuvana zithumunu mu diambu di Yakobi. Wukubika Mina mu Iseli, ayi wutumina bakulu beto muingi bamilonga kuidi bana bawu;
6 За да ги знае идното поколение, Децата, които щяха да се родят, - Които да настанат и да ги разказват на своите чада.
buna tsungi yinkuiza, yela zaba mawu buela bana bobo babutuki ko ayi bawu mamvawu mu thangu awu bela yolukila bana bawu;
7 За да възложат надеждата си на Бога, И да не забравят делата на Бога, Но да пазят Неговите заповеди,
buna bela tula diana diawu mu Nzambi, ayi balendi zimbakana mavanga mandi ko, vayi bela keba zithumunu ziandi;
8 И да не станат като бащите си, Упорито и непокорно поколение, Поколение, което не утвърди сърцето си. И чийто дух не биде непоколебим за Бога.
Balendi ba banga bakulu bawu ko; tsungi yikambulu bulemvo, ayi tsungi yi matingu; bobo mintima misia ba mifuana ko kuidi Nzambi bobo pheve yisia yikuikama kuidi Nzambi ko.
9 Ефремците, макар въоръжени и запъващи лъкове, Върнаха се назад в деня на боя.
Batu ba Efalayimi bobo baba ayi mimbasa, bavutuka ku mbusa mu lumbu ki mvita.
10 Не опазиха завета на Бога, И в закона Му не склониха да ходят,
Basi keba ko Nguizani yi Nzambi, ayi bamanga zingila boso buididi Mina miandi.
11 А забравиха Неговите деяния И чудесните дела, които им показа.
Bazimbakana momo kavanga; matsiminanga momo kabamonisa.
12 Пред бащите им извърши чудеса В Египетската земя, в полето Танис
Wuvanga bikumu va ntuala bakulu bawu mu tsi yi Ezipite; mu zunga ki Tsowani.
13 Раздвои морето и ги преведе, И направи водите да стоят като грамада.
Wuvasa mbu ayi wuba viokila muawu; wutelimisa nlangu dio ngui banga baka.
14 Води ги денем с облак, И цялата нощ с огнена виделина.
Wuba diatisa mu dituti va muini, ayi mu kiezila ki mbazu va builu bu mvimba.
15 Разцепи канари в пустинята, И ги напои изобилно като от бездни.
Wubasa matadi mu dikanga, ayi wuba vana nlangu wuwombo banga mbu;
16 И изведе потоци из канарата, И направи да потекат води като реки.
Wutotula mimvuila minlangu mu ditadi ayi wukumbisa minlangu banga minlangu minneni.
17 Но те продължиха да Му съгрешават още И да огорчават Всевишния в безводната страна.
Vayi babuela tatamana sumuka diaka va ntualꞌandi; batinguna Nzambi Yizangama mu dikanga.
18 Със сърцето си изпитаха Бога, Като искаха ястия за лакомството си,
Batota Nzambi mu luzolo lungolo, mu lombanga mu kingolo bidia biobi batomba.
19 И говориха против Бога, казвайки: Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?
Batubidila Nzambi batuba: “Nzambi beki kuandi bu kubikila meza mu dikanga e?
20 Ето, Той удари канарата, та потекоха води и потоци преляха; А може ли и хляб да даде, или да достави месо за людете Си?
Bu kabula ditadi dingolo, mbadi nlangu wutotuka ayi mimvuila mikumba mu buwombo vayi buna wulendi kuandi kutuvana bidia e? Wulendi kuandi kubika zimbizi mu diambu di batu bandi e?”
21 Затова Господ чу и се разгневи, И огън пламна против Якова, А още и гняв обсипа Израиля;
Yave bu kaba wa, wufuema ngolo, mbazu andi yilema mu diambu di Yakobi ayi miangu miandi mibuila Iseli.
22 Защото не повярваха в Бога, Нито Му уповаваха, че ще ги избави.
Bila basia wilukila Nzambi ko, voti basia tula diana diawu mu khudulu andi ko.
23 При все това Той заповяда на облаците горе, И отвори небесните врати,
Muaki wuvana lutumunu kuidi matuti ma yilu ayi wuzibula mielo mi diyilu;
24 Та им наваля манна да ядат И даде им небесно жито.
Wunokisa mana mu diambu di batu muingi badia; wuba vana zitheti zi diyilu.
25 Всеки ядеше ангелски хляб; Прати им храна до насита.
Batu badia dipha di zimbasi; wuba fidisila bidia bioso biobi balenda dia.
26 Подигна източен вятър на небето, И със силата Си докара южния вятър.
Wuvevumuna phemo yi Esite mu diyilu. Wudiata ku ntuala phemo yi Sude mu lulendo luandi.
27 Наваля върху тях и месо изобилно като прах, И птици крилати много като морския пясък;
Wuba nokisila zimbizi banga mbungi-mbungi; zinuni zieti dumuka banga nzielo yi mbu.
28 И направи ги да падат всред стана им, Около жилищата им.
Wuba buisila biawu va khatitsika ka kiawu; muyenda zinzo ziawu zioso zingoto.
29 И тъй, ядоха и се преситиха, Като им даде това, което желаеха.
Badia nate bayukuta kuwombo; ayi wuba vana biobi baleba mu kingolo.
30 А докато още не бяха се отказали от лакомството си, И ястието им бе в устата им,
Tuamina batamba bidia biobi baleba mu kingolo mbusa, buela bikidi mu miunu miawu.
31 Гневът Божий ги обсипа та изби по-тлъстите от тях, И повали отборните на Израиля.
Nganzi yi Nzambi yi babuila; wuvonda bobo baluta ba zinitu zingolo mu bawu; wuvonda bana ba matoko ma Iseli.
32 При всичко това те следваха да съгрешават, И не вярваха поради чудесните Му дела.
Ka diambu ko mambu moso momo, batatamana vola masumu ka diambu ko matsiminanga mandi, basia wilukila ko.
33 Затова Той изнуряваше дните им със суета, И годините им с ужас.
Buna wumanisa bilumbu biawu mu phamba ayi mimvu miawu mu tsisi.
34 Когато ги умъртвяваше, тогава питаха за Него, Та изново търсеха Бога ревностно;
Kadika khumbu kaba kuba vondanga, tombanga baba kuntombanga, balukanga nsualu-nsualu diaka kuidi niandi.
35 И спомниха, че Бог им беше канара, И всевишният Бог техен изкупител.
Batebuka moyo ti Nzambi niandi wuba dibanga diawu ayi Nzambi Yizangama niandi nkudi awu.
36 Но с устата си Го ласкаеха, И с езика си Го лъжеха;
Vayi buna bankamba mambu ma lueki mu miunu miawu bamvuna mu ludimi luawu.
37 Защото сърцето им не беше право пред Него, Нито бяха верни на завета Му.
Mintima miawu misia ba mifuana kuidi niandi ko basia ba bakuikama ko mu Nguizani andi.
38 Но Той, като многомилостив, прощаваше беззаконието им и не ги погубваше; Да! много пъти въздържаше гнева Си, И не подигаше всичкото Си негодувание;
Vayi niandi wuba nkua kiadi wuba lemvukila mambimbi mawu kasia babunga ko thangu ka thangu wudekula nganzi andi ayi kasia totula ko miangu miandi mioso.
39 И си спомняше, че бяха плът, Вятър, който прехожда и не се връща.
Wutebuka moyo ti baba minsuni kaka; phemo yeti vioka yoyi yilendi vutuka ko. Ayi wulendi buela vutuka ko.
40 Колко пъти Го огорчаваха в пустинята И Го разгневяваха в безводната страна,
Zikhumbu ziwombo bantingunina mu dikanga, ayi bansoka mu bibuangu bikambulu batu.
41 Като изново изпитваха Бога, И предизвикваха Светия Израилев!
Khumbu ka khumbu baba vutukilanga diaka tota Nzambi; bafuemisa mutu wunlongo wu Iseli kiadi.
42 Не си спомнюваха силата на ръката Му В деня, когато ги избави от противника,
Basia tebukila ko moyo lulendo luandi mu lumbu kioki kaba kula mu mioko mi mutu wuba yamisa;
43 Как показа в Египет знаменията Си, И чудесата на полето Танис,
mu lumbu kamonisa bidimbu bi bikumu biandi mu Ezipite, mambu mandi matsiminanga mu ndambu tsi yi Tsowani
44 И превърна вадите им в кръв, И потоците им, та не можаха да пият;
wukitula minlangu miawu menga; basia buela baka bumina mu mimvuila mi minlangu miawu.
45 Как прати върху тях рояци мухи, които ги изпоядоха, И жаби, които ги изпогубиха,
Wufidisa nkangu zinzinzi ziozi zibadia ayi zinguanga ziozi zi babunga.
46 И предаде произведенията им на гъсеници, И трудовете им на скакалци
Wavana mimbutu miawu mu zitsola kuidi binzienzi biobi basala kuidi makhoko.
47 Как порази с град лозята им, И със светкавици черниците им,
Wumana bunga zindima ziawu zi vinu mu mvula yi matadi ayi minti miawu mi sikomole mu kiozi ki ngolo,
48 И предаде на град добитъка им, И стадата им на мълнии;
wuyekula bibulu biawu kuidi mvula yi matadi ayi minkangu mi mamemi mawu kuidi lusiemo.
49 Как изля върху тях пламенния Си гняв, Негодувание, ярост и неволя, - Нашествие на ангелите на злощастието,
Wuba fidisila nganzi andi yi mbazu, miangu miandi mi ngolo khakumusu, kimbeni weti bunga
50 Изравни пътя за гнева Си, Но пощади от смърт душата им, Но предаде на мор живота им;
Wukubika nsolo mu diambu di nganzi andi kasia kuba tanina ko mu lufua; vayi wuba yekula mu minsongo;
51 Как порази всеки първороден заведе ги като стадо в Египет, Първака на силите им в шатрите на Хама,
Wuvonda bana boso batheti bababakala ba Ezipiti mimbutu mitheti mi zingolo mu zinzo zi ngoto zi Hami.
52 А людете Си изведе като овци и заведе ги като стадо в пустинята,
Vayi wutotula batu bandi banga mamemi; wuba tuadisa banga nkangu wu bibulu mu dikanga.
53 И води ги безопасно, така щото не се бояха, А неприятелите им - морето ги покри;
Wuba diatisila mu luvovomo; diawu basia mona tsisi ko ayi mbu wumina bambeni ziawu.
54 Как ги въведе в светия Си предел. В тая поляна, която десницата Му придоби,
Buna wuba kotisa mu yenda tsi andi yinlongo; ku tsi yi mongo wowo koko kuandi ku lubakala kukibakila.
55 И изгони пред тях народите, Та им ги раздели за наследство с въже, И в шатрите им настани Израилевите племена.
Wukuka makanda ku ntualꞌawu; ayi wuba kabudila mintoto miawu banga kiuka wuvuandisa makanda ma Iseli mu zinzo ziawu.
56 Но въпреки това те изпитваха Всевишния Бог и се бунтуваха против Него, И не пазеха наредбите Му,
Vayi batota Nzambi ayi batinguna Nzambi Yizangama; basia keba zinzengolo ziandi ko.
57 Но връщаха се назад, и обхождаха се неверно както бащите им; Измятаха се като неверен лък.
Banga madisa mawu basia ba bafuana ko ayi basia ba minu ko balendi tudulu diana ko banga wuvenga.
58 Защото Го разгневиха с високите си места, И с ваяните си идоли Го подбуждаха към ревност.
Bamfuemisa mu bibuangu biawu bizangama balemisa kiphala kiandi mu bitumba biawu
59 Чу Бог и възнегодува, И много се погнуси от Израиля,
Nzambi bu kawa, buna wufuema ngolo wutumbu loza mvimba Iseli.
60 Тъй че напусна скинията в Сило, Шатъра, който бе поставил между човеците,
Wuyekula, nzo ngoto mbuabununu yi Silo; nzo yoyo mu kakivuandisa;
61 И предаде на пленение Силата Си, Славата Си в неприятелска ръка.
Wufidisa kesi yi lulendo luandi mu buvika, ayi kiezila kiandi mu mioko mi mbeni.
62 Тоже и людете Си предаде на меч, Като се разгневи на наследстовото Си.
Wuyekula batu bandi mu sabala, wufuemina ngolo kiuka kiandi.
63 Огън пояде момците им, И девиците им не се възпяваха с венчални песни.
Mbazu yi zinisa bamatoko mawu, ayi bandumba ziawu ziozi zisia zaba babakala ko zisia baka ko minkunga mi makuela ko.
64 Свещениците им паднаха от нож; И вдовиците им не плакаха.
Zinganga ziawu zinzambi zimana fuila mu sabala ayi mafuola mawu masia baka bu didila ko.
65 Тогава се събуди Господ като от сън, Като силен мъж, който ободрен от вино, вика;
Buna Yave wukotuka banga mutu wuba wuleka, banga mutu kotukidi mu diambu di vinu kakololo.
66 И, като порази враговете Си, отблъсна ги назад, Та ги предаде на вечно посрамяване.
Wuvutula bambeni bandi ku manima; wuzifuisa zitsoni ka zisukanga ko.
67 При това Той се отказа от Иосифовия шатър, И Ефремовото племе не избра;
Buna wuloza zinzo zi ngoto zi Zozefi, kasia sobula ko dikanda di Efalayimi;
68 Но избра Юдовото племе, Хълма Сион, който възлюби.
Vayi wusobula dikanda di Yuda, mongo wu Sioni, wowo kazola.
69 Съгради светилището Си като небесните възвишения, Като земята, която е утвърдил за винаги.
Wutunga buangu kiandi kinlongo banga bibuangu bizangama, banga ntoto wowo kakubika mu zithangu zioso zi kazimani.
70 Избра и слугата Си Давида, И го взе от кошарите на овците;
Wusobula Davidi kisadi kiandi ayi wumbonga mu ziphangu zi mamemi,
71 Отподир дойните овци го доведе За да пасе людете Му Якова и наследството Му Израиля.
Wumbongila vana vaba mamemi momo kaba sunga mu diambu di kaba nsungi wu batu bandi Yakobi, wu Iseli kiuka kiandi.
72 Така той ги пасеше според незлобието на сърцето си, И ги водеше с изкуството на ръцете си.
Buna Davidi wuba nsungi awu mu ntima wufuana ayi wuba diatisila mu koko ku diela.
