Псалми 78
1 Асафово поучение. Слушайте, люде мои, поучението ми: Приклонете ушите си към думите на устата ми.
Асаф язған «Масқил»: — И Мениң хәлқим, тәлимимни аңлаңлар, Ағзимдики сөзләргә қулақ селиңлар.
2 Ще отворя устата си в притча, Ще произнеса гатанки от древността.
Мән ағзимни бир тәмсил билән ачимән, Қедимки тепишмақларни елан қилимән.
3 Това, което чухме и научихме, И нашите бащи ни разказаха,
Биз буларни аңлиған, билгән, Ата-бовилиримиз уларни бизгә ейтип бәргән.
4 Няма да го скрием от чадата им в идното поколение, Но ще повествуваме хвалите на Господа, Неговата сила и чудесните дала, които извърши,
Биз буларни уларниң әвлатлиридин йошурмаймиз, Келидиған дәвиргә Пәрвәрдигарниң мәдһийилирини, Униң күч-қудритини, Униң қилған карамәт ишлирини баян қилимиз.
5 Защото Той постави свидетелство в Якова, И положи закон в Израиля, За които заповяда в Израиля, За които заповяда на бащите ни Да ги възвестяват чадата си,
Чүнки У Яқупта бир агаһ-гувани бекиткән, Исраилда бир қанунни орнатқан; У ата-бовилиримизға буларни өз пәрзәнтлиригә үгитишни буйруған;
6 За да ги знае идното поколение, Децата, които щяха да се родят, - Които да настанат и да ги разказват на своите чада.
Шундақ қилип келәр дәвир, Йәни туғулидиған балиларму буларни билсун, Уларму орнидин туруп өз балилириға буларни үгәтсун;
7 За да възложат надеждата си на Бога, И да не забравят делата на Бога, Но да пазят Неговите заповеди,
Пәрзәнтлири үмүтини Худаға бағлисун, Тәңриниң қилғанлирини унтумисун, Бәлки Униң әмирлиригә кирсун;
8 И да не станат като бащите си, Упорито и непокорно поколение, Поколение, което не утвърди сърцето си. И чийто дух не биде непоколебим за Бога.
Улар ата-бовилириға охшимисун дәп, Йәни җаһил һәм асий бир дәвир, Өз қәлбини дурус қилмиған, Роһи Тәңригә вапалиқта турмиған бир дәвиргә охшимисун дәп, У шундақ [буйруғандур].
9 Ефремците, макар въоръжени и запъващи лъкове, Върнаха се назад в деня на боя.
Мана Әфраимниң әвлатлири, Қуралланған оқячилар болсиму, Җәң күнидә сәптин янди.
10 Не опазиха завета на Бога, И в закона Му не склониха да ходят,
Улар Худаниң әһдисини тутмиди, Бәлки Униң Тәврат-қанунида меңишни рәт қилди.
11 А забравиха Неговите деяния И чудесните дела, които им показа.
Улар Униң қилғанлирини, Өзлиригә көрсәткән карамәтлирини унтуди.
12 Пред бащите им извърши чудеса В Египетската земя, в полето Танис
У Мисирниң зиминида, Зоанниң даласида, Уларниң ата-бовилириниң көз алдида мөҗизиләрни көрсәткән еди;
13 Раздвои морето и ги преведе, И направи водите да стоят като грамада.
У деңизни бөлүветип, Уларни оттурисидин өткүзгән; Суларни дога-дога қилип тиклиди.
14 Води ги денем с облак, И цялата нощ с огнена виделина.
У күндүздә булут билән, Кечидә от нури билән уларни йетәклиди.
15 Разцепи канари в пустинята, И ги напои изобилно като от бездни.
Чөл-баяванда ташларни йеривәтти, Чоңқур сурлардин урғуп чиққандәк ичимликни мол қилди;
16 И изведе потоци из канарата, И направи да потекат води като реки.
У хада таштин өстәң-еқинларни һасил қилди, Суни дәриялардәк аққузди.
17 Но те продължиха да Му съгрешават още И да огорчават Всевишния в безводната страна.
Бирақ улар йәнә Униң алдида гуна қиливәрди, Чөлдә Һәммидин Алий Болғучиға асийлиқ қилди.
18 Със сърцето си изпитаха Бога, Като искаха ястия за лакомството си,
Улар көңлидә Тәңрини синиди, Нәпсини қандурушқа йемәкликни тәләп қилди.
19 И говориха против Бога, казвайки: Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?
Улар Худани һақарәтләп: — «Тәңри чөл-дәшттә дәстихан салаламду?
20 Ето, Той удари канарата, та потекоха води и потоци преляха; А може ли и хляб да даде, или да достави месо за людете Си?
Мана У қорам ташни урувиди, Сулар урғуп, Еқинлар булақтәк тешип чиқти; Әнди У бизгә нанму берәләмду? Өз хәлқини гөш билән тәминләләмду?» — дейишти.
21 Затова Господ чу и се разгневи, И огън пламна против Якова, А още и гняв обсипа Израиля;
Шуниң билән Пәрвәрдигар аңлап, ғәзәпләнди; Яқупқа от туташти, Исраилға аччиғи көтирилди;
22 Защото не повярваха в Бога, Нито Му уповаваха, че ще ги избави.
Чүнки улар Худаға ишәнмиди, Униң ниҗатлиғиға улар таянмиди,
23 При все това Той заповяда на облаците горе, И отвори небесните врати,
У әрштин булутларни буйруп, Асман дәрвазилирини ачқан еди;
24 Та им наваля манна да ядат И даде им небесно жито.
У улар үстигә «манна»ни яғдуруп, Уларға әрштики ашлиқни бәргән еди;
25 Всеки ядеше ангелски хляб; Прати им храна до насита.
Шуниң билән инсанлар күч егилириниң ненини йегән еди; У уларға қанғичә озуқни әвәткән еди.
26 Подигна източен вятър на небето, И със силата Си докара южния вятър.
Әнди У асманда шәриқ шамили чиқирип, Күчи билән җәнуп шамилиниму елип кәлди;
27 Наваля върху тях и месо изобилно като прах, И птици крилати много като морския пясък;
У гөшни чаң-тозандәк улар үстигә чүшүрди, Деңизлар саһилидики қумлардәк учар-қанатларни яғдурди.
28 И направи ги да падат всред стана им, Около жилищата им.
У буларни уларниң баргаһиниң оттурисиға, Чедирлириниң әтрапиға чүшүрди.
29 И тъй, ядоха и се преситиха, Като им даде това, което желаеха.
Улар болушичә йәп тоюшти, Чүнки уларниң нәпси тартқинини [Худа] уларға кәлтүргән еди.
30 А докато още не бяха се отказали от лакомството си, И ястието им бе в устата им,
Лекин улар нәпси тартқинидин техи зерикмәйла, Гөшни еғизлирида техи чайнаватқинидила,
31 Гневът Божий ги обсипа та изби по-тлъстите от тях, И повали отборните на Израиля.
Худаниң ғәзиви уларға қарита қозғалди; У улардин әң қамәтликлирини қиривәтти, Исраилниң сәрхил яшлирини йәргә урувәтти.
32 При всичко това те следваха да съгрешават, И не вярваха поради чудесните Му дела.
Мана, шундақ болсиму, Улар йәнила давамлиқ гуна қиливәрди, Униң мөҗизилиригә техичила ишәнмиди;
33 Затова Той изнуряваше дните им със суета, И годините им с ужас.
Шуңа У уларниң күнлирини беһудиликтә, Жиллирини дәккә-дүккилик ичидә түгәткүзди.
34 Когато ги умъртвяваше, тогава питаха за Него, Та изново търсеха Бога ревностно;
У уларни өлтүргили турғанда, Андин улар Уни издиди; Улар йолидин йенип, интилип Тәңрини издиди;
35 И спомниха, че Бог им беше канара, И всевишният Бог техен изкупител.
Улар Худаниң уларниң уюлтеши екәнлигини, Һәммидин Алий Болғучи Тәңриниң уларниң һәмҗәмәт-қутқузғучиси екәнлигини есигә кәлтүрди.
36 Но с устата си Го ласкаеха, И с езика си Го лъжеха;
Бирақ улар ағзи билән Униңға хушамәт қилди, Тили билән Униңға ялған сөз қилди;
37 Защото сърцето им не беше право пред Него, Нито бяха верни на завета Му.
Чүнки уларниң көңли Униңға садиқ болмиди, Улар Униң әһдисини чиң тутмиди.
38 Но Той, като многомилостив, прощаваше беззаконието им и не ги погубваше; Да! много пъти въздържаше гнева Си, И не подигаше всичкото Си негодувание;
Бирақ У йәнила рәһимдил еди; Қәбиһлигини кәчүрүп, уларни йоқатмиди; У қайта-қайта Өз ғәзивидин янди, У қәһрини қозғиғини билән һәммини төкмиди.
39 И си спомняше, че бяха плът, Вятър, който прехожда и не се връща.
У уларниң пәқәт әт егилири, Кәтсә қайтип кәлмәс бир нәпәс екәнлигини яд әтти.
40 Колко пъти Го огорчаваха в пустинята И Го разгневяваха в безводната страна,
Улар чөл-дәшттә шунчә көп қетим Униң аччиғини кәлтүрди. Шунчә көп қетим баяванда көңлигә азар бәрди!
41 Като изново изпитваха Бога, И предизвикваха Светия Израилев!
Бәрһәқ, улар қайтидин йолдин чәтнәп Тәңрини синиди, Исраилдики Муқәддәс Болғучиниң жүригини зедә қилди.
42 Не си спомнюваха силата на ръката Му В деня, когато ги избави от противника,
Улар Униң қолини [әслимиди]; Уларни зомигәрниң чаңгилидин һөрлүккә қутқузған күнини, Қандақ қилип Мисирда карамәтләрни яритип, Зоан даласида мөҗизиләрни көрсәткинини есидин чиқарди.
43 Как показа в Египет знаменията Си, И чудесата на полето Танис,
44 И превърна вадите им в кръв, И потоците им, та не можаха да пият;
У [Мисирлиқларниң] дәриялирини, еқинлирини қанға айландуруп, Уларни ичәлмәс қилип қойди;
45 Как прати върху тях рояци мухи, които ги изпоядоха, И жаби, които ги изпогубиха,
Уларниң арисиға нәштәрлик чивинларни топ-топи билән әвәтти, Һалак қилар пақиларни маңдурди;
46 И предаде произведенията им на гъсеници, И трудовете им на скакалци
Уларниң зираәтлирини кепинәк қурутлириға тутуп берип, Мәһсулатлирини чекәткиләргә бәрди;
47 Как порази с град лозята им, И със светкавици черниците им,
Үзүм таллирини мөлдүр билән урдуруп, Әнҗирлирини қирав билән үшшүтивәтти.
48 И предаде на град добитъка им, И стадата им на мълнии;
У калилирини мөлдүргә соқтуруп, Маллирини чақмақ отлирида [көйдүривәтти].
49 Как изля върху тях пламенния Си гняв, Негодувание, ярост и неволя, - Нашествие на ангелите на злощастието,
У уларға ғәзивиниң дәһшәтлигини — Қәһрини, аччиғини һәм еғир күлпәтләрни, Балаю-апәт елип келидиған бир түркүм пәриштиләрниму чүшүрди.
50 Изравни пътя за гнева Си, Но пощади от смърт душата им, Но предаде на мор живота им;
У Өз ғәзиви үчүн бир йолни түзләп қойди; Уларниң җенини өлүмдин айимай, Бәлки һаятини вабаға тапшурди;
51 Как порази всеки първороден заведе ги като стадо в Египет, Първака на силите им в шатрите на Хама,
У Мисирда барлиқ тунҗа туғулған балиларни, Һамниң чедирлирида уларниң ғурури болған тунҗа оғул балилирини қиривәтти.
52 А людете Си изведе като овци и заведе ги като стадо в пустинята,
У падичидәк Өз хәлқини Мисирдин сәпәргә атландуруп, Чөл-баявандин уларни қой падисидәк башлап маңди;
53 И води ги безопасно, така щото не се бояха, А неприятелите им - морето ги покри;
Уларни аман-есән йетәклигәчкә, Улар қорқунучтин халий болуп маңди; Дүшмәнлирини болса, деңиз жутуп кәтти.
54 Как ги въведе в светия Си предел. В тая поляна, която десницата Му придоби,
У уларни Өз муқәддәс зимининиң чегарасиға, Оң қоли егиливалған бу тағлиққа елип кәлди.
55 И изгони пред тях народите, Та им ги раздели за наследство с въже, И в шатрите им настани Израилевите племена.
У әлләрни уларниң алдидин қоғливетип, Зимин үстигә тана тартқузуп өлчәп, уларға тәқсим қилди; Исраил қәбилилирини уларниң чедирлириға олтирақлаштурди.
56 Но въпреки това те изпитваха Всевишния Бог и се бунтуваха против Него, И не пазеха наредбите Му,
Бирақ улар Худани, Һәммидин Алий Болғучини синап аччиқландурди, Униң тапшурған гува-агаһлирини тутмиди;
57 Но връщаха се назад, и обхождаха се неверно както бащите им; Измятаха се като неверен лък.
Бәлки ата-бовлиридәк йолдин тейип асийлиқ қилди, Хаин оқядәк қейип кәтти.
58 Защото Го разгневиха с високите си места, И с ваяните си идоли Го подбуждаха към ревност.
Улар егизликтә қурған ибадәтгаһлар билән Униң ғәзивини қозғиди, Ойма бутлири билән Униң жүригини өртиди.
59 Чу Бог и възнегодува, И много се погнуси от Израиля,
Худа уларни аңлап ғәзәпләнди, Исраилдин интайин йиргәнди.
60 Тъй че напусна скинията в Сило, Шатъра, който бе поставил между човеците,
У Шилоһдики маканини, Йәни У инсан арисида турған чедирни ташлап кәтти,
61 И предаде на пленение Силата Си, Славата Си в неприятелска ръка.
Өзиниң қудрәт бәлгүсини булап кетишкә, Шан-шәривини ишғалийәтчиләрниң қолиға бәрди;
62 Тоже и людете Си предаде на меч, Като се разгневи на наследстовото Си.
Өз хәлқини қиличқа тапшурди, Өзиниң мираси болғанлардин интайин ғәзәпләнди.
63 Огън пояде момците им, И девиците им не се възпяваха с венчални песни.
От уларниң жигитлирини ялмиди, Қизлири той нахшилирида махталмайтти.
64 Свещениците им паднаха от нож; И вдовиците им не плакаха.
Уларниң каһинлири қилич астида жиқилди, Лекин тул хотунлири һаза тутмиди.
65 Тогава се събуди Господ като от сън, Като силен мъж, който ободрен от вино, вика;
Андин Рәб бириси уйқидин ойғандәк ойғанди, Шараптин җасарәтләнгән палвандәк товлиди.
66 И, като порази враговете Си, отблъсна ги назад, Та ги предаде на вечно посрамяване.
У рәқиплирини уруп чекиндүрүп, Уларни түгимәс рәсваға қалдурди.
67 При това Той се отказа от Иосифовия шатър, И Ефремовото племе не избра;
Йүсүпниң чедирини шаллап, рәт қилди; Әфраим қәбилисини таллимиди;
68 Но избра Юдовото племе, Хълма Сион, който възлюби.
Бәлки Йәһуда қәбилисини, Яхши көргән Зион теғини таллиди.
69 Съгради светилището Си като небесните възвишения, Като земята, която е утвърдил за винаги.
[Шу йәрдә] муқәддәс җайини тағ чоққилиридәк, Йәр-зиминни әбәдий орнатқандәк мәзмут бена қилди;
70 Избра и слугата Си Давида, И го взе от кошарите на овците;
У Өз қули Давутни таллап, Уни қой қотанлиридин чақиривалди;
71 Отподир дойните овци го доведе За да пасе людете Му Якова и наследството Му Израиля.
Қозилирини емитидиған сағлиқларни әгишип беқиштин айрип, Уни Өз хәлқи Яқупни, мираси болған Исраилни беқишқа чиқарди.
72 Така той ги пасеше според незлобието на сърцето си, И ги водеше с изкуството на ръцете си.
Давут уларни қәлбидики дуруслуғи билән бақти, Қолиниң әпчиллиги билән уларни йетәклиди.
