Псалми 78

1 Асафово поучение. Слушайте, люде мои, поучението ми: Приклонете ушите си към думите на устата ми.

2 Ще отворя устата си в притча, Ще произнеса гатанки от древността.

3 Това, което чухме и научихме, И нашите бащи ни разказаха,

4 Няма да го скрием от чадата им в идното поколение, Но ще повествуваме хвалите на Господа, Неговата сила и чудесните дала, които извърши,

5 Защото Той постави свидетелство в Якова, И положи закон в Израиля, За които заповяда в Израиля, За които заповяда на бащите ни Да ги възвестяват чадата си,

6 За да ги знае идното поколение, Децата, които щяха да се родят, - Които да настанат и да ги разказват на своите чада.

7 За да възложат надеждата си на Бога, И да не забравят делата на Бога, Но да пазят Неговите заповеди,

8 И да не станат като бащите си, Упорито и непокорно поколение, Поколение, което не утвърди сърцето си. И чийто дух не биде непоколебим за Бога.

9 Ефремците, макар въоръжени и запъващи лъкове, Върнаха се назад в деня на боя.

10 Не опазиха завета на Бога, И в закона Му не склониха да ходят,

11 А забравиха Неговите деяния И чудесните дела, които им показа.

12 Пред бащите им извърши чудеса В Египетската земя, в полето Танис

13 Раздвои морето и ги преведе, И направи водите да стоят като грамада.

14 Води ги денем с облак, И цялата нощ с огнена виделина.

15 Разцепи канари в пустинята, И ги напои изобилно като от бездни.

16 И изведе потоци из канарата, И направи да потекат води като реки.

17 Но те продължиха да Му съгрешават още И да огорчават Всевишния в безводната страна.

18 Със сърцето си изпитаха Бога, Като искаха ястия за лакомството си,

19 И говориха против Бога, казвайки: Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?

20 Ето, Той удари канарата, та потекоха води и потоци преляха; А може ли и хляб да даде, или да достави месо за людете Си?

21 Затова Господ чу и се разгневи, И огън пламна против Якова, А още и гняв обсипа Израиля;

22 Защото не повярваха в Бога, Нито Му уповаваха, че ще ги избави.

23 При все това Той заповяда на облаците горе, И отвори небесните врати,

24 Та им наваля манна да ядат И даде им небесно жито.

25 Всеки ядеше ангелски хляб; Прати им храна до насита.

26 Подигна източен вятър на небето, И със силата Си докара южния вятър.

27 Наваля върху тях и месо изобилно като прах, И птици крилати много като морския пясък;

28 И направи ги да падат всред стана им, Около жилищата им.

29 И тъй, ядоха и се преситиха, Като им даде това, което желаеха.

30 А докато още не бяха се отказали от лакомството си, И ястието им бе в устата им,

31 Гневът Божий ги обсипа та изби по-тлъстите от тях, И повали отборните на Израиля.

32 При всичко това те следваха да съгрешават, И не вярваха поради чудесните Му дела.

33 Затова Той изнуряваше дните им със суета, И годините им с ужас.

34 Когато ги умъртвяваше, тогава питаха за Него, Та изново търсеха Бога ревностно;

35 И спомниха, че Бог им беше канара, И всевишният Бог техен изкупител.

36 Но с устата си Го ласкаеха, И с езика си Го лъжеха;

37 Защото сърцето им не беше право пред Него, Нито бяха верни на завета Му.

38 Но Той, като многомилостив, прощаваше беззаконието им и не ги погубваше; Да! много пъти въздържаше гнева Си, И не подигаше всичкото Си негодувание;

39 И си спомняше, че бяха плът, Вятър, който прехожда и не се връща.

40 Колко пъти Го огорчаваха в пустинята И Го разгневяваха в безводната страна,

41 Като изново изпитваха Бога, И предизвикваха Светия Израилев!

42 Не си спомнюваха силата на ръката Му В деня, когато ги избави от противника,

43 Как показа в Египет знаменията Си, И чудесата на полето Танис,

44 И превърна вадите им в кръв, И потоците им, та не можаха да пият;

45 Как прати върху тях рояци мухи, които ги изпоядоха, И жаби, които ги изпогубиха,

46 И предаде произведенията им на гъсеници, И трудовете им на скакалци

47 Как порази с град лозята им, И със светкавици черниците им,

48 И предаде на град добитъка им, И стадата им на мълнии;

49 Как изля върху тях пламенния Си гняв, Негодувание, ярост и неволя, - Нашествие на ангелите на злощастието,

50 Изравни пътя за гнева Си, Но пощади от смърт душата им, Но предаде на мор живота им;

51 Как порази всеки първороден заведе ги като стадо в Египет, Първака на силите им в шатрите на Хама,

52 А людете Си изведе като овци и заведе ги като стадо в пустинята,

53 И води ги безопасно, така щото не се бояха, А неприятелите им - морето ги покри;

54 Как ги въведе в светия Си предел. В тая поляна, която десницата Му придоби,

55 И изгони пред тях народите, Та им ги раздели за наследство с въже, И в шатрите им настани Израилевите племена.

56 Но въпреки това те изпитваха Всевишния Бог и се бунтуваха против Него, И не пазеха наредбите Му,

57 Но връщаха се назад, и обхождаха се неверно както бащите им; Измятаха се като неверен лък.

58 Защото Го разгневиха с високите си места, И с ваяните си идоли Го подбуждаха към ревност.

59 Чу Бог и възнегодува, И много се погнуси от Израиля,

60 Тъй че напусна скинията в Сило, Шатъра, който бе поставил между човеците,

61 И предаде на пленение Силата Си, Славата Си в неприятелска ръка.

62 Тоже и людете Си предаде на меч, Като се разгневи на наследстовото Си.

63 Огън пояде момците им, И девиците им не се възпяваха с венчални песни.

64 Свещениците им паднаха от нож; И вдовиците им не плакаха.

65 Тогава се събуди Господ като от сън, Като силен мъж, който ободрен от вино, вика;

66 И, като порази враговете Си, отблъсна ги назад, Та ги предаде на вечно посрамяване.

67 При това Той се отказа от Иосифовия шатър, И Ефремовото племе не избра;

68 Но избра Юдовото племе, Хълма Сион, който възлюби.

69 Съгради светилището Си като небесните възвишения, Като земята, която е утвърдил за винаги.

70 Избра и слугата Си Давида, И го взе от кошарите на овците;

71 Отподир дойните овци го доведе За да пасе людете Му Якова и наследството Му Израиля.

72 Така той ги пасеше според незлобието на сърцето си, И ги водеше с изкуството на ръцете си.