Псалми 78
1 Асафово поучение. Слушайте, люде мои, поучението ми: Приклонете ушите си към думите на устата ми.
Учение Асафа. Внимай, народ мой, закону моему, приклоните ухо ваше к словам уст моих.
2 Ще отворя устата си в притча, Ще произнеса гатанки от древността.
Открою уста мои в притче и произнесу гадания из древности.
3 Това, което чухме и научихме, И нашите бащи ни разказаха,
Что слышали мы и узнали, и отцы наши рассказали нам,
4 Няма да го скрием от чадата им в идното поколение, Но ще повествуваме хвалите на Господа, Неговата сила и чудесните дала, които извърши,
не скроем от детей их, возвещая роду грядущему славу Господа, и силу Его, и чудеса Его, которые Он сотворил.
5 Защото Той постави свидетелство в Якова, И положи закон в Израиля, За които заповяда в Израиля, За които заповяда на бащите ни Да ги възвестяват чадата си,
Он постановил устав в Иакове и положил закон в Израиле, который заповедал отцам нашим возвещать детям их,
6 За да ги знае идното поколение, Децата, които щяха да се родят, - Които да настанат и да ги разказват на своите чада.
чтобы знал грядущий род, дети, которые родятся, и чтобы они в свое время возвещали своим детям, -
7 За да възложат надеждата си на Бога, И да не забравят делата на Бога, Но да пазят Неговите заповеди,
возлагать надежду свою на Бога и не забывать дел Божиих, и хранить заповеди Его,
8 И да не станат като бащите си, Упорито и непокорно поколение, Поколение, което не утвърди сърцето си. И чийто дух не биде непоколебим за Бога.
и не быть подобными отцам их, роду упорному и мятежному, неустроенному сердцем и неверному Богу духом своим.
9 Ефремците, макар въоръжени и запъващи лъкове, Върнаха се назад в деня на боя.
Сыны Ефремовы, вооруженные, стреляющие из луков, обратились назад в день брани:
10 Не опазиха завета на Бога, И в закона Му не склониха да ходят,
они не сохранили завета Божия и отреклись ходить в законе Его;
11 А забравиха Неговите деяния И чудесните дела, които им показа.
забыли дела Его и чудеса, которые Он явил им.
12 Пред бащите им извърши чудеса В Египетската земя, в полето Танис
Он пред глазами отцов их сотворил чудеса в земле Египетской, на поле Цоан:
13 Раздвои морето и ги преведе, И направи водите да стоят като грамада.
разделил море, и провел их чрез него, и поставил воды стеною;
14 Води ги денем с облак, И цялата нощ с огнена виделина.
и днем вел их облаком, а во всю ночь светом огня;
15 Разцепи канари в пустинята, И ги напои изобилно като от бездни.
рассек камень в пустыне и напоил их, как из великой бездны;
16 И изведе потоци из канарата, И направи да потекат води като реки.
из скалы извел потоки, и воды потекли, как реки.
17 Но те продължиха да Му съгрешават още И да огорчават Всевишния в безводната страна.
Но они продолжали грешить пред Ним и раздражать Всевышнего в пустыне:
18 Със сърцето си изпитаха Бога, Като искаха ястия за лакомството си,
искушали Бога в сердце своем, требуя пищи по душе своей,
19 И говориха против Бога, казвайки: Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?
и говорили против Бога и сказали: “может ли Бог приготовить трапезу в пустыне?”
20 Ето, Той удари канарата, та потекоха води и потоци преляха; А може ли и хляб да даде, или да достави месо за людете Си?
Вот, Он ударил в камень, и потекли воды, и полились ручьи. “Может ли Он дать и хлеб, может ли приготовлять мясо народу Своему?”
21 Затова Господ чу и се разгневи, И огън пламна против Якова, А още и гняв обсипа Израиля;
Господь услышал и воспламенился гневом, и огонь возгорелся на Иакова, и гнев подвигнулся на Израиля
22 Защото не повярваха в Бога, Нито Му уповаваха, че ще ги избави.
за то, что не веровали в Бога и не уповали на спасение Его.
23 При все това Той заповяда на облаците горе, И отвори небесните врати,
Он повелел облакам свыше и отверз двери неба,
24 Та им наваля манна да ядат И даде им небесно жито.
и одождил на них манну в пищу, и хлеб небесный дал им.
25 Всеки ядеше ангелски хляб; Прати им храна до насита.
Хлеб ангельский ел человек; послал Он им пищу до сытости.
26 Подигна източен вятър на небето, И със силата Си докара южния вятър.
Он возбудил на небе восточный ветер и навел южный силою Своею
27 Наваля върху тях и месо изобилно като прах, И птици крилати много като морския пясък;
и, как пыль, одождил на них мясо и, как песок морской, птиц пернатых:
28 И направи ги да падат всред стана им, Около жилищата им.
поверг их среди стана их, около жилищ их, -
29 И тъй, ядоха и се преситиха, Като им даде това, което желаеха.
и они ели и пресытились; и желаемое ими дал им.
30 А докато още не бяха се отказали от лакомството си, И ястието им бе в устата им,
Но еще не прошла прихоть их, еще пища была в устах их,
31 Гневът Божий ги обсипа та изби по-тлъстите от тях, И повали отборните на Израиля.
гнев Божий пришел на них, убил тучных их и юношей Израилевых низложил.
32 При всичко това те следваха да съгрешават, И не вярваха поради чудесните Му дела.
При всем этом они продолжали грешить и не верили чудесам Его.
33 Затова Той изнуряваше дните им със суета, И годините им с ужас.
И погубил дни их в суете и лета их в смятении.
34 Когато ги умъртвяваше, тогава питаха за Него, Та изново търсеха Бога ревностно;
Когда Он убивал их, они искали Его и обращались, и с раннего утра прибегали к Богу,
35 И спомниха, че Бог им беше канара, И всевишният Бог техен изкупител.
и вспоминали, что Бог - их прибежище, и Бог Всевышний - Избавитель их,
36 Но с устата си Го ласкаеха, И с езика си Го лъжеха;
и льстили Ему устами своими и языком своим лгали пред Ним;
37 Защото сърцето им не беше право пред Него, Нито бяха верни на завета Му.
сердце же их было неправо пред Ним, и они не были верны завету Его.
38 Но Той, като многомилостив, прощаваше беззаконието им и не ги погубваше; Да! много пъти въздържаше гнева Си, И не подигаше всичкото Си негодувание;
Но Он, Милостивый, прощал грех и не истреблял их, многократно отвращал гнев Свой и не возбуждал всей ярости Своей:
39 И си спомняше, че бяха плът, Вятър, който прехожда и не се връща.
Он помнил, что они плоть, дыхание, которое уходит и не возвращается.
40 Колко пъти Го огорчаваха в пустинята И Го разгневяваха в безводната страна,
Сколько раз они раздражали Его в пустыне и прогневляли Его в стране необитаемой!
41 Като изново изпитваха Бога, И предизвикваха Светия Израилев!
и снова искушали Бога и оскорбляли Святаго Израилева,
42 Не си спомнюваха силата на ръката Му В деня, когато ги избави от противника,
не помнили руки Его, дня, когда Он избавил их от угнетения,
43 Как показа в Египет знаменията Си, И чудесата на полето Танис,
когда сотворил в Египте знамения Свои и чудеса Свои на поле Цоан;
44 И превърна вадите им в кръв, И потоците им, та не можаха да пият;
и превратил реки их и потоки их в кровь, чтобы они не могли пить;
45 Как прати върху тях рояци мухи, които ги изпоядоха, И жаби, които ги изпогубиха,
послал на них насекомых, чтобы жалили их, и жаб, чтобы губили их;
46 И предаде произведенията им на гъсеници, И трудовете им на скакалци
земные произрастения их отдал гусенице и труд их - саранче;
47 Как порази с град лозята им, И със светкавици черниците им,
виноград их побил градом и сикоморы их - льдом;
48 И предаде на град добитъка им, И стадата им на мълнии;
скот их предал граду и стада их - молниям;
49 Как изля върху тях пламенния Си гняв, Негодувание, ярост и неволя, - Нашествие на ангелите на злощастието,
послал на них пламень гнева Своего, и негодование, и ярость и бедствие, посольство злых ангелов;
50 Изравни пътя за гнева Си, Но пощади от смърт душата им, Но предаде на мор живота им;
уравнял стезю гневу Своему, не охранял души их от смерти, и скот их предал моровой язве;
51 Как порази всеки първороден заведе ги като стадо в Египет, Първака на силите им в шатрите на Хама,
поразил всякого первенца в Египте, начатки сил в шатрах Хамовых;
52 А людете Си изведе като овци и заведе ги като стадо в пустинята,
и повел народ Свой, как овец, и вел их, как стадо, пустынею;
53 И води ги безопасно, така щото не се бояха, А неприятелите им - морето ги покри;
вел их безопасно, и они не страшились, а врагов их покрыло море;
54 Как ги въведе в светия Си предел. В тая поляна, която десницата Му придоби,
и привел их в область святую Свою, на гору сию, которую стяжала десница Его;
55 И изгони пред тях народите, Та им ги раздели за наследство с въже, И в шатрите им настани Израилевите племена.
прогнал от лица их народы и землю их разделил в наследие им, и колена Израилевы поселил в шатрах их.
56 Но въпреки това те изпитваха Всевишния Бог и се бунтуваха против Него, И не пазеха наредбите Му,
Но они еще искушали и огорчали Бога Всевышнего, и уставов Его не сохраняли;
57 Но връщаха се назад, и обхождаха се неверно както бащите им; Измятаха се като неверен лък.
отступали и изменяли, как отцы их, обращались назад, как неверный лук;
58 Защото Го разгневиха с високите си места, И с ваяните си идоли Го подбуждаха към ревност.
огорчали Его высотами своими и истуканами своими возбуждали ревность Его.
59 Чу Бог и възнегодува, И много се погнуси от Израиля,
Услышал Бог и воспламенился гневом и сильно вознегодовал на Израиля;
60 Тъй че напусна скинията в Сило, Шатъра, който бе поставил между човеците,
отринул жилище в Силоме, скинию, в которой обитал Он между человеками;
61 И предаде на пленение Силата Си, Славата Си в неприятелска ръка.
и отдал в плен крепость Свою и славу Свою в руки врага,
62 Тоже и людете Си предаде на меч, Като се разгневи на наследстовото Си.
и предал мечу народ Свой и прогневался на наследие Свое.
63 Огън пояде момците им, И девиците им не се възпяваха с венчални песни.
Юношей его поедал огонь, и девицам его не пели брачных песен;
64 Свещениците им паднаха от нож; И вдовиците им не плакаха.
священники его падали от меча, и вдовы его не плакали.
65 Тогава се събуди Господ като от сън, Като силен мъж, който ободрен от вино, вика;
Но, как бы от сна, воспрянул Господь, как бы исполин, побежденный вином,
66 И, като порази враговете Си, отблъсна ги назад, Та ги предаде на вечно посрамяване.
и поразил врагов его в тыл, вечному сраму предал их;
67 При това Той се отказа от Иосифовия шатър, И Ефремовото племе не избра;
и отверг шатер Иосифов и колена Ефремова не избрал,
68 Но избра Юдовото племе, Хълма Сион, който възлюби.
а избрал колено Иудино, гору Сион, которую возлюбил.
69 Съгради светилището Си като небесните възвишения, Като земята, която е утвърдил за винаги.
И устроил, как небо, святилище Свое и, как землю, утвердил его навек,
70 Избра и слугата Си Давида, И го взе от кошарите на овците;
и избрал Давида, раба Своего, и взял его от дворов овчих
71 Отподир дойните овци го доведе За да пасе людете Му Якова и наследството Му Израиля.
и от доящих привел его пасти народ Свой, Иакова, и наследие Свое, Израиля.
72 Така той ги пасеше според незлобието на сърцето си, И ги водеше с изкуството на ръцете си.
И он пас их в чистоте сердца своего и руками мудрыми водил их.
