Псалми 78
1 Асафово поучение. Слушайте, люде мои, поучението ми: Приклонете ушите си към думите на устата ми.
Аскултэ, попорул меу, ынвэцэтуриле меле! Луаць аминте ла кувинтеле гурий меле!
2 Ще отворя устата си в притча, Ще произнеса гатанки от древността.
Ымь дескид гура ши ворбеск ын пилде, вестеск ынцелепчуня времурилор стрэвекь.
3 Това, което чухме и научихме, И нашите бащи ни разказаха,
Че ам аузит, че штим, че не-ау повестит пэринций ноштри,
4 Няма да го скрием от чадата им в идното поколение, Но ще повествуваме хвалите на Господа, Неговата сила и чудесните дала, които извърши,
ну вом аскунде де копиий лор, чи вом вести нямулуй де оамень каре ва вени лауделе Домнулуй, путеря Луй ши минуниле пе каре ле-а фэкут.
5 Защото Той постави свидетелство в Якова, И положи закон в Израиля, За които заповяда в Израиля, За които заповяда на бащите ни Да ги възвестяват чадата си,
Ел а пус о мэртурие ын Иаков, а дат о Леӂе ын Исраел ши а порунчит пэринцилор ноштри сэ-шь ынвеце ын еа копиий,
6 За да ги знае идното поколение, Децата, които щяха да се родят, - Които да настанат и да ги разказват на своите чада.
ка сэ фие куноскутэ де чей че вор вени дупэ ей, де копиий каре се вор наште ши каре, кынд се вор фаче марь, сэ ворбяскэ деспре еа копиилор лор,
7 За да възложат надеждата си на Бога, И да не забравят делата на Бога, Но да пазят Неговите заповеди,
пентру ка ачештя сэ-шь пунэ ынкредеря ын Думнезеу, сэ ну уйте лукрэриле луй Думнезеу ши сэ пэзяскэ порунчиле Луй.
8 И да не станат като бащите си, Упорито и непокорно поколение, Поколение, което не утвърди сърцето си. И чийто дух не биде непоколебим за Бога.
Сэ ну фие ка пэринций лор, ун ням неаскултэтор ши рэзврэтит, ун ням каре н-авя о инимэ таре ши ал кэруй дух ну ера крединчос луй Думнезеу!
9 Ефремците, макар въоръжени и запъващи лъкове, Върнаха се назад в деня на боя.
Фиий луй Ефраим, ынармаць ши трэгынд ку аркул, ау дат досул ын зиуа луптей,
10 Не опазиха завета на Бога, И в закона Му не склониха да ходят,
пентру кэ н-ау цинут легэмынтул луй Думнезеу ши н-ау воит сэ умбле ынтокмай дупэ Леӂя Луй.
11 А забравиха Неговите деяния И чудесните дела, които им показа.
Ау дат уйтэрий лукрэриле Луй, минуниле Луй пе каре ли ле арэтасе.
12 Пред бащите им извърши чудеса В Египетската земя, в полето Танис
Ынаинтя пэринцилор лор, Ел фэкусе минунь ын цара Еӂиптулуй, ын кымпия Цоан.
13 Раздвои морето и ги преведе, И направи водите да стоят като грамада.
А деспэрцит маря ши ле-а дескис ун друм прин еа, ридикынд апеле ка ун зид.
14 Води ги денем с облак, И цялата нощ с огнена виделина.
Й-а кэлэузит зиуа ку ун нор ши тоатэ ноаптя ку лумина унуй фок стрэлучитор.
15 Разцепи канари в пустинята, И ги напои изобилно като от бездни.
А деспикат стынчь ын пустиу ши ле-а дат сэ бя ка дин ниште валурь ку апе мулте.
16 И изведе потоци из канарата, И направи да потекат води като реки.
А фэкут сэ цышняскэ извоаре дин стынчь ши сэ кургэ апе ка ниште рыурь.
17 Но те продължиха да Му съгрешават още И да огорчават Всевишния в безводната страна.
Дар ей тот н-ау ынчетат сэ пэкэтуяскэ ымпотрива Луй, н-ау ынчетат сэ се рэзврэтяскэ ымпотрива Челуй Пряыналт ын пустиу.
18 Със сърцето си изпитаха Бога, Като искаха ястия за лакомството си,
Ау испитит пе Думнезеу ын инима лор, черынд мынкаре дупэ пофтеле лор.
19 И говориха против Бога, казвайки: Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?
Ау ворбит ымпотрива луй Думнезеу ши ау зис: „Оаре ва путя Думнезеу сэ пунэ о масэ ын пустиу?
20 Ето, Той удари канарата, та потекоха води и потоци преляха; А може ли и хляб да даде, или да достави месо за людете Си?
Ятэ кэ Ел а ловит стынка де ау курс апе ши с-ау вэрсат широае. Дар ва путя Ел сэ дя ши пыне сау сэ факэ рост де карне попорулуй Сэу?”
21 Затова Господ чу и се разгневи, И огън пламна против Якова, А още и гняв обсипа Израиля;
Домнул а аузит ши С-а мыният. Ун фок с-а апринс ымпотрива луй Иаков ши с-а стырнит ымпотрива луй Исраел мыния Луй,
22 Защото не повярваха в Бога, Нито Му уповаваха, че ще ги избави.
пентру кэ н-ау крезут ын Думнезеу, пентру кэ н-ау авут ынкредере ын ажуторул Луй.
23 При все това Той заповяда на облаците горе, И отвори небесните врати,
Ел а порунчит норилор де сус ши а дескис порциле черурилор:
24 Та им наваля манна да ядат И даде им небесно жито.
а плоуат песте ей манэ де мынкаре ши ле-а дат грыу дин чер.
25 Всеки ядеше ангелски хляб; Прати им храна до насита.
Ау мынкат ку тоций пыня челор марь ши ле-а тримис мынкаре сэ се сатуре.
26 Подигна източен вятър на небето, И със силата Си докара южния вятър.
А пус сэ суфле ын черурь вынтул де рэсэрит ши а адус, прин путеря Луй, вынтул де мязэзи.
27 Наваля върху тях и месо изобилно като прах, И птици крилати много като морския пясък;
А плоуат песте ей карне ка пулберя ши пэсэрь ынарипате кыт нисипул мэрий;
28 И направи ги да падат всред стана им, Около жилищата им.
ле-а фэкут сэ кадэ ын мижлокул таберей лор, де жур ымпрежурул локуинцелор лор.
29 И тъй, ядоха и се преситиха, Като им даде това, което желаеха.
Ей ау мынкат ши с-ау сэтурат дин дестул: Думнезеу ле-а дат че дорисерэ.
30 А докато още не бяха се отказали от лакомството си, И ястието им бе в устата им,
Дар н-апукасерэ сэ-шь астымпере бине пофта, мынкаря ле ера ынкэ ын гурэ,
31 Гневът Божий ги обсипа та изби по-тлъстите от тях, И повали отборните на Израиля.
кынд с-а стырнит мыния луй Думнезеу ымпотрива лор, а ловит де моарте пе чей май тарь динтре ей ши а доборыт пе тинерий луй Исраел.
32 При всичко това те следваха да съгрешават, И не вярваха поради чудесните Му дела.
Ку тоате ачестя, ей н-ау ынчетат сэ пэкэтуяскэ ши н-ау крезут ын минуниле Луй.
33 Затова Той изнуряваше дните им със суета, И годините им с ужас.
Де ачея, Ел ле-а курмат зилеле ка о суфларе, ле-а курмат аний принтр-ун сфыршит нэпрасник.
34 Когато ги умъртвяваше, тогава питаха за Него, Та изново търсеха Бога ревностно;
Кынд ый ловя де моарте, ей Ыл кэутау, се ынторчяу ши се ындрептау спре Думнезеу;
35 И спомниха, че Бог им беше канара, И всевишният Бог техен изкупител.
ышь адучяу аминте кэ Думнезеу есте Стынка лор ши кэ Думнезеул Атотпутерник есте Избэвиторул лор.
36 Но с устата си Го ласкаеха, И с езика си Го лъжеха;
Дар Ыл ыншелау ку гура ши-Л минцяу ку лимба.
37 Защото сърцето им не беше право пред Него, Нито бяха верни на завета Му.
Инима ну ле ера таре фацэ де Ел ши ну ерау крединчошь легэмынтулуй Сэу.
38 Но Той, като многомилостив, прощаваше беззаконието им и не ги погубваше; Да! много пъти въздържаше гнева Си, И не подигаше всичкото Си негодувание;
Тотушь, ын ындураря Луй, Ел яртэ нелеӂюиря ши ну нимичеште; Ышь опреште де мулте орь мыния ши ну дэ друмул ынтреӂий Луй урӂий.
39 И си спомняше, че бяха плът, Вятър, който прехожда и не се връща.
Ел Шь-а адус деч аминте кэ ей ну ерау декыт карне, о суфларе каре трече ши ну се май ынтоарче.
40 Колко пъти Го огорчаваха в пустинята И Го разгневяваха в безводната страна,
Де кыте орь с-ау рэзврэтит ей ымпотрива Луй ын пустиу! Де кыте орь Л-ау мыният ей ын пустиетате!
41 Като изново изпитваха Бога, И предизвикваха Светия Израилев!
Да, н-ау ынчетат сэ испитяскэ пе Думнезеу ши сэ ынтэрыте пе Сфынтул луй Исраел.
42 Не си спомнюваха силата на ръката Му В деня, когато ги избави от противника,
Ну шь-ау май адус аминте де путеря Луй, де зиуа кынд й-а избэвит де врэжмаш,
43 Как показа в Египет знаменията Си, И чудесата на полето Танис,
де минуниле пе каре ле-а фэкут ын Еӂипт ши де семнеле Луй минунате дин кымпия Цоан.
44 И превърна вадите им в кръв, И потоците им, та не можаха да пият;
Кум ле-а префэкут рыуриле ын сынӂе ши н-ау путут сэ бя дин апеле лор.
45 Как прати върху тях рояци мухи, които ги изпоядоха, И жаби, които ги изпогубиха,
Кум а тримис ымпотрива лор ниште муште отрэвитоаре каре й-ау мынкат ши броаште каре й-ау нимичит.
46 И предаде произведенията им на гъсеници, И трудовете им на скакалци
Кум ле-а дат холделе прадэ омизилор, родул мунчий лор, прадэ лэкустелор.
47 Как порази с град лозята им, И със светкавици черниците им,
Кум ле-а прэпэдит вииле, бэтынду-ле ку пятрэ, ши смокиний дин Еӂипт ку гриндинэ.
48 И предаде на град добитъка им, И стадата им на мълнии;
Кум ле-а лэсат вителе прадэ гриндиней ши турмеле, прадэ фокулуй черулуй.
49 Как изля върху тях пламенния Си гняв, Негодувание, ярост и неволя, - Нашествие на ангелите на злощастието,
Ел Шь-а арункат ымпотрива лор мыния Луй апринсэ, урӂия, юцимя ши неказул: о дроайе де ынӂерь адукэторь де ненорочирь.
50 Изравни пътя за гнева Си, Но пощади от смърт душата им, Но предаде на мор живота им;
Кум Шь-а дат друм слобод мынией, ну ле-а скэпат суфлетул де ла моарте ши ле-а дат вяца прадэ молимей;
51 Как порази всеки първороден заведе ги като стадо в Египет, Първака на силите им в шатрите на Хама,
кум а ловит пе тоць ынтыий нэскуць дин Еӂипт, пырга путерий ын кортуриле луй Хам.
52 А людете Си изведе като овци и заведе ги като стадо в пустинята,
Кум а порнит пе попорул Сэу ка пе ниште ой ши й-а повэцуит ка пе о турмэ ын пустиу.
53 И води ги безопасно, така щото не се бояха, А неприятелите им - морето ги покри;
Кум й-а дус фэрэ ничо грижэ, ка сэ ну ле фие фрикэ, яр маря а акоперит пе врэжмаший лор.
54 Как ги въведе в светия Си предел. В тая поляна, която десницата Му придоби,
Кум й-а адус спре хотарул Луй чел сфынт, спре мунтеле ачеста, пе каре дряпта Луй л-а кыштигат.
55 И изгони пред тях народите, Та им ги раздели за наследство с въже, И в шатрите им настани Израилевите племена.
Кум а изгонит нямуриле динаинтя лор, ле-а ымпэрцит цара ын пэрць де моштенире ши а пус семинцииле луй Исраел сэ локуяскэ ын кортуриле лор.
56 Но въпреки това те изпитваха Всевишния Бог и се бунтуваха против Него, И не пазеха наредбите Му,
Дар ей ау испитит пе Думнезеул Пряыналт, с-ау рэзврэтит ымпотрива Луй ши н-ау цинут порунчиле Луй,
57 Но връщаха се назад, и обхождаха се неверно както бащите им; Измятаха се като неверен лък.
чи с-ау депэртат ши ау фост некрединчошь, ка ши пэринций лор, с-ау абэтут ла о парте, ка ун арк ыншелэтор,
58 Защото Го разгневиха с високите си места, И с ваяните си идоли Го подбуждаха към ревност.
Л-ау супэрат прин ынэлцимиле лор ши Й-ау стырнит ӂелозия ку идолий лор.
59 Чу Бог и възнегодува, И много се погнуси от Израиля,
Думнезеу а аузит ши С-а мыният ши а урӂисит рэу де тот пе Исраел.
60 Тъй че напусна скинията в Сило, Шатъра, който бе поставил между човеците,
А пэрэсит локуинца Луй дин Сило, кортул ын каре локуя ынтре оамень.
61 И предаде на пленение Силата Си, Славата Си в неприятелска ръка.
Шь-а дат слава прадэ робией ши мэреция Луй, ын мыниле врэжмашулуй.
62 Тоже и людете Си предаде на меч, Като се разгневи на наследстовото Си.
А дат прадэ сабией пе попорул Луй ши С-а мыният пе моштениря Луй.
63 Огън пояде момците им, И девиците им не се възпяваха с венчални песни.
Пе тинерий луй й-а арс фокул ши фечоареле луй н-ау май фост сэрбэторите ку кынтэрь де нунтэ.
64 Свещениците им паднаха от нож; И вдовиците им не плакаха.
Преоций сэй ау кэзут учишь де сабие, ши вэдувеле луй ну с-ау бочит.
65 Тогава се събуди Господ като от сън, Като силен мъж, който ободрен от вино, вика;
Атунч, Домнул С-а трезит, ка унул каре а дормит, ка ун витяз ымбэрбэтат де вин,
66 И, като порази враговете Си, отблъсна ги назад, Та ги предаде на вечно посрамяване.
ши а ловит пе потривничий Луй каре фуӂяу, акоперинду-й ку вешникэ окарэ.
67 При това Той се отказа от Иосифовия шатър, И Ефремовото племе не избра;
Ынсэ а лепэдат кортул луй Иосиф ши н-а алес семинция луй Ефраим,
68 Но избра Юдовото племе, Хълма Сион, който възлюби.
чи а алес семинция луй Иуда, мунтеле Сионулуй, пе каре-л юбеште.
69 Съгради светилището Си като небесните възвишения, Като земята, която е утвърдил за винаги.
Шь-а зидит Сфынтул Локаш ка черуриле де ыналт ши таре ка пэмынтул пе каре л-а ынтемеят пе вечь.
70 Избра и слугата Си Давида, И го взе от кошарите на овците;
А алес пе робул Сэу Давид ши л-а луат де ла стаулеле де ой.
71 Отподир дойните овци го доведе За да пасе людете Му Якова и наследството Му Израиля.
Л-а луат диндэрэтул оилор каре алэптау, ка сэ паскэ пе попорул Сэу Иаков ши пе моштениря Са Исраел.
72 Така той ги пасеше според незлобието на сърцето си, И ги водеше с изкуството на ръцете си.
Ши Давид й-а кырмуит ку о инимэ неприхэнитэ ши й-а повэцуит ку мынь причепуте.
