Псалми 78

1 Асафово поучение. Слушайте, люде мои, поучението ми: Приклонете ушите си към думите на устата ми.

Escutae a minha lei, povo meu: inclinae os vossos ouvidos ás palavras da minha bocca.

2 Ще отворя устата си в притча, Ще произнеса гатанки от древността.

Abrirei a minha bocca n'uma parabola; fallarei enigmas da antiguidade.

3 Това, което чухме и научихме, И нашите бащи ни разказаха,

As quaes temos ouvido e sabido, e nossos paes nol-as teem contado.

4 Няма да го скрием от чадата им в идното поколение, Но ще повествуваме хвалите на Господа, Неговата сила и чудесните дала, които извърши,

Não as encobriremos aos seus filhos, mostrando á geração futura os louvores do Senhor, assim como a sua força e as maravilhas que fez.

5 Защото Той постави свидетелство в Якова, И положи закон в Израиля, За които заповяда в Израиля, За които заповяда на бащите ни Да ги възвестяват чадата си,

Porque elle estabeleceu um testemunho em Jacob, e poz uma lei em Israel, a qual deu aos nossos paes para que a fizessem conhecer a seus filhos.

6 За да ги знае идното поколение, Децата, които щяха да се родят, - Които да настанат и да ги разказват на своите чада.

Para que a geração vindoura a soubesse, os filhos que nascessem, os quaes se levantassem e a contassem a seus filhos.

7 За да възложат надеждата си на Бога, И да не забравят делата на Бога, Но да пазят Неговите заповеди,

Para que pozessem em Deus a sua esperança, e se não esquecessem das obras de Deus, mas guardassem os seus mandamentos.

8 И да не станат като бащите си, Упорито и непокорно поколение, Поколение, което не утвърди сърцето си. И чийто дух не биде непоколебим за Бога.

E não fossem como seus paes, geração contumaz e rebelde, geração que não regeu o seu coração, e cujo espirito não foi fiel com Deus

9 Ефремците, макар въоръжени и запъващи лъкове, Върнаха се назад в деня на боя.

Os filhos de Ephraim, armados e trazendo arcos, viraram costas no dia da peleja.

10 Не опазиха завета на Бога, И в закона Му не склониха да ходят,

Não guardaram o concerto de Deus, e recusaram andar na sua lei.

11 А забравиха Неговите деяния И чудесните дела, които им показа.

E esqueceram-se das suas obras e das maravilhas que lhes fizera ver.

12 Пред бащите им извърши чудеса В Египетската земя, в полето Танис

Maravilhas que elle fez á vista de seus paes na terra do Egypto, no campo de Zoan.

13 Раздвои морето и ги преведе, И направи водите да стоят като грамада.

Dividiu o mar, e os fez passar por elle; fez com que as aguas parassem como n'um montão.

14 Води ги денем с облак, И цялата нощ с огнена виделина.

De dia os guiou por uma nuvem, e toda a noite por uma luz de fogo.

15 Разцепи канари в пустинята, И ги напои изобилно като от бездни.

Fendeu as penhas no deserto; e deu-lhes de beber como de grandes abysmos.

16 И изведе потоци из канарата, И направи да потекат води като реки.

Fez sair fontes da rocha, e fez correr as aguas como rios.

17 Но те продължиха да Му съгрешават още И да огорчават Всевишния в безводната страна.

E ainda proseguiram em peccar contra elle, provocando ao Altissimo na solidão.

18 Със сърцето си изпитаха Бога, Като искаха ястия за лакомството си,

E tentaram a Deus nos seus corações, pedindo carne para o seu appetite.

19 И говориха против Бога, казвайки: Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?

E fallaram contra Deus, e disseram: Acaso pode Deus preparar-nos uma mesa no deserto?

20 Ето, Той удари канарата, та потекоха води и потоци преляха; А може ли и хляб да даде, или да достави месо за людете Си?

Eis que feriu a penha, e aguas correram d'ella; rebentaram ribeiros em abundancia: poderá tambem dar-nos pão, ou preparar carne para o seu povo?

21 Затова Господ чу и се разгневи, И огън пламна против Якова, А още и гняв обсипа Израиля;

Pelo que o Senhor os ouviu, e se indignou: e accendeu um fogo contra Jacob, e furor tambem subiu contra Israel;

22 Защото не повярваха в Бога, Нито Му уповаваха, че ще ги избави.

Porquanto não creram em Deus, nem confiaram na sua salvação:

23 При все това Той заповяда на облаците горе, И отвори небесните врати,

Ainda que mandara ás altas nuvens, e abriu as portas dos céus,

24 Та им наваля манна да ядат И даде им небесно жито.

E chovera sobre elles o manná para comerem, e lhes dera do trigo do céu.

25 Всеки ядеше ангелски хляб; Прати им храна до насита.

O homem comeu o pão dos anjos; elle lhes mandou comida a fartar.

26 Подигна източен вятър на небето, И със силата Си докара южния вятър.

Fez ventar o vento do oriente nos céus, e o trouxe do sul com a sua força.

27 Наваля върху тях и месо изобилно като прах, И птици крилати много като морския пясък;

E choveu sobre elles carne como pó, e aves d'azas como a areia do mar.

28 И направи ги да падат всред стана им, Около жилищата им.

E as fez cair no meio do seu arraial, ao redor de suas habitações.

29 И тъй, ядоха и се преситиха, Като им даде това, което желаеха.

Então comeram e se fartaram bem; pois lhes cumpriu o seu desejo.

30 А докато още не бяха се отказали от лакомството си, И ястието им бе в устата им,

Não refreiaram o seu appetite. Ainda lhes estava a comida na bocca,

31 Гневът Божий ги обсипа та изби по-тлъстите от тях, И повали отборните на Израиля.

Quando a ira de Deus desceu sobre elles, e matou os mais gordos d'elles, e feriu os escolhidos d'Israel.

32 При всичко това те следваха да съгрешават, И не вярваха поради чудесните Му дела.

Com tudo isto ainda peccaram, e não deram credito ás suas maravilhas.

33 Затова Той изнуряваше дните им със суета, И годините им с ужас.

Pelo que consumiu os seus dias na vaidade e os seus annos na angustia.

34 Когато ги умъртвяваше, тогава питаха за Него, Та изново търсеха Бога ревностно;

Quando os matava, então o procuravam; e voltavam, e de madrugada buscavam a Deus.

35 И спомниха, че Бог им беше канара, И всевишният Бог техен изкупител.

E se lembravam de que Deus era a sua rocha, e o Deus Altissimo o seu Redemptor.

36 Но с устата си Го ласкаеха, И с езика си Го лъжеха;

Todavia lisongeavam-n'o com a bocca, e com a lingua lhe mentiam.

37 Защото сърцето им не беше право пред Него, Нито бяха верни на завета Му.

Porque o seu coração não era recto para com elle, nem foram fieis no seu concerto.

38 Но Той, като многомилостив, прощаваше беззаконието им и не ги погубваше; Да! много пъти въздържаше гнева Си, И не подигаше всичкото Си негодувание;

Porém elle, que é misericordioso, perdoou a sua iniquidade: e não os destruiu, antes muitas vezes desviou d'elles o seu furor, e não despertou toda a sua ira

39 И си спомняше, че бяха плът, Вятър, който прехожда и не се връща.

Porque se lembrou de que eram de carne, vento que vae e não torna.

40 Колко пъти Го огорчаваха в пустинята И Го разгневяваха в безводната страна,

Quantas vezes o provocaram no deserto, e o molestaram na solidão!

41 Като изново изпитваха Бога, И предизвикваха Светия Израилев!

Voltaram atraz, e tentaram a Deus; e limitaram o Sancto d'Israel.

42 Не си спомнюваха силата на ръката Му В деня, когато ги избави от противника,

Não se lembraram da sua mão, nem do dia em que os livrou do adversario:

43 Как показа в Египет знаменията Си, И чудесата на полето Танис,

Como obrou os seus signaes no Egypto, e as suas maravilhas no campo de Zoan;

44 И превърна вадите им в кръв, И потоците им, та не можаха да пият;

E converteu os seus rios em sangue, e as suas correntes, para que não podessem beber.

45 Как прати върху тях рояци мухи, които ги изпоядоха, И жаби, които ги изпогубиха,

Enviou entre elles enxames de moscas que os consumiram, e rãs que os destruiram.

46 И предаде произведенията им на гъсеници, И трудовете им на скакалци

Deu tambem ao pulgão a sua novidade, e o seu trabalho aos gafanhotos.

47 Как порази с град лозята им, И със светкавици черниците им,

Destruiu as suas vinhas com saraiva, e os seus sycomoros com pedrisco.

48 И предаде на град добитъка им, И стадата им на мълнии;

Tambem entregou o seu gado á saraiva, e os seus rebanhos ás brazas ardentes.

49 Как изля върху тях пламенния Си гняв, Негодувание, ярост и неволя, - Нашествие на ангелите на злощастието,

Lançou sobre elles o ardor da sua ira, furor, indignação, e angustia, mandando maus anjos contra elles.

50 Изравни пътя за гнева Си, Но пощади от смърт душата им, Но предаде на мор живота им;

Preparou caminho á sua ira; não retirou as suas almas da morte, mas entregou á pestilencia as suas vidas.

51 Как порази всеки първороден заведе ги като стадо в Египет, Първака на силите им в шатрите на Хама,

E feriu a todo o primogenito no Egypto, primicias da sua força nas tendas de Cão.

52 А людете Си изведе като овци и заведе ги като стадо в пустинята,

Mas fez com que o seu povo saisse como ovelhas, e os guiou pelo deserto como um rebanho.

53 И води ги безопасно, така щото не се бояха, А неприятелите им - морето ги покри;

E os guiou com segurança, que não temeram; mas o mar cobriu os seus inimigos.

54 Как ги въведе в светия Си предел. В тая поляна, която десницата Му придоби,

E o trouxe até ao termo do seu sanctuario, até este monte que a sua dextra adquiriu.

55 И изгони пред тях народите, Та им ги раздели за наследство с въже, И в шатрите им настани Израилевите племена.

E expulsou as nações de diante d'elles, e as partiu em herança por linha, e fez habitar em suas tendas as tribus d'Israel.

56 Но въпреки това те изпитваха Всевишния Бог и се бунтуваха против Него, И не пазеха наредбите Му,

Comtudo tentaram e provocaram o Deus altissimo, e não guardaram os seus testemunhos.

57 Но връщаха се назад, и обхождаха се неверно както бащите им; Измятаха се като неверен лък.

Mas retiraram-se para traz, e portaram-se infielmente como seus paes: viraram-se como um arco enganoso.

58 Защото Го разгневиха с високите си места, И с ваяните си идоли Го подбуждаха към ревност.

Pois o provocaram á ira com os seus altos, e moveram o seu zelo com as suas imagens de esculptura.

59 Чу Бог и възнегодува, И много се погнуси от Израиля,

Deus ouviu isto e se indignou; e aborreceu a Israel em grande maneira.

60 Тъй че напусна скинията в Сило, Шатъра, който бе поставил между човеците,

Pelo que desamparou o tabernaculo em Silo, a tenda que estabeleceu entre os homens.

61 И предаде на пленение Силата Си, Славата Си в неприятелска ръка.

E deu a sua força ao captiveiro; e a sua gloria á mão do inimigo.

62 Тоже и людете Си предаде на меч, Като се разгневи на наследстовото Си.

E entregou o seu povo á espada; e se enfureceu contra a sua herança.

63 Огън пояде момците им, И девиците им не се възпяваха с венчални песни.

O fogo consumiu os seus mancebos, e as suas donzellas não foram dadas em casamento.

64 Свещениците им паднаха от нож; И вдовиците им не плакаха.

Os seus sacerdotes cairam á espada, e as suas viuvas não fizeram lamentação.

65 Тогава се събуди Господ като от сън, Като силен мъж, който ободрен от вино, вика;

Então o Senhor despertou, como quem acaba de dormir, como um valente que se alegra com o vinho.

66 И, като порази враговете Си, отблъсна ги назад, Та ги предаде на вечно посрамяване.

E feriu os seus adversarios por detraz, e pôl-os em perpetuo desprezo.

67 При това Той се отказа от Иосифовия шатър, И Ефремовото племе не избра;

Além d'isto, recusou o tabernaculo de José, e não elegeu a tribu d'Ephraim.

68 Но избра Юдовото племе, Хълма Сион, който възлюби.

Antes elegeu a tribu de Judah; o monte de Sião, que elle amava.

69 Съгради светилището Си като небесните възвишения, Като земята, която е утвърдил за винаги.

E edificou o seu sanctuario como altos palacios, como a terra que fundou para sempre.

70 Избра и слугата Си Давида, И го взе от кошарите на овците;

Tambem elegeu a David seu servo, e o tirou dos apriscos das ovelhas:

71 Отподир дойните овци го доведе За да пасе людете Му Якова и наследството Му Израиля.

E o tirou do cuidado das que se achavam prenhes; para apascentar a Jacob, seu povo, e a Israel, sua herança.

72 Така той ги пасеше според незлобието на сърцето си, И ги водеше с изкуството на ръцете си.

Assim os apascentou, segundo a integridade do seu coração, e os guiou pela industria de suas mãos.