Псалми 78
1 Асафово поучение. Слушайте, люде мои, поучението ми: Приклонете ушите си към думите на устата ми.
Asafa pamācība. Klausiet, mani ļaudis, manu mācību, atgrieziet savas ausis uz manas mutes valodu.
2 Ще отворя устата си в притча, Ще произнеса гатанки от древността.
Es atdarīšu savu muti sakāmos vārdos un izrunāšu līdzības no veciem laikiem.
3 Това, което чухме и научихме, И нашите бащи ни разказаха,
Ko esam dzirdējuši un zinām, un ko mūsu tēvi mums ir stāstījuši,
4 Няма да го скрием от чадата им в идното поколение, Но ще повествуваме хвалите на Господа, Неговата сила и чудесните дала, които извърши,
To mēs viņu bērniem neslēpsim, bet izteiksim tiem pēcnākamiem Tā Kunga teicamo slavu un Viņa stiprumu un Viņa brīnumus, ko Viņš darījis.
5 Защото Той постави свидетелство в Якова, И положи закон в Израиля, За които заповяда в Израиля, За които заповяда на бащите ни Да ги възвестяват чадата си,
Jo Viņš ir iecēlis liecību iekš Jēkaba un licis bauslību iekš Israēla, ko Viņš mūsu tēviem pavēlējis, to mācīt saviem bērniem.
6 За да ги знае идното поколение, Децата, които щяха да се родят, - Които да настанат и да ги разказват на своите чада.
Ka tie pēcnākamie to zinātu, tie bērni, kas vēl dzims; ka tie celtos un to stāstītu arī saviem bērniem.
7 За да възложат надеждата си на Бога, И да не забравят делата на Бога, Но да пазят Неговите заповеди,
Un ka tie savu cerību liktu uz Dievu un neaizmirstu Dieva darbus, bet sargātu Viņa pavēles;
8 И да не станат като бащите си, Упорито и непокорно поколение, Поколение, което не утвърди сърцето си. И чийто дух не биде непоколебим за Бога.
Un ka tie nebūtu tādi kā viņu tēvi, atkāpēja un pārgalvīga tauta, kas savā sirdī nebija pastāvīga, un kam gars neturējās pie Dieva.
9 Ефремците, макар въоръжени и запъващи лъкове, Върнаха се назад в деня на боя.
Efraīma dēli, apbruņoti strēlnieki ar stopiem, atkāpās kaušanas dienā.
10 Не опазиха завета на Бога, И в закона Му не склониха да ходят,
Tie neturēja Dieva derību un liedzās staigāt Viņa bauslībā,
11 А забравиха Неговите деяния И чудесните дела, които им показа.
Un aizmirsa Viņa darbus un brīnumus, ko Viņš bija parādījis.
12 Пред бащите им извърши чудеса В Египетската земя, в полето Танис
Viņu tēvu priekšā Viņš darīja brīnumus Ēģiptes zemē, Coana laukā.
13 Раздвои морето и ги преведе, И направи водите да стоят като грамада.
Viņš pāršķīra jūru un lika tiem cauri iet, un pacēla ūdeņus stāvu kā kopu;
14 Води ги денем с облак, И цялата нощ с огнена виделина.
Un vadīja tos ar padebesi dienā un cauri nakti ar uguns gaišumu.
15 Разцепи канари в пустинята, И ги напои изобилно като от бездни.
Viņš pāršķēla klintis tuksnesī un tos dzirdināja papilnam kā no dziļumiem.
16 И изведе потоци из канарата, И направи да потекат води като реки.
Viņš arī izveda upes no akmens un lika tecēt ūdenim straumēm.
17 Но те продължиха да Му съгрешават още И да огорчават Всевишния в безводната страна.
Taču tie joprojām grēkoja pret Viņu un apkaitināja to Visuaugstāko tuksnesī,
18 Със сърцето си изпитаха Бога, Като искаха ястия за лакомството си,
Un kārdināja Dievu savā sirdī, barību prasīdami savai dvēselei,
19 И говориха против Бога, казвайки: Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?
Un runāja pret Dievu un sacīja: vai Dievs gan varēs sataisīt galdu tuksnesī?
20 Ето, Той удари канарата, та потекоха води и потоци преляха; А може ли и хляб да даде, или да достави месо за людете Си?
Redzi, Viņš gan klinti sitis, ka ūdens iztecējis un upes izplūdušas, vai Viņš arī maizi varēs dot, vai Viņš varēs gādāt gaļu Saviem ļaudīm?
21 Затова Господ чу и се разгневи, И огън пламна против Якова, А още и гняв обсипа Израиля;
Kad Tas Kungs to dzirdēja, tad tas apskaitās, un uguns iedegās pret Jēkabu, un bardzība cēlās pret Israēli.
22 Защото не повярваха в Бога, Нито Му уповаваха, че ще ги избави.
Tāpēc, ka tie neticēja uz Dievu, nedz cerēja uz Viņa pestīšanu.
23 При все това Той заповяда на облаците горе, И отвори небесните врати,
Tad Viņš pavēlēja padebešiem augšām un atdarīja debesu durvis,
24 Та им наваля манна да ядат И даде им небесно жито.
Un lika mannai uz tiem līt, ko ēst, un deva tiem labību no debesīm.
25 Всеки ядеше ангелски хляб; Прати им храна до насита.
Ikkurš no tiem ēda debesu maizi, Viņš tiem sūtīja barības papilnam.
26 Подигна източен вятър на небето, И със силата Си докара южния вятър.
Viņš lika celties austriņam no debesīm un atveda dienvidus vēju caur savu Spēku,
27 Наваля върху тях и месо изобилно като прах, И птици крилати много като морския пясък;
Un birdināja gaļu uz tiem kā putekļus un spārnainus putnus kā jūras smiltis,
28 И направи ги да падат всред стана им, Около жилищата им.
Un lika tiem krist viņu lēģera vidū, visapkārt ap viņu dzīvokļiem.
29 И тъй, ядоха и се преситиха, Като им даде това, което желаеха.
Tad tie ēda un pārēdās; un Viņš tiem lika notikt pēc viņu kārības.
30 А докато още не бяха се отказали от лакомството си, И ястието им бе в устата им,
Bet pirms tie savu kārību bija pildījuši, kamēr viņu barība vēl bija viņu mutē,
31 Гневът Божий ги обсипа та изби по-тлъстите от тях, И повали отборните на Израиля.
Tad Dieva dusmība pret tiem cēlās un nokāva viņu stipros un nomaitāja Israēla jaunekļus.
32 При всичко това те следваха да съгрешават, И не вярваха поради чудесните Му дела.
Par visu to tie taču vēl vairāk grēkoja un neticēja Viņa brīnumiem.
33 Затова Той изнуряваше дните им със суета, И годините им с ужас.
Tādēļ Tas nobeidza viņu dzīvību nīcībā un viņu gadus ātrā postā.
34 Когато ги умъртвяваше, тогава питаха за Него, Та изново търсеха Бога ревностно;
Kad Viņš tos kāva, tad tie vaicāja pēc Viņa un atgriezās un steigšus meklēja Dievu,
35 И спомниха, че Бог им беше канара, И всевишният Бог техен изкупител.
Un atminējās, Dievu esam viņiem par patvērumu, un to visaugstāko Dievu esam viņiem par Pestītāju.
36 Но с устата си Го ласкаеха, И с езика си Го лъжеха;
Un tie Viņam smaidīja ar savu muti un Viņam meloja ar savu mēli.
37 Защото сърцето им не беше право пред Него, Нито бяха верни на завета Му.
Jo viņu sirds nepastāvēja pie Viņa, un tie nebija uzticīgi Viņa derībā.
38 Но Той, като многомилостив, прощаваше беззаконието им и не ги погубваше; Да! много пъти въздържаше гнева Си, И не подигаше всичкото Си негодувание;
Bet Viņš bija sirdsžēlīgs un piedeva noziegumu un tos nesamaitāja, bet novērsa dažkārt Savu dusmību un nepamodināja visu Savu bardzību.
39 И си спомняше, че бяха плът, Вятър, който прехожда и не се връща.
Jo Viņš pieminēja, ka tie ir miesa, tā kā vējš, kas aizskrien un atpakaļ negriežas.
40 Колко пъти Го огорчаваха в пустинята И Го разгневяваха в безводната страна,
Cik reiz tie Viņu apkaitināja tuksnesī un Viņu tirināja tai tukšā vietā!
41 Като изново изпитваха Бога, И предизвикваха Светия Израилев!
Jo tie kārdināja Dievu allaž no jauna un noskumdināja Israēla svēto.
42 Не си спомнюваха силата на ръката Му В деня, когато ги избави от противника,
Tie nepieminēja Viņa roku nedz to dienu, kad Viņš tos no tā spaidītāja izglāba,
43 Как показа в Египет знаменията Си, И чудесата на полето Танис,
Kad Viņš Savas zīmes parādīja Ēģiptē un Savus brīnumus Coana klajumā,
44 И превърна вадите им в кръв, И потоците им, та не можаха да пият;
Un pārvērta viņu upes par asinīm un viņu strautus, ka nevarēja dzert,
45 Как прати върху тях рояци мухи, които ги изпоядоха, И жаби, които ги изпогубиха,
Un sūtīja starp tiem kukaiņus, kas tos ēda, un vardes, kas tos samaitāja,
46 И предаде произведенията им на гъсеници, И трудовете им на скакалци
Un deva viņu augļus spradžiem, un viņu darbus siseņiem,
47 Как порази с град лозята им, И със светкавици черниците им,
Un nomaitāja viņu vīnakokus caur krusu un viņu vīģes kokus ar lieliem krusas gabaliem,
48 И предаде на град добитъка им, И стадата им на мълнии;
Un nokāva viņu govis ar krusu un viņu sīkos lopus ar zibeņiem,
49 Как изля върху тях пламенния Си гняв, Негодувание, ярост и неволя, - Нашествие на ангелите на злощастието,
Un uzgāza tiem Savu karsto dusmību, bardzību un postu un bēdas, un uzlaida tiem nelaimes eņģeļus,
50 Изравни пътя за гнева Си, Но пощади от смърт душата им, Но предаде на мор живота им;
Un deva vaļu Savai dusmībai un neatrāva viņu dvēseles no nāves, un nodeva viņu lopus mērim,
51 Как порази всеки първороден заведе ги като стадо в Египет, Първака на силите им в шатрите на Хама,
Un kāva visus pirmdzimušos Ēģiptē, vīru pirmdzemdinātos Hama dzīvokļos,
52 А людете Си изведе като овци и заведе ги като стадо в пустинята,
Un veda Savus ļaudis kā avis un vadīja tos tuksnesī kā ganāmu pulku,
53 И води ги безопасно, така щото не се бояха, А неприятелите им - морето ги покри;
Un vadīja tos bez bēdām, ka tie nebijās, bet viņu ienaidniekus jūra apklāja.
54 Как ги въведе в светия Си предел. В тая поляна, която десницата Му придоби,
Un Viņš tos veda Savās svētās robežās, uz šo kalnu, ko Viņa labā roka uzņēmusi.
55 И изгони пред тях народите, Та им ги раздели за наследство с въже, И в шатрите им настани Израилевите племена.
Un izdzina viņu priekšā pagānus, un tos izdalīja par mantības daļu un Israēla ciltīm lika dzīvot viņu mājās.
56 Но въпреки това те изпитваха Всевишния Бог и се бунтуваха против Него, И не пазеха наредбите Му,
Taču tie kārdināja un apkaitināja to visuaugstāko Dievu un neturēja Viņa liecības,
57 Но връщаха се назад, и обхождаха се неверно както бащите им; Измятаха се като неверен лък.
Un atkāpās un atmeta ticību, tā kā viņu tēvi; tie atmuka kā viltīgs stops,
58 Защото Го разгневиха с високите си места, И с ваяните си идоли Го подбуждаха към ревност.
Un Viņu apkaitināja ar saviem elku kalniem un to tirināja ar savām bildēm.
59 Чу Бог и възнегодува, И много се погнуси от Израиля,
Dievs dzirdēja un apskaitās, un Israēls Tam ļoti rieba.
60 Тъй че напусна скинията в Сило, Шатъра, който бе поставил между човеците,
Un Dievs atstāja to dzīvokli iekš Šīlo, to telti, ko Viņš bija ņēmis par mājas vietu cilvēku starpā.
61 И предаде на пленение Силата Си, Славата Си в неприятелска ръка.
Un deva viņu spēku cietumā un viņu godību pretinieka rokā;
62 Тоже и людете Си предаде на меч, Като се разгневи на наследстовото Си.
Un nodeva Savus ļaudis zobenam un apskaitās pret Savu tautu.
63 Огън пояде момците им, И девиците им не се възпяваха с венчални песни.
Uguns aprija viņu jaunekļus, un viņu jaunavām nedziedāja kāzu dziesmas.
64 Свещениците им паднаха от нож; И вдовиците им не плакаха.
Viņu priesteri krita caur zobenu, un viņu atraitnes neraudāja.
65 Тогава се събуди Господ като от сън, Като силен мъж, който ободрен от вино, вика;
Tad Tas Kungs uzmodās kā viens, kas gulējis, tā kā varonis kliedz, kas vīnu dzēris,
66 И, като порази враговете Си, отблъсна ги назад, Та ги предаде на вечно посрамяване.
Un sita Savus pretiniekus no aizmugures, un lika tos kaunā uz mūžīgiem laikiem,
67 При това Той се отказа от Иосифовия шатър, И Ефремовото племе не избра;
Un atmeta Jāzepa dzīvokli, un neizvēlēja Efraīma cilti,
68 Но избра Юдовото племе, Хълма Сион, който възлюби.
Bet izvēlēja Jūda cilti, Ciānas kalnu, ko Viņš mīlēja;
69 Съгради светилището Си като небесните възвишения, Като земята, която е утвърдил за винаги.
Un uztaisīja Savu svēto vietu kā debes'augstumu, stipru, kā pasauli, ko uz mūžīgiem laikiem radījis.
70 Избра и слугата Си Давида, И го взе от кошарите на овците;
Un Viņš izredzēja Dāvidu, Savu kalpu, un ņēma to no avju laidariem,
71 Отподир дойните овци го доведе За да пасе людете Му Якова и наследството Му Израиля.
No zīdītāju avīm Viņš tam lika nākt, ganīt Jēkabu, Savu tautu un Israēli, Savu mantību.
72 Така той ги пасеше според незлобието на сърцето си, И ги водеше с изкуството на ръцете си.
Un viņš tos ganīja ar skaidru sirdi, un tos valdīja ar prātīgu roku.
