Псалми 78
1 Асафово поучение. Слушайте, люде мои, поучението ми: Приклонете ушите си към думите на устата ми.
Intellectus Asaph. [Attendite, popule meus, legem meam; inclinate aurem vestram in verba oris mei.
2 Ще отворя устата си в притча, Ще произнеса гатанки от древността.
Aperiam in parabolis os meum; loquar propositiones ab initio.
3 Това, което чухме и научихме, И нашите бащи ни разказаха,
Quanta audivimus, et cognovimus ea, et patres nostri narraverunt nobis.
4 Няма да го скрием от чадата им в идното поколение, Но ще повествуваме хвалите на Господа, Неговата сила и чудесните дала, които извърши,
Non sunt occultata a filiis eorum in generatione altera, narrantes laudes Domini et virtutes ejus, et mirabilia ejus quæ fecit.
5 Защото Той постави свидетелство в Якова, И положи закон в Израиля, За които заповяда в Израиля, За които заповяда на бащите ни Да ги възвестяват чадата си,
Et suscitavit testimonium in Jacob, et legem posuit in Israël, quanta mandavit patribus nostris nota facere ea filiis suis:
6 За да ги знае идното поколение, Децата, които щяха да се родят, - Които да настанат и да ги разказват на своите чада.
ut cognoscat generatio altera: filii qui nascentur et exsurgent, et narrabunt filiis suis,
7 За да възложат надеждата си на Бога, И да не забравят делата на Бога, Но да пазят Неговите заповеди,
ut ponant in Deo spem suam, et non obliviscantur operum Dei, et mandata ejus exquirant:
8 И да не станат като бащите си, Упорито и непокорно поколение, Поколение, което не утвърди сърцето си. И чийто дух не биде непоколебим за Бога.
ne fiant, sicut patres eorum, generatio prava et exasperans; generatio quæ non direxit cor suum, et non est creditus cum Deo spiritus ejus.
9 Ефремците, макар въоръжени и запъващи лъкове, Върнаха се назад в деня на боя.
Filii Ephrem, intendentes et mittentes arcum, conversi sunt in die belli.
10 Не опазиха завета на Бога, И в закона Му не склониха да ходят,
Non custodierunt testamentum Dei, et in lege ejus noluerunt ambulare.
11 А забравиха Неговите деяния И чудесните дела, които им показа.
Et obliti sunt benefactorum ejus, et mirabilium ejus quæ ostendit eis.
12 Пред бащите им извърши чудеса В Египетската земя, в полето Танис
Coram patribus eorum fecit mirabilia in terra Ægypti, in campo Taneos.
13 Раздвои морето и ги преведе, И направи водите да стоят като грамада.
Interrupit mare, et perduxit eos, et statuit aquas quasi in utre:
14 Води ги денем с облак, И цялата нощ с огнена виделина.
et deduxit eos in nube diei, et tota nocte in illuminatione ignis.
15 Разцепи канари в пустинята, И ги напои изобилно като от бездни.
Interrupit petram in eremo, et adaquavit eos velut in abysso multa.
16 И изведе потоци из канарата, И направи да потекат води като реки.
Et eduxit aquam de petra, et deduxit tamquam flumina aquas.
17 Но те продължиха да Му съгрешават още И да огорчават Всевишния в безводната страна.
Et apposuerunt adhuc peccare ei; in iram excitaverunt Excelsum in inaquoso.
18 Със сърцето си изпитаха Бога, Като искаха ястия за лакомството си,
Et tentaverunt Deum in cordibus suis, ut peterent escas animabus suis.
19 И говориха против Бога, казвайки: Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?
Et male locuti sunt de Deo; dixerunt: Numquid poterit Deus parare mensam in deserto?
20 Ето, Той удари канарата, та потекоха води и потоци преляха; А може ли и хляб да даде, или да достави месо за людете Си?
quoniam percussit petram, et fluxerunt aquæ, et torrentes inundaverunt. Numquid et panem poterit dare, aut parare mensam populo suo?
21 Затова Господ чу и се разгневи, И огън пламна против Якова, А още и гняв обсипа Израиля;
Ideo audivit Dominus et distulit; et ignis accensus est in Jacob, et ira ascendit in Israël:
22 Защото не повярваха в Бога, Нито Му уповаваха, че ще ги избави.
quia non crediderunt in Deo, nec speraverunt in salutari ejus.
23 При все това Той заповяда на облаците горе, И отвори небесните врати,
Et mandavit nubibus desuper, et januas cæli aperuit.
24 Та им наваля манна да ядат И даде им небесно жито.
Et pluit illis manna ad manducandum, et panem cæli dedit eis.
25 Всеки ядеше ангелски хляб; Прати им храна до насита.
Panem angelorum manducavit homo; cibaria misit eis in abundantia.
26 Подигна източен вятър на небето, И със силата Си докара южния вятър.
Transtulit austrum de cælo, et induxit in virtute sua africum.
27 Наваля върху тях и месо изобилно като прах, И птици крилати много като морския пясък;
Et pluit super eos sicut pulverem carnes, et sicut arenam maris volatilia pennata.
28 И направи ги да падат всред стана им, Около жилищата им.
Et ceciderunt in medio castrorum eorum, circa tabernacula eorum.
29 И тъй, ядоха и се преситиха, Като им даде това, което желаеха.
Et manducaverunt, et saturati sunt nimis, et desiderium eorum attulit eis:
30 А докато още не бяха се отказали от лакомството си, И ястието им бе в устата им,
non sunt fraudati a desiderio suo. Adhuc escæ eorum erant in ore ipsorum,
31 Гневът Божий ги обсипа та изби по-тлъстите от тях, И повали отборните на Израиля.
et ira Dei ascendit super eos: et occidit pingues eorum, et electos Israël impedivit.
32 При всичко това те следваха да съгрешават, И не вярваха поради чудесните Му дела.
In omnibus his peccaverunt adhuc, et non crediderunt in mirabilibus ejus.
33 Затова Той изнуряваше дните им със суета, И годините им с ужас.
Et defecerunt in vanitate dies eorum, et anni eorum cum festinatione.
34 Когато ги умъртвяваше, тогава питаха за Него, Та изново търсеха Бога ревностно;
Cum occideret eos, quærebant eum et revertebantur, et diluculo veniebant ad eum.
35 И спомниха, че Бог им беше канара, И всевишният Бог техен изкупител.
Et rememorati sunt quia Deus adjutor est eorum, et Deus excelsus redemptor eorum est.
36 Но с устата си Го ласкаеха, И с езика си Го лъжеха;
Et dilexerunt eum in ore suo, et lingua sua mentiti sunt ei;
37 Защото сърцето им не беше право пред Него, Нито бяха верни на завета Му.
cor autem eorum non erat rectum cum eo, nec fideles habiti sunt in testamento ejus.
38 Но Той, като многомилостив, прощаваше беззаконието им и не ги погубваше; Да! много пъти въздържаше гнева Си, И не подигаше всичкото Си негодувание;
Ipse autem est misericors, et propitius fiet peccatis eorum, et non disperdet eos. Et abundavit ut averteret iram suam, et non accendit omnem iram suam.
39 И си спомняше, че бяха плът, Вятър, който прехожда и не се връща.
Et recordatus est quia caro sunt, spiritus vadens et non rediens.
40 Колко пъти Го огорчаваха в пустинята И Го разгневяваха в безводната страна,
Quoties exacerbaverunt eum in deserto; in iram concitaverunt eum in inaquoso?
41 Като изново изпитваха Бога, И предизвикваха Светия Израилев!
Et conversi sunt, et tentaverunt Deum, et sanctum Israël exacerbaverunt.
42 Не си спомнюваха силата на ръката Му В деня, когато ги избави от противника,
Non sunt recordati manus ejus, die qua redemit eos de manu tribulantis:
43 Как показа в Египет знаменията Си, И чудесата на полето Танис,
sicut posuit in Ægypto signa sua, et prodigia sua in campo Taneos;
44 И превърна вадите им в кръв, И потоците им, та не можаха да пият;
et convertit in sanguinem flumina eorum, et imbres eorum, ne biberent.
45 Как прати върху тях рояци мухи, които ги изпоядоха, И жаби, които ги изпогубиха,
Misit in eos cœnomyiam, et comedit eos, et ranam, et disperdidit eos;
46 И предаде произведенията им на гъсеници, И трудовете им на скакалци
et dedit ærugini fructus eorum, et labores eorum locustæ;
47 Как порази с град лозята им, И със светкавици черниците им,
et occidit in grandine vineas eorum, et moros eorum in pruina;
48 И предаде на град добитъка им, И стадата им на мълнии;
et tradidit grandini jumenta eorum, et possessionem eorum igni;
49 Как изля върху тях пламенния Си гняв, Негодувание, ярост и неволя, - Нашествие на ангелите на злощастието,
misit in eos iram indignationis suæ, indignationem, et iram, et tribulationem, immissiones per angelos malos.
50 Изравни пътя за гнева Си, Но пощади от смърт душата им, Но предаде на мор живота им;
Viam fecit semitæ iræ suæ: non pepercit a morte animabus eorum, et jumenta eorum in morte conclusit:
51 Как порази всеки първороден заведе ги като стадо в Египет, Първака на силите им в шатрите на Хама,
et percussit omne primogenitum in terra Ægypti; primitias omnis laboris eorum in tabernaculis Cham:
52 А людете Си изведе като овци и заведе ги като стадо в пустинята,
et abstulit sicut oves populum suum, et perduxit eos tamquam gregem in deserto:
53 И води ги безопасно, така щото не се бояха, А неприятелите им - морето ги покри;
et deduxit eos in spe, et non timuerunt, et inimicos eorum operuit mare.
54 Как ги въведе в светия Си предел. В тая поляна, която десницата Му придоби,
Et induxit eos in montem sanctificationis suæ, montem quem acquisivit dextera ejus; et ejecit a facie eorum gentes, et sorte divisit eis terram in funiculo distributionis;
55 И изгони пред тях народите, Та им ги раздели за наследство с въже, И в шатрите им настани Израилевите племена.
et habitare fecit in tabernaculis eorum tribus Israël.
56 Но въпреки това те изпитваха Всевишния Бог и се бунтуваха против Него, И не пазеха наредбите Му,
Et tentaverunt, et exacerbaverunt Deum excelsum, et testimonia ejus non custodierunt.
57 Но връщаха се назад, и обхождаха се неверно както бащите им; Измятаха се като неверен лък.
Et averterunt se, et non servaverunt pactum: quemadmodum patres eorum, conversi sunt in arcum pravum.
58 Защото Го разгневиха с високите си места, И с ваяните си идоли Го подбуждаха към ревност.
In iram concitaverunt eum in collibus suis, et in sculptilibus suis ad æmulationem eum provocaverunt.
59 Чу Бог и възнегодува, И много се погнуси от Израиля,
Audivit Deus, et sprevit, et ad nihilum redegit valde Israël.
60 Тъй че напусна скинията в Сило, Шатъра, който бе поставил между човеците,
Et repulit tabernaculum Silo, tabernaculum suum, ubi habitavit in hominibus.
61 И предаде на пленение Силата Си, Славата Си в неприятелска ръка.
Et tradidit in captivitatem virtutem eorum, et pulchritudinem eorum in manus inimici.
62 Тоже и людете Си предаде на меч, Като се разгневи на наследстовото Си.
Et conclusit in gladio populum suum, et hæreditatem suam sprevit.
63 Огън пояде момците им, И девиците им не се възпяваха с венчални песни.
Juvenes eorum comedit ignis, et virgines eorum non sunt lamentatæ.
64 Свещениците им паднаха от нож; И вдовиците им не плакаха.
Sacerdotes eorum in gladio ceciderunt, et viduæ eorum non plorabantur.
65 Тогава се събуди Господ като от сън, Като силен мъж, който ободрен от вино, вика;
Et excitatus est tamquam dormiens Dominus, tamquam potens crapulatus a vino.
66 И, като порази враговете Си, отблъсна ги назад, Та ги предаде на вечно посрамяване.
Et percussit inimicos suos in posteriora; opprobrium sempiternum dedit illis.
67 При това Той се отказа от Иосифовия шатър, И Ефремовото племе не избра;
Et repulit tabernaculum Joseph, et tribum Ephraim non elegit:
68 Но избра Юдовото племе, Хълма Сион, който възлюби.
sed elegit tribum Juda, montem Sion, quem dilexit.
69 Съгради светилището Си като небесните възвишения, Като земята, която е утвърдил за винаги.
Et ædificavit sicut unicornium sanctificium suum, in terra quam fundavit in sæcula.
70 Избра и слугата Си Давида, И го взе от кошарите на овците;
Et elegit David, servum suum, et sustulit eum de gregibus ovium; de post fœtantes accepit eum:
71 Отподир дойните овци го доведе За да пасе людете Му Якова и наследството Му Израиля.
pascere Jacob servum suum, et Israël hæreditatem suam.
72 Така той ги пасеше според незлобието на сърцето си, И ги водеше с изкуството на ръцете си.
Et pavit eos in innocentia cordis sui, et in intellectibus manuum suarum deduxit eos.]
