Псалми 78
1 Асафово поучение. Слушайте, люде мои, поучението ми: Приклонете ушите си към думите на устата ми.
Maschil di Asaf ASCOLTA, o popol mio, la mia dottrina; Porgete gli orecchi alle parole della mia bocca.
2 Ще отворя устата си в притча, Ще произнеса гатанки от древността.
Io aprirò la mia bocca in sentenza; Io sgorgherò detti notevoli [di cose] antiche;
3 Това, което чухме и научихме, И нашите бащи ни разказаха,
Le quali noi abbiamo udite, e sappiamo, E le quali i nostri padri ci han raccontate.
4 Няма да го скрием от чадата им в идното поколение, Но ще повествуваме хвалите на Господа, Неговата сила и чудесните дала, които извърши,
Noi non [le] celeremo a' lor figliuoli, alla generazione a venire; Noi racconteremo le lodi del Signore, E la sua forza, e le sue maraviglie ch'egli ha fatte.
5 Защото Той постави свидетелство в Якова, И положи закон в Израиля, За които заповяда в Израиля, За които заповяда на бащите ни Да ги възвестяват чадата си,
Egli ha fermata la testimonianza in Giacobbe, Ed ha posta la Legge in Israele; Le quali egli comandò a' nostri padri di fare assapere a' lor figliuoli;
6 За да ги знае идното поколение, Децата, които щяха да се родят, - Които да настанат и да ги разказват на своите чада.
Acciocchè la generazione a venire, i figliuoli [che] nascerebbero, [le] sapessero, [E] si mettessero a narrar[le] a' lor figliuoli;
7 За да възложат надеждата си на Бога, И да не забравят делата на Бога, Но да пазят Неговите заповеди,
E ponessero in Dio la loro speranza, E non dimenticassero le opere di Dio. Ed osservassero i suoi comandamenti;
8 И да не станат като бащите си, Упорито и непокорно поколение, Поколение, което не утвърди сърцето си. И чийто дух не биде непоколебим за Бога.
E non fossero come i lor padri, Generazione ritrosa e ribella; Generazione che non dirizzò il cuor suo, Il cui spirito non [fu] leale inverso Dio.
9 Ефремците, макар въоръжени и запъващи лъкове, Върнаха се назад в деня на боя.
I figliuoli di Efraim, gente di guerra, [buoni] arcieri, Voltarono le spalle al dì della battaglia.
10 Не опазиха завета на Бога, И в закона Му не склониха да ходят,
Non avevano osservato il patto di Dio, Ed avevano ricusato di camminar nella sua Legge;
11 А забравиха Неговите деяния И чудесните дела, които им показа.
Ed avevano dimenticate le sue opere, E le maraviglie ch'egli aveva lor fatte vedere.
12 Пред бащите им извърши чудеса В Египетската земя, в полето Танис
Egli aveva fatti miracoli in presenza de' padri loro, Nel paese di Egitto, nel territorio di Soan.
13 Раздвои морето и ги преведе, И направи водите да стоят като грамада.
Egli aveva fesso il mare, e li aveva fatti passare per mezzo; Ed aveva fermate le acque come un mucchio.
14 Води ги денем с облак, И цялата нощ с огнена виделина.
E li aveva condotti di giorno colla nuvola, E tutta notte colla luce del fuoco.
15 Разцепи канари в пустинята, И ги напои изобилно като от бездни.
Egli aveva schiantate le rupi nel deserto, E li aveva copiosamente abbeverati, come di gorghi;
16 И изведе потоци из канарата, И направи да потекат води като реки.
Ed aveva fatto uscir de' ruscelli della roccia, E colare acque, a guisa di fiumi.
17 Но те продължиха да Му съгрешават още И да огорчават Всевишния в безводната страна.
Ma essi continuarono a peccar contro a lui, Provocando l'Altissimo a sdegno nel deserto;
18 Със сърцето си изпитаха Бога, Като искаха ястия за лакомството си,
E tentarono Iddio nel cuor loro, Chiedendo vivanda a lor voglia;
19 И говориха против Бога, казвайки: Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?
E parlarono contro a Dio, [E] dissero: Potrebbe Iddio Metterci tavola nel deserto?
20 Ето, Той удари канарата, та потекоха води и потоци преляха; А може ли и хляб да даде, или да достави месо за людете Си?
Ecco, egli percosse la roccia, e ne colarono acque, E ne traboccarono torrenti; Potrebbe egli eziandio dar del pane, [O] apparecchiar della carne al suo popolo?
21 Затова Господ чу и се разгневи, И огън пламна против Якова, А още и гняв обсипа Израиля;
Perciò, il Signore, avendoli uditi, si adirò fieramente; Ed un fuoco si accese contro a Giacobbe, Ed anche l'ira [gli] montò contro ad Israele;
22 Защото не повярваха в Бога, Нито Му уповаваха, че ще ги избави.
Perciocchè non avevano creduto in Dio, E non si erano confidati nella sua salvazione;
23 При все това Той заповяда на облаците горе, И отвори небесните врати,
E pure egli aveva comandato alle nuvole di sopra, Ed aveva aperte le porte del cielo;
24 Та им наваля манна да ядат И даде им небесно жито.
Ed aveva fatta piovere sopra loro la manna da mangiare, Ed aveva loro dato del frumento del cielo.
25 Всеки ядеше ангелски хляб; Прати им храна до насита.
L'uomo mangiò del pane degli Angeli; Egli mandò loro della vivanda a sazietà.
26 Подигна източен вятър на небето, И със силата Си докара южния вятър.
Egli fece levar nel cielo il vento orientale, E per la sua forza addusse l'Austro;
27 Наваля върху тях и месо изобилно като прах, И птици крилати много като морския пясък;
E fece piover sopra loro della carne, a guisa di polvere; Ed uccelli, a giusa della rena del mare.
28 И направи ги да падат всред стана им, Около жилищата им.
E [li] fece cadere in mezzo al lor campo, D'intorno a' lor padiglioni.
29 И тъй, ядоха и се преситиха, Като им даде това, което желаеха.
Ed essi mangiarono, e furono grandemente satollati; E [Iddio] fece lor venire ciò che desideravano.
30 А докато още не бяха се отказали от лакомството си, И ястието им бе в устата им,
Essi non si erano [ancora] stolti dalla lor cupidigia; [Avevano] ancora il cibo loro nella bocca,
31 Гневът Божий ги обсипа та изби по-тлъстите от тях, И повали отборните на Израиля.
Quando l'ira montò a Dio contro a loro, Ed uccise i più grassi di loro, Ed abbattè la scelta d'Israele.
32 При всичко това те следваха да съгрешават, И не вярваха поради чудесните Му дела.
Con tutto ciò peccarono ancora, E non credettero alle sue maraviglie.
33 Затова Той изнуряваше дните им със суета, И годините им с ужас.
Laonde egli consumò i lor giorni in vanità, E gli anni loro in ispaventi.
34 Когато ги умъртвяваше, тогава питаха за Него, Та изново търсеха Бога ревностно;
Quando egli li uccideva, essi lo richiedevano, E ricercavano di nuovo Iddio.
35 И спомниха, че Бог им беше канара, И всевишният Бог техен изкупител.
E si ricordavano che Iddio [era] la lor Rocca, E [che] l'Iddio altissimo [era] il lor Redentore.
36 Но с устата си Го ласкаеха, И с езика си Го лъжеха;
Ma lo lusingavano colla lor bocca, E gli mentivano colla lor lingua;
37 Защото сърцето им не беше право пред Него, Нито бяха верни на завета Му.
E il cuor loro non [era] diritto inverso lui, E non erano leali nel suo patto.
38 Но Той, като многомилостив, прощаваше беззаконието им и не ги погубваше; Да! много пъти въздържаше гнева Си, И не подигаше всичкото Си негодувание;
E pure egli, [che è] pietoso, purgò la loro iniquità, e non li distrusse; E più e più volte racquetò l'ira sua, e non commosse tutto il suo cruccio;
39 И си спомняше, че бяха плът, Вятър, който прехожда и не се връща.
E si ricordò ch'erano carne; Un fiato che passa, e non ritorna.
40 Колко пъти Го огорчаваха в пустинята И Го разгневяваха в безводната страна,
Quante volte lo provocarono essi a sdegno nel deserto, [E] lo contristarono nella solitudine!
41 Като изново изпитваха Бога, И предизвикваха Светия Израилев!
E tornarono a tentare Iddio, E limitarono il Santo d'Israele.
42 Не си спомнюваха силата на ръката Му В деня, когато ги избави от противника,
Essi non si erano ricordati della sua mano, [Nè] del giorno nel quale li aveva riscossi dal nemico.
43 Как показа в Египет знаменията Си, И чудесата на полето Танис,
(Come egli aveva eseguiti i suoi segni in Egitto, E i suoi miracoli nel territorio di Soan.
44 И превърна вадите им в кръв, И потоците им, та не можаха да пият;
Ed aveva cangiati i fiumi, e i rivi degli Egizi in sangue, [Talchè] essi non [ne] potevano bere.
45 Как прати върху тях рояци мухи, които ги изпоядоха, И жаби, които ги изпогубиха,
[Ed] aveva mandata contro a loro una mischia [d'insetti] che li mangiarono; E rane, che li distrussero.
46 И предаде произведенията им на гъсеници, И трудовете им на скакалци
Ed aveva dati i lor frutti a' bruchi, E le lor fatiche alle locuste.
47 Как порази с град лозята им, И със светкавици черниците им,
Ed aveva guastate le lor vigne colla gragnuola, E i lor sicomori colla tempesta.
48 И предаде на град добитъка им, И стадата им на мълнии;
Ed aveva dati alla grandine i lor bestiami, E le lor gregge a' folgori.
49 Как изля върху тях пламенния Си гняв, Негодувание, ярост и неволя, - Нашествие на ангелите на злощастието,
[Ed] aveva mandato sopra loro l'ardore della sua ira, Indegnazione, cruccio e distretta; Una mandata d'angeli maligni.
50 Изравни пътя за гнева Си, Но пощади от смърт душата им, Но предаде на мор живота им;
[Ed] aveva appianato il sentiero alla sua ira, [E] non aveva scampata l'anima loro dalla morte, Ed aveva dato il lor bestiame alla mortalità.
51 Как порази всеки първороден заведе ги като стадо в Египет, Първака на силите им в шатрите на Хама,
Ed aveva percossi tutti i primogeniti in Egitto, E le primizie della forza ne' tabernacoli di Cam.
52 А людете Си изведе като овци и заведе ги като стадо в пустинята,
E [ne] aveva fatto partire il suo popolo, a guisa di pecore; E l'aveva condotto per lo deserto, come una mandra.
53 И води ги безопасно, така щото не се бояха, А неприятелите им - морето ги покри;
E l'aveva guidato sicuramente, senza spavento; E il mare aveva coperti i lor nemici.
54 Как ги въведе в светия Си предел. В тая поляна, която десницата Му придоби,
Ed egli li aveva introdotti nella contrada della sua santità, Nel monte [che] la sua destra ha conquistato.
55 И изгони пред тях народите, Та им ги раздели за наследство с въже, И в шатрите им настани Израилевите племена.
Ed aveva scacciate le nazioni d'innanzi a loro, E le aveva fatte [loro] scadere in sorte di eredità, Ed aveva stanziate le tribù d'Israele nelle loro stanze.)
56 Но въпреки това те изпитваха Всевишния Бог и се бунтуваха против Него, И не пазеха наредбите Му,
Ed avevano tentato, e provocato a sdegno l'Iddio altissimo, E non avevano osservate le sue testimonianze.
57 Но връщаха се назад, и обхождаха се неверно както бащите им; Измятаха се като неверен лък.
Anzi si erano tratti indietro, E si erano portati dislealmente, Come i lor padri; [E] si erano rivolti come un arco fallace;
58 Защото Го разгневиха с високите си места, И с ваяните си идоли Го подбуждаха към ревност.
E l'avevano provocato ad ira co' loro alti luoghi, E commosso a gelosia colle loro sculture.
59 Чу Бог и възнегодува, И много се погнуси от Израиля,
Iddio aveva udite [queste cose], e se n'era gravemente adirato, Ed aveva grandemente disdegnato Israele.
60 Тъй че напусна скинията в Сило, Шатъра, който бе поставил между човеците,
Ed aveva abbandonato il tabernacolo di Silo; Il padiglione ch'egli aveva piantato per sua stanza fra gli uomini.
61 И предаде на пленение Силата Си, Славата Си в неприятелска ръка.
Ed aveva abbandonata la sua forza, [ad esser menata] in cattività, E la sua gloria in man del nemico.
62 Тоже и людете Си предаде на меч, Като се разгневи на наследстовото Си.
Ed aveva dato il suo popolo alla spada, E si era gravemente adirato contro alla sua eredità.
63 Огън пояде момците им, И девиците им не се възпяваха с венчални песни.
Il fuoco aveva consumati i suoi giovani; E le sue vergini non erano state lodate.
64 Свещениците им паднаха от нож; И вдовиците им не плакаха.
I suoi sacerdoti erano caduti per la spada; E le sue vedove non avevano pianto.
65 Тогава се събуди Господ като от сън, Като силен мъж, който ободрен от вино, вика;
Poi il Signore si risvegliò, Come uno che fosse stato addormentato; Come un [uomo] prode, che dà gridi dopo il vino.
66 И, като порази враговете Си, отблъсна ги назад, Та ги предаде на вечно посрамяване.
E percosse i suoi nemici da tergo, E mise loro addosso un eterno vituperio.
67 При това Той се отказа от Иосифовия шатър, И Ефремовото племе не избра;
Ed avendo riprovato il tabernacolo di Giuseppe, E non avendo eletta la tribù di Efraim;
68 Но избра Юдовото племе, Хълма Сион, който възлюби.
Egli elesse la tribù di Giuda; Il monte di Sion, il quale egli ama.
69 Съгради светилището Си като небесните възвишения, Като земята, която е утвърдил за винаги.
Ed edificò il suo santuario, a guisa di [palazzi] eccelsi; Come la terra [ch]'egli ha fondata in perpetuo.
70 Избра и слугата Си Давида, И го взе от кошарите на овците;
Ed elesse Davide, suo servitore, E lo prese dalle mandre delle pecore.
71 Отподир дойните овци го доведе За да пасе людете Му Якова и наследството Му Израиля.
Di dietro alle [bestie] allattanti Egli lo condusse a pascer Giacobbe, suo popolo; Ed Israele sua eredità.
72 Така той ги пасеше според незлобието на сърцето си, И ги водеше с изкуството на ръцете си.
Ed egli li pasturò, secondo l'integrità del suo cuore; E li guidò, secondo il gran senno delle sue mani.
