< Псалми 78 >

1 Асафово поучение. Слушайте, люде мои, поучението ми: Приклонете ушите си към думите на устата ми.
משכיל לאסף האזינה עמי תורתי הטו אזנכם לאמרי פי׃
2 Ще отворя устата си в притча, Ще произнеса гатанки от древността.
אפתחה במשל פי אביעה חידות מני קדם׃
3 Това, което чухме и научихме, И нашите бащи ни разказаха,
אשר שמענו ונדעם ואבותינו ספרו לנו׃
4 Няма да го скрием от чадата им в идното поколение, Но ще повествуваме хвалите на Господа, Неговата сила и чудесните дала, които извърши,
לא נכחד מבניהם לדור אחרון מספרים תהלות יהוה ועזוזו ונפלאותיו אשר עשה׃
5 Защото Той постави свидетелство в Якова, И положи закон в Израиля, За които заповяда в Израиля, За които заповяда на бащите ни Да ги възвестяват чадата си,
ויקם עדות ביעקב ותורה שם בישראל אשר צוה את אבותינו להודיעם לבניהם׃
6 За да ги знае идното поколение, Децата, които щяха да се родят, - Които да настанат и да ги разказват на своите чада.
למען ידעו דור אחרון בנים יולדו יקמו ויספרו לבניהם׃
7 За да възложат надеждата си на Бога, И да не забравят делата на Бога, Но да пазят Неговите заповеди,
וישימו באלהים כסלם ולא ישכחו מעללי אל ומצותיו ינצרו׃
8 И да не станат като бащите си, Упорито и непокорно поколение, Поколение, което не утвърди сърцето си. И чийто дух не биде непоколебим за Бога.
ולא יהיו כאבותם דור סורר ומרה דור לא הכין לבו ולא נאמנה את אל רוחו׃
9 Ефремците, макар въоръжени и запъващи лъкове, Върнаха се назад в деня на боя.
בני אפרים נושקי רומי קשת הפכו ביום קרב׃
10 Не опазиха завета на Бога, И в закона Му не склониха да ходят,
לא שמרו ברית אלהים ובתורתו מאנו ללכת׃
11 А забравиха Неговите деяния И чудесните дела, които им показа.
וישכחו עלילותיו ונפלאותיו אשר הראם׃
12 Пред бащите им извърши чудеса В Египетската земя, в полето Танис
נגד אבותם עשה פלא בארץ מצרים שדה צען׃
13 Раздвои морето и ги преведе, И направи водите да стоят като грамада.
בקע ים ויעבירם ויצב מים כמו נד׃
14 Води ги денем с облак, И цялата нощ с огнена виделина.
וינחם בענן יומם וכל הלילה באור אש׃
15 Разцепи канари в пустинята, И ги напои изобилно като от бездни.
יבקע צרים במדבר וישק כתהמות רבה׃
16 И изведе потоци из канарата, И направи да потекат води като реки.
ויוצא נוזלים מסלע ויורד כנהרות מים׃
17 Но те продължиха да Му съгрешават още И да огорчават Всевишния в безводната страна.
ויוסיפו עוד לחטא לו למרות עליון בציה׃
18 Със сърцето си изпитаха Бога, Като искаха ястия за лакомството си,
וינסו אל בלבבם לשאל אכל לנפשם׃
19 И говориха против Бога, казвайки: Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?
וידברו באלהים אמרו היוכל אל לערך שלחן במדבר׃
20 Ето, Той удари канарата, та потекоха води и потоци преляха; А може ли и хляб да даде, или да достави месо за людете Си?
הן הכה צור ויזובו מים ונחלים ישטפו הגם לחם יוכל תת אם יכין שאר לעמו׃
21 Затова Господ чу и се разгневи, И огън пламна против Якова, А още и гняв обсипа Израиля;
לכן שמע יהוה ויתעבר ואש נשקה ביעקב וגם אף עלה בישראל׃
22 Защото не повярваха в Бога, Нито Му уповаваха, че ще ги избави.
כי לא האמינו באלהים ולא בטחו בישועתו׃
23 При все това Той заповяда на облаците горе, И отвори небесните врати,
ויצו שחקים ממעל ודלתי שמים פתח׃
24 Та им наваля манна да ядат И даде им небесно жито.
וימטר עליהם מן לאכל ודגן שמים נתן למו׃
25 Всеки ядеше ангелски хляб; Прати им храна до насита.
לחם אבירים אכל איש צידה שלח להם לשבע׃
26 Подигна източен вятър на небето, И със силата Си докара южния вятър.
יסע קדים בשמים וינהג בעזו תימן׃
27 Наваля върху тях и месо изобилно като прах, И птици крилати много като морския пясък;
וימטר עליהם כעפר שאר וכחול ימים עוף כנף׃
28 И направи ги да падат всред стана им, Около жилищата им.
ויפל בקרב מחנהו סביב למשכנתיו׃
29 И тъй, ядоха и се преситиха, Като им даде това, което желаеха.
ויאכלו וישבעו מאד ותאותם יבא להם׃
30 А докато още не бяха се отказали от лакомството си, И ястието им бе в устата им,
לא זרו מתאותם עוד אכלם בפיהם׃
31 Гневът Божий ги обсипа та изби по-тлъстите от тях, И повали отборните на Израиля.
ואף אלהים עלה בהם ויהרג במשמניהם ובחורי ישראל הכריע׃
32 При всичко това те следваха да съгрешават, И не вярваха поради чудесните Му дела.
בכל זאת חטאו עוד ולא האמינו בנפלאותיו׃
33 Затова Той изнуряваше дните им със суета, И годините им с ужас.
ויכל בהבל ימיהם ושנותם בבהלה׃
34 Когато ги умъртвяваше, тогава питаха за Него, Та изново търсеха Бога ревностно;
אם הרגם ודרשוהו ושבו ושחרו אל׃
35 И спомниха, че Бог им беше канара, И всевишният Бог техен изкупител.
ויזכרו כי אלהים צורם ואל עליון גאלם׃
36 Но с устата си Го ласкаеха, И с езика си Го лъжеха;
ויפתוהו בפיהם ובלשונם יכזבו לו׃
37 Защото сърцето им не беше право пред Него, Нито бяха верни на завета Му.
ולבם לא נכון עמו ולא נאמנו בבריתו׃
38 Но Той, като многомилостив, прощаваше беззаконието им и не ги погубваше; Да! много пъти въздържаше гнева Си, И не подигаше всичкото Си негодувание;
והוא רחום יכפר עון ולא ישחית והרבה להשיב אפו ולא יעיר כל חמתו׃
39 И си спомняше, че бяха плът, Вятър, който прехожда и не се връща.
ויזכר כי בשר המה רוח הולך ולא ישוב׃
40 Колко пъти Го огорчаваха в пустинята И Го разгневяваха в безводната страна,
כמה ימרוהו במדבר יעציבוהו בישימון׃
41 Като изново изпитваха Бога, И предизвикваха Светия Израилев!
וישובו וינסו אל וקדוש ישראל התוו׃
42 Не си спомнюваха силата на ръката Му В деня, когато ги избави от противника,
לא זכרו את ידו יום אשר פדם מני צר׃
43 Как показа в Египет знаменията Си, И чудесата на полето Танис,
אשר שם במצרים אתותיו ומופתיו בשדה צען׃
44 И превърна вадите им в кръв, И потоците им, та не можаха да пият;
ויהפך לדם יאריהם ונזליהם בל ישתיון׃
45 Как прати върху тях рояци мухи, които ги изпоядоха, И жаби, които ги изпогубиха,
ישלח בהם ערב ויאכלם וצפרדע ותשחיתם׃
46 И предаде произведенията им на гъсеници, И трудовете им на скакалци
ויתן לחסיל יבולם ויגיעם לארבה׃
47 Как порази с град лозята им, И със светкавици черниците им,
יהרג בברד גפנם ושקמותם בחנמל׃
48 И предаде на град добитъка им, И стадата им на мълнии;
ויסגר לברד בעירם ומקניהם לרשפים׃
49 Как изля върху тях пламенния Си гняв, Негодувание, ярост и неволя, - Нашествие на ангелите на злощастието,
ישלח בם חרון אפו עברה וזעם וצרה משלחת מלאכי רעים׃
50 Изравни пътя за гнева Си, Но пощади от смърт душата им, Но предаде на мор живота им;
יפלס נתיב לאפו לא חשך ממות נפשם וחיתם לדבר הסגיר׃
51 Как порази всеки първороден заведе ги като стадо в Египет, Първака на силите им в шатрите на Хама,
ויך כל בכור במצרים ראשית אונים באהלי חם׃
52 А людете Си изведе като овци и заведе ги като стадо в пустинята,
ויסע כצאן עמו וינהגם כעדר במדבר׃
53 И води ги безопасно, така щото не се бояха, А неприятелите им - морето ги покри;
וינחם לבטח ולא פחדו ואת אויביהם כסה הים׃
54 Как ги въведе в светия Си предел. В тая поляна, която десницата Му придоби,
ויביאם אל גבול קדשו הר זה קנתה ימינו׃
55 И изгони пред тях народите, Та им ги раздели за наследство с въже, И в шатрите им настани Израилевите племена.
ויגרש מפניהם גוים ויפילם בחבל נחלה וישכן באהליהם שבטי ישראל׃
56 Но въпреки това те изпитваха Всевишния Бог и се бунтуваха против Него, И не пазеха наредбите Му,
וינסו וימרו את אלהים עליון ועדותיו לא שמרו׃
57 Но връщаха се назад, и обхождаха се неверно както бащите им; Измятаха се като неверен лък.
ויסגו ויבגדו כאבותם נהפכו כקשת רמיה׃
58 Защото Го разгневиха с високите си места, И с ваяните си идоли Го подбуждаха към ревност.
ויכעיסוהו בבמותם ובפסיליהם יקניאוהו׃
59 Чу Бог и възнегодува, И много се погнуси от Израиля,
שמע אלהים ויתעבר וימאס מאד בישראל׃
60 Тъй че напусна скинията в Сило, Шатъра, който бе поставил между човеците,
ויטש משכן שלו אהל שכן באדם׃
61 И предаде на пленение Силата Си, Славата Си в неприятелска ръка.
ויתן לשבי עזו ותפארתו ביד צר׃
62 Тоже и людете Си предаде на меч, Като се разгневи на наследстовото Си.
ויסגר לחרב עמו ובנחלתו התעבר׃
63 Огън пояде момците им, И девиците им не се възпяваха с венчални песни.
בחוריו אכלה אש ובתולתיו לא הוללו׃
64 Свещениците им паднаха от нож; И вдовиците им не плакаха.
כהניו בחרב נפלו ואלמנתיו לא תבכינה׃
65 Тогава се събуди Господ като от сън, Като силен мъж, който ободрен от вино, вика;
ויקץ כישן אדני כגבור מתרונן מיין׃
66 И, като порази враговете Си, отблъсна ги назад, Та ги предаде на вечно посрамяване.
ויך צריו אחור חרפת עולם נתן למו׃
67 При това Той се отказа от Иосифовия шатър, И Ефремовото племе не избра;
וימאס באהל יוסף ובשבט אפרים לא בחר׃
68 Но избра Юдовото племе, Хълма Сион, който възлюби.
ויבחר את שבט יהודה את הר ציון אשר אהב׃
69 Съгради светилището Си като небесните възвишения, Като земята, която е утвърдил за винаги.
ויבן כמו רמים מקדשו כארץ יסדה לעולם׃
70 Избра и слугата Си Давида, И го взе от кошарите на овците;
ויבחר בדוד עבדו ויקחהו ממכלאת צאן׃
71 Отподир дойните овци го доведе За да пасе людете Му Якова и наследството Му Израиля.
מאחר עלות הביאו לרעות ביעקב עמו ובישראל נחלתו׃
72 Така той ги пасеше според незлобието на сърцето си, И ги водеше с изкуството на ръцете си.
וירעם כתם לבבו ובתבונות כפיו ינחם׃

< Псалми 78 >