Псалми 78
1 Асафово поучение. Слушайте, люде мои, поучението ми: Приклонете ушите си към думите на устата ми.
E NA kanaka o'u, e hoolohe mai oukou i ko'u kanawai; E haliu mai hoi i ko oukou pepeiao i na olelo a ko'u waha.
2 Ще отворя устата си в притча, Ще произнеса гатанки от древността.
E hooaka ae au i kuu waha ma na himeni, A e hai aku hoi i na mele kahiko;
3 Това, което чухме и научихме, И нашите бащи ни разказаха,
I na mea a kakou i lohe ai, a i ike ai hoi, A ua hai mai no ko kakou poe makua ia kakou.
4 Няма да го скрием от чадата им в идното поколение, Но ще повествуваме хвалите на Господа, Неговата сила и чудесните дала, които извърши,
Aole kakou e huna, mai ka lakou poe keiki, A hiki aku i ka hanauna hope loa, I ka hoike ana aku i na halelu no Iehova, A me kona ikaika, a me na mea kupanaha ana i hana'i.
5 Защото Той постави свидетелство в Якова, И положи закон в Израиля, За които заповяда в Израиля, За които заповяда на бащите ни Да ги възвестяват чадата си,
Hoopaa oia i mea hoike no ka Iakoba, A kau no hoi oia i kanawai no ka Iseraela, A kauoha mai la i na kupuna o kakou, E ao ae lakou ia mea i ka lakou poe keiki:
6 За да ги знае идното поколение, Децата, които щяха да се родят, - Които да настанат и да ги разказват на своите чада.
I ike ka hanauna hope loa aku, E ku mai hoi na keiki i hanau mai a hoike i ka lakou mau keiki;
7 За да възложат надеждата си на Бога, И да не забравят делата на Бога, Но да пазят Неговите заповеди,
I kau aku ko lakou manaolana i ke Akua, Aole hoi e poina na hana a ke Akua, Aka, e malama i kana mau kauoha:
8 И да не станат като бащите си, Упорито и непокорно поколение, Поколение, което не утвърди сърцето си. И чийто дух не биде непоколебим за Бога.
I like ole lakou me ko lakou poe kupuna, He hanauna ku e, a kipi hoi; He hanauna hooponopono ole i ko lakou naau, A hilinai ole hoi ko lakou naau i ke Akua.
9 Ефремците, макар въоръжени и запъващи лъкове, Върнаха се назад в деня на боя.
O na mamo a Eperaima i kahikoia i ke kakaka, Huli hope no lakou i ka la i kaua'i.
10 Не опазиха завета на Бога, И в закона Му не склониха да ходят,
Aole lakou i malama i ka berita o ke Akua, A hoole lakou i ka hele ma kona kanawai:
11 А забравиха Неговите деяния И чудесните дела, които им показа.
Poina ia lakou kana mau hana. Na mea kupanaha hoi ana i hoike mai ai.
12 Пред бащите им извърши чудеса В Египетската земя, в полето Танис
Hana iho la no oia i na mea kupanaha imua o ko lakou poe makua, Ma ka aina o Aigupita, ma ke kula hoi o Zoana.
13 Раздвои морето и ги преведе, И направи водите да стоят като грамада.
Mahele ae la oia i ke kai, a alakai mai la ia lakou; Hooku ae la oia i na wai me he puu la.
14 Води ги денем с облак, И цялата нощ с огнена виделина.
Ma ke ao oia i alakai mai ai ia lakou i ke ao, Ma ka malamalama o ke ahi hoi i na po a pau.
15 Разцепи канари в пустинята, И ги напои изобилно като от бездни.
Wahi ae la oia i na pohaku ma ka waonahele, Hoohainu mai oia, e like me na ale nui.
16 И изведе потоци из канарата, И направи да потекат води като реки.
Hoopuka ae la oia i na wai kahe mailoko mai o ka pohaku, A kahe mai la na wai e like me na muliwai.
17 Но те продължиха да Му съгрешават още И да огорчават Всевишния в безводната страна.
Hana hewa hou aku la lakou ia ia, I ke ku e ana i ka Mea kiekie ma ka waoakua.
18 Със сърцето си изпитаха Бога, Като искаха ястия за лакомството си,
Hoao aku la lakou i ke Akua ma ko lakou naau, I ka nonoi ana i ai, no ko lakou kuko iho.
19 И говориха против Бога, казвайки: Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?
Hoowahawaha aku la lakou i ke Akua, i iho la, E hiki anei i ke Akua ke halii i papaaina ma ka waonahele?
20 Ето, Той удари канарата, та потекоха води и потоци преляха; А може ли и хляб да даде, или да достави месо за людете Си?
Aia hoi! hahau ae la oia i ka pohaku, a kahe iho la na wai, A huliamahi mai la na wai kahe; E hiki anei ia ia ke haawi mai i ka ai? A e hoomakaukau hoi i ia no kona poe kanaka?
21 Затова Господ чу и се разгневи, И огън пламна против Якова, А още и гняв обсипа Израиля;
Nolaila, lohe mai la o Iehova a huhu iho la; A hoaia ke ahi maloko o ka Iakoba, A pii ae la ka huhu maluna o ka Iseraela:
22 Защото не повярваха в Бога, Нито Му уповаваха, че ще ги избави.
No ka mea, aole lakou i manaoio i ke Akua; Aole hoi i paulele i kona kokua ana.
23 При все това Той заповяда на облаците горе, И отвори небесните врати,
Ua kauoha nae oia i na ao, mailuna mai, A ua wahi no hoi i puka ma ka lani,
24 Та им наваля манна да ядат И даде им небесно жито.
A ua hooua mai oia maluna o lakou, i mane e ai ai, A ua haawi mai i ka hua palaoa o ka lani na lakou.
25 Всеки ядеше ангелски хляб; Прати им храна до насита.
Ai iho la na kanaka i ka ai a ka poe kiekie: Hoouka mai la oia i io na lakou a nui.
26 Подигна източен вятър на небето, И със силата Си докара южния вятър.
Hoopa mai la oia i ko ka hikina makani ma ka lani: A i kona ikaika, kai mai la oia i ka makani o ke kukuluhema.
27 Наваля върху тях и месо изобилно като прах, И птици крилати много като морския пясък;
A hooua mai oia i ka io maluna o lakou me he lepo la, A me na manu hulu, e like me ke one o ke kai.
28 И направи ги да падат всред стана им, Около жилищата им.
Hoohaule iho la oia ia mea ma ke kahua hoomoana, A puni hoi ko lakou wahi i noho ai.
29 И тъй, ядоха и се преситиха, Като им даде това, което желаеха.
A ai iho la lakou, a maona loa ae la: Hoopuka mai no oia na lakou i ka mea a lakou i kuko ai.
30 А докато още не бяха се отказали от лакомството си, И ястието им бе в устата им,
Aole nae lakou i huli, mai ko lakou kuko ana; I ka wa e waiho ana ka ai i ko lakou waha,
31 Гневът Божий ги обсипа та изби по-тлъстите от тях, И повали отборните на Израиля.
Kau mai la ka huhu o ke Akua maluna o lakou, A luku iho la oia i ko lakou poe ikaika; A hookulou no hoi i ka poe i waeia o ka Iseraela.
32 При всичко това те следваха да съгрешават, И не вярваха поради чудесните Му дела.
Aka, ma ia mau mea a pau, hana hewa hou iho la no lakou, Aole i manaoio i kana mau hana kupanaha.
33 Затова Той изнуряваше дните им със суета, И годините им с ужас.
Nolaila, haawi oia i ka noho makehewa ana i ko lakou mau la, A me ka wiwo wale, i ko lakou mau makahiki.
34 Когато ги умъртвяваше, тогава питаха за Него, Та изново търсеха Бога ревностно;
Ina luku oia ia lakou, alaila, nonoi aku lakou ia ia, Huli ae la no hoi, a imi i ke Akua.
35 И спомниха, че Бог им беше канара, И всевишният Бог техен изкупител.
Hoomanao iho la lakou, o ke Akua ko lakou Pohaku, A o ke Akua kiekie hoi ko lakou Hoolapanai.
36 Но с устата си Го ласкаеха, И с езика си Го лъжеха;
Aka, hoomalimali aku lakou ia ia ma ko lakou waha A wahahee aku no hoi ia ia ma ko lakou alelo.
37 Защото сърцето им не беше право пред Него, Нито бяха верни на завета Му.
Aole i kupaa ko lakou naau ma ke Akua, Aole hoi i hilinai i kona berita.
38 Но Той, като многомилостив, прощаваше беззаконието им и не ги погубваше; Да! много пъти въздържаше гнева Си, И не подигаше всичкото Си негодувание;
Lokomaikai mai no nae oia, a kala mai i ka hala, Aole i anai mai ia lakou: Hoohuli pinepine aku oia i kona huhu, Aole i hoala i kona inaina a pau.
39 И си спомняше, че бяха плът, Вятър, който прехожда и не се връща.
No ka mea, hoomanao oia, he palupalu lakou, He ea hele wale aku, aole hoi mai.
40 Колко пъти Го огорчаваха в пустинята И Го разгневяваха в безводната страна,
Me he aha la la ko lakou kipikipi ana ia ia ma ka waonahele? A hoonaukiuki ia ia ma ka waoakua?
41 Като изново изпитваха Бога, И предизвикваха Светия Израилев!
A huli ihope lakou a hoao i ke Akua, Hoehaeha no hoi i ka Mea Hemolele o ka Iseraela.
42 Не си спомнюваха силата на ръката Му В деня, когато ги избави от противника,
Aole lakou i hoomanao i kona lima, I ka la ana i hoopakele ai ia lakou i ka pilikia,
43 Как показа в Египет знаменията Си, И чудесата на полето Танис,
I ka manawa ana i kau ai i kona mau hoailona ma Aigupita, A me kana hana kupanaha ma ke kula o Zoana:
44 И превърна вадите им в кръв, И потоците им, та не можаха да пият;
Hoolilo oia i ko lakou muliwai i koko, A me na kahawai hoi, a hiki ole ia lakou ke inu.
45 Как прати върху тях рояци мухи, които ги изпоядоха, И жаби, които ги изпогубиха,
Hoouka ae la oia i ka makika maluna o lakou, A nahu iho la oia ia lakou; A me na rana hoi, a hooki loa oia mau mea ia lakou.
46 И предаде произведенията им на гъсеници, И трудовете им на скакалци
Haawi ae la oia i ka lakou ai na ke poko, A me ka mea a lakou i hooikaika'i na ka uhini.
47 Как порази с град лозята им, И със светкавици черниците им,
Pepehi mai la oia i ka lakou kumuwaina i ka huahekili, A me ka lakou sukamora i ka hau.
48 И предаде на град добитъка им, И стадата им на мълнии;
Hoolilo ae la oia i na bipi a lakou i ka huahekili, A me na holoholona a lakou i ka uila.
49 Как изля върху тях пламенния Си гняв, Негодувание, ярост и неволя, - Нашествие на ангелите на злощастието,
Hoouka ae la oia maluna o lakou, i ka wela o kona huhu, A me ka ukiuki, a me ka inaina, a me ka popilikia, A hoouna mai no hoi i na elele ino.
50 Изравни пътя за гнева Си, Но пощади от смърт душата им, Но предаде на мор живота им;
Hoomakaukau iho la oia i ke ala no kona huhu, Aole ia i kaohi i ko lakou uhane mai ka make mai; Aka, haawi no oia i ko lakou ola i ka mai ahulan;
51 Как порази всеки първороден заведе ги като стадо в Египет, Първака на силите им в шатрите на Хама,
A pepehi no hoi i na hiapo a pau o Aigupita, O na poo ikaika ma na halelewa o Hama.
52 А людете Си изведе като овци и заведе ги като стадо в пустинята,
Kai mai la oia i kona poe kanaka me he poe hipa la, A alakai no hoi ia lakou ma ka waonahele me he ohana la.
53 И води ги безопасно, така щото не се бояха, А неприятелите им - морето ги покри;
Alakai oia ia lakou i ka malu, i ole ai lakou e makau: Aka, poi mai ke kai maluna o ko lakou poe enemi.
54 Как ги въведе в светия Си предел. В тая поляна, която десницата Му придоби,
Hoohele oia ia lakou i kona aina hoano, I keia mauna hoi a kona lima akau i hookumu ai.
55 И изгони пред тях народите, Та им ги раздели за наследство с въже, И в шатрите им настани Израилевите племена.
Kipaku aku la oia i ko na aina e, mai ko lakou alo aku, Mahele ae la oia ma ke kaula-ana i ka ilina no lakou, A hoonoho iho la i na ohana o ka Iseraela iloko o ko lakou mau halelewa.
56 Но въпреки това те изпитваха Всевишния Бог и се бунтуваха против Него, И не пазеха наредбите Му,
Aka, hoao lakou i ke Akua kiekie, a kipi aku la, Aole hoi i malama i kana mau kauoha:
57 Но връщаха се назад, и обхождаха се неверно както бащите им; Измятаха се като неверен лък.
Huli hope lakou, a hoopunipuni e like me na makua o lakou; Ua huli lakou ihope, e like me ke kakaka lauwili.
58 Защото Го разгневиха с високите си места, И с ваяните си идоли Го подбуждаха към ревност.
Hoonaukiuki lakou ia ia i ko lakou wahi kiekie, A hoolili no hoi ia ia i ko lakou poe kii kalaiia.
59 Чу Бог и възнегодува, И много се погнуси от Израиля,
A lohe ke Akua alaila, huhu mai la ia, A hoopailua loa no hoi i ka Iseraela.
60 Тъй че напусна скинията в Сило, Шатъра, който бе поставил между човеците,
Nolaila, haalele iho la oia i ka halelewa o Silo, I ka halelole hoi kahi ana i noho ai iwaena o na kanaka,
61 И предаде на пленение Силата Си, Славата Си в неприятелска ръка.
A haawi no hoi i kona mea hanohano i ke pio ana, A me kona mea nani iloko o ka lima o ka enemi.
62 Тоже и людете Си предаде на меч, Като се разгневи на наследстовото Си.
Hoolilo no oia i kona poe kanaka i ka pahikaua, A huhu mai la i kona hooilina.
63 Огън пояде момците им, И девиците им не се възпяваха с венчални песни.
Hoopau no ke ahi i kona poe kanaka ui; Aole nae i kanikau na wahine puupaa.
64 Свещениците им паднаха от нож; И вдовиците им не плакаха.
Haule no hoi kona poe kahuna i ka pahikaua; Aole nae i kanikau kona poe wahiue kanemake.
65 Тогава се събуди Господ като от сън, Като силен мъж, който ободрен от вино, вика;
Alaila ala ae la ka Haku me he mea la mai kona hiamoe ana, Me he kanaka ikaika la hoi i ona i ka waina.
66 И, като порази враговете Си, отблъсна ги назад, Та ги предаде на вечно посрамяване.
Alaila, pehi ae la oia i kona poe enemi ma ko lakou hope; Haawi no ia i hilahila mau loa lakou.
67 При това Той се отказа от Иосифовия шатър, И Ефремовото племе не избра;
Hoowahawaha oia i ka halelewa o Iosepa, Aole hoi i wae i ka ohana o Eperaima:
68 Но избра Юдовото племе, Хълма Сион, който възлюби.
Aka, wae no ia i ka ohana o Iuda, I ka mauna hoi o Ziona ana i aloha'i.
69 Съгради светилището Си като небесните възвишения, Като земята, която е утвърдил за винаги.
Hana oia i kona wahi hoano e like me na wahi kiekie, E like hoi me ka honua ana i hookumu mau loa'i.
70 Избра и слугата Си Давида, И го взе от кошарите на овците;
Wae mai la oia ia Davida i kana kauwa, A lawe ae la ia ia, mai na pahipa ae:
71 Отподир дойните овци го доведе За да пасе людете Му Якова и наследството Му Израиля.
Mai ka hahai ana i na hipa mea keiki, ua lawe oia ia ia, E hanai i ka Iakoba, i na kanaka ona, I ka Iseraela hoi, i kona hooilina.
72 Така той ги пасеше според незлобието на сърцето си, И ги водеше с изкуството на ръцете си.
Hanai mai la oia ia lakou e like me ka pono o kona naau; A alakai ae la ia lakou ma ke akamai o kona mau lima.
