Псалми 78
1 Асафово поучение. Слушайте, люде мои, поучението ми: Приклонете ушите си към думите на устата ми.
Se yon chante Asaf. Pèp mwen yo, koute sa m'ap moutre nou! Louvri zòrèy nou pou n' tande sa m'ap di!
2 Ще отворя устата си в притча, Ще произнеса гатанки от древността.
Mwen pral pale ak nou, pou m' fè nou konnen sa ki te pase nan tan lontan,
3 Това, което чухме и научихме, И нашите бащи ни разказаха,
bagay nou te tande nan zòrèy nou, bagay nou tout te konnen, bagay zansèt nou yo te konn rakonte nou.
4 Няма да го скрием от чадата им в идното поколение, Но ще повествуваме хвалите на Господа, Неговата сила и чудесните дала, които извърши,
Nou p'ap kache bagay sa yo pou pitit nou yo pa konnen yo. N'ap fè lwanj Seyè a devan timoun k'ap vini yo. N'ap fè yo konnen jan l' gen pouvwa, jan l' gen fòs, jan li fè gwo mèvèy.
5 Защото Той постави свидетелство в Якова, И положи закон в Израиля, За които заповяда в Израиля, За които заповяда на бащите ни Да ги възвестяват чадата си,
Li te di pèp Izrayèl la sa pou li fè. Li te bay pitit pitit Jakòb yo kòmandman li yo. Li te mande zansèt nou yo pou yo te moutre pitit yo lalwa Bondye a,
6 За да ги знае идното поколение, Децата, които щяха да се родят, - Които да настанат и да ги разказват на своите чада.
pou timoun ki fenk fèt yo ka konnen l', pou yo menm tou, lè yo grandi, yo ka fè pitit pa yo konnen l'.
7 За да възложат надеждата си на Бога, И да не забравят делата на Бога, Но да пазят Неговите заповеди,
Konsa yo menm tou, y'a mete konfyans yo nan Bondye. Yo p'ap bliye sa li te fè. Y'a toujou obeyi kòmandman li yo.
8 И да не станат като бащите си, Упорито и непокорно поколение, Поколение, което не утвърди сърцето си. И чийто дух не биде непоколебим за Бога.
Konsa yo p'ap tankou zansèt yo ki te fè tèt ak Bondye, ki te derefize fè sa li te mande yo fè, ki pa t' janm gen yon konfyans fèm nan Bondye, ki pa t' kenbe pawòl yo ak Bondye.
9 Ефремците, макар въоръжени и запъващи лъкове, Върнаха се назад в деня на боя.
Pitit Efrayim yo se moun ki konn goumen, ki fò nan tire flèch. Men, yo kouri lè batay mare.
10 Не опазиха завета на Бога, И в закона Му не склониха да ходят,
Yo pa t' kenbe kontra Bondye te pase ak yo a. Yo derefize fè sa li te mande yo fè.
11 А забравиха Неговите деяния И чудесните дела, които им показа.
Yo fè espre, yo bliye sa li te fè, tout mèvèy li te fè yo wè.
12 Пред бащите им извърши чудеса В Египетската земя, в полето Танис
Wi, se devan je zansèt yo Bondye te fè mirak nan peyi Lejip, nan plenn Zoan an.
13 Раздвои морето и ги преведе, И направи водите да стоят като грамада.
Li fann lanmè a an de, li fè yo pase nan mitan l'. Li fè dlo yo kanpe dwat tankou miray.
14 Води ги денем с облак, И цялата нощ с огнена виделина.
Pou l' moutre yo chemen pou yo pran, lajounen li ba yo yon nwaj, lannwit li ba yo yon dife ki t'ap mache devan yo.
15 Разцепи канари в пустинята, И ги напои изобилно като от бездни.
Li fann gwo wòch nan dezè a, li ba yo kont dlo pou yo bwè.
16 И изведе потоци из канарата, И направи да потекат води като реки.
Li fè sous dlo pete nan wòch la, li fè dlo koule tankou dlo larivyè.
17 Но те продължиха да Му съгрешават още И да огорчават Всевишния в безводната страна.
Men, yo pa t' sispann fè peche kont Bondye, yo revòlte dèyè Bondye ki anwo nan syèl la, lè yo te nan dezè a.
18 Със сърцето си изпитаха Бога, Като искаха ястия за лакомството си,
Yo te vle sonde Bondye: yo mande pou l' ba yo manje yo te vle manje a.
19 И говориха против Бога, казвайки: Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?
Yo pale Bondye mal, yo di: -Eske Bondye ka mete manje sou tab nan mitan dezè sa a?
20 Ето, Той удари канарата, та потекоха води и потоци преляха; А може ли и хляб да даде, или да достави месо за людете Си?
Wi, se vre. Li frape wòch la: Dlo koule kou larivyè. Men, èske li kapab ban nou pen? Eske li ka bay pèp li a vyann?
21 Затова Господ чу и се разгневи, И огън пламна против Якова, А още и гняв обсипа Израиля;
Lè Seyè a tande sa, li fè kòlè. Se te tankou yon dife li te limen dèyè pitit Jakòb yo. Li vin ankòlè anpil sou yo,
22 Защото не повярваха в Бога, Нито Му уповаваха, че ще ги избави.
paske yo pa t' gen konfyans nan Bondye, yo pa t' kwè li ta kapab delivre yo.
23 При все това Той заповяда на облаците горе, И отвори небесните врати,
Li pale ak nwaj yo ki anwo nan syèl la, li ba yo lòd pou yo louvri pòt syèl la.
24 Та им наваля манна да ядат И даде им небесно жито.
Li grennen laman sou yo pou yo manje. Li ba yo manje farin ki soti nan syèl la.
25 Всеки ядеше ангелски хляб; Прати им храна до насита.
Se konsa, yo manje manje zanj Bondye yo. Li ba yo manje pou yo manje plen vant yo.
26 Подигна източен вятър на небето, И със силата Си докара южния вятър.
Lèfini, li fè yon van lès soufle nan syèl la. Avèk pouvwa li, li fè yon van leve soti nan sid.
27 Наваля върху тях и месо изобилно като прах, И птици крилати много като морския пясък;
Li grennen vyann sou yo tankou pousyè. Li fè zwazo soti nan syèl la tonbe atè, tankou sab bò lanmè.
28 И направи ги да падат всред стана им, Около жилищата им.
Li fè yo tonbe nan mitan kote yo te rete a, tout bò kay yo.
29 И тъй, ядоха и се преситиха, Като им даде това, което желаеха.
Yo tout te manje plen vant yo. Bondye ba yo tou sa yo te anvi.
30 А докато още не бяха се отказали от лакомството си, И ястието им бе в устата им,
Men, yo pa t' ankò fin manje, yo pa t' ankò fin plen vant yo, manje a te nan bouch yo toujou,
31 Гневът Божий ги обсипа та изби по-тлъстите от тях, И повали отборните на Израиля.
lè Bondye fache sou yo. Li touye pi gwonèg nan mitan yo, li kraze tout jenn gason nan peyi Izrayèl la.
32 При всичко това те следваха да съгрешават, И не вярваха поради чудесните Му дела.
Atousa, pèp la donnen pi rèd nan fè peche. Yo pa t' vle kwè nan mirak sa yo.
33 Затова Той изнуряваше дните им със суета, И годините им с ужас.
Se konsa, li fè lavi yo disparèt tankou lafimen. Li sezi yo, yo mouri frèt.
34 Когато ги умъртвяваше, тогава питаха за Него, Та изново търсеха Бога ревностно;
Li te fè detwa ladan yo mouri. Se lè sa a yo tounen vin jwenn li, yo chanje lavi yo, yo lapriyè nan pye li.
35 И спомниха, че Бог им беше канара, И всевишният Бог техен изкупител.
Yo vin chonje se Bondye ki te pwoteksyon yo. Se Bondye anwo nan syèl la ki te delivre yo.
36 Но с устата си Го ласкаеха, И с езика си Го лъжеха;
Men, tout bèl pawòl sa yo, se te manti. Tou sa yo t'ap di a, se te pawòl nan bouch.
37 Защото сърцето им не беше право пред Него, Нито бяха верни на завета Му.
Yo pa t' sensè avè li, yo pa t' kenbe kontra li te pase ak yo.
38 Но Той, като многомилостив, прощаваше беззаконието им и не ги погубваше; Да! много пъти въздържаше гнева Си, И не подигаше всичкото Си негодувание;
Men, paske Bondye te gen pitye pou yo, li padonnen peche yo, li pa t' touye yo. Anpil fwa menm, li kenbe, li pa t' fè kòlè sou yo. Li pa t' kite kòlè l' tonbe sou yo.
39 И си спомняше, че бяха плът, Вятър, който прехожда и не се връща.
Li chonje se moun yo ye, se pase y'ap pase tankou van k'ap soufle.
40 Колко пъти Го огорчаваха в пустинята И Го разгневяваха в безводната страна,
Men, se pa ni de ni twa fwa yo te leve dèyè li nan dezè a! Se pa ni de ni twa fwa yo te fè l' fè kòlè!
41 Като изново изпитваха Бога, И предизвикваха Светия Израилев!
Se tout tan yo t'ap tante Seyè a! Se tout tan yo t'ap pwovoke Bondye pèp Izrayèl la, ki yon Bondye apa!
42 Не си спомнюваха силата на ръката Му В деня, когато ги избави от противника,
Yo bliye jan li gen pouvwa. Yo bliye lè li te sove yo anba lènmi yo,
43 Как показа в Египет знаменията Си, И чудесата на полето Танис,
lè li te fè gwo mirak ak bèl mèvèy nan peyi Lejip, nan plenn Zoan an.
44 И превърна вадите им в кръв, И потоците им, та не можаха да пият;
Li fè dlo larivyè yo tounen san. Pesonn pa t' ka bwè dlo sa yo.
45 Как прати върху тях рояци мухи, които ги изпоядоха, И жаби, които ги изпогубиха,
Li voye mouchavè sou yo pou devore yo. Li voye krapo pou detwi yo.
46 И предаде произведенията им на гъсеници, И трудовете им на скакалци
Li voye krikèt vèt pou manje rekòt yo, chwalbwa pou devore tout jaden yo.
47 Как порази с град лозята им, И със светкавици черниците им,
Li touye pye rezen yo ak lagrèl, li touye pye sikomò yo ak fredi.
48 И предаде на град добитъка им, И стадата им на мълнии;
Li touye tout bèt jaden nan savann yo ak lagrèl, li touye bann mouton yo ak loray.
49 Как изля върху тях пламенния Си гняв, Негодувание, ярост и неволя, - Нашествие на ангелите на злощастието,
Li te ankòlè anpil sou yo, li te move, li te fache. Li fè anpil malè tonbe sou yo. Li voye yon lame zanj pou detwi yo.
50 Изравни пътя за гнева Си, Но пощади от смърт душата им, Но предаде на мор живота им;
Li kite kòlè l' pase sou yo, li pa t' sove lavi yo yonn. Li lage yon epidemi ki t'ap fini ak yo.
51 Как порази всеки първороден заведе ги като стадо в Египет, Първака на силите им в шатрите на Хама,
Li touye tout premye pitit gason ki nan peyi Lejip la, tout premye pitit gason nan laras Kam lan.
52 А людете Си изведе като овци и заведе ги като стадо в пустинята,
Lèfini, tankou yon bann mouton, li mennen pèp li ale, li kondi yo nan mitan dezè a.
53 И води ги безопасно, така щото не се бояха, А неприятелите им - морето ги покри;
Li mennen yo san danje san malè. Yo pa t' bezwen pè anyen. Men, lanmè a te kouvri tout lènmi yo.
54 Как ги въведе в светия Си предел. В тая поляна, която десницата Му придоби,
Li fè yo rive sou fwontyè peyi li te chwazi pou li a, toupre mòn li te pran ak fòs kouraj li a.
55 И изгони пред тях народите, Та им ги раздели за наследство с въже, И в шатрите им настани Израилевите племена.
Li mete lòt nasyon yo deyò pou bay pèp li a plas. Li separe tè a, li bay chak branch fanmi Izrayèl la pa yo. Li kite yo moute kay yo kote lènmi yo te rete.
56 Но въпреки това те изпитваха Всевишния Бог и се бунтуваха против Него, И не пазеха наредбите Му,
Men, yo kenbe tèt ak Bondye ki gen tout pouvwa a. Yo t'ap wè jouk ki bò li te ye ak yo: Yo pa fè sa li te mande yo fè!
57 Но връщаха се назад, и обхождаха се неверно както бащите им; Измятаха се като неверен лък.
Yo pa kenbe pawòl yo. Yo vire do ba li tankou zansèt yo te fè. Yo pati sou move pye, yo mal derape.
58 Защото Го разгневиха с високите си места, И с ваяните си идоли Го подбуждаха към ревност.
Yo fè l' fache paske yo bati tanp pou lòt bondye yo, yo pòte l' fè jalouzi poutèt vye zidòl yo.
59 Чу Бог и възнегодува, И много се погнуси от Израиля,
Bondye fache lè li wè sa. Se konsa li voye pèp Izrayèl la jete.
60 Тъй че напусна скинията в Сило, Шатъра, който бе поставил между човеците,
Li kite kay li te genyen Silo a, kote li t'ap viv pami moun sou latè a.
61 И предаде на пленение Силата Си, Славата Си в неприятелска ръка.
Li kite lènmi yo pran Bwat Kontra a, ki te garanti pouvwa li ak fòs li nan mitan yo, li kite yo pote l' ale.
62 Тоже и людете Си предаде на меч, Като се разгневи на наследстовото Си.
Li te fache nèt sou pèp li a, li kite lènmi touye yo nan lagè.
63 Огън пояде момците им, И девиците им не се възпяваха с венчални песни.
Jenn gason yo mouri nan dife. Jenn fi yo pa jwenn pesonn pou marye ak yo.
64 Свещениците им паднаха от нож; И вдовиците им не плакаха.
Tout prèt yo mouri anba kout nepe. Vèv yo pa t' kriye pou yo.
65 Тогава се събуди Господ като от сън, Като силен мъж, който ободрен от вино, вика;
Se lè sa a Seyè a leve, tankou si li t'ap leve nan dòmi. Li parèt tankou yon vanyan gason ki anba gwòg li.
66 И, като порази враговете Си, отблъсна ги назад, Та ги предаде на вечно посрамяване.
Li frape lènmi yo, li fè yo kouri. Li fè yo wont pou tout tan.
67 При това Той се отказа от Иосифовия шатър, И Ефремовото племе не избра;
Li voye pitit Jozèf yo jete, li pa t' chwazi branch fanmi Efrayim lan.
68 Но избра Юдовото племе, Хълма Сион, който възлюби.
Li chwazi branch fanmi Jida a pito, ansanm ak mòn Siyon li renmen anpil lan.
69 Съгради светилището Си като небесните възвишения, Като земята, която е утвърдил за винаги.
Se la li bati tanp li a ki pòtre ak kay li nan syèl la. Li fè l' solid tankou latè, pou tout tan.
70 Избра и слугата Си Давида, И го взе от кошарите на овците;
Li te chwazi David, yon moun ki t'ap sèvi l'. Li wete l' dèyè mouton li t'ap okipe yo,
71 Отподир дойните овци го доведе За да пасе людете Му Якова и наследството Му Израиля.
dèyè manman mouton ki gen pitit dèyè yo, li fè l' wa sou pitit Jakòb yo. Li mete l' gadò pèp Izrayèl la.
72 Така той ги пасеше според незлобието на сърцето си, И ги водеше с изкуството на ръцете си.
David pran swen yo ak tout kè li. Li kondi yo avèk anpil ladrès.
