Псалми 78
1 Асафово поучение. Слушайте, люде мои, поучението ми: Приклонете ушите си към думите на устата ми.
Thaburi ya Asafu Inyuĩ andũ akwa, iguai ũrutani wakwa; thikĩrĩriai ciugo cia kanua gakwa.
2 Ще отворя устата си в притча, Ще произнеса гатанки от древността.
Ngũtumũra kanua gakwa njarie na ngerekano, ngũgweta maũndũ mahithe, maũndũ ma kuuma o tene:
3 Това, което чухме и научихме, И нашите бащи ни разказаха,
maũndũ marĩa twanaigua na tũkamenya, o marĩa maithe maitũ maanatwĩra.
4 Няма да го скрием от чадата им в идното поколение, Но ще повествуваме хвалите на Господа, Неговата сила и чудесните дала, които извърши,
Tũtingĩhitha ciana ciao maũndũ macio; nĩtũrĩĩraga rũciaro rũrĩa rũgooka ũhoro wa ciĩko cia Jehova cia kũmũgoocithia, na ũhoti wake, na magegania marĩa aaneka.
5 Защото Той постави свидетелство в Якова, И положи закон в Израиля, За които заповяда в Израиля, За които заповяда на бащите ни Да ги възвестяват чадата си,
Aaheire Jakubu mawatho, na akĩhaanda watho thĩinĩ wa Isiraeli, ũrĩa aathire maithe maitũ atĩ maũrutage ciana ciao,
6 За да ги знае идното поколение, Децата, които щяха да се родят, - Които да настанат и да ги разказват на своите чада.
nĩguo rũciaro rũrĩa rũgooka thuutha rũkaamenya watho ũcio, o hamwe na ciana iria itaciarĩtwo, nĩguo nacio ikeera ciana ciacio.
7 За да възложат надеждата си на Бога, И да не забравят делата на Бога, Но да пазят Неговите заповеди,
Hĩndĩ ĩyo ciĩhoke Ngai na ciage kũriganĩrwo nĩ ciĩko ciake, no kũrũmia irũmagie maathani make.
8 И да не станат като бащите си, Упорито и непокорно поколение, Поколение, което не утвърди сърцето си. И чийто дух не биде непоколебим за Бога.
Nacio itikahaane ta maithe macio ma tene, arĩa maarĩ a rũciaro rũremi na rũngʼathia, rũrĩa ngoro ciaruo itaathĩkagĩra Mũrungu, o rũu maroho maaruo mataamwĩhokire.
9 Ефремците, макар въоръжени и запъващи лъкове, Върнаха се назад в деня на боя.
Andũ a Efiraimu, o na maarĩ na mota ma kũrũa, nĩmahũndũkire mũthenya ũrĩa wa mbaara;
10 Не опазиха завета на Бога, И в закона Му не склониха да ходят,
matiarũmirie kĩrĩkanĩro kĩao na Ngai, na nĩmaregire kũrũmĩrĩra watho wake.
11 А забравиха Неговите деяния И чудесните дела, които им показа.
Nĩmariganĩirwo nĩ maũndũ marĩa ekĩte, na makĩriganĩrwo nĩ magegania marĩa aamonetie.
12 Пред бащите им извърши чудеса В Египетската земя, в полето Танис
Nĩaringire ciama maithe mao makĩĩonagĩra marĩ kũu bũrũri wa Misiri, kũu werũ-inĩ wa Zoani.
13 Раздвои морето и ги преведе, И направи водите да стоят като грамада.
Aagayanirie iria, akĩmaringia; aatũmire maaĩ marũgame ta rũthingo.
14 Води ги денем с облак, И цялата нощ с огнена виделина.
Mũthenya aamatongoragia na itu, naguo ũtukũ wothe akamatongoria na ũtheri wa mwaki.
15 Разцепи канари в пустинята, И ги напои изобилно като от бездни.
Nĩatũranirie mahiga kũu werũ-inĩ, na akĩmahe maaĩ maingĩ o ta ma iria;
16 И изведе потоци из канарата, И направи да потекат води като реки.
nĩatũmire tũrũũĩ tuume rwaro-inĩ rwa ihiga, na agĩtũma maaĩ matherere ta njũũĩ.
17 Но те продължиха да Му съгрешават още И да огорчават Всевишния в безводната страна.
No-o maathiire o na mbere kwĩhĩria Ngai, magĩkĩremera Ũrĩa-ũrĩ-Igũrũ-Mũno marĩ kũu werũ-inĩ.
18 Със сърцето си изпитаха Бога, Като искаха ястия за лакомството си,
Nao makĩgeria Mũrungu makĩendaga, na ũndũ wa gwĩtia irio iria meeriragĩria kũrĩa.
19 И говориха против Бога, казвайки: Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?
Magĩũkĩrĩra Ngai na mĩario, makĩũrania atĩrĩ, “Mũrungu no ahote kwara metha werũ-inĩ?
20 Ето, Той удари канарата, та потекоха води и потоци преляха; А може ли и хляб да даде, или да достави месо за людете Си?
Rĩrĩa aagũthire ihiga, maaĩ nĩmatothokire boo, natuo tũrũũĩ tũgĩtherera tũiyũrĩte maaĩ maingĩ. No rĩrĩ, no ahote gũtũhe o na irio? No ahe andũ ake nyama?”
21 Затова Господ чу и се разгневи, И огън пламна против Якова, А още и гняв обсипа Израиля;
Rĩrĩa Jehova aiguire ũguo, akĩrakara; agĩtharĩkĩra Jakubu na mwaki wake, namo mangʼũrĩ make magĩũkĩrĩra Isiraeli,
22 Защото не повярваха в Бога, Нито Му уповаваха, че ще ги избави.
nĩgũkorwo matiigana gwĩtĩkia Ngai, kana kwĩhoka ũhonokania wake.
23 При все това Той заповяда на облаците горе, И отвори небесните врати,
No rĩrĩ, we nĩathire matu ma igũrũ na akĩhingũra mĩrango ya igũrũ;
24 Та им наваля манна да ядат И даде им небесно жито.
oirĩirie andũ mana ta mbura marĩe, na akĩmahe ngano ya kũu igũrũ.
25 Всеки ядеше ангелски хляб; Прати им храна до насита.
Andũ makĩrĩa irio cia araika; akĩmahe irio iria ciothe mangĩahotire kũrĩa.
26 Подигна източен вятър на небето, И със силата Си докара южния вятър.
O na ningĩ akĩerekeria rũhuho rwa mwena wa irathĩro kuuma igũrũ, na akĩrehithia rũhuho rwa mwena wa gũthini na ũndũ wa hinya wake.
27 Наваля върху тях и месо изобилно като прах, И птици крилати много като морския пясък;
Akĩmaharũrũkĩria nyama nyingĩ ta rũkũngũ, nyoni cia rĩera-inĩ ciaingĩhĩte ta mũthanga wa iria-inĩ.
28 И направи ги да падат всред стана им, Около жилищата им.
Agĩtũma igwe thĩinĩ wa kambĩ yao, igĩthiũrũrũkĩria hema ciao.
29 И тъй, ядоха и се преситиха, Като им даде това, което желаеха.
Maarĩire o nginya makĩhũũna, nĩgũkorwo aamaheire kĩrĩa merirĩirie kũrĩa.
30 А докато още не бяха се отказали от лакомството си, И ястието им бе в устата им,
No matanarĩkia kũrĩa irio icio meriragĩria, o irĩ tũnua-inĩ twao-rĩ,
31 Гневът Божий ги обсипа та изби по-тлъстите от тях, И повали отборните на Израиля.
marakara ma Ngai makĩmokĩrĩra; akĩũraga arĩa maarĩ na hinya mũno gatagatĩ kao, akĩniina andũ ethĩ a Isiraeli.
32 При всичко това те следваха да съгрешават, И не вярваха поради чудесните Му дела.
O na amekĩte ũguo wothe-rĩ, mathiire o na mbere kwĩhia; o na ekĩte magegania make, matiamwĩtĩkirie.
33 Затова Той изнуряваше дните им със суета, И годините им с ужас.
Nĩ ũndũ ũcio agĩtũma matukũ mao mathire o ũguo tũhũ, na mĩaka yao ĩgĩthira nĩ ihooru rĩa kũmaka.
34 Когато ги умъртвяваше, тогава питаха за Него, Та изново търсеха Бога ревностно;
Rĩrĩa rĩothe Mũrungu ooraga amwe ao nĩmamũmaathaga; mamũrongoragia na makamũcookerera na kĩyo.
35 И спомниха, че Бог им беше канара, И всевишният Бог техен изкупител.
Nao makaririkana atĩ Ngai nĩwe warĩ Rwaro rwao rwa Ihiga, na atĩ Mũrungu Ũrĩa-ũrĩ-Igũrũ-Mũno nĩwe warĩ Mũkũũri wao.
36 Но с устата си Го ласкаеха, И с езика си Го лъжеха;
No-o makeyendithĩrĩria harĩ we na tũnua twao, makamũheenagia na nĩmĩ ciao;
37 Защото сърцето им не беше право пред Него, Нито бяха верни на завета Му.
ngoro ciao itiarĩ njĩhokeku kũrĩ we, na matiarĩ eehokeku harĩ kĩrĩkanĩro gĩake.
38 Но Той, като многомилостив, прощаваше беззаконието им и не ги погубваше; Да! много пъти въздържаше гнева Си, И не подигаше всичкото Си негодувание;
Nowe no aaiyũrĩtwo nĩ tha; akĩmarekera waganu wao, na ndaigana kũmaniina. Kaingĩ na kaingĩ nĩagiragĩrĩria marakara make, na ndaigana kwarahũra mangʼũrĩ make mothe.
39 И си спомняше, че бяха плът, Вятър, който прехожда и не се връща.
Nĩaaririkanire atĩ maarĩ o andũ tu, karũhuho karĩa kahĩtũkaga na gaticooke rĩngĩ.
40 Колко пъти Го огорчаваха в пустинята И Го разгневяваха в безводната страна,
Nĩ maita maingĩ atĩa maamũremagĩra marĩ kũu werũ-inĩ, na makamũiguithia kĩeha marĩ kũu rũngʼũrĩ-inĩ.
41 Като изново изпитваха Бога, И предизвикваха Светия Израилев!
Mahinda maingĩ nĩmageririe Mũrungu; maathirĩkirie Ũrĩa-Mũtheru-wa-Isiraeli.
42 Не си спомнюваха силата на ръката Му В деня, когато ги избави от противника,
Matiaririkanire ũhoti wake: mũthenya ũrĩa aamakũũrire kuuma kũrĩ arĩa maamahinyagĩrĩria,
43 Как показа в Египет знаменията Си, И чудесата на полето Танис,
kana mũthenya ũrĩa onanirie ciama ciake kũu bũrũri wa Misiri, kana magegania make marĩa onanirie kũu werũ-inĩ wa Zoani.
44 И превърна вадите им в кръв, И потоците им, та не можаха да пият;
Nĩagarũrire njũũĩ cia bũrũri wa Misiri igĩtuĩka thakame; matingĩahotire kũnyua maaĩ ma tũrũũĩ twao.
45 Как прати върху тях рояци мухи, които ги изпоядоха, И жаби, които ги изпогубиха,
Akĩmatũmĩra mĩrumbĩ mĩingĩ ya ngi ikĩmarĩa, o na ciũra iria ciamaanangire.
46 И предаде произведенията им на гъсеници, И трудовете им на скакалци
Irio cia mĩgũnda yao aaciheire itono, na maciaro mao akĩmarekereria ngigĩ.
47 Как порази с град лозята им, И със светкавици черниците им,
Aanangire mĩthabibũ yao na mbura ya mbembe, na mĩkũyũ yao akĩmĩcina na mbaa.
48 И предаде на град добитъка им, И стадата им на мълнии;
Ngʼombe ciao aaciũragire na mbura ya mbembe, na mahiũ mao akĩmahũũra na ngwa.
49 Как изля върху тях пламенния Си гняв, Негодувание, ярост и неволя, - Нашествие на ангелите на злощастието,
Aamaitĩrĩirie marakara make mahiũ, na mangʼũrĩ, na marũrũ, na muku: akĩmarekereria mbũtũ ya araika arĩa maniinanaga.
50 Изравни пътя за гнева Си, Но пощади от смърт душата им, Но предаде на мор живота им;
Nĩaatemeire marakara make njĩra; ndamahonokirie kũrĩ gĩkuũ, no nĩamarekereirie kũrĩ mũthiro.
51 Как порази всеки първороден заведе ги като стадо в Египет, Първака на силите им в шатрите на Хама,
Akĩũraga marigithathi mothe ma bũrũri wa Misiri, arĩ mo maciaro ma mbere ma mũndũ thĩinĩ wa hema cia Hamu.
52 А людете Си изведе като овци и заведе ги като стадо в пустинята,
No akĩruta andũ ake kuo ta rũũru; akĩmatongoria o ta ũrĩa mũrĩithi atongoragia ngʼondu magĩtuĩkanĩria kũu werũ-inĩ.
53 И води ги безопасно, така щото не се бояха, А неприятелите им - морето ги покри;
Aamatongoririe amamenyereire, nĩ ũndũ ũcio matietigĩrire; no thũ ciao ikĩhubĩkanio nĩ iria.
54 Как ги въведе в светия Си предел. В тая поляна, която десницата Му придоби,
Nĩ ũndũ ũcio akĩmakinyia mũhaka-inĩ wa bũrũri wake ũcio mũtheru, akĩmakinyia bũrũri wa irĩma ũrĩa guoko gwake kwa ũrĩo kwegwatĩire.
55 И изгони пред тях народите, Та им ги раздели за наследство с въже, И в шатрите им настани Израилевите племена.
Ningĩ akĩrutũrũra ndũrĩrĩ ciehere mbere yao, na akĩmagaĩra bũrũri ũcio wa ndũrĩrĩ ũtuĩke igai rĩao; akĩhe mĩhĩrĩga ya Isiraeli mĩciĩ yao.
56 Но въпреки това те изпитваха Всевишния Бог и се бунтуваха против Него, И не пазеха наредбите Му,
No nĩmageririe Ngai na makĩremera Ũrĩa-ũrĩ-Igũrũ-Mũno; matiathikĩrĩirie mawatho make.
57 Но връщаха се назад, и обхождаха се неверно както бащите им; Измятаха се като неверен лък.
Nĩmagire wĩhokeku na makĩaga wĩtĩkio o ta maithe mao, makĩaga kwĩhokeka o ta ũta mũgathũku ũrĩa ũtangĩĩhokwo.
58 Защото Го разгневиха с високите си места, И с ваяните си идоли Го подбуждаха към ревност.
Nĩmamũrakaririe nĩ ũndũ wa gũkorwo na kũndũ kwao gũtũũgĩru gwa kũhooyagĩra; makĩarahũra ũiru wake nĩ ũndũ wa mĩhianano yao.
59 Чу Бог и възнегодува, И много се погнуси от Израиля,
Rĩrĩa Ngai aamaiguire, nĩarakarire mũno; nake agĩtiganĩria Isiraeli o biũ.
60 Тъй че напусна скинията в Сило, Шатъра, който бе поставил между човеците,
Agĩthaama Hema-ya-Gũtũnganwo ĩrĩa yarĩ Shilo, hema ĩrĩa aahaandĩte atũũranagie na andũ.
61 И предаде на пленение Силата Си, Славата Си в неприятелска ръка.
Akĩrekereria ithandũkũ rĩa kĩrĩkanĩro rĩrĩa rĩa hinya wake rĩthaamio, riiri ũcio wake akĩũneana moko-inĩ ma thũ.
62 Тоже и людете Си предаде на меч, Като се разгневи на наследстовото Си.
Andũ ake nao akĩmarekereria rũhiũ rwa njora; nĩarakarĩtio mũno nĩ igai rĩake.
63 Огън пояде момците им, И девиците им не се възпяваха с венчални песни.
Mwaki ũgĩcina aanake ao, nao airĩtu ao makĩaga kũinagĩrwo nyĩmbo cia ũhiki;
64 Свещениците им паднаха от нож; И вдовиците им не плакаха.
athĩnjĩri-Ngai ao makĩũragwo na rũhiũ rwa njora, na atumia ao a ndigwa makĩaga kũmacakaĩra.
65 Тогава се събуди Господ като от сън, Като силен мъж, който ободрен от вино, вика;
Ningĩ Mwathani akĩarahũka ta mũndũ woima toro, ta njamba ya ita ĩgĩũkĩra thuutha wa kũrĩĩo nĩ ndibei.
66 И, като порази враговете Си, отблъсна ги назад, Та ги предаде на вечно посрамяване.
Aahũũrire thũ ciake agĩcihũndũra; aaciconorithirie nginya tene.
67 При това Той се отказа от Иосифовия шатър, И Ефремовото племе не избра;
Ningĩ akĩrega hema cia Jusufu, na ndathuurire mũhĩrĩga wa Efiraimu;
68 Но избра Юдовото племе, Хълма Сион, който възлюби.
no rĩrĩ, nĩathuurire mũhĩrĩga wa Juda, na Kĩrĩma gĩa Zayuni kĩrĩa endete.
69 Съгради светилището Си като небесните възвишения, Като земята, която е утвърдил за винаги.
Nĩaakire handũ harĩa hake haamũre hakĩhaana ta irĩma iria ndaaya, hakĩhaana ta thĩ ĩrĩa aahaandire ĩtũũre ĩrũmĩte nginya tene.
70 Избра и слугата Си Давида, И го взе от кошарите на овците;
Aathuurire Daudi ndungata yake na akĩmũruta ciugũ-inĩ cia ngʼondu;
71 Отподир дойните овци го доведе За да пасе людете Му Якова и наследството Му Израиля.
akĩmũtigithia kũrĩithia ngʼondu, akĩmutua mũrĩithi wa andũ ake, nĩo mbarĩ ya Jakubu, arĩithagie Isiraeli igai rĩake.
72 Така той ги пасеше според незлобието на сърцето си, И ги водеше с изкуството на ръцете си.
Nake Daudi akĩmarĩithia arĩ na wagĩrĩru wa ngoro; aamatongoragia na ũũgĩ wa moko make.
