Псалми 78
1 Асафово поучение. Слушайте, люде мои, поучението ми: Приклонете ушите си към думите на устата ми.
Cantique d’Asaph. Mon peuple, écoute mes instructions! Prêtez l’oreille aux paroles de ma bouche!
2 Ще отворя устата си в притча, Ще произнеса гатанки от древността.
J’ouvre la bouche par des sentences, Je publie la sagesse des temps anciens.
3 Това, което чухме и научихме, И нашите бащи ни разказаха,
Ce que nous avons entendu, ce que nous savons, Ce que nos pères nous ont raconté,
4 Няма да го скрием от чадата им в идното поколение, Но ще повествуваме хвалите на Господа, Неговата сила и чудесните дала, които извърши,
Nous ne le cacherons point à leurs enfants; Nous dirons à la génération future les louanges de l’Éternel, Et sa puissance, et les prodiges qu’il a opérés.
5 Защото Той постави свидетелство в Якова, И положи закон в Израиля, За които заповяда в Израиля, За които заповяда на бащите ни Да ги възвестяват чадата си,
Il a établi un témoignage en Jacob, Il a mis une loi en Israël, Et il a ordonné à nos pères de l’enseigner à leurs enfants,
6 За да ги знае идното поколение, Децата, които щяха да се родят, - Които да настанат и да ги разказват на своите чада.
Pour qu’elle fût connue de la génération future, Des enfants qui naîtraient, Et que, devenus grands, ils en parlassent à leurs enfants,
7 За да възложат надеждата си на Бога, И да не забравят делата на Бога, Но да пазят Неговите заповеди,
Afin qu’ils missent en Dieu leur confiance, Qu’ils n’oubliassent pas les œuvres de Dieu, Et qu’ils observassent ses commandements,
8 И да не станат като бащите си, Упорито и непокорно поколение, Поколение, което не утвърди сърцето си. И чийто дух не биде непоколебим за Бога.
Afin qu’ils ne fussent pas, comme leurs pères, Une race indocile et rebelle, Une race dont le cœur n’était pas ferme, Et dont l’esprit n’était pas fidèle à Dieu.
9 Ефремците, макар въоръжени и запъващи лъкове, Върнаха се назад в деня на боя.
Les fils d’Éphraïm, armés et tirant de l’arc, Tournèrent le dos le jour du combat.
10 Не опазиха завета на Бога, И в закона Му не склониха да ходят,
Ils ne gardèrent point l’alliance de Dieu, Et ils refusèrent de marcher selon sa loi.
11 А забравиха Неговите деяния И чудесните дела, които им показа.
Ils mirent en oubli ses œuvres, Ses merveilles qu’il leur avait fait voir.
12 Пред бащите им извърши чудеса В Египетската земя, в полето Танис
Devant leurs pères il avait fait des prodiges, Au pays d’Égypte, dans les campagnes de Tsoan.
13 Раздвои морето и ги преведе, И направи водите да стоят като грамада.
Il fendit la mer et leur ouvrit un passage, Il fit dresser les eaux comme une muraille.
14 Води ги денем с облак, И цялата нощ с огнена виделина.
Il les conduisit le jour par la nuée, Et toute la nuit par un feu éclatant.
15 Разцепи канари в пустинята, И ги напои изобилно като от бездни.
Il fendit des rochers dans le désert, Et il donna à boire comme des flots abondants;
16 И изведе потоци из канарата, И направи да потекат води като реки.
Du rocher il fit jaillir des sources, Et couler des eaux comme des fleuves.
17 Но те продължиха да Му съгрешават още И да огорчават Всевишния в безводната страна.
Mais ils continuèrent à pécher contre lui, A se révolter contre le Très-Haut dans le désert.
18 Със сърцето си изпитаха Бога, Като искаха ястия за лакомството си,
Ils tentèrent Dieu dans leur cœur, En demandant de la nourriture selon leur désir.
19 И говориха против Бога, казвайки: Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?
Ils parlèrent contre Dieu, Ils dirent: Dieu pourrait-il Dresser une table dans le désert?
20 Ето, Той удари канарата, та потекоха води и потоци преляха; А може ли и хляб да даде, или да достави месо за людете Си?
Voici, il a frappé le rocher, et des eaux ont coulé, Et des torrents se sont répandus; Pourra-t-il aussi donner du pain, Ou fournir de la viande à son peuple?
21 Затова Господ чу и се разгневи, И огън пламна против Якова, А още и гняв обсипа Израиля;
L’Éternel entendit, et il fut irrité; Un feu s’alluma contre Jacob, Et la colère s’éleva contre Israël,
22 Защото не повярваха в Бога, Нито Му уповаваха, че ще ги избави.
Parce qu’ils ne crurent pas en Dieu, Parce qu’ils n’eurent pas confiance dans son secours.
23 При все това Той заповяда на облаците горе, И отвори небесните врати,
Il commanda aux nuages d’en haut, Et il ouvrit les portes des cieux;
24 Та им наваля манна да ядат И даде им небесно жито.
Il fit pleuvoir sur eux la manne pour nourriture, Il leur donna le blé du ciel.
25 Всеки ядеше ангелски хляб; Прати им храна до насита.
Ils mangèrent tous le pain des grands, Il leur envoya de la nourriture à satiété.
26 Подигна източен вятър на небето, И със силата Си докара южния вятър.
Il fit souffler dans les cieux le vent d’orient, Et il amena par sa puissance le vent du midi;
27 Наваля върху тях и месо изобилно като прах, И птици крилати много като морския пясък;
Il fit pleuvoir sur eux la viande comme de la poussière, Et comme le sable des mers les oiseaux ailés;
28 И направи ги да падат всред стана им, Около жилищата им.
Il les fit tomber au milieu de leur camp, Tout autour de leurs demeures.
29 И тъй, ядоха и се преситиха, Като им даде това, което желаеха.
Ils mangèrent et se rassasièrent abondamment: Dieu leur donna ce qu’ils avaient désiré.
30 А докато още не бяха се отказали от лакомството си, И ястието им бе в устата им,
Ils n’avaient pas satisfait leur désir, Ils avaient encore leur nourriture dans la bouche,
31 Гневът Божий ги обсипа та изби по-тлъстите от тях, И повали отборните на Израиля.
Lorsque la colère de Dieu s’éleva contre eux; Il frappa de mort les plus vigoureux, Il abattit les jeunes hommes d’Israël.
32 При всичко това те следваха да съгрешават, И не вярваха поради чудесните Му дела.
Malgré tout cela, ils continuèrent à pécher, Et ne crurent point à ses prodiges.
33 Затова Той изнуряваше дните им със суета, И годините им с ужас.
Il consuma leurs jours par la vanité, Et leurs années par une fin soudaine.
34 Когато ги умъртвяваше, тогава питаха за Него, Та изново търсеха Бога ревностно;
Quand il les frappait de mort, ils le cherchaient, Ils revenaient et se tournaient vers Dieu;
35 И спомниха, че Бог им беше канара, И всевишният Бог техен изкупител.
Ils se souvenaient que Dieu était leur rocher, Que le Dieu Très-Haut était leur libérateur.
36 Но с устата си Го ласкаеха, И с езика си Го лъжеха;
Mais ils le trompaient de la bouche, Et ils lui mentaient de la langue;
37 Защото сърцето им не беше право пред Него, Нито бяха верни на завета Му.
Leur cœur n’était pas ferme envers lui, Et ils n’étaient pas fidèles à son alliance.
38 Но Той, като многомилостив, прощаваше беззаконието им и не ги погубваше; Да! много пъти въздържаше гнева Си, И не подигаше всичкото Си негодувание;
Toutefois, dans sa miséricorde, il pardonne l’iniquité et ne détruit pas; Il retient souvent sa colère et ne se livre pas à toute sa fureur.
39 И си спомняше, че бяха плът, Вятър, който прехожда и не се връща.
Il se souvint qu’ils n’étaient que chair, Un souffle qui s’en va et ne revient pas.
40 Колко пъти Го огорчаваха в пустинята И Го разгневяваха в безводната страна,
Que de fois ils se révoltèrent contre lui dans le désert! Que de fois ils l’irritèrent dans la solitude!
41 Като изново изпитваха Бога, И предизвикваха Светия Израилев!
Ils ne cessèrent de tenter Dieu, Et de provoquer le Saint d’Israël.
42 Не си спомнюваха силата на ръката Му В деня, когато ги избави от противника,
Ils ne se souvinrent pas de sa puissance, Du jour où il les délivra de l’ennemi,
43 Как показа в Египет знаменията Си, И чудесата на полето Танис,
Des miracles qu’il accomplit en Égypte, Et de ses prodiges dans les campagnes de Tsoan.
44 И превърна вадите им в кръв, И потоците им, та не можаха да пият;
Il changea leurs fleuves en sang, Et ils ne purent en boire les eaux.
45 Как прати върху тях рояци мухи, които ги изпоядоха, И жаби, които ги изпогубиха,
Il envoya contre eux des mouches venimeuses qui les dévorèrent, Et des grenouilles qui les détruisirent.
46 И предаде произведенията им на гъсеници, И трудовете им на скакалци
Il livra leurs récoltes aux sauterelles, Le produit de leur travail aux sauterelles.
47 Как порази с град лозята им, И със светкавици черниците им,
Il fit périr leurs vignes par la grêle, Et leurs sycomores par la gelée.
48 И предаде на град добитъка им, И стадата им на мълнии;
Il abandonna leur bétail à la grêle, Et leurs troupeaux au feu du ciel.
49 Как изля върху тях пламенния Си гняв, Негодувание, ярост и неволя, - Нашествие на ангелите на злощастието,
Il lança contre eux son ardente colère, La fureur, la rage et la détresse, Une troupe de messagers de malheur.
50 Изравни пътя за гнева Си, Но пощади от смърт душата им, Но предаде на мор живота им;
Il donna libre cours à sa colère, Il ne sauva pas leur âme de la mort, Il livra leur vie à la mortalité;
51 Как порази всеки първороден заведе ги като стадо в Египет, Първака на силите им в шатрите на Хама,
Il frappa tous les premiers-nés en Égypte, Les prémices de la force sous les tentes de Cham.
52 А людете Си изведе като овци и заведе ги като стадо в пустинята,
Il fit partir son peuple comme des brebis, Il les conduisit comme un troupeau dans le désert.
53 И води ги безопасно, така щото не се бояха, А неприятелите им - морето ги покри;
Il les dirigea sûrement, pour qu’ils fussent sans crainte, Et la mer couvrit leurs ennemis.
54 Как ги въведе в светия Си предел. В тая поляна, която десницата Му придоби,
Il les amena vers sa frontière sainte, Vers cette montagne que sa droite a acquise.
55 И изгони пред тях народите, Та им ги раздели за наследство с въже, И в шатрите им настани Израилевите племена.
Il chassa devant eux les nations, Leur distribua le pays en héritage, Et fit habiter dans leurs tentes les tribus d’Israël.
56 Но въпреки това те изпитваха Всевишния Бог и се бунтуваха против Него, И не пазеха наредбите Му,
Mais ils tentèrent le Dieu Très-Haut et se révoltèrent contre lui, Et ils n’observèrent point ses ordonnances.
57 Но връщаха се назад, и обхождаха се неверно както бащите им; Измятаха се като неверен лък.
Ils s’éloignèrent et furent infidèles, comme leurs pères, Ils tournèrent, comme un arc trompeur.
58 Защото Го разгневиха с високите си места, И с ваяните си идоли Го подбуждаха към ревност.
Ils l’irritèrent par leurs hauts lieux, Et ils excitèrent sa jalousie par leurs idoles.
59 Чу Бог и възнегодува, И много се погнуси от Израиля,
Dieu entendit, et il fut irrité; Il repoussa fortement Israël.
60 Тъй че напусна скинията в Сило, Шатъра, който бе поставил между човеците,
Il abandonna la demeure de Silo, La tente où il habitait parmi les hommes;
61 И предаде на пленение Силата Си, Славата Си в неприятелска ръка.
Il livra sa gloire à la captivité, Et sa majesté entre les mains de l’ennemi.
62 Тоже и людете Си предаде на меч, Като се разгневи на наследстовото Си.
Il mit son peuple à la merci du glaive, Et il s’indigna contre son héritage.
63 Огън пояде момците им, И девиците им не се възпяваха с венчални песни.
Le feu dévora ses jeunes hommes, Et ses vierges ne furent pas célébrées;
64 Свещениците им паднаха от нож; И вдовиците им не плакаха.
Ses sacrificateurs tombèrent par l’épée, Et ses veuves ne pleurèrent pas.
65 Тогава се събуди Господ като от сън, Като силен мъж, който ободрен от вино, вика;
Le Seigneur s’éveilla comme celui qui a dormi, Comme un héros qu’a subjugué le vin.
66 И, като порази враговете Си, отблъсна ги назад, Та ги предаде на вечно посрамяване.
Il frappa ses adversaires en fuite, Il les couvrit d’un opprobre éternel.
67 При това Той се отказа от Иосифовия шатър, И Ефремовото племе не избра;
Cependant il rejeta la tente de Joseph, Et il ne choisit point la tribu d’Éphraïm;
68 Но избра Юдовото племе, Хълма Сион, който възлюби.
Il préféra la tribu de Juda, La montagne de Sion qu’il aimait.
69 Съгради светилището Си като небесните възвишения, Като земята, която е утвърдил за винаги.
Et il bâtit son sanctuaire comme les lieux élevés, Comme la terre qu’il a fondée pour toujours.
70 Избра и слугата Си Давида, И го взе от кошарите на овците;
Il choisit David, son serviteur, Et il le tira des bergeries;
71 Отподир дойните овци го доведе За да пасе людете Му Якова и наследството Му Израиля.
Il le prit derrière les brebis qui allaitent, Pour lui faire paître Jacob, son peuple, Et Israël, son héritage.
72 Така той ги пасеше според незлобието на сърцето си, И ги водеше с изкуството на ръцете си.
Et David les dirigea avec un cœur intègre, Et les conduisit avec des mains intelligentes.
