Псалми 78
1 Асафово поучение. Слушайте, люде мои, поучението ми: Приклонете ушите си към думите на устата ми.
Asaf ƒe nufiameha. O! Nye dukɔ, mise nye nufiame, eye miɖo to nye numenyawo.
2 Ще отворя устата си в притча, Ще произнеса гатанки от древността.
Make nye nu, aƒo nu le lododowo me. Magblɔ nu siwo le ɣaɣla, nu siwo li tso blema ke.
3 Това, което чухме и научихме, И нашите бащи ни разказаха,
Nu siwo míese, eye míenya, nu siwo mía fofowo tsɔ tu xoe na mí.
4 Няма да го скрием от чадата им в идното поколение, Но ще повествуваме хвалите на Господа, Неговата сила и чудесните дала, които извърши,
Míawo míaɣlae ɖe mía viwo o, ke boŋ míagblɔ Yehowa ƒe dɔwɔwɔ siwo dze na kafukafu, eƒe ŋusẽ kple nukudɔ siwo wòwɔ la na megbeviwo.
5 Защото Той постави свидетелство в Якова, И положи закон в Израиля, За които заповяда в Израиля, За които заповяда на бащите ни Да ги възвестяват чадата си,
Ewɔ ɖoɖowo na Yakob, eye wòɖo se anyi ɖe Israel, se siwo ŋu wòde se na mía fofowo be woafia wo viwo,
6 За да ги знае идното поколение, Децата, които щяха да се родят, - Които да настанат и да ги разказват на своите чада.
ale be dzidzime megbetɔwo hã nanya wo, eye vi siwo womedzi haɖe o hã nanya wo, ne woawo hã nafia wo viwo.
7 За да възложат надеждата си на Бога, И да не забравят делата на Бога, Но да пазят Неговите заповеди,
Ekema woatsɔ woƒe mɔkpɔkpɔ ada ɖe Mawu dzi, eye womaŋlɔ eƒe nuwɔwɔwo be o, ke boŋ woalé eƒe sewo me ɖe asi.
8 И да не станат като бащите си, Упорито и непокорно поколение, Поколение, което не утвърди сърцето си. И чийто дух не биде непоколебим за Бога.
Ke womanɔ abe wo fofo kɔlialiatɔwo, dzidzime dzeaglã, ame siwo ƒe dzi meku ɖe Mawu ŋu o, eye woƒe gbɔgbɔ meto nyateƒe nɛ o la ene o.
9 Ефремците, макар въоръжени и запъващи лъкове, Върнаха се назад в деня на боя.
Togbɔ be aŋutrɔwo le Efraimtɔwo si hã la, wotrɔ megbe si dzo le aʋakpegbe.
10 Не опазиха завета на Бога, И в закона Му не склониха да ходят,
Womelé Mawu ƒe nubabla me ɖe asi o, eye wogbe be yewomanɔ agbe ɖe eƒe se la nu o.
11 А забравиха Неговите деяния И чудесните дела, които им показа.
Woŋlɔ nu si wòwɔ la be, esiwo nye nukunu siwo wòɖe fia wo.
12 Пред бащите им извърши чудеса В Египетската земя, в полето Танис
Ewɔ nukunu le wo fofowo ŋkume le Egiptenyigba dzi, le Zoan nuto me.
13 Раздвои морето и ги преведе, И направи водите да стоят като грамада.
Ema atsiaƒu, hekplɔ wo to emee, eye wòna tsi la tɔ dzɔ kã abe glikpɔ ene.
14 Води ги денем с облак, И цялата нощ с огнена виделина.
Etsɔ lilikpo kplɔ woe le ŋkeke me, eye wòtsɔ dzo keklẽ kplɔ woe le zã me.
15 Разцепи канари в пустинята, И ги напои изобилно като от бездни.
Efe agakpe me le gbegbe, eye wòna tsi wo wòsɔ gbɔ abe atsiaƒumetsiwo ene.
16 И изведе потоци из канарата, И направи да потекат води като реки.
Ena tsi do tso agakpe me eye tsi la si bababa abe tɔsisiwo ene.
17 Но те продължиха да Му съгрешават още И да огорчават Всевишния в безводната страна.
Ke woyi edzi gawɔ nu vɔ̃ ɖe eŋu, eye wodze aglã ɖe Dziƒoʋĩtɔ la ŋu le gbedzi.
18 Със сърцето си изпитаха Бога, Като искаха ястия за лакомството си,
Wotsɔ woƒe lɔlɔ̃nu te Mawu kpɔ, esi wobia nuɖuɖu si le wo dzrom vevie.
19 И говориха против Бога, казвайки: Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?
Woƒo nu tsi tsitre ɖe Mawu ŋu be, “Ɖe Mawu ate ŋu aɖo kplɔ̃ na mí le gbedzia?
20 Ето, Той удари канарата, та потекоха води и потоци преляха; А може ли и хляб да даде, или да достави месо за людете Си?
Esi wòtsɔ nu ƒo agakpe la, tsi do bababa, eye tɔʋuwo si kplakplakpla. Gake ɖe wòate ŋu ana nuɖuɖu mía? Ate ŋu ana lã eƒe dukɔa?”
21 Затова Господ чу и се разгневи, И огън пламна против Якова, А още и гняв обсипа Израиля;
Esi Yehowa se wo ŋkɔ la, dzi kui vevie; eƒe dzo bi ɖe Yakob ŋu, eye eƒe dɔmedzoe de dzi ɖe Israel ŋu,
22 Защото не повярваха в Бога, Нито Му уповаваха, че ще ги избави.
elabena womexɔ Mawu dzi se, alo ka ɖe eƒe xɔname dzi o.
23 При все това Той заповяда на облаците горе, И отвори небесните врати,
Ke hã la, eɖe gbe na lilikpowo le dzi, eye wòʋu dziƒo ƒe ʋɔtruwo,
24 Та им наваля манна да ядат И даде им небесно жито.
ena mana dza tso dziƒo na dukɔ la be woaɖu, eye wòna bli wo tso dziƒo.
25 Всеки ядеше ангелски хляб; Прати им храна до насита.
Amegbetɔ ɖu mawudɔlawo ƒe nuɖuɖu, eye wòɖo nuɖuɖu si sinu wohiã la ɖe wo.
26 Подигна източен вятър на небето, И със силата Си докара южния вятър.
Etu ka ɣedzeƒeya tso dziƒo, eye wòkplɔ dzigbeya kple eƒe ŋusẽ.
27 Наваля върху тях и месо изобилно като прах, И птици крилати много като морския пясък;
Ena lã dza ɖe wo dzi abe ʋuʋudedi ene, eye xe dzodzoewo abe ƒutake ene.
28 И направи ги да падат всред стана им, Около жилищата им.
Ena woge dze woƒe asaɖa me, eye woƒo xlã woƒe agbadɔwo.
29 И тъй, ядоха и се преситиха, Като им даде това, което желаеха.
Ale woɖui ʋuu heɖi ƒo taŋ, elabena ewɔ nu si dzrom wole la dzi na wo.
30 А докато още не бяха се отказали от лакомството си, И ястието им бе в устата им,
Ke hafi nuɖuɖu si wodzro la navɔ, eye esi wògale nu me na wo ko la,
31 Гневът Божий ги обсипа та изби по-тлъстите от тях, И повали отборните на Израиля.
Mawu ƒe dɔmedzoe bi ɖe wo ŋu; ewu ame sesẽwo le wo dome, eye wòlã Israel ɖekakpuiwo ƒu anyi.
32 При всичко това те следваха да съгрешават, И не вярваха поради чудесните Му дела.
To nu siawo katã gbɔ hã la, wogayi nu vɔ̃ wɔwɔ dzi, eye togbɔ be ewɔ nukunuwo hã la, womexɔe se o.
33 Затова Той изнуряваше дните им със суета, И годините им с ужас.
Ale wòna woƒe ŋkekewo wu nu nanekemakpɔkpɔe, eye woƒe ƒewo wu nu le ŋɔdzi me.
34 Когато ги умъртвяваше, тогава питаха за Него, Та изново търсеха Бога ревностно;
Ɣe sia ɣi si ke Mawu wu wo ko la, wodinɛ, eye wogatrɔna ɖe eŋu kple vevidodo.
35 И спомниха, че Бог им беше канара, И всевишният Бог техен изкупител.
Woɖoa ŋku edzi be Mawue nye woƒe Agakpe, eye Mawu Dziƒoʋĩtɔ lae nye woƒe Ɖela.
36 Но с устата си Го ласкаеха, И с езика си Го лъжеха;
Ke emegbe la, wotsɔa woƒe nu flunɛ, eye wotsɔa woƒe aɖe daa alakpa nɛ.
37 Защото сърцето им не беше право пред Него, Нито бяха верни на завета Му.
Woƒe dziwo meku ɖe eŋu vavã o, eye womewɔ eƒe nubabla dzi le nyateƒe me o.
38 Но Той, като многомилостив, прощаваше беззаконието им и не ги погубваше; Да! много пъти въздържаше гнева Си, И не подигаше всичкото Си негодувание;
Gake ekpɔ nublanui na wo; etsɔ woƒe vodadawo ke wo, eye metsrɔ̃ wo o. Zi geɖe la, eɖoa asi eƒe dziku dzi, eye menaa eƒe dɔmedzoe katã bina o.
39 И си спомняше, че бяха плът, Вятър, който прехожда и не се връща.
Eɖo ŋku edzi be ŋutilã ko wonye, eye wonye ya si ƒona yina gake megatrɔna gbɔna o.
40 Колко пъти Го огорчаваха в пустинята И Го разгневяваха в безводната страна,
Zi nenie womedze aglã ɖe eŋu le gbedzi, eye womedo vevesese nɛ le kuɖiɖinyigba dzi o!
41 Като изново изпитваха Бога, И предизвикваха Светия Израилев!
Enuenu wotea Mawu kpɔna, eye wodoa dziku na Israel ƒe Kɔkɔetɔ la.
42 Не си спомнюваха силата на ръката Му В деня, когато ги избави от противника,
Womeɖo ŋku eƒe ŋusẽ dzi, gbe si gbe wòɖe wo tso ŋutasẽla ƒe asi me,
43 Как показа в Египет знаменията Си, И чудесата на полето Танис,
gbe si gbe wòɖe eƒe nukudzesiwo fia le Egipte kple eƒe nukudɔwo fia le Zoan nuto me o.
44 И превърна вадите им в кръв, И потоците им, та не можаха да пият;
Etrɔ woƒe tɔsisiwo wozu ʋu, eye womete ŋu no woƒe tɔʋumetsi o.
45 Как прати върху тях рояци мухи, които ги изпоядоха, И жаби, които ги изпогубиха,
Eɖo togbato ƒe ha gã aɖe ɖe wo dome, woɖu wo kple akpɔkplɔwo wogblẽ woƒe nuwo.
46 И предаде произведенията им на гъсеници, И трудовете им на скакалци
Etsɔ woƒe nukuwo na ʋetrawo kple woƒe kutsetsewo na ʋetsuviwo.
47 Как порази с град лозята им, И със светкавици черниците им,
Egblẽ woƒe waingblewo kple kpetsi, eye woƒe gbotiwo kple tsidzadza sesẽ.
48 И предаде на град добитъка им, И стадата им на мълнии;
Etsɔ woƒe nyihawo na kpetsi, eye wòtsɔ woƒe lãhawo na dzikedzo.
49 Как изля върху тях пламенния Си гняв, Негодувание, ярост и неволя, - Нашествие на ангелите на злощастието,
Eɖo eƒe dɔmedzoe nyanyra, dziku helĩhelĩ, xaxa kple fuwɔame, siwo nye mawudɔla siwo gblẽa nu la ɖe wo.
50 Изравни пътя за гнева Си, Но пощади от смърт душата им, Но предаде на мор живота им;
Eɖe mɔ ɖi na eƒe dɔmedzoe; meɖe woƒe agbe tso ku me o, ke boŋ etsɔ wo de asi na dɔvɔ̃.
51 Как порази всеки първороден заведе ги като стадо в Египет, Първака на силите им в шатрите на Хама,
Ewu Egiptetɔwo ƒe ŋgɔgbevi siwo nye woƒe ŋutsunyenye ƒe kutsetse gbãtɔwo le Ham gbadɔwo te.
52 А людете Си изведе като овци и заведе ги като стадо в пустинята,
Gake ekplɔ eƒe dukɔ la abe lãhawo ene, eye wòkplɔ wo abe alẽwo ene to gbedzi.
53 И води ги безопасно, така щото не се бояха, А неприятелите им - морето ги покри;
Ekplɔ wo le dedinɔnɔ me, ale be womevɔ̃ o, gake ƒu la tsyɔ woƒe futɔwo dzi.
54 Как ги въведе в светия Си предел. В тая поляна, която десницата Му придоби,
Ale wòkplɔ wo va eƒe anyigba kɔkɔe la ƒe liƒo dzi, va tonyigba si eƒe nuɖusi xɔ la gbɔ.
55 И изгони пред тях народите, Та им ги раздели за наследство с въже, И в шатрите им настани Израилевите племена.
Enya dukɔwo le wo ŋgɔ, eye wòma woƒe anyigba na wo be wòanye woƒe domenyinu, eye wòna Israel ƒe toawo nɔ woƒe aƒewo me.
56 Но въпреки това те изпитваха Всевишния Бог и се бунтуваха против Него, И не пазеха наредбите Му,
Ke wote Mawu kpɔ, wodze aglã ɖe Dziƒoʋĩtɔ la ŋu, eye womelé eƒe sewo me ɖe asi o.
57 Но връщаха се назад, и обхождаха се неверно както бащите им; Измятаха се като неверен лък.
Abe wo fofowo ene la, womeɖo to o, wowɔ nu dzimaxɔsetɔe, eye wole abe dati doagblɔ ene, elabena womate ŋu aka ɖe wo dzi o.
58 Защото Го разгневиха с високите си места, И с ваяните си идоли Го подбуждаха към ревност.
Wotsɔ woƒe nuxeƒewo do dɔmedzoe nɛ, eye woƒe legbawo na ŋuʋaʋã tso le eya amea me.
59 Чу Бог и възнегодува, И много се погнуси от Израиля,
Esi Mawu se wo ŋkɔ la, dzi kui vevie ŋutɔ, eye wògbe Israel keŋkeŋ.
60 Тъй че напусна скинията в Сило, Шатъра, който бе поставил между човеците,
Ale wògblẽ agbadɔ si le Silo la ɖi, agbadɔ si wòtu ɖe amegbetɔwo dome.
61 И предаде на пленение Силата Си, Славата Си в неприятелска ръка.
Eɖo nubablaɖaka si nye eƒe ŋusẽ la ɖe aboyome, eye wòtsɔ eƒe atsyɔ̃nu de asi na futɔ la.
62 Тоже и людете Си предаде на меч, Като се разгневи на наследстовото Си.
Etsɔ eƒe dukɔ de asi na yi, eye wòdo dɔmedzoe vevie ɖe eƒe domenyinu la ŋu.
63 Огън пояде момците им, И девиците им не се възпяваха с венчални песни.
Ena dzo fia eƒe ɖekakpuiwo, eye womedzi srɔ̃ɖeha na eƒe ɖetugbiwo o.
64 Свещениците им паднаха от нож; И вдовиците им не плакаха.
Wotsɔ woƒe nunɔlawo de asi na yi, eye avi bu ɖe woƒe ahosiwo.
65 Тогава се събуди Господ като от сън, Като силен мъж, който ободрен от вино, вика;
Tete Aƒetɔ la nyɔ tso alɔ̃ me abe ale si aha kɔna le mo na ame si no wain mu la ene.
66 И, като порази враговете Си, отблъсна ги назад, Та ги предаде на вечно посрамяване.
Enya eƒe futɔwo do ɖe megbe, eye wòdo ŋukpe mavɔ wo.
67 При това Той се отказа от Иосифовия шатър, И Ефремовото племе не избра;
Emegbe la, wògbe nu le Yosef ƒe agbadɔwo gbɔ, eye metia Efraim ƒe to la o.
68 Но избра Юдовото племе, Хълма Сион, който възлюби.
Ke boŋ etia Yuda ƒe to la, esi nye Zion to si wòlɔ̃na vevie.
69 Съгради светилището Си като небесните възвишения, Като земята, която е утвърдил за винаги.
Etu eƒe kɔkɔeƒe la abe kɔkɔƒe ene, eye abe anyigba si wòli kee tegbetegbe ene.
70 Избра и слугата Си Давида, И го взе от кошарите на овците;
Etia David dɔla, eye wòɖee le alẽkpo me;
71 Отподир дойните овци го доведе За да пасе людете Му Якова и наследството Му Израиля.
tso alẽkplɔdɔ me, eye wòkplɔe vɛ be wòakplɔ eƒe dukɔ, Yakob kple eƒe domenyinu, Israel.
72 Така той ги пасеше според незлобието на сърцето си, И ги водеше с изкуството на ръцете си.
David kpɔ wo dzi le dzi dzɔdzɔe me, eye wòkplɔ wo le aɖaŋu me.
