Псалми 78
1 Асафово поучение. Слушайте, люде мои, поучението ми: Приклонете ушите си към думите на устата ми.
A contemplation by Asaph. Hear my teaching, my people. Turn your ears to the words of my mouth.
2 Ще отворя устата си в притча, Ще произнеса гатанки от древността.
I will open my mouth in a parable. I will utter dark sayings of old,
3 Това, което чухме и научихме, И нашите бащи ни разказаха,
which we have heard and known, and our fathers have told us.
4 Няма да го скрием от чадата им в идното поколение, Но ще повествуваме хвалите на Господа, Неговата сила и чудесните дала, които извърши,
We will not hide them from their children, telling to the generation to come the praises of the LORD, his strength, and his wondrous deeds that he has done.
5 Защото Той постави свидетелство в Якова, И положи закон в Израиля, За които заповяда в Израиля, За които заповяда на бащите ни Да ги възвестяват чадата си,
For he established a covenant in Jacob, and appointed a teaching in Israel, which he commanded our fathers, that they should make them known to their children;
6 За да ги знае идното поколение, Децата, които щяха да се родят, - Които да настанат и да ги разказват на своите чада.
that the generation to come might know, even the children who should be born; who should arise and tell their children,
7 За да възложат надеждата си на Бога, И да не забравят делата на Бога, Но да пазят Неговите заповеди,
that they might set their hope in God, and not forget God’s deeds, but keep his commandments,
8 И да не станат като бащите си, Упорито и непокорно поколение, Поколение, което не утвърди сърцето си. И чийто дух не биде непоколебим за Бога.
and might not be as their fathers— a stubborn and rebellious generation, a generation that didn’t make their hearts loyal, whose spirit was not steadfast with God.
9 Ефремците, макар въоръжени и запъващи лъкове, Върнаха се назад в деня на боя.
The children of Ephraim, being armed and carrying bows, turned back in the day of battle.
10 Не опазиха завета на Бога, И в закона Му не склониха да ходят,
They didn’t keep God’s covenant, and refused to walk in his law.
11 А забравиха Неговите деяния И чудесните дела, които им показа.
They forgot his doings, his wondrous deeds that he had shown them.
12 Пред бащите им извърши чудеса В Египетската земя, в полето Танис
He did marvelous things in the sight of their fathers, in the land of Egypt, in the field of Zoan.
13 Раздвои морето и ги преведе, И направи водите да стоят като грамада.
He split the sea, and caused them to pass through. He made the waters stand as a heap.
14 Води ги денем с облак, И цялата нощ с огнена виделина.
In the daytime he also led them with a cloud, and all night with a light of fire.
15 Разцепи канари в пустинята, И ги напои изобилно като от бездни.
He split rocks in the wilderness, and gave them drink abundantly as out of the depths.
16 И изведе потоци из канарата, И направи да потекат води като реки.
He brought streams also out of the rock, and caused waters to run down like rivers.
17 Но те продължиха да Му съгрешават още И да огорчават Всевишния в безводната страна.
Yet they still went on to sin against him, to rebel against the Most High in the desert.
18 Със сърцето си изпитаха Бога, Като искаха ястия за лакомството си,
They tempted God in their heart by asking food according to their desire.
19 И говориха против Бога, казвайки: Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?
Yes, they spoke against God. They said, “Can God prepare a table in the wilderness?
20 Ето, Той удари канарата, та потекоха води и потоци преляха; А може ли и хляб да даде, или да достави месо за людете Си?
Behold, he struck the rock, so that waters gushed out, and streams overflowed. Can he give bread also? Will he provide meat for his people?”
21 Затова Господ чу и се разгневи, И огън пламна против Якова, А още и гняв обсипа Израиля;
Therefore the LORD heard, and was angry. A fire was kindled against Jacob, anger also went up against Israel,
22 Защото не повярваха в Бога, Нито Му уповаваха, че ще ги избави.
because they didn’t believe in God, and didn’t trust in his salvation.
23 При все това Той заповяда на облаците горе, И отвори небесните врати,
Yet he commanded the skies above, and opened the doors of heaven.
24 Та им наваля манна да ядат И даде им небесно жито.
He rained down manna on them to eat, and gave them food from the sky.
25 Всеки ядеше ангелски хляб; Прати им храна до насита.
Man ate the bread of angels. He sent them food to the full.
26 Подигна източен вятър на небето, И със силата Си докара южния вятър.
He caused the east wind to blow in the sky. By his power he guided the south wind.
27 Наваля върху тях и месо изобилно като прах, И птици крилати много като морския пясък;
He also rained meat on them as the dust, winged birds as the sand of the seas.
28 И направи ги да падат всред стана им, Около жилищата им.
He let them fall in the middle of their camp, around their habitations.
29 И тъй, ядоха и се преситиха, Като им даде това, което желаеха.
So they ate, and were well filled. He gave them their own desire.
30 А докато още не бяха се отказали от лакомството си, И ястието им бе в устата им,
They didn’t turn from their cravings. Their food was yet in their mouths,
31 Гневът Божий ги обсипа та изби по-тлъстите от тях, И повали отборните на Израиля.
when the anger of God went up against them, killed some of their strongest, and struck down the young men of Israel.
32 При всичко това те следваха да съгрешават, И не вярваха поради чудесните Му дела.
For all this they still sinned, and didn’t believe in his wondrous works.
33 Затова Той изнуряваше дните им със суета, И годините им с ужас.
Therefore he consumed their days in vanity, and their years in terror.
34 Когато ги умъртвяваше, тогава питаха за Него, Та изново търсеха Бога ревностно;
When he killed them, then they inquired after him. They returned and sought God earnestly.
35 И спомниха, че Бог им беше канара, И всевишният Бог техен изкупител.
They remembered that God was their rock, the Most High God, their redeemer.
36 Но с устата си Го ласкаеха, И с езика си Го лъжеха;
But they flattered him with their mouth, and lied to him with their tongue.
37 Защото сърцето им не беше право пред Него, Нито бяха верни на завета Му.
For their heart was not right with him, neither were they faithful in his covenant.
38 Но Той, като многомилостив, прощаваше беззаконието им и не ги погубваше; Да! много пъти въздържаше гнева Си, И не подигаше всичкото Си негодувание;
But he, being merciful, forgave iniquity, and didn’t destroy them. Yes, many times he turned his anger away, and didn’t stir up all his wrath.
39 И си спомняше, че бяха плът, Вятър, който прехожда и не се връща.
He remembered that they were but flesh, a wind that passes away, and doesn’t come again.
40 Колко пъти Го огорчаваха в пустинята И Го разгневяваха в безводната страна,
How often they rebelled against him in the wilderness, and grieved him in the desert!
41 Като изново изпитваха Бога, И предизвикваха Светия Израилев!
They turned again and tempted God, and provoked the Holy One of Israel.
42 Не си спомнюваха силата на ръката Му В деня, когато ги избави от противника,
They didn’t remember his hand, nor the day when he redeemed them from the adversary;
43 Как показа в Египет знаменията Си, И чудесата на полето Танис,
how he set his signs in Egypt, his wonders in the field of Zoan,
44 И превърна вадите им в кръв, И потоците им, та не можаха да пият;
he turned their rivers into blood, and their streams, so that they could not drink.
45 Как прати върху тях рояци мухи, които ги изпоядоха, И жаби, които ги изпогубиха,
He sent among them swarms of flies, which devoured them; and frogs, which destroyed them.
46 И предаде произведенията им на гъсеници, И трудовете им на скакалци
He also gave their increase to the caterpillar, and their labor to the locust.
47 Как порази с град лозята им, И със светкавици черниците им,
He destroyed their vines with hail, their sycamore fig trees with frost.
48 И предаде на град добитъка им, И стадата им на мълнии;
He also gave over their livestock to the hail, and their flocks to hot thunderbolts.
49 Как изля върху тях пламенния Си гняв, Негодувание, ярост и неволя, - Нашествие на ангелите на злощастието,
He threw on them the fierceness of his anger, wrath, indignation, and trouble, and a band of angels of evil.
50 Изравни пътя за гнева Си, Но пощади от смърт душата им, Но предаде на мор живота им;
He made a path for his anger. He didn’t spare their soul from death, but gave their life over to the pestilence,
51 Как порази всеки първороден заведе ги като стадо в Египет, Първака на силите им в шатрите на Хама,
and struck all the firstborn in Egypt, the chief of their strength in the tents of Ham.
52 А людете Си изведе като овци и заведе ги като стадо в пустинята,
But he led out his own people like sheep, and guided them in the wilderness like a flock.
53 И води ги безопасно, така щото не се бояха, А неприятелите им - морето ги покри;
He led them safely, so that they weren’t afraid, but the sea overwhelmed their enemies.
54 Как ги въведе в светия Си предел. В тая поляна, която десницата Му придоби,
He brought them to the border of his sanctuary, to this mountain, which his right hand had taken.
55 И изгони пред тях народите, Та им ги раздели за наследство с въже, И в шатрите им настани Израилевите племена.
He also drove out the nations before them, allotted them for an inheritance by line, and made the tribes of Israel to dwell in their tents.
56 Но въпреки това те изпитваха Всевишния Бог и се бунтуваха против Него, И не пазеха наредбите Му,
Yet they tempted and rebelled against the Most High God, and didn’t keep his testimonies,
57 Но връщаха се назад, и обхождаха се неверно както бащите им; Измятаха се като неверен лък.
but turned back, and dealt treacherously like their fathers. They were twisted like a deceitful bow.
58 Защото Го разгневиха с високите си места, И с ваяните си идоли Го подбуждаха към ревност.
For they provoked him to anger with their high places, and moved him to jealousy with their engraved images.
59 Чу Бог и възнегодува, И много се погнуси от Израиля,
When God heard this, he was angry, and greatly abhorred Israel,
60 Тъй че напусна скинията в Сило, Шатъра, който бе поставил между човеците,
so that he abandoned the tent of Shiloh, the tent which he placed among men,
61 И предаде на пленение Силата Си, Славата Си в неприятелска ръка.
and delivered his strength into captivity, his glory into the adversary’s hand.
62 Тоже и людете Си предаде на меч, Като се разгневи на наследстовото Си.
He also gave his people over to the sword, and was angry with his inheritance.
63 Огън пояде момците им, И девиците им не се възпяваха с венчални песни.
Fire devoured their young men. Their virgins had no wedding song.
64 Свещениците им паднаха от нож; И вдовиците им не плакаха.
Their priests fell by the sword, and their widows couldn’t weep.
65 Тогава се събуди Господ като от сън, Като силен мъж, който ободрен от вино, вика;
Then the Lord awakened as one out of sleep, like a mighty man who shouts by reason of wine.
66 И, като порази враговете Си, отблъсна ги назад, Та ги предаде на вечно посрамяване.
He struck his adversaries backward. He put them to a perpetual reproach.
67 При това Той се отказа от Иосифовия шатър, И Ефремовото племе не избра;
Moreover he rejected the tent of Joseph, and didn’t choose the tribe of Ephraim,
68 Но избра Юдовото племе, Хълма Сион, който възлюби.
But chose the tribe of Judah, Mount Zion which he loved.
69 Съгради светилището Си като небесните възвишения, Като земята, която е утвърдил за винаги.
He built his sanctuary like the heights, like the earth which he has established forever.
70 Избра и слугата Си Давида, И го взе от кошарите на овците;
He also chose David his servant, and took him from the sheepfolds;
71 Отподир дойните овци го доведе За да пасе людете Му Якова и наследството Му Израиля.
from following the ewes that have their young, he brought him to be the shepherd of Jacob, his people, and Israel, his inheritance.
72 Така той ги пасеше според незлобието на сърцето си, И ги водеше с изкуството на ръцете си.
So he was their shepherd according to the integrity of his heart, and guided them by the skillfulness of his hands.
