Псалми 78
1 Асафово поучение. Слушайте, люде мои, поучението ми: Приклонете ушите си към думите на устата ми.
An Instructive Psalm. Asaph’s. Give ear, O my people, to mine instruction, Bend your ear to the sayings of my mouth;
2 Ще отворя устата си в притча, Ще произнеса гатанки от древността.
I will open, in a parable, my mouth, I will pour forth enigmas out of antiquity; —
3 Това, което чухме и научихме, И нашите бащи ни разказаха,
Which we have heard, and come to know, And, our fathers, have recounted to us;
4 Няма да го скрием от чадата им в идното поколение, Но ще повествуваме хвалите на Господа, Неговата сила и чудесните дала, които извърши,
We will not withhold [them] from their children, To a later generation, recounting the praises of Yahweh, Even his might and his wonders which he wrought;
5 Защото Той постави свидетелство в Якова, И положи закон в Израиля, За които заповяда в Израиля, За които заповяда на бащите ни Да ги възвестяват чадата си,
When he set up a testimony in Jacob, And, a law, appointed in Israel, —Which he commanded our fathers, That they might make them known to their children;
6 За да ги знае идното поколение, Децата, които щяха да се родят, - Които да настанат и да ги разказват на своите чада.
To the end, A later generation, might come to know, Children who should be born, Who should arise, and recount [them] to their children;
7 За да възложат надеждата си на Бога, И да не забравят делата на Бога, Но да пазят Неговите заповеди,
That they might set, in Elohim, their confidence, —And not forget the doings of El, But, his commandments, might observe;
8 И да не станат като бащите си, Упорито и непокорно поколение, Поколение, което не утвърди сърцето си. И чийто дух не биде непоколебим за Бога.
And not become, like their fathers, a generation stubborn and rebellious, —A generation that fixed not their heart, Neither was their spirit, faithful with GOD.
9 Ефремците, макар въоръжени и запъващи лъкове, Върнаха се назад в деня на боя.
The sons of Ephraim—armed bowmen, Turned in the day of battle;
10 Не опазиха завета на Бога, И в закона Му не склониха да ходят,
They kept not the covenant of God, And, in his law, refused to walk;
11 А забравиха Неговите деяния И чудесните дела, които им показа.
And forgat His doings, And his wonders which he had showed them:
12 Пред бащите им извърши чудеса В Египетската земя, в полето Танис
In presence of their fathers, wrought he, wondrously, —In the land of Egypt—the field of Zoan:
13 Раздвои морето и ги преведе, И направи водите да стоят като грамада.
He clave the sea, and caused them to pass through, And reared up the waters like a mound;
14 Води ги денем с облак, И цялата нощ с огнена виделина.
And led them, by a cloud, in the daytime, And all the night, by a light of fire;
15 Разцепи канари в пустинята, И ги напои изобилно като от бездни.
He used to cleave rocks in the desert, And let them drink as out of mighty deeps;
16 И изведе потоци из канарата, И направи да потекат води като реки.
And he brought forth streams out of the cliff, And caused waters to flow down, like rivers.
17 Но те продължиха да Му съгрешават още И да огорчават Всевишния в безводната страна.
But again, once more sinned they against him, Resisting the Most High in a land of drought:
18 Със сърцето си изпитаха Бога, Като искаха ястия за лакомството си,
They put GOD to the proof in their heart, By asking food to their mind:
19 И говориха против Бога, казвайки: Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?
Yea they spake against Elohim, —They said, Can GOD prepare a table in the desert?
20 Ето, Той удари канарата, та потекоха води и потоци преляха; А може ли и хляб да даде, или да достави месо за людете Си?
Lo! he hath smitten a rock, And waters, have gushed out, Yea, torrents, have rushed along, —Food also, can he give? Or provide flesh for his people?
21 Затова Господ чу и се разгневи, И огън пламна против Якова, А още и гняв обсипа Израиля;
Therefore, Yahweh hearkened, and became wroth, —And, a fire, was kindled against Jacob, Moreover also, anger, mounted against Israel;
22 Защото не повярваха в Бога, Нито Му уповаваха, че ще ги избави.
Because, They believed not in God, Nor trusted in his salvation;
23 При все това Той заповяда на облаците горе, И отвори небесните врати,
Though he had commanded the skies above, And, the doors of the heavens, had opened;
24 Та им наваля манна да ядат И даде им небесно жито.
And had rained on them manna to eat, And, the corn of the heavens, had given to them:
25 Всеки ядеше ангелски хляб; Прати им храна до насита.
The food of the mighty, each one did eat, Nourishment, sent he them to the full;
26 Подигна източен вятър на небето, И със силата Си докара южния вятър.
He let loose an east wind in the heavens, Then guided he, in his might, a south wind;
27 Наваля върху тях и месо изобилно като прах, И птици крилати много като морския пясък;
And rained upon them flesh as the dust, And, like the sand of the seas, birds of wing;
28 И направи ги да падат всред стана им, Около жилищата им.
And let them fall in the midst of their camp, —Round about their habitations.
29 И тъй, ядоха и се преситиха, Като им даде това, което желаеха.
So they did eat and were abundantly filled, When, what they longed for, he had brought them: —
30 А докато още не бяха се отказали от лакомството си, И ястието им бе в устата им,
They had not turned away from what they had longed for, Yet was their food in their mouth,
31 Гневът Божий ги обсипа та изби по-тлъстите от тях, И повали отборните на Израиля.
When, the anger of God, mounted against them, And he slew of their vigorous youths, And, the choice young men of Israel, caused he to bow down in death.
32 При всичко това те следваха да съгрешават, И не вярваха поради чудесните Му дела.
For all this, sinned they still, And believed not in his wonders;
33 Затова Той изнуряваше дните им със суета, И годините им с ужас.
So he ended, in a breath, their days, And their years, in a sudden terror!
34 Когато ги умъртвяваше, тогава питаха за Него, Та изново търсеха Бога ревностно;
If he slew [of] them, then they sought him, Yea they turned, and did earnestly seek GOD;
35 И спомниха, че Бог им беше канара, И всевишният Бог техен изкупител.
And remembered that, Elohim, was their rock, Yea, EL Most High, their Redeemer:
36 Но с устата си Го ласкаеха, И с езика си Го лъжеха;
So they spake him fair with their mouth, And, with their tongue, did promise him falsely;
37 Защото сърцето им не беше право пред Него, Нито бяха верни на завета Му.
But, their heart, was not fixed with him, Nor were they trusty in his covenant:
38 Но Той, като многомилостив, прощаваше беззаконието им и не ги погубваше; Да! много пъти въздържаше гнева Си, И не подигаше всичкото Си негодувание;
Yet, he, full of compassion, would put a propitiatory-covering over iniquity, and not destroy, —Yea, many a time, turned he back his anger, And would not stir up all his wrath.
39 И си спомняше, че бяха плът, Вятър, който прехожда и не се връща.
So then he remembered, That, Flesh, they were, A Wind departing, that returneth not.
40 Колко пъти Го огорчаваха в пустинята И Го разгневяваха в безводната страна,
How often they, Resisted him in the desert, Vexed him, in the waste:
41 Като изново изпитваха Бога, И предизвикваха Светия Израилев!
Yea they again put GOD to the test, And, to the Holy One of Israel, caused they sorrow:
42 Не си спомнюваха силата на ръката Му В деня, когато ги избави от противника,
They remembered not his hand—The day, When he ransomed them from the adversary;
43 Как показа в Египет знаменията Си, И чудесата на полето Танис,
When he set, in Egypt, his signs, And his wonders, in the plain of Zoan;
44 И превърна вадите им в кръв, И потоците им, та не можаха да пият;
When he turned, into blood, their Nile-streams, And, their own rivers, could they not drink;
45 Как прати върху тях рояци мухи, които ги изпоядоха, И жаби, които ги изпогубиха,
He sent among them, The gad-fly, and it devoured them, And the frog, and it despoiled them;
46 И предаде произведенията им на гъсеници, И трудовете им на скакалци
When he gave to the corn-locust their produce, And their toil, to the swarming locust;
47 Как порази с град лозята им, И със светкавици черниците им,
He killed, with hail, their vine, And their sycomores, with frost:
48 И предаде на град добитъка им, И стадата им на мълнии;
When he gave up, to hail-storms, their beasts, And their cattle, to pestilent fevers;
49 Как изля върху тях пламенния Си гняв, Негодувание, ярост и неволя, - Нашествие на ангелите на злощастието,
He sent among them the heat of his anger, Wrath and indignation and distress, —A mission of messengers of misfortune:
50 Изравни пътя за гнева Си, Но пощади от смърт душата им, Но предаде на мор живота им;
He leveled a path for his anger, Withheld not, from death, their soul, But, their life—to the pestilence, he delivered:
51 Как порази всеки първороден заведе ги като стадо в Египет, Първака на силите им в шатрите на Хама,
So he smote, Every first-born in Egypt, The beginning of their strength, in the tents of Ham;
52 А людете Си изведе като овци и заведе ги като стадо в пустинята,
And he set forth, like sheep, his people, And guided them, like a flock in the desert;
53 И води ги безопасно, така щото не се бояха, А неприятелите им - морето ги покри;
Yea he led them securely, and they dreaded not, And, their enemies, the sea did cover.
54 Как ги въведе в светия Си предел. В тая поляна, която десницата Му придоби,
Then brought he them within his own holy bounds, The mountain-range, which his right hand made his own:
55 И изгони пред тях народите, Та им ги раздели за наследство с въже, И в шатрите им настани Израилевите племена.
So he drave out, before them, [whole] nations, And allotted them, by line, an inheritance, And caused to dwell, in their own homes, the tribes of Israel.
56 Но въпреки това те изпитваха Всевишния Бог и се бунтуваха против Него, И не пазеха наредбите Му,
But they tested and resisted God Most High, And, his testimonies, did not observe;
57 Но връщаха се назад, и обхождаха се неверно както бащите им; Измятаха се като неверен лък.
But drew back and dealt treacherously, like their fathers, They turned aside, like deceitful bowmen;
58 Защото Го разгневиха с високите си места, И с ваяните си идоли Го подбуждаха към ревност.
And provoked him to anger with their high places, And, with their images, used to move him to jealousy.
59 Чу Бог и възнегодува, И много се погнуси от Израиля,
God heard and was wroth, And greatly abhorred Israel;
60 Тъй че напусна скинията в Сило, Шатъра, който бе поставил между човеците,
So he gave up the habitation of Shiloh, The tent he had set up among Men;
61 И предаде на пленение Силата Си, Славата Си в неприятелска ръка.
Yea he gave up, into captivity, his strength, And his beauty into the hand of an adversary;
62 Тоже и людете Си предаде на меч, Като се разгневи на наследстовото Си.
And delivered up, to the sword, his people, And, with his own inheritance, was he wroth;
63 Огън пояде момците им, И девиците им не се възпяваха с венчални песни.
His young men, were devoured by fire, And, his virgins, were not praised in song;
64 Свещениците им паднаха от нож; И вдовиците им не плакаха.
His priests, by the sword, did fall, And, his widows, were not able to bewail.
65 Тогава се събуди Господ като от сън, Като силен мъж, който ободрен от вино, вика;
Then awoke, as one that had slept, Adonay, As a warrior exulting with wine!
66 И, като порази враговете Си, отблъсна ги назад, Та ги предаде на вечно посрамяване.
So he smote his adversaries in the rear, Reproach age-abiding, laid he upon them.
67 При това Той се отказа от Иосифовия шатър, И Ефремовото племе не избра;
Howbeit he rejected the tent of Joseph, And, the tribe of Ephraim, did not choose:
68 Но избра Юдовото племе, Хълма Сион, който възлюби.
But made choice of the tribe of Judah, The mountain of Zion, which he loved;
69 Съгради светилището Си като небесните възвишения, Като земята, която е утвърдил за винаги.
And built, like the heights, his sanctuary, Like the earth, he founded it to times age-abiding.
70 Избра и слугата Си Давида, И го взе от кошарите на овците;
And made choice of David his servant, And took him from among the folds of the sheep:
71 Отподир дойните овци го доведе За да пасе людете Му Якова и наследството Му Израиля.
From after the sucking ewes, he brought him in, —To be shepherd to Jacob his people, And to Israel, his inheritance.
72 Така той ги пасеше според незлобието на сърцето си, И ги водеше с изкуството на ръцете си.
So he did shepherd them, according to the singleness of his heart, And, with the discernment of his hands, used he to guide them.
