Псалми 78
1 Асафово поучение. Слушайте, люде мои, поучението ми: Приклонете ушите си към думите на устата ми.
A maskil of Asaph. My people, attend to my teaching: bend your ears to the words of my mouth,
2 Ще отворя устата си в притча, Ще произнеса гатанки от древността.
as I open my mouth in a poem on the riddling story of the past.
3 Това, което чухме и научихме, И нашите бащи ни разказаха,
What we have heard and known, and what our ancestors have told us,
4 Няма да го скрием от чадата им в идното поколение, Но ще повествуваме хвалите на Господа, Неговата сила и чудесните дала, които извърши,
we will not hide from their children. We will tell to the next generation the praises and might of the Lord, and the wonders that he has done.
5 Защото Той постави свидетелство в Якова, И положи закон в Израиля, За които заповяда в Израиля, За които заповяда на бащите ни Да ги възвестяват чадата си,
He set up a testimony in Jacob, a law he appointed in Israel, which he commanded our ancestors to make known to their children,
6 За да ги знае идното поколение, Децата, които щяха да се родят, - Които да настанат и да ги разказват на своите чада.
that the next generation should know it, that the children yet to be born should arise and tell their children;
7 За да възложат надеждата си на Бога, И да не забравят делата на Бога, Но да пазят Неговите заповеди,
that in God they might put their confidence, and not forget God’s works; but that they might keep his commandments,
8 И да не станат като бащите си, Упорито и непокорно поколение, Поколение, което не утвърди сърцето си. И чийто дух не биде непоколебим за Бога.
and not be like their ancestors, a generation defiant and stubborn, a generation with heart unsteady, and spirit unfaithful towards God.
9 Ефремците, макар въоръжени и запъващи лъкове, Върнаха се назад в деня на боя.
Ephraimites, armed bowmen, turned back in the day of battle.
10 Не опазиха завета на Бога, И в закона Му не склониха да ходят,
They did not keep God’s covenant, they refused to walk in his law.
11 А забравиха Неговите деяния И чудесните дела, които им показа.
They forgot what he had done, and the wonders he had shown them.
12 Пред бащите им извърши чудеса В Египетската земя, в полето Танис
He did wonders before their ancestors in the country of Zoan in Egypt.
13 Раздвои морето и ги преведе, И направи водите да стоят като грамада.
Through the sea which he split he brought them, making waters stand up like a heap;
14 Води ги денем с облак, И цялата нощ с огнена виделина.
he led them by day with a cloud, all the night with a light of fire.
15 Разцепи канари в пустинята, И ги напои изобилно като от бездни.
From the rocks which he split in the wilderness, he gave them to drink as of ocean’s abundance.
16 И изведе потоци из канарата, И направи да потекат води като реки.
He brought streams out of the rock, and made water run down like rivers.
17 Но те продължиха да Му съгрешават още И да огорчават Всевишния в безводната страна.
Yet they still went on sinning against him, they defied the Most High in the desert.
18 Със сърцето си изпитаха Бога, Като искаха ястия за лакомството си,
They wilfully challenged God, demanding the food that they longed for.
19 И говориха против Бога, казвайки: Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?
‘Is God able,’ such was their challenge, ‘to spread in the desert a table?
20 Ето, Той удари канарата, та потекоха води и потоци преляха; А може ли и хляб да даде, или да достави месо за людете Си?
From the rock that he struck there gushed water, and torrents that overflowed; but can he also give bread, or provide his people with meat?’
21 Затова Господ чу и се разгневи, И огън пламна против Якова, А още и гняв обсипа Израиля;
When the Lord heard this, he was furious, and fire was kindled on Jacob, anger flared up against Israel.
22 Защото не повярваха в Бога, Нито Му уповаваха, че ще ги избави.
For they put no trust in God, no confidence in his help.
23 При все това Той заповяда на облаците горе, И отвори небесните врати,
So he summoned the clouds above; and, opening the doors of heaven,
24 Та им наваля манна да ядат И даде им небесно жито.
he rained manna upon them for food, and grain of heaven he gave them.
25 Всеки ядеше ангелски хляб; Прати им храна до насита.
Everyone ate the bread of angels; he sent them food to the full.
26 Подигна източен вятър на небето, И със силата Си докара южния вятър.
He launched the east wind in the heavens, and guided the south by his power.
27 Наваля върху тях и месо изобилно като прах, И птици крилати много като морския пясък;
He rained meat upon them like dust, winged bird like the sand of the sea.
28 И направи ги да падат всред стана им, Около жилищата им.
In the midst of their camp he dropped it, all around their tents.
29 И тъй, ядоха и се преситиха, Като им даде това, което желаеха.
They ate and were more than filled; he had brought them the thing they desired.
30 А докато още не бяха се отказали от лакомството си, И ястието им бе в устата им,
But the thing they desired became loathsome: while their food was still in their mouths,
31 Гневът Божий ги обсипа та изби по-тлъстите от тях, И повали отборните на Израиля.
the wrath of God rose against them. He slew the stoutest among them, and laid low the young men of Israel.
32 При всичко това те следваха да съгрешават, И не вярваха поради чудесните Му дела.
Yet for all this they sinned yet more, and refused to believe in his wonders.
33 Затова Той изнуряваше дните им със суета, И годините им с ужас.
So he ended their days in a breath, and their years in sudden dismay.
34 Когато ги умъртвяваше, тогава питаха за Него, Та изново търсеха Бога ревностно;
When he slew them, then they sought after him, they turned and sought God with diligence.
35 И спомниха, че Бог им беше канара, И всевишният Бог техен изкупител.
They remembered that God was their rock, and the Most High God their redeemer.
36 Но с устата си Го ласкаеха, И с езика си Го лъжеха;
But they flattered him with their mouth, and lied to him with their tongue.
37 Защото сърцето им не беше право пред Него, Нито бяха верни на завета Му.
Their heart was not steady with him, they were faithless to his covenant.
38 Но Той, като многомилостив, прощаваше беззаконието им и не ги погубваше; Да! много пъти въздържаше гнева Си, И не подигаше всичкото Си негодувание;
But he is full of pity: he pardons sin and destroys not. Often he turns his anger away, without stirring his wrath at all.
39 И си спомняше, че бяха плът, Вятър, който прехожда и не се връща.
So he remembered that they were but flesh, breath that passes and does not return.
40 Колко пъти Го огорчаваха в пустинята И Го разгневяваха в безводната страна,
But how often they rebelled in the desert, and caused him grief in the wilderness,
41 Като изново изпитваха Бога, И предизвикваха Светия Израилев!
tempting God again and again, provoking the Holy One of Israel.
42 Не си спомнюваха силата на ръката Му В деня, когато ги избави от противника,
They did not remember his strength, nor the day he redeemed from the foe,
43 Как показа в Египет знаменията Си, И чудесата на полето Танис,
how he set his signs in Egypt, in the country of Zoan his wonders.
44 И превърна вадите им в кръв, И потоците им, та не можаха да пият;
He turned their canals into blood, their streams undrinkable.
45 Как прати върху тях рояци мухи, които ги изпоядоха, И жаби, които ги изпогубиха,
He sent forth flies, which devoured them; frogs, too, which destroyed them.
46 И предаде произведенията им на гъсеници, И трудовете им на скакалци
Their crops he gave to the caterpillar, and the fruits of their toil to the locust.
47 Как порази с град лозята им, И със светкавици черниците им,
He slew their vines with hail, and their sycamore trees with frost.
48 И предаде на град добитъка им, И стадата им на мълнии;
He delivered their cattle to the hail, and their flocks to bolts of fire.
49 Как изля върху тях пламенния Си гняв, Негодувание, ярост и неволя, - Нашествие на ангелите на злощастието,
He let loose his hot anger among them, fury and wrath and distress, a band of destroying angels.
50 Изравни пътя за гнева Си, Но пощади от смърт душата им, Но предаде на мор живота им;
He cleared a path for his anger, did not spare them from death, but gave them over to pestilence.
51 Как порази всеки първороден заведе ги като стадо в Египет, Първака на силите им в шатрите на Хама,
He struck down all the firstborn in Egypt, the first fruits of their strength in the tents of Ham.
52 А людете Си изведе като овци и заведе ги като стадо в пустинята,
He led forth his people like sheep, he was guide to his flock in the desert.
53 И води ги безопасно, така щото не се бояха, А неприятелите им - морето ги покри;
Securely he led them, and free from fear, while their foes were drowned in the sea.
54 Как ги въведе в светия Си предел. В тая поляна, която десницата Му придоби,
To his holy realm he brought them, to the mountain his right hand had purchased.
55 И изгони пред тях народите, Та им ги раздели за наследство с въже, И в шатрите им настани Израилевите племена.
He drove out the nations before them, and allotted their land for possession, and their tents for Israel to live in.
56 Но въпреки това те изпитваха Всевишния Бог и се бунтуваха против Него, И не пазеха наредбите Му,
Yet they tempted and angered the Most High God, they did not observe his decrees.
57 Но връщаха се назад, и обхождаха се неверно както бащите им; Измятаха се като неверен лък.
They drew back, false like their ancestors; they failed like a treacherous bow.
58 Защото Го разгневиха с високите си места, И с ваяните си идоли Го подбуждаха към ревност.
Their shrines stirred him to anger, their idols moved him to jealousy.
59 Чу Бог и възнегодува, И много се погнуси от Израиля,
When God heard of this, he was furious, and he spurned Israel utterly.
60 Тъй че напусна скинията в Сило, Шатъра, който бе поставил между човеците,
He abandoned his home in Shiloh, the tent he had pitched among people.
61 И предаде на пленение Силата Си, Славата Си в неприятелска ръка.
He gave his strength up to captivity, his glory to the hands of the foe.
62 Тоже и людете Си предаде на меч, Като се разгневи на наследстовото Си.
He gave his people to the sword, he was furious with his own.
63 Огън пояде момците им, И девиците им не се възпяваха с венчални песни.
Fire devoured their young men, and their maidens had no marriage-song.
64 Свещениците им паднаха от нож; И вдовиците им не плакаха.
Their priests fell by the sword, and their widows could not weep.
65 Тогава се събуди Господ като от сън, Като силен мъж, който ободрен от вино, вика;
Then the Lord awoke as from sleep, like a warrior flushed with wine;
66 И, като порази враговете Си, отблъсна ги назад, Та ги предаде на вечно посрамяване.
and he beat back his foes, putting them to perpetual scorn.
67 При това Той се отказа от Иосифовия шатър, И Ефремовото племе не избра;
He disowned the tent of Joseph, he rejected the tribe of Ephraim;
68 Но избра Юдовото племе, Хълма Сион, който възлюби.
but he chose the tribe of Judah, Mount Zion, which he loves.
69 Съгради светилището Си като небесните възвишения, Като земята, която е утвърдил за винаги.
And he built like the heights his sanctuary, like the earth which he founded forever.
70 Избра и слугата Си Давида, И го взе от кошарите на овците;
And he chose David his servant, taking him from the sheepfolds.
71 Отподир дойните овци го доведе За да пасе людете Му Якова и наследството Му Израиля.
From the mother-ewes he brought him, to be shepherd to Jacob his people, and to Israel his inheritance.
72 Така той ги пасеше според незлобието на сърцето си, И ги водеше с изкуството на ръцете си.
With upright heart did he shepherd them, and with skilful hands did he guide them.
