Псалми 78
1 Асафово поучение. Слушайте, люде мои, поучението ми: Приклонете ушите си към думите на устата ми.
“A psalm of Asaph.” Give ear, O my people, to my instruction! Incline your ears to the words of my mouth!
2 Ще отворя устата си в притча, Ще произнеса гатанки от древността.
I will open my mouth in a psalm; I will utter sayings of ancient times.
3 Това, което чухме и научихме, И нашите бащи ни разказаха,
What we have heard and learned, And our fathers have told us,
4 Няма да го скрием от чадата им в идното поколение, Но ще повествуваме хвалите на Господа, Неговата сила и чудесните дала, които извърши,
We will not hide from their children; Showing to the generation to come the praises of Jehovah, His might, and the wonders he hath wrought.
5 Защото Той постави свидетелство в Якова, И положи закон в Израиля, За които заповяда в Израиля, За които заповяда на бащите ни Да ги възвестяват чадата си,
For he appointed statutes in Jacob, And established a law in Israel, Which he commanded our fathers To make known to their children;
6 За да ги знае идното поколение, Децата, които щяха да се родят, - Които да настанат и да ги разказват на своите чада.
So that the generation to come might know them; The children, which should be born, and rise up, Who should declare them to their children;
7 За да възложат надеждата си на Бога, И да не забравят делата на Бога, Но да пазят Неговите заповеди,
That they might put their trust in God, And not forget his deeds, But keep his commandments;
8 И да не станат като бащите си, Упорито и непокорно поколение, Поколение, което не утвърди сърцето си. И чийто дух не биде непоколебим за Бога.
And might not be, like their forefathers, A stubborn and rebellious generation, —A generation whose heart was not fixed upon God, And whose spirit was not steadfast toward the Almighty.
9 Ефремците, макар въоръжени и запъващи лъкове, Върнаха се назад в деня на боя.
The children of Ephraim were like armed bowmen, Who turn their backs in the day of battle.
10 Не опазиха завета на Бога, И в закона Му не склониха да ходят,
They kept not the covenant of God, And refused to walk in his law;
11 А забравиха Неговите деяния И чудесните дела, които им показа.
And forgot his mighty deeds, And the wonders he had shown them.
12 Пред бащите им извърши чудеса В Египетската земя, в полето Танис
Marvellous things did he in the sight of their fathers, In the land of Egypt, in the field of Zoan.
13 Раздвои морето и ги преведе, И направи водите да стоят като грамада.
He divided the sea, and caused them to pass through; Yea, he made the waters to stand as a heap.
14 Води ги денем с облак, И цялата нощ с огнена виделина.
By day he led them by a cloud, And all the night by a light of fire.
15 Разцепи канари в пустинята, И ги напои изобилно като от бездни.
He clave the rocks in the wilderness, And gave them drink, as from the great deep.
16 И изведе потоци из канарата, И направи да потекат води като реки.
From the rock he brought flowing streams, And made water to run down like rivers.
17 Но те продължиха да Му съгрешават още И да огорчават Всевишния в безводната страна.
Yet still they sinned against him, And provoked the Most High in the desert.
18 Със сърцето си изпитаха Бога, Като искаха ястия за лакомството си,
They tempted God in their hearts, By asking food for their delight.
19 И говориха против Бога, казвайки: Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?
Yea, they spake against God, and said, “Can God spread a table in the wilderness?
20 Ето, Той удари канарата, та потекоха води и потоци преляха; А може ли и хляб да даде, или да достави месо за людете Си?
Behold! he smote the rock, and the water flowed, And streams gushed forth: Is he also able to give bread? Can he provide flesh for his people?”
21 Затова Господ чу и се разгневи, И огън пламна против Якова, А още и гняв обсипа Израиля;
When, therefore, the LORD heard this, he was wroth: So a fire was kindled against Jacob, And anger arose against Israel.
22 Защото не повярваха в Бога, Нито Му уповаваха, че ще ги избави.
Because they believed not in God, And trusted not in his aid.
23 При все това Той заповяда на облаците горе, И отвори небесните врати,
Yet he had commanded the clouds above, And had opened the doors of heaven;
24 Та им наваля манна да ядат И даде им небесно жито.
And had rained down upon them manna for food, And had given them the corn of heaven.
25 Всеки ядеше ангелски хляб; Прати им храна до насита.
Every one ate the food of princes; He sent them bread to the full.
26 Подигна източен вятър на небето, И със силата Си докара южния вятър.
Then he caused a strong wind to blow in the heavens, And by his power he brought a south wind;
27 Наваля върху тях и месо изобилно като прах, И птици крилати много като морския пясък;
He rained down flesh upon them as dust, And feathered fowls as the sand of the sea.
28 И направи ги да падат всред стана им, Около жилищата им.
He caused them to fall in the midst of their camp, Round about their habitations.
29 И тъй, ядоха и се преситиха, Като им даде това, което желаеха.
So they did eat, and were filled; For he gave them their own desire.
30 А докато още не бяха се отказали от лакомството си, И ястието им бе в устата им,
Their desire was not yet satisfied, And their meat was yet in their mouths,
31 Гневът Божий ги обсипа та изби по-тлъстите от тях, И повали отборните на Израиля.
When the wrath of God came upon them, And slew their strong men, And smote down the chosen men of Israel.
32 При всичко това те следваха да съгрешават, И не вярваха поради чудесните Му дела.
For all this they sinned still, And put no trust in his wondrous works.
33 Затова Той изнуряваше дните им със суета, И годините им с ужас.
Therefore he consumed their days in vanity, And their years in sudden destruction.
34 Когато ги умъртвяваше, тогава питаха за Него, Та изново търсеха Бога ревностно;
When he slew them, they sought him; They returned, and sought earnestly for God;
35 И спомниха, че Бог им беше канара, И всевишният Бог техен изкупител.
And remembered that God was their rock, And the Most High their redeemer.
36 Но с устата си Го ласкаеха, И с езика си Го лъжеха;
But they only flattered him with their mouths, And spake falsely to him with their tongues.
37 Защото сърцето им не беше право пред Него, Нито бяха верни на завета Му.
For their hearts were not true to him, Nor were they steadfast in his covenant.
38 Но Той, като многомилостив, прощаваше беззаконието им и не ги погубваше; Да! много пъти въздържаше гнева Си, И не подигаше всичкото Си негодувание;
Yet, being full of compassion, he forgave their iniquity, And would not utterly destroy them; Often he restrained his indignation, And stirred not up all his anger.
39 И си спомняше, че бяха плът, Вятър, който прехожда и не се връща.
He remembered that they were but flesh, —A breath, that passeth and cometh not back.
40 Колко пъти Го огорчаваха в пустинята И Го разгневяваха в безводната страна,
How often did they provoke him in the wilderness! How often did they anger him in the desert!
41 Като изново изпитваха Бога, И предизвикваха Светия Израилев!
Again and again they tempted God, And offended the Holy One of Israel.
42 Не си спомнюваха силата на ръката Му В деня, когато ги избави от противника,
They remembered not his hand, Nor the day when he delivered them from the enemy;
43 Как показа в Египет знаменията Си, И чудесата на полето Танис,
What signs he had wrought in Egypt, And what wonders in the fields of Zoan.
44 И превърна вадите им в кръв, И потоците им, та не можаха да пият;
He turned their rivers into blood, So that they could not drink of their streams.
45 Как прати върху тях рояци мухи, които ги изпоядоха, И жаби, които ги изпогубиха,
He sent amongst them flies, which devoured them, And frogs, which destroyed them.
46 И предаде произведенията им на гъсеници, И трудовете им на скакалци
He gave also their fruits to the caterpillar, And their labor to the locust.
47 Как порази с град лозята им, И със светкавици черниците им,
He destroyed their vines with hail, And their sycamore-trees with frost.
48 И предаде на град добитъка им, И стадата им на мълнии;
He also gave up their cattle to hail, And their flocks to hot thunderbolts.
49 Как изля върху тях пламенния Си гняв, Негодувание, ярост и неволя, - Нашествие на ангелите на злощастието,
He sent against them the fierceness of his anger, Wrath, indignation, and woe, —A host of angels of evil.
50 Изравни пътя за гнева Си, Но пощади от смърт душата им, Но предаде на мор живота им;
He made a way for his anger, He spared them not from death, But gave up their lives to the pestilence.
51 Как порази всеки първороден заведе ги като стадо в Египет, Първака на силите им в шатрите на Хама,
He smote all the firstborn in Egypt; The first-fruits of their strength in the tents of Ham.
52 А людете Си изведе като овци и заведе ги като стадо в пустинята,
But he led forth his own people like sheep, And guided them like a flock in the wilderness.
53 И води ги безопасно, така щото не се бояха, А неприятелите им - морето ги покри;
He led them on safely, so that they feared not, While the sea overwhelmed their enemies.
54 Как ги въведе в светия Си предел. В тая поляна, която десницата Му придоби,
He brought them to his own sacred border, Even to this mountain which his right hand had gained.
55 И изгони пред тях народите, Та им ги раздели за наследство с въже, И в шатрите им настани Израилевите племена.
He cast out the nations before them, And divided their land by a measuring-line, as an inheritance, And caused the tribes of Israel to dwell in their tents.
56 Но въпреки това те изпитваха Всевишния Бог и се бунтуваха против Него, И не пазеха наредбите Му,
Yet they tempted and provoked God, the Most High, And kept not his statutes;
57 Но връщаха се назад, и обхождаха се неверно както бащите им; Измятаха се като неверен лък.
Like their fathers they were faithless, and turned back; They turned aside, like a deceitful bow.
58 Защото Го разгневиха с високите си места, И с ваяните си идоли Го подбуждаха към ревност.
They provoked his anger by their high places, And stirred up his jealousy by their graven images.
59 Чу Бог и възнегодува, И много се погнуси от Израиля,
God saw this, and was wroth, And greatly abhorred Israel;
60 Тъй че напусна скинията в Сило, Шатъра, който бе поставил между човеците,
So that he forsook the habitation at Shiloh, The tabernacle where he dwelt among men,
61 И предаде на пленение Силата Си, Славата Си в неприятелска ръка.
And delivered his strength into captivity, And his glory into the hand of the enemy.
62 Тоже и людете Си предаде на меч, Като се разгневи на наследстовото Си.
His own people he gave up to the sword, And was wroth with his own inheritance.
63 Огън пояде момците им, И девиците им не се възпяваха с венчални песни.
Fire consumed their young men, And their maidens did not bewail them.
64 Свещениците им паднаха от нож; И вдовиците им не плакаха.
Their priests fell by the sword, And their widows made no lamentation.
65 Тогава се събуди Господ като от сън, Като силен мъж, който ободрен от вино, вика;
But at length the Lord awaked as from sleep, As a hero who had been overpowered by wine;
66 И, като порази враговете Си, отблъсна ги назад, Та ги предаде на вечно посрамяване.
He smote his enemies, and drove them back, And covered them with everlasting disgrace.
67 При това Той се отказа от Иосифовия шатър, И Ефремовото племе не избра;
Yet he rejected the tents of Joseph, And chose not the tribe of Ephraim;
68 Но избра Юдовото племе, Хълма Сион, който възлюби.
But chose the tribe of Judah, The Mount Zion which he loved;
69 Съгради светилището Си като небесните възвишения, Като земята, която е утвърдил за винаги.
Where he built, like the heavens, his sanctuary; Like the earth, which he hath established for ever.
70 Избра и слугата Си Давида, И го взе от кошарите на овците;
And he chose David, his servant, And took him from the sheepfolds;
71 Отподир дойните овци го доведе За да пасе людете Му Якова и наследството Му Израиля.
From tending the suckling ewes he brought him To feed Jacob his people, And Israel his inheritance.
72 Така той ги пасеше според незлобието на сърцето си, И ги водеше с изкуството на ръцете си.
He fed them with an upright heart, And guided them with skilful hands.
