Псалми 78
1 Асафово поучение. Слушайте, люде мои, поучението ми: Приклонете ушите си към думите на устата ми.
“A Maskil of Assaph.” Give ear, O my people, to my instruction: incline thy ear to the words of my mouth.
2 Ще отворя устата си в притча, Ще произнеса гатанки от древността.
I will open with a parable my mouth: I will utter riddles out of ancient times;
3 Това, което чухме и научихме, И нашите бащи ни разказаха,
Which we have heard and know, and which our fathers have related unto us.
4 Няма да го скрием от чадата им в идното поколение, Но ще повествуваме хвалите на Господа, Неговата сила и чудесните дала, които извърши,
We will not conceal them from their children, relating to the latest generation the praises of the Lord, and his strength, and his wonderful deeds which he hath done.
5 Защото Той постави свидетелство в Якова, И положи закон в Израиля, За които заповяда в Израиля, За които заповяда на бащите ни Да ги възвестяват чадата си,
Yea, he established a testimony in Jacob, and instituted a law in Israel, which he commanded our fathers, that they should make them known to their children:
6 За да ги знае идното поколение, Децата, които щяха да се родят, - Които да настанат и да ги разказват на своите чада.
In order that the latest generation might know them, even the children that are to be born; that they may arise and relate them to their children;
7 За да възложат надеждата си на Бога, И да не забравят делата на Бога, Но да пазят Неговите заповеди,
That they may place in God their hope, and not forget the doings of God, but observe his commandments;
8 И да не станат като бащите си, Упорито и непокорно поколение, Поколение, което не утвърди сърцето си. И чийто дух не биде непоколебим за Бога.
And that they may not be like their fathers, a stubborn and rebellious generation; a generation that had not directed their heart firmly, and whose spirit was not faithful to God.
9 Ефремците, макар въоръжени и запъващи лъкове, Върнаха се назад в деня на боя.
The children of Ephraim, like well-armed archers, that turn round on the day of battle,
10 Не опазиха завета на Бога, И в закона Му не склониха да ходят,
Kept not the covenant of God, and in his law they refused to walk;
11 А забравиха Неговите деяния И чудесните дела, които им показа.
And they forgot his deeds, as also his wonders, which he had permitted them to see.
12 Пред бащите им извърши чудеса В Египетската земя, в полето Танис
In the presence of their fathers did he do wonders, in the land of Egypt, in the fields of Zo'an.
13 Раздвои морето и ги преведе, И направи водите да стоят като грамада.
He divided the sea, and caused them to pass through; and he made the waters stand upright as a wall.
14 Води ги денем с облак, И цялата нощ с огнена виделина.
And he led them with the cloud by day, and all the night with a light of fire.
15 Разцепи канари в пустинята, И ги напои изобилно като от бездни.
He split rocks in the wilderness, and gave them drink as out of the mighty deep.
16 И изведе потоци из канарата, И направи да потекат води като реки.
And he brought forth running streams out of the rock, and caused water to run down like rivers.
17 Но те продължиха да Му съгрешават още И да огорчават Всевишния в безводната страна.
But they repeated to sin yet more against him, rebelling against the Most High in the desert.
18 Със сърцето си изпитаха Бога, Като искаха ястия за лакомството си,
And they tempted God in their heart, by asking food for their desire.
19 И говориха против Бога, казвайки: Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?
Yea, they spoke against God: they said, Will God be able to set in order a table in the wilderness?
20 Ето, Той удари канарата, та потекоха води и потоци преляха; А може ли и хляб да даде, или да достави месо за людете Си?
Behold, he smote the rock, so that waters gushed out, and streams overflowed: shall he also be able to give bread? or can he provide flesh for his people?
21 Затова Господ чу и се разгневи, И огън пламна против Якова, А още и гняв обсипа Израиля;
Therefore, when the Lord heard this, he became wroth: and a fire was kindled against Jacob, and anger also ascended against Israel,
22 Защото не повярваха в Бога, Нито Му уповаваха, че ще ги избави.
Because they had not believed in God, and had not trusted in his salvation.
23 При все това Той заповяда на облаците горе, И отвори небесните врати,
Then he ordained the skies from above, and the doors of heaven he opened;
24 Та им наваля манна да ядат И даде им небесно жито.
And he let rain down upon them manna to eat, and the corn of heaven gave he unto them.
25 Всеки ядеше ангелски хляб; Прати им храна до насита.
Angels' bread did man eat: he sent them provision to satisfaction.
26 Подигна източен вятър на небето, И със силата Си докара южния вятър.
He caused an east wind to pass along the heavens; and he led forth by his strength the south wind.
27 Наваля върху тях и месо изобилно като прах, И птици крилати много като морския пясък;
And he let rain upon them flesh [as plentiful] as the dust, and winged birds like the sand of the sea;
28 И направи ги да падат всред стана им, Около жилищата им.
And he let them fall in the midst of their camp, round about their habitations.
29 И тъй, ядоха и се преситиха, Като им даде това, което желаеха.
And they ate, and were greatly satisfied, and what they longed for he brought unto them.
30 А докато още не бяха се отказали от лакомството си, И ястието им бе в устата им,
They were not estranged from their longing, yet was their food in their mouth:
31 Гневът Божий ги обсипа та изби по-тлъстите от тях, И повали отборните на Израиля.
When the wrath of God ascended against them, and he slew some of the fattest of them, and the young men of Israel did he strike down.
32 При всичко това те следваха да съгрешават, И не вярваха поради чудесните Му дела.
With all this they sinned again, and believed not in his wonders.
33 Затова Той изнуряваше дните им със суета, И годините им с ужас.
Therefore he caused their days to come to an end in nought, and their years in dread.
34 Когато ги умъртвяваше, тогава питаха за Него, Та изново търсеха Бога ревностно;
When he slew them, then did they seek him, and they returned and inquired earnestly after God.
35 И спомниха, че Бог им беше канара, И всевишният Бог техен изкупител.
And they remembered that God was their rock, and the most high God their redeemer.
36 Но с устата си Го ласкаеха, И с езика си Го лъжеха;
Nevertheless they prayed insincerely to him with their mouth, and with their tongue they lied unto him.
37 Защото сърцето им не беше право пред Него, Нито бяха верни на завета Му.
For their heart was not firm with him, and they were not faithful in his covenant.
38 Но Той, като многомилостив, прощаваше беззаконието им и не ги погубваше; Да! много пъти въздържаше гнева Си, И не подигаше всичкото Си негодувание;
But he, being merciful, forgave the iniquity, and destroyed [them] not: yea, many a time turned he his anger away, and did not awaken all his fury.
39 И си спомняше, че бяха плът, Вятър, който прехожда и не се връща.
And he remembered that they are but flesh, a spirit that passeth away, and returneth not again.
40 Колко пъти Го огорчаваха в пустинята И Го разгневяваха в безводната страна,
How oft did they rebel against him in the wilderness, grieve him in the desert!
41 Като изново изпитваха Бога, И предизвикваха Светия Израилев!
Yea, they once more tempted God, and set limits to the Holy One of Israel.
42 Не си спомнюваха силата на ръката Му В деня, когато ги избави от противника,
They remembered not his hand, the day when he ransomed them from the adversary;
43 Как показа в Египет знаменията Си, И чудесата на полето Танис,
When he displayed in Egypt his signs, and his wonderful tokens in the fields of Zo'an.
44 И превърна вадите им в кръв, И потоците им, та не можаха да пият;
And he changed their rivers into blood; and their running streams, that they could not drink [of them].
45 Как прати върху тях рояци мухи, които ги изпоядоха, И жаби, които ги изпогубиха,
He sent out among them various wild beasts, which devoured them; and frogs, which destroyed them.
46 И предаде произведенията им на гъсеници, И трудовете им на скакалци
And he gave unto the cricket their products, and their labor unto the locust.
47 Как порази с град лозята им, И със светкавици черниците им,
He slew with hail their vines, and their sycamore-trees with ice-bolts.
48 И предаде на град добитъка им, И стадата им на мълнии;
And he surrendered to the hail their cattle, and their herds to the lightning's flashes.
49 Как изля върху тях пламенния Си гняв, Негодувание, ярост и неволя, - Нашествие на ангелите на злощастието,
He let loose against them the fierceness of his anger, wrath and indignation, and distress, a host of angels of misfortune.
50 Изравни пътя за гнева Си, Но пощади от смърт душата им, Но предаде на мор живота им;
He leveled a path for his anger; he withheld not from death their soul, and their life he surrendered to the pestilence;
51 Как порази всеки първороден заведе ги като стадо в Египет, Първака на силите им в шатрите на Хама,
And he smote all the first-born in Egypt; the first of their strength in the tents of Ham;
52 А людете Си изведе като овци и заведе ги като стадо в пустинята,
But he caused his own people to depart like flocks, and guided them like a drove in the wilderness.
53 И води ги безопасно, така щото не се бояха, А неприятелите им - морето ги покри;
And he led them in safety, so that they felt no dread; but the sea covered over their enemies.
54 Как ги въведе в светия Си предел. В тая поляна, която десницата Му придоби,
And he brought them to his holy territory, even to this mount, which his right hand had acquired.
55 И изгони пред тях народите, Та им ги раздели за наследство с въже, И в шатрите им настани Израилевите племена.
And he drove out from before them nations, and divided them by the measuring-line as an inheritance, and he caused to dwell in their tents the tribes of Israel.
56 Но въпреки това те изпитваха Всевишния Бог и се бунтуваха против Него, И не пазеха наредбите Му,
Yet they tempted and rebelled against the most high God, and his testimonies they kept not;
57 Но връщаха се назад, и обхождаха се неверно както бащите им; Измятаха се като неверен лък.
But swerved aside, and dealt unfaithfully like their fathers; they turned about like a deceitful bow.
58 Защото Го разгневиха с високите си места, И с ваяните си идоли Го подбуждаха към ревност.
And they provoked him to anger with their high-places, and with their graven images they moved him to jealousy.
59 Чу Бог и възнегодува, И много се погнуси от Израиля,
God heard this, and he became wroth, and felt greatly disgusted with Israel;
60 Тъй че напусна скинията в Сило, Шатъра, който бе поставил между човеците,
And he cast off the dwelling at Shiloh, the tabernacle where he had dwelt among men;
61 И предаде на пленение Силата Си, Славата Си в неприятелска ръка.
And he gave up his strength unto captivity, and his glory into the adversary's hand.
62 Тоже и людете Си предаде на меч, Като се разгневи на наследстовото Си.
And he surrendered his people unto the sword; and with his inheritance was he wroth.
63 Огън пояде момците им, И девиците им не се възпяваха с венчални песни.
His young men the fire devoured; and his virgins were not demanded in marriage.
64 Свещениците им паднаха от нож; И вдовиците им не плакаха.
His priests fell by the sword; and his widows did not weep.
65 Тогава се събуди Господ като от сън, Като силен мъж, който ободрен от вино, вика;
Then awoke the Lord as one that sleepeth, like a mighty man that shouteth by reason of wine.
66 И, като порази враговете Си, отблъсна ги назад, Та ги предаде на вечно посрамяване.
And he smote his enemies backward: a perpetual disgrace on them.
67 При това Той се отказа от Иосифовия шатър, И Ефремовото племе не избра;
Yet was he disgusted with the tent of Joseph, and of the tribe of Ephraim he made not choice;
68 Но избра Юдовото племе, Хълма Сион, който възлюби.
But he chose the tribe of Judah, the mount Zion which he loved.
69 Съгради светилището Си като небесните възвишения, Като земята, която е утвърдил за винаги.
And he built like high [mountains] his sanctuary, like the earth which he hath founded for ever.
70 Избра и слугата Си Давида, И го взе от кошарите на овците;
And he made choice of David his servant, and took him from the sheep-folds:
71 Отподир дойните овци го доведе За да пасе людете Му Якова и наследството Му Израиля.
From following the ewes with young he brought him, to feed Jacob his people, and Israel his inheritance.
72 Така той ги пасеше според незлобието на сърцето си, И ги водеше с изкуството на ръцете си.
And he fed them according to the integrity of his heart; and by the skilfulness of his hands did he lead them.
