Псалми 78
1 Асафово поучение. Слушайте, люде мои, поучението ми: Приклонете ушите си към думите на устата ми.
Give ear, O my people, to my law: incline your ears to the words of my mouth.
2 Ще отворя устата си в притча, Ще произнеса гатанки от древността.
I will open my mouth in a parable: I will utter dark sayings of old:
3 Това, което чухме и научихме, И нашите бащи ни разказаха,
Which we have heard and known, and our fathers have told us.
4 Няма да го скрием от чадата им в идното поколение, Но ще повествуваме хвалите на Господа, Неговата сила и чудесните дала, които извърши,
We will not hide them from their children, shewing to the generation to come the praises of Yhwh, and his strength, and his wonderful works that he hath done.
5 Защото Той постави свидетелство в Якова, И положи закон в Израиля, За които заповяда в Израиля, За които заповяда на бащите ни Да ги възвестяват чадата си,
For he established a testimony in Jacob, and appointed a law in Israel, which he commanded our fathers, that they should make them known to their children:
6 За да ги знае идното поколение, Децата, които щяха да се родят, - Които да настанат и да ги разказват на своите чада.
That the generation to come might know them, even the children which should be born; who should arise and declare them to their children:
7 За да възложат надеждата си на Бога, И да не забравят делата на Бога, Но да пазят Неговите заповеди,
That they might set their hope in God, and not forget the works of God, but keep his commandments:
8 И да не станат като бащите си, Упорито и непокорно поколение, Поколение, което не утвърди сърцето си. И чийто дух не биде непоколебим за Бога.
And might not be as their fathers, a stubborn and rebellious generation; a generation that set not their heart aright, and whose spirit was not stedfast with God.
9 Ефремците, макар въоръжени и запъващи лъкове, Върнаха се назад в деня на боя.
The children of Ephraim, being armed, and carrying bows, turned back in the day of battle.
10 Не опазиха завета на Бога, И в закона Му не склониха да ходят,
They kept not the covenant of God, and refused to walk in his law;
11 А забравиха Неговите деяния И чудесните дела, които им показа.
And forgat his works, and his wonders that he had shewed them.
12 Пред бащите им извърши чудеса В Египетската земя, в полето Танис
Marvellous things did he in the sight of their fathers, in the land of Egypt, in the field of Zoan.
13 Раздвои морето и ги преведе, И направи водите да стоят като грамада.
He divided the sea, and caused them to pass through; and he made the waters to stand as an heap.
14 Води ги денем с облак, И цялата нощ с огнена виделина.
In the daytime also he led them with a cloud, and all the night with a light of fire.
15 Разцепи канари в пустинята, И ги напои изобилно като от бездни.
He clave the rocks in the wilderness, and gave them drink as out of the great depths.
16 И изведе потоци из канарата, И направи да потекат води като реки.
He brought streams also out of the rock, and caused waters to run down like rivers.
17 Но те продължиха да Му съгрешават още И да огорчават Всевишния в безводната страна.
And they sinned yet more against him by provoking the most High in the wilderness.
18 Със сърцето си изпитаха Бога, Като искаха ястия за лакомството си,
And they tempted God in their heart by asking meat for their lust.
19 И говориха против Бога, казвайки: Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?
Yea, they spake against God; they said, Can God furnish a table in the wilderness?
20 Ето, Той удари канарата, та потекоха води и потоци преляха; А може ли и хляб да даде, или да достави месо за людете Си?
Behold, he smote the rock, that the waters gushed out, and the streams overflowed; can he give bread also? can he provide flesh for his people?
21 Затова Господ чу и се разгневи, И огън пламна против Якова, А още и гняв обсипа Израиля;
Therefore Yhwh heard this, and was wroth: so a fire was kindled against Jacob, and anger also came up against Israel;
22 Защото не повярваха в Бога, Нито Му уповаваха, че ще ги избави.
Because they believed not in God, and trusted not in his salvation:
23 При все това Той заповяда на облаците горе, И отвори небесните врати,
Though he had commanded the clouds from above, and opened the doors of heaven,
24 Та им наваля манна да ядат И даде им небесно жито.
And had rained down manna upon them to eat, and had given them of the grain of heaven.
25 Всеки ядеше ангелски хляб; Прати им храна до насита.
Man did eat angels’ food: he sent them meat to the full.
26 Подигна източен вятър на небето, И със силата Си докара южния вятър.
He caused an east wind to blow in the heaven: and by his power he brought in the south wind.
27 Наваля върху тях и месо изобилно като прах, И птици крилати много като морския пясък;
He rained flesh also upon them as dust, and feathered fowls like as the sand of the sea:
28 И направи ги да падат всред стана им, Около жилищата им.
And he let it fall in the midst of their camp, round about their habitations.
29 И тъй, ядоха и се преситиха, Като им даде това, което желаеха.
So they did eat, and were well filled: for he gave them their own desire;
30 А докато още не бяха се отказали от лакомството си, И ястието им бе в устата им,
They were not estranged from their lust. But while their meat was yet in their mouths,
31 Гневът Божий ги обсипа та изби по-тлъстите от тях, И повали отборните на Израиля.
The wrath of God came upon them, and slew the fattest of them, and smote down the chosen men of Israel.
32 При всичко това те следваха да съгрешават, И не вярваха поради чудесните Му дела.
For all this they sinned still, and believed not for his wondrous works.
33 Затова Той изнуряваше дните им със суета, И годините им с ужас.
Therefore their days did he consume in vanity, and their years in trouble.
34 Когато ги умъртвяваше, тогава питаха за Него, Та изново търсеха Бога ревностно;
When he slew them, then they sought him: and they returned and enquired early after God.
35 И спомниха, че Бог им беше канара, И всевишният Бог техен изкупител.
And they remembered that God was their rock, and the high God their redeemer.
36 Но с устата си Го ласкаеха, И с езика си Го лъжеха;
Nevertheless they did flatter him with their mouth, and they lied unto him with their tongues.
37 Защото сърцето им не беше право пред Него, Нито бяха верни на завета Му.
For their heart was not right with him, neither were they stedfast in his covenant.
38 Но Той, като многомилостив, прощаваше беззаконието им и не ги погубваше; Да! много пъти въздържаше гнева Си, И не подигаше всичкото Си негодувание;
But he, being full of compassion, forgave their iniquity, and destroyed them not: yea, many a time turned he his anger away, and did not stir up all his wrath.
39 И си спомняше, че бяха плът, Вятър, който прехожда и не се връща.
For he remembered that they were but flesh; a wind that passeth away, and cometh not again.
40 Колко пъти Го огорчаваха в пустинята И Го разгневяваха в безводната страна,
How oft did they provoke him in the wilderness, and grieve him in the desert!
41 Като изново изпитваха Бога, И предизвикваха Светия Израилев!
Yea, they turned back and tempted God, and limited the Holy One of Israel.
42 Не си спомнюваха силата на ръката Му В деня, когато ги избави от противника,
They remembered not his hand, nor the day when he delivered them from the enemy.
43 Как показа в Египет знаменията Си, И чудесата на полето Танис,
How he had wrought his signs in Egypt, and his wonders in the field of Zoan:
44 И превърна вадите им в кръв, И потоците им, та не можаха да пият;
And had turned their rivers into blood; and their floods, that they could not drink.
45 Как прати върху тях рояци мухи, които ги изпоядоха, И жаби, които ги изпогубиха,
He sent divers sorts of flies among them, which devoured them; and frogs, which destroyed them.
46 И предаде произведенията им на гъсеници, И трудовете им на скакалци
He gave also their increase unto the caterpiller, and their labour unto the locust.
47 Как порази с град лозята им, И със светкавици черниците им,
He destroyed their vines with hail, and their sycomore trees with frost.
48 И предаде на град добитъка им, И стадата им на мълнии;
He gave up their cattle also to the hail, and their flocks to hot thunderbolts.
49 Как изля върху тях пламенния Си гняв, Негодувание, ярост и неволя, - Нашествие на ангелите на злощастието,
He cast upon them the fierceness of his anger, wrath, and indignation, and trouble, by sending evil angels among them.
50 Изравни пътя за гнева Си, Но пощади от смърт душата им, Но предаде на мор живота им;
He made a way to his anger; he spared not their soul from death, but gave their life over to the pestilence;
51 Как порази всеки първороден заведе ги като стадо в Египет, Първака на силите им в шатрите на Хама,
And smote all the firstborn in Egypt; the chief of their strength in the tabernacles of Ham:
52 А людете Си изведе като овци и заведе ги като стадо в пустинята,
But made his own people to go forth like sheep, and guided them in the wilderness like a flock.
53 И води ги безопасно, така щото не се бояха, А неприятелите им - морето ги покри;
And he led them on safely, so that they feared not: but the sea overwhelmed their enemies.
54 Как ги въведе в светия Си предел. В тая поляна, която десницата Му придоби,
And he brought them to the border of his sanctuary, even to this mountain, which his right hand had purchased.
55 И изгони пред тях народите, Та им ги раздели за наследство с въже, И в шатрите им настани Израилевите племена.
He cast out the heathen also before them, and divided them an inheritance by line, and made the tribes of Israel to dwell in their tents.
56 Но въпреки това те изпитваха Всевишния Бог и се бунтуваха против Него, И не пазеха наредбите Му,
Yet they tempted and provoked the most high God, and kept not his testimonies:
57 Но връщаха се назад, и обхождаха се неверно както бащите им; Измятаха се като неверен лък.
But turned back, and dealt unfaithfully like their fathers: they were turned aside like a deceitful bow.
58 Защото Го разгневиха с високите си места, И с ваяните си идоли Го подбуждаха към ревност.
For they provoked him to anger with their high places, and moved him to jealousy with their graven images.
59 Чу Бог и възнегодува, И много се погнуси от Израиля,
When God heard this, he was wroth, and greatly abhorred Israel:
60 Тъй че напусна скинията в Сило, Шатъра, който бе поставил между човеците,
So that he forsook the tabernacle of Shiloh, the tent which he placed among men;
61 И предаде на пленение Силата Си, Славата Си в неприятелска ръка.
And delivered his strength into captivity, and his glory into the enemy’s hand.
62 Тоже и людете Си предаде на меч, Като се разгневи на наследстовото Си.
He gave his people over also unto the sword; and was wroth with his inheritance.
63 Огън пояде момците им, И девиците им не се възпяваха с венчални песни.
The fire consumed their young men; and their maidens were not given to marriage.
64 Свещениците им паднаха от нож; И вдовиците им не плакаха.
Their priests fell by the sword; and their widows made no lamentation.
65 Тогава се събуди Господ като от сън, Като силен мъж, който ободрен от вино, вика;
Then the Lord awaked as one out of sleep, and like a mighty man that shouteth by reason of wine.
66 И, като порази враговете Си, отблъсна ги назад, Та ги предаде на вечно посрамяване.
And he smote his enemies in the hinder parts: he put them to a perpetual reproach.
67 При това Той се отказа от Иосифовия шатър, И Ефремовото племе не избра;
Moreover he refused the tabernacle of Joseph, and chose not the tribe of Ephraim:
68 Но избра Юдовото племе, Хълма Сион, който възлюби.
But chose the tribe of Judah, the mount Zion which he loved.
69 Съгради светилището Си като небесните възвишения, Като земята, която е утвърдил за винаги.
And he built his sanctuary like high palaces, like the earth which he hath established for ever.
70 Избра и слугата Си Давида, И го взе от кошарите на овците;
He chose David also his servant, and took him from the sheepfolds:
71 Отподир дойните овци го доведе За да пасе людете Му Якова и наследството Му Израиля.
From following the ewes great with young he brought him to feed Jacob his people, and Israel his inheritance.
72 Така той ги пасеше според незлобието на сърцето си, И ги водеше с изкуството на ръцете си.
So he fed them according to the integrity of his heart; and guided them by the skilfulness of his hands.
