Псалми 78
1 Асафово поучение. Слушайте, люде мои, поучението ми: Приклонете ушите си към думите на устата ми.
Maschil of Asaph. Give ear, O my people, to my teaching; incline your ears to the words of my mouth.
2 Ще отворя устата си в притча, Ще произнеса гатанки от древността.
I will open my mouth with a parable; I will utter dark sayings concerning days of old;
3 Това, което чухме и научихме, И нашите бащи ни разказаха,
That which we have heard and known, and our fathers have told us,
4 Няма да го скрием от чадата им в идното поколение, Но ще повествуваме хвалите на Господа, Неговата сила и чудесните дала, които извърши,
We will not hide from their children, telling to the generation to come the praises of the LORD, and His strength, and His wondrous works that He hath done.
5 Защото Той постави свидетелство в Якова, И положи закон в Израиля, За които заповяда в Израиля, За които заповяда на бащите ни Да ги възвестяват чадата си,
For He established a testimony in Jacob, and appointed a law in Israel, which He commanded our fathers, that they should make them known to their children;
6 За да ги знае идното поколение, Децата, които щяха да се родят, - Които да настанат и да ги разказват на своите чада.
That the generation to come might know them, even the children that should be born; who should arise and tell them to their children,
7 За да възложат надеждата си на Бога, И да не забравят делата на Бога, Но да пазят Неговите заповеди,
That they might put their confidence in God, and not forget the works of God, but keep His commandments;
8 И да не станат като бащите си, Упорито и непокорно поколение, Поколение, което не утвърди сърцето си. И чийто дух не биде непоколебим за Бога.
And might not be as their fathers, a stubborn and rebellious generation; a generation that set not their heart aright, and whose spirit was not stedfast with God.
9 Ефремците, макар въоръжени и запъващи лъкове, Върнаха се назад в деня на боя.
The children of Ephraim were as archers handling the bow, that turned back in the day of battle.
10 Не опазиха завета на Бога, И в закона Му не склониха да ходят,
They kept not the covenant of God, and refused to walk in His law;
11 А забравиха Неговите деяния И чудесните дела, които им показа.
And they forgot His doings, and His wondrous works that He had shown them.
12 Пред бащите им извърши чудеса В Египетската земя, в полето Танис
Marvellous things did He in the sight of their fathers, in the land of Egypt, in the field of Zoan.
13 Раздвои морето и ги преведе, И направи водите да стоят като грамада.
He cleaved the sea, and caused them to pass through; and He made the waters to stand as a heap.
14 Води ги денем с облак, И цялата нощ с огнена виделина.
By day also He led them with a cloud, and all the night with a light of fire.
15 Разцепи канари в пустинята, И ги напои изобилно като от бездни.
He cleaved rocks in the wilderness, and gave them drink abundantly as out of the great deep.
16 И изведе потоци из канарата, И направи да потекат води като реки.
He brought streams also out of the rock, and caused waters to run down like rivers.
17 Но те продължиха да Му съгрешават още И да огорчават Всевишния в безводната страна.
Yet went they on still to sin against Him, to rebel against the Most High in the desert.
18 Със сърцето си изпитаха Бога, Като искаха ястия за лакомството си,
And they tried God in their heart by asking food for their craving.
19 И говориха против Бога, казвайки: Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?
Yea, they spoke against God; they said: 'Can God prepare a table in the wilderness?
20 Ето, Той удари канарата, та потекоха води и потоци преляха; А може ли и хляб да даде, или да достави месо за людете Си?
Behold, He smote the rock, that waters gushed out, and streams overflowed; can He give bread also? or will He provide flesh for His people?'
21 Затова Господ чу и се разгневи, И огън пламна против Якова, А още и гняв обсипа Израиля;
Therefore the LORD heard, and was wroth; and a fire was kindled against Jacob, and anger also went up against Israel;
22 Защото не повярваха в Бога, Нито Му уповаваха, че ще ги избави.
Because they believed not in God, and trusted not in His salvation.
23 При все това Той заповяда на облаците горе, И отвори небесните врати,
And He commanded the skies above, and opened the doors of heaven;
24 Та им наваля манна да ядат И даде им небесно жито.
And He caused manna to rain upon them for food, and gave them of the corn of heaven.
25 Всеки ядеше ангелски хляб; Прати им храна до насита.
Man did eat the bread of the mighty; He sent them provisions to the full.
26 Подигна източен вятър на небето, И със силата Си докара южния вятър.
He caused the east wind to set forth in heaven; and by His power He brought on the south wind.
27 Наваля върху тях и месо изобилно като прах, И птици крилати много като морския пясък;
He caused flesh also to rain upon them as the dust, and winged fowl as the sand of the seas;
28 И направи ги да падат всред стана им, Около жилищата им.
And He let it fall in the midst of their camp, round about their dwellings.
29 И тъй, ядоха и се преситиха, Като им даде това, което желаеха.
So they did eat, and were well filled; and He gave them that which they craved.
30 А докато още не бяха се отказали от лакомството си, И ястието им бе в устата им,
They were not estranged from their craving, their food was yet in their mouths,
31 Гневът Божий ги обсипа та изби по-тлъстите от тях, И повали отборните на Израиля.
When the anger of God went up against them, and slew of the lustieth among them, and smote down the young men of Israel.
32 При всичко това те следваха да съгрешават, И не вярваха поради чудесните Му дела.
For all this they sinned still, and believed not in His wondrous works.
33 Затова Той изнуряваше дните им със суета, И годините им с ужас.
Therefore He ended their days as a breath, and their years in terror.
34 Когато ги умъртвяваше, тогава питаха за Него, Та изново търсеха Бога ревностно;
When He slew them, then they would inquire after Him, and turn back and seek God earnestly.
35 И спомниха, че Бог им беше канара, И всевишният Бог техен изкупител.
And they remembered that God was their Rock, and the Most High God their redeemer.
36 Но с устата си Го ласкаеха, И с езика си Го лъжеха;
But they beguiled Him with their mouth, and lied unto Him with their tongue.
37 Защото сърцето им не беше право пред Него, Нито бяха верни на завета Му.
For their heart was not stedfast with Him, neither were they faithful in His covenant.
38 Но Той, като многомилостив, прощаваше беззаконието им и не ги погубваше; Да! много пъти въздържаше гнева Си, И не подигаше всичкото Си негодувание;
But He, being full of compassion, forgiveth iniquity, and destroyeth not; yea, many a time doth He turn His anger away, and doth not stir up all His wrath.
39 И си спомняше, че бяха плът, Вятър, който прехожда и не се връща.
So He remembered that they were but flesh, a wind that passeth away, and cometh not again.
40 Колко пъти Го огорчаваха в пустинята И Го разгневяваха в безводната страна,
How oft did they rebel against Him in the wilderness, and grieve Him in the desert!
41 Като изново изпитваха Бога, И предизвикваха Светия Израилев!
And still again they tried God, and set bounds to the Holy One of Israel.
42 Не си спомнюваха силата на ръката Му В деня, когато ги избави от противника,
They remembered not His hand, nor the day when He redeemed them from the adversary.
43 Как показа в Египет знаменията Си, И чудесата на полето Танис,
How He set His signs in Egypt, and His wonders in the field of Zoan;
44 И превърна вадите им в кръв, И потоците им, та не можаха да пият;
And turned their rivers into blood, so that they could not drink their streams.
45 Как прати върху тях рояци мухи, които ги изпоядоха, И жаби, които ги изпогубиха,
He sent among them swarms of flies, which devoured them; and frogs, which destroyed them.
46 И предаде произведенията им на гъсеници, И трудовете им на скакалци
He gave also their increase unto the caterpillar, and their labour unto the locust.
47 Как порази с град лозята им, И със светкавици черниците им,
He destroyed their vines with hail, and their sycamore-trees with frost.
48 И предаде на град добитъка им, И стадата им на мълнии;
He gave over their cattle also to the hail, and their flocks to fiery bolts.
49 Как изля върху тях пламенния Си гняв, Негодувание, ярост и неволя, - Нашествие на ангелите на злощастието,
He sent forth upon them the fierceness of His anger, wrath, and indignation, and trouble, a sending of messengers of evil.
50 Изравни пътя за гнева Си, Но пощади от смърт душата им, Но предаде на мор живота им;
He levelled a path for His anger; He spared not their soul from death, but gave their life over to the pestilence;
51 Как порази всеки първороден заведе ги като стадо в Египет, Първака на силите им в шатрите на Хама,
And smote all the first-born in Egypt, the first-fruits of their strength in the tents of Ham;
52 А людете Си изведе като овци и заведе ги като стадо в пустинята,
But He made His own people to go forth like sheep, and guided them in the wilderness like a flock.
53 И води ги безопасно, така щото не се бояха, А неприятелите им - морето ги покри;
And He led them safely, and they feared not; but the sea overwhelmed their enemies.
54 Как ги въведе в светия Си предел. В тая поляна, която десницата Му придоби,
And He brought them to His holy border, to the mountain, which His right hand had gotten.
55 И изгони пред тях народите, Та им ги раздели за наследство с въже, И в шатрите им настани Израилевите племена.
He drove out the nations also before them, and allotted them for an inheritance by line, and made the tribes of Israel to dwell in their tents.
56 Но въпреки това те изпитваха Всевишния Бог и се бунтуваха против Него, И не пазеха наредбите Му,
Yet they tried and provoked God, the Most High, and kept not His testimonies;
57 Но връщаха се назад, и обхождаха се неверно както бащите им; Измятаха се като неверен лък.
But turned back, and dealt treacherously like their fathers; they were turned aside like a deceitful bow.
58 Защото Го разгневиха с високите си места, И с ваяните си идоли Го подбуждаха към ревност.
For they provoked Him with their high places, and moved Him to jealousy with their graven images.
59 Чу Бог и възнегодува, И много се погнуси от Израиля,
God heard, and was wroth, and He greatly abhorred Israel;
60 Тъй че напусна скинията в Сило, Шатъра, който бе поставил между човеците,
And He forsook the tabernacle of Shiloh, the tent which He had made to dwell among men;
61 И предаде на пленение Силата Си, Славата Си в неприятелска ръка.
And delivered His strength into captivity, and His glory into the adversary's hand.
62 Тоже и людете Си предаде на меч, Като се разгневи на наследстовото Си.
He gave His people over also unto the sword; and was wroth with His inheritance.
63 Огън пояде момците им, И девиците им не се възпяваха с венчални песни.
Fire devoured their young men; and their virgins had no marriage-song.
64 Свещениците им паднаха от нож; И вдовиците им не плакаха.
Their priests fell by the sword; and their widows made no lamentation.
65 Тогава се събуди Господ като от сън, Като силен мъж, който ободрен от вино, вика;
Then the Lord awaked as one asleep, like a mighty man recovering from wine.
66 И, като порази враговете Си, отблъсна ги назад, Та ги предаде на вечно посрамяване.
And He smote His adversaries backward; He put upon them a perpetual reproach.
67 При това Той се отказа от Иосифовия шатър, И Ефремовото племе не избра;
Moreover He abhorred the tent of Joseph, and chose not the tribe of Ephraim;
68 Но избра Юдовото племе, Хълма Сион, който възлюби.
But chose the tribe of Judah, the mount Zion which He loved.
69 Съгради светилището Си като небесните възвишения, Като земята, която е утвърдил за винаги.
And He built His sanctuary like the heights, like the earth which He hath founded for ever.
70 Избра и слугата Си Давида, И го взе от кошарите на овците;
He chose David also His servant, and took him from the sheepfolds;
71 Отподир дойните овци го доведе За да пасе людете Му Якова и наследството Му Израиля.
From following the ewes that give suck He brought him, to be shepherd over Jacob His people, and Israel His inheritance.
72 Така той ги пасеше според незлобието на сърцето си, И ги водеше с изкуството на ръцете си.
So he shepherded them according to the integrity of his heart; and lead them by the skilfulness of his hands.
