Псалми 78
1 Асафово поучение. Слушайте, люде мои, поучението ми: Приклонете ушите си към думите на устата ми.
Understanding for Asaph. Attend, O my people, to my law: incline your ears to the words of my mouth.
2 Ще отворя устата си в притча, Ще произнеса гатанки от древността.
I will open my mouth in parables: I will utter propositions from the beginning.
3 Това, което чухме и научихме, И нашите бащи ни разказаха,
How great things have we heard and known, and our fathers have told us.
4 Няма да го скрием от чадата им в идното поколение, Но ще повествуваме хвалите на Господа, Неговата сила и чудесните дала, които извърши,
They have not been hidden from their children, in another generation. Declaring the praises of the Lord, and his powers, and his wonders which he hath done.
5 Защото Той постави свидетелство в Якова, И положи закон в Израиля, За които заповяда в Израиля, За които заповяда на бащите ни Да ги възвестяват чадата си,
And he set up a testimony in Jacob: and made a law in Israel. How great things he commanded our fathers, that they should make the same known to their children:
6 За да ги знае идното поколение, Децата, които щяха да се родят, - Които да настанат и да ги разказват на своите чада.
That another generation might know them. The children that should be born and should rise up, and declare them to their children.
7 За да възложат надеждата си на Бога, И да не забравят делата на Бога, Но да пазят Неговите заповеди,
That they may put their hope in God and may not forget the works of God: and may seek his commandments.
8 И да не станат като бащите си, Упорито и непокорно поколение, Поколение, което не утвърди сърцето си. И чийто дух не биде непоколебим за Бога.
That they may not become like their fathers, a perverse and exasperating generation. A generation that set not their heart aright: and whose spirit was not faithful to God.
9 Ефремците, макар въоръжени и запъващи лъкове, Върнаха се назад в деня на боя.
The sons of Ephraim who bend and shoot with the bow: they have turned back in the day of battle.
10 Не опазиха завета на Бога, И в закона Му не склониха да ходят,
They kept not the covenant of God: and in his law they would not walk.
11 А забравиха Неговите деяния И чудесните дела, които им показа.
And they forgot his benefits, and his wonders that he had shewn them.
12 Пред бащите им извърши чудеса В Египетската земя, в полето Танис
Wonderful things did he do in the sight of their fathers, in the land of Egypt, in the field of Tanis.
13 Раздвои морето и ги преведе, И направи водите да стоят като грамада.
He divided the sea and brought them through: and he made the waters to stand as in a vessel.
14 Води ги денем с облак, И цялата нощ с огнена виделина.
And he conducted them with a cloud by day: and all the night with a light of fire.
15 Разцепи канари в пустинята, И ги напои изобилно като от бездни.
He struck the rock in the wilderness: and gave them to drink, as out of the great deep.
16 И изведе потоци из канарата, И направи да потекат води като реки.
He brought forth water out of the rock: and made streams run down as rivers.
17 Но те продължиха да Му съгрешават още И да огорчават Всевишния в безводната страна.
And they added yet more sin against him: they provoked the most High to wrath in the place without water.
18 Със сърцето си изпитаха Бога, Като искаха ястия за лакомството си,
And they tempted God in their hearts, by asking meat for their desires.
19 И говориха против Бога, казвайки: Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?
And they spoke ill of God: they said: Can God furnish a table in the wilderness?
20 Ето, Той удари канарата, та потекоха води и потоци преляха; А може ли и хляб да даде, или да достави месо за людете Си?
Because he struck the rock, and the waters gushed out, and the streams overflowed. Can he also give bread, or provide a table for his people?
21 Затова Господ чу и се разгневи, И огън пламна против Якова, А още и гняв обсипа Израиля;
Therefore the Lord heard, and was angry: and a fire was kindled against Jacob, and wrath came up against Israel.
22 Защото не повярваха в Бога, Нито Му уповаваха, че ще ги избави.
Because they believed not in God: and trusted not in his salvation.
23 При все това Той заповяда на облаците горе, И отвори небесните врати,
And he had commanded the clouds from above, and had opened the doors of heaven.
24 Та им наваля манна да ядат И даде им небесно жито.
And had rained down manna upon them to eat, and had given them the bread of heaven.
25 Всеки ядеше ангелски хляб; Прати им храна до насита.
Man ate the bread of angels: he sent them provisions in abundance.
26 Подигна източен вятър на небето, И със силата Си докара южния вятър.
He removed the south wind from heaven: and by his power brought in the southwest wind.
27 Наваля върху тях и месо изобилно като прах, И птици крилати много като морския пясък;
And he rained upon them flesh as dust: and feathered fowls like as the sand of the sea.
28 И направи ги да падат всред стана им, Около жилищата им.
And they fell in the midst of their camp, round about their pavilions.
29 И тъй, ядоха и се преситиха, Като им даде това, което желаеха.
So they did eat, and were filled exceedingly, and he gave them their desire:
30 А докато още не бяха се отказали от лакомството си, И ястието им бе в устата им,
They were not defrauded of that which they craved. As yet their meat was in their mouth:
31 Гневът Божий ги обсипа та изби по-тлъстите от тях, И повали отборните на Израиля.
And the wrath of God came upon them. And he slew the fat ones amongst them, and brought down the chosen men of Israel.
32 При всичко това те следваха да съгрешават, И не вярваха поради чудесните Му дела.
In all these things they sinned still: and they believed not for his wondrous works.
33 Затова Той изнуряваше дните им със суета, И годините им с ужас.
And their days were consumed in vanity, and their years in haste.
34 Когато ги умъртвяваше, тогава питаха за Него, Та изново търсеха Бога ревностно;
When he slew them, then they sought him: and they returned, and came to him early in the morning.
35 И спомниха, че Бог им беше канара, И всевишният Бог техен изкупител.
And they remembered that God was their helper: and the most high God their redeemer.
36 Но с устата си Го ласкаеха, И с езика си Го лъжеха;
And they loved him with their mouth: and with their tongue they lied unto him:
37 Защото сърцето им не беше право пред Него, Нито бяха верни на завета Му.
But their heart was not right with him: nor were they counted faithful in his covenant.
38 Но Той, като многомилостив, прощаваше беззаконието им и не ги погубваше; Да! много пъти въздържаше гнева Си, И не подигаше всичкото Си негодувание;
But he is merciful, and will forgive their sins: and will not destroy them. And many a time did he turn away his anger: and did not kindle all his wrath.
39 И си спомняше, че бяха плът, Вятър, който прехожда и не се връща.
And he remembered that they are flesh: a wind that goeth and returneth not.
40 Колко пъти Го огорчаваха в пустинята И Го разгневяваха в безводната страна,
How often did they provoke him in the desert: and move him to wrath in the place without water?
41 Като изново изпитваха Бога, И предизвикваха Светия Израилев!
And they turned back and tempted God: and grieved the holy one of Israel.
42 Не си спомнюваха силата на ръката Му В деня, когато ги избави от противника,
They remembered not his hand, in the day that he redeemed them from the hand of him that afflicted them:
43 Как показа в Египет знаменията Си, И чудесата на полето Танис,
How he wrought his signs in Egypt, and his wonders in the field of Tanis.
44 И превърна вадите им в кръв, И потоците им, та не можаха да пият;
And he turned their rivers into blood, and their showers that they might, not drink.
45 Как прати върху тях рояци мухи, които ги изпоядоха, И жаби, които ги изпогубиха,
He sent amongst them divers sores of flies, which devoured them: and frogs which destroyed them.
46 И предаде произведенията им на гъсеници, И трудовете им на скакалци
And he gave up their fruits to the blast, and their labours to the locust.
47 Как порази с град лозята им, И със светкавици черниците им,
And he destroyed their vineyards with hail, and their mulberry trees with hoarfrost.
48 И предаде на град добитъка им, И стадата им на мълнии;
And he gave up their cattle to the hail, and their stock to the fire.
49 Как изля върху тях пламенния Си гняв, Негодувание, ярост и неволя, - Нашествие на ангелите на злощастието,
And he sent upon them the wrath of his indignation: indignation and wrath and trouble, which he sent by evil angels.
50 Изравни пътя за гнева Си, Но пощади от смърт душата им, Но предаде на мор живота им;
He made a way for a path to his anger: he spared not their souls from death, and their cattle he shut up in death.
51 Как порази всеки първороден заведе ги като стадо в Египет, Първака на силите им в шатрите на Хама,
And he killed all the firstborn in the land of Egypt: the firstfruits of all their labour in the tabernacles of Cham.
52 А людете Си изведе като овци и заведе ги като стадо в пустинята,
And he took away his own people as sheep: and guided them in the wilderness like a flock.
53 И води ги безопасно, така щото не се бояха, А неприятелите им - морето ги покри;
And he brought them out in hope, and they feared not: band the sea overwhelmed their enemies.
54 Как ги въведе в светия Си предел. В тая поляна, която десницата Му придоби,
And he brought them into the mountain of his sanctuary: the mountain which his right hand had purchased. And he cast out the Gentiles before them: and by lot divided to them their land by a line of distribution.
55 И изгони пред тях народите, Та им ги раздели за наследство с въже, И в шатрите им настани Израилевите племена.
And he made the tribes of Israel to dwell in their tabernacles.
56 Но въпреки това те изпитваха Всевишния Бог и се бунтуваха против Него, И не пазеха наредбите Му,
Yet they tempted, and provoked the most high God: and they kept not his testimonies.
57 Но връщаха се назад, и обхождаха се неверно както бащите им; Измятаха се като неверен лък.
And they turned away, and kept not the covenant: even like their fathers they were turned aside as a crooked bow.
58 Защото Го разгневиха с високите си места, И с ваяните си идоли Го подбуждаха към ревност.
They provoked him to anger on their hills: and moved him to jealousy with their graven things.
59 Чу Бог и възнегодува, И много се погнуси от Израиля,
God heard, and despised them, and he reduced Israel exceedingly as it were to nothing.
60 Тъй че напусна скинията в Сило, Шатъра, който бе поставил между човеците,
And he put away the tabernacle of Silo, his tabernacle where he dwelt among men.
61 И предаде на пленение Силата Си, Славата Си в неприятелска ръка.
And he delivered their strength into captivity: and their beauty into the hands of the enemy.
62 Тоже и людете Си предаде на меч, Като се разгневи на наследстовото Си.
And he shut up his people under the sword: and he despised his inheritance.
63 Огън пояде момците им, И девиците им не се възпяваха с венчални песни.
Fire consumed their young men: and their maidens were not lamented.
64 Свещениците им паднаха от нож; И вдовиците им не плакаха.
Their priests fell by the sword: and their widows did not mourn.
65 Тогава се събуди Господ като от сън, Като силен мъж, който ободрен от вино, вика;
And the Lord was awaked as one out of sleep, and like a mighty man that hath been surfeited with wine.
66 И, като порази враговете Си, отблъсна ги назад, Та ги предаде на вечно посрамяване.
And he smote his enemies on the hinder parts: he put them to an everlasting reproach.
67 При това Той се отказа от Иосифовия шатър, И Ефремовото племе не избра;
And he rejected the tabernacle of Joseph: and chose not the tribe of Ephraim:
68 Но избра Юдовото племе, Хълма Сион, който възлюби.
But he chose the tribe of Juda, mount Sion which he loved.
69 Съгради светилището Си като небесните възвишения, Като земята, която е утвърдил за винаги.
And he built his sanctuary as of unicorns, in the land which he founded for ever.
70 Избра и слугата Си Давида, И го взе от кошарите на овците;
And he chose his servant David, and took him from the hocks of sheep: he brought him from following the ewes great with young,
71 Отподир дойните овци го доведе За да пасе людете Му Якова и наследството Му Израиля.
To feed Jacob his servant, and Israel his inheritance.
72 Така той ги пасеше според незлобието на сърцето си, И ги водеше с изкуството на ръцете си.
And he fed them in the innocence of his heart: and conducted them by the skillfulness of his hands.
