Псалми 78
1 Асафово поучение. Слушайте, люде мои, поучението ми: Приклонете ушите си към думите на устата ми.
[A Psalm] of instruction for Asaph. Give heed, O my people, to my law: incline your ear to the words of my mouth.
2 Ще отворя устата си в притча, Ще произнеса гатанки от древността.
I will open my mouth in parables: I will utter dark sayings [which have been] from the beginning.
3 Това, което чухме и научихме, И нашите бащи ни разказаха,
All which we have heard and known, and our fathers have declared to us.
4 Няма да го скрием от чадата им в идното поколение, Но ще повествуваме хвалите на Господа, Неговата сила и чудесните дала, които извърши,
They were not hid from their children to a second generations; [the fathers] declaring the praises of the Lord, and his mighty acts, and his wonders which he wrought.
5 Защото Той постави свидетелство в Якова, И положи закон в Израиля, За които заповяда в Израиля, За които заповяда на бащите ни Да ги възвестяват чадата си,
And he raised up a testimony in Jacob, and appointed a law in Israel, which he commanded our fathers, to make it known to their children:
6 За да ги знае идното поколение, Децата, които щяха да се родят, - Които да настанат и да ги разказват на своите чада.
that another generation might know, even the sons which should be born; and they should arise and declare them to their children.
7 За да възложат надеждата си на Бога, И да не забравят делата на Бога, Но да пазят Неговите заповеди,
That they might set their hope on God, and not forget the works of God, but diligently seek his commandments.
8 И да не станат като бащите си, Упорито и непокорно поколение, Поколение, което не утвърди сърцето си. И чийто дух не биде непоколебим за Бога.
That they should not be as their fathers, a perverse and provoking generation; a generation which set not its heart aright, and its spirit was not steadfast with God.
9 Ефремците, макар въоръжени и запъващи лъкове, Върнаха се назад в деня на боя.
The children of Ephraim, bending and shooting [with] the bow, turned [back] in the day of battle.
10 Не опазиха завета на Бога, И в закона Му не склониха да ходят,
They kept not the covenant of God, and would not walk in his law.
11 А забравиха Неговите деяния И чудесните дела, които им показа.
And they forgot his benefits, and his miracles which he [had] showed them;
12 Пред бащите им извърши чудеса В Египетската земя, в полето Танис
the miracles which he wrought before their fathers, in the land of Egypt, in the plain of Tanes.
13 Раздвои морето и ги преведе, И направи водите да стоят като грамада.
He clave the sea, and led them through: he made the waters to stand as [in] a bottle.
14 Води ги денем с облак, И цялата нощ с огнена виделина.
And he guided them with a cloud by day, and all the night with a light of fire.
15 Разцепи канари в пустинята, И ги напои изобилно като от бездни.
he clave a rock in the wilderness, and made them drink as in a great deep.
16 И изведе потоци из канарата, И направи да потекат води като реки.
And he brought water out of the rock, and caused waters to flow down as rivers.
17 Но те продължиха да Му съгрешават още И да огорчават Всевишния в безводната страна.
And they sinned yet more against him; they provoked the Most High in the wilderness.
18 Със сърцето си изпитаха Бога, Като искаха ястия за лакомството си,
And they tempted God in their hearts, in asking meat for [the desire of] their souls.
19 И говориха против Бога, казвайки: Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?
They spoke also against God, and said, Will God be able to prepare a table in the wilderness?
20 Ето, Той удари канарата, та потекоха води и потоци преляха; А може ли и хляб да даде, или да достави месо за людете Си?
Forasmuch as he struck the rock, and the waters flowed, and the torrents ran abundantly; will he be able also to give bread, or prepare a table for his people?
21 Затова Господ чу и се разгневи, И огън пламна против Якова, А още и гняв обсипа Израиля;
Therefore the Lord heard, and was provoked: and fire was kindled in Jacob, and wrath went up against Israel.
22 Защото не повярваха в Бога, Нито Му уповаваха, че ще ги избави.
Because they believed not in God, and trusted not in his salvation.
23 При все това Той заповяда на облаците горе, И отвори небесните врати,
Yet he commanded the clouds from above, and opened the doors of heaven,
24 Та им наваля манна да ядат И даде им небесно жито.
and rained upon them manna to eat, and gave them the bread of heaven.
25 Всеки ядеше ангелски хляб; Прати им храна до насита.
Man ate angels' bread; he sent them provision to the full.
26 Подигна източен вятър на небето, И със силата Си докара южния вятър.
He removed the south wind from heaven; and by his might he brought in the southwest wind.
27 Наваля върху тях и месо изобилно като прах, И птици крилати много като морския пясък;
And he rained upon them flesh like dust, and feathered birds like the sand of the seas.
28 И направи ги да падат всред стана им, Около жилищата им.
And they fell into the midst of their camp, round about their tents.
29 И тъй, ядоха и се преситиха, Като им даде това, което желаеха.
So they ate, and were completely filled; and he gave them their desire.
30 А докато още не бяха се отказали от лакомството си, И ястието им бе в устата им,
They were not disappointed of their desire: [but] when their food was yet in their mouth,
31 Гневът Божий ги обсипа та изби по-тлъстите от тях, И повали отборните на Израиля.
then the indignation of God rose up against them, and killed the fattest of them, and overthrew the choice men of Israel.
32 При всичко това те следваха да съгрешават, И не вярваха поради чудесните Му дела.
In the midst of all this they sinned yet more, and believed not his miracles.
33 Затова Той изнуряваше дните им със суета, И годините им с ужас.
And their days were consumed in vanity, and their years with anxiety.
34 Когато ги умъртвяваше, тогава питаха за Него, Та изново търсеха Бога ревностно;
When he killed them, they sought him: and they returned and called betimes upon God.
35 И спомниха, че Бог им беше канара, И всевишният Бог техен изкупител.
And they remembered that God was their helper, and the most high God was their redeemer.
36 Но с устата си Го ласкаеха, И с езика си Го лъжеха;
Yet they loved him [only] with their mouth, and lied to him with their tongue.
37 Защото сърцето им не беше право пред Него, Нито бяха верни на завета Му.
For their heart [was] not right with him, neither were they steadfast in his covenant.
38 Но Той, като многомилостив, прощаваше беззаконието им и не ги погубваше; Да! много пъти въздържаше гнева Си, И не подигаше всичкото Си негодувание;
But he is compassionate, and will forgive their sins, and will not destroy [them]: yes, he will frequently turn away his wrath, and will not kindle all his anger.
39 И си спомняше, че бяха плът, Вятър, който прехожда и не се връща.
And he remembered that they are flesh; a wind that passes away, and returns not.
40 Колко пъти Го огорчаваха в пустинята И Го разгневяваха в безводната страна,
How often did they provoke him in the wilderness, [and] anger him in a dry land!
41 Като изново изпитваха Бога, И предизвикваха Светия Израилев!
Yes, they turned back, and tempted God, and provoked the Holy One of Israel.
42 Не си спомнюваха силата на ръката Му В деня, когато ги избави от противника,
They remembered not his hand, the day in which he delivered them from the hand of the oppressor.
43 Как показа в Египет знаменията Си, И чудесата на полето Танис,
How he had wrought his signs in Egypt, and his wonders in the field of Tanes:
44 И превърна вадите им в кръв, И потоците им, та не можаха да пият;
and had changed their rivers into blood; and their streams, that they should not drink.
45 Как прати върху тях рояци мухи, които ги изпоядоха, И жаби, които ги изпогубиха,
He sent against them the dog-fly, and it devoured them; and the frog, and it spoiled them.
46 И предаде произведенията им на гъсеници, И трудовете им на скакалци
And he gave their fruit to the canker worm, and their labours to the locust.
47 Как порази с град лозята им, И със светкавици черниците им,
He killed their vines with hail, and their sycamores with frost.
48 И предаде на град добитъка им, И стадата им на мълнии;
And he gave up their cattle to hail, and their substance to the fire.
49 Как изля върху тях пламенния Си гняв, Негодувание, ярост и неволя, - Нашествие на ангелите на злощастието,
He sent out against them the fury of his anger, wrath, and indignation, and affliction, a message by evil angels.
50 Изравни пътя за гнева Си, Но пощади от смърт душата им, Но предаде на мор живота им;
He made a way for his wrath; he spared not their souls from death, but consigned their cattle to death;
51 Как порази всеки първороден заведе ги като стадо в Египет, Първака на силите им в шатрите на Хама,
and struck every firstborn in the land of Egypt; the first fruits of their labours in the tents of Cham.
52 А людете Си изведе като овци и заведе ги като стадо в пустинята,
And he removed his people like sheep; he led them as a flock in the wilderness.
53 И води ги безопасно, така щото не се бояха, А неприятелите им - морето ги покри;
And he guided them with hope, and they feared not: but the sea covered their enemies.
54 Как ги въведе в светия Си предел. В тая поляна, която десницата Му придоби,
And he brought them in to the mountain of his sanctuary, this mountain which his right hand had purchased.
55 И изгони пред тях народите, Та им ги раздели за наследство с въже, И в шатрите им настани Израилевите племена.
And he cast out the nations from before them, and made them to inherit by a line of inheritance, and made the tribes of Israel to dwell in their tents.
56 Но въпреки това те изпитваха Всевишния Бог и се бунтуваха против Него, И не пазеха наредбите Му,
Yet they tempted and provoked the most high God, and kept not his testimonies.
57 Но връщаха се назад, и обхождаха се неверно както бащите им; Измятаха се като неверен лък.
And they turned back, and broke covenant, even as also their fathers: they became like a crooked bow.
58 Защото Го разгневиха с високите си места, И с ваяните си идоли Го подбуждаха към ревност.
And they provoked him with their high places, and moved him to jealousy with their graven images.
59 Чу Бог и възнегодува, И много се погнуси от Израиля,
God heard and lightly regarded [them], and greatly despised Israel.
60 Тъй че напусна скинията в Сило, Шатъра, който бе поставил между човеците,
And he rejected the tabernacle of Selom, his tent where he lived amongst men.
61 И предаде на пленение Силата Си, Славата Си в неприятелска ръка.
And he gave their strength into captivity, and their beauty into the enemy's hand.
62 Тоже и людете Си предаде на меч, Като се разгневи на наследстовото Си.
And he gave his people to the sword; and disdained his inheritance.
63 Огън пояде момците им, И девиците им не се възпяваха с венчални песни.
Fire devoured their young men; and their virgins mourned not.
64 Свещениците им паднаха от нож; И вдовиците им не плакаха.
Their priests fell by the sword; and their widows shall not be wept for.
65 Тогава се събуди Господ като от сън, Като силен мъж, който ободрен от вино, вика;
So the Lord awaked as one out of sleep, [and] as a mighty man who has been heated with wine.
66 И, като порази враговете Си, отблъсна ги назад, Та ги предаде на вечно посрамяване.
And he struck his enemies in the hinder parts: he brought on them a perpetual reproach.
67 При това Той се отказа от Иосифовия шатър, И Ефремовото племе не избра;
And he rejected the tabernacle of Joseph, and chose not the tribe of Ephraim;
68 Но избра Юдовото племе, Хълма Сион, който възлюби.
but chose the tribe of Juda, the mount Sion which he loved.
69 Съгради светилището Си като небесните възвишения, Като земята, която е утвърдил за винаги.
And he built his sanctuary as [the place] of unicorns; he founded it for ever on the earth.
70 Избра и слугата Си Давида, И го взе от кошарите на овците;
He chose David also his servant, and took him up from the flocks of sheep.
71 Отподир дойните овци го доведе За да пасе людете Му Якова и наследството Му Израиля.
He took him from following the ewes great with young, to be the shepherd of Jacob his servant, and Israel his inheritance.
72 Така той ги пасеше според незлобието на сърцето си, И ги водеше с изкуството на ръцете си.
So he tended them in the innocency of his heart; and guided them by the skilfulness of his hands.
