Псалми 78
1 Асафово поучение. Слушайте, люде мои, поучението ми: Приклонете ушите си към думите на устата ми.
A Maskil of Asaph. Give ear, O my people, to my instruction; listen to the words of my mouth.
2 Ще отворя устата си в притча, Ще произнеса гатанки от древността.
I will open my mouth in parables; I will utter things hidden from the beginning,
3 Това, което чухме и научихме, И нашите бащи ни разказаха,
that we have heard and known and our fathers have relayed to us.
4 Няма да го скрием от чадата им в идното поколение, Но ще повествуваме хвалите на Господа, Неговата сила и чудесните дала, които извърши,
We will not hide them from their children, but will declare to the next generation the praises of the LORD and His might, and the wonders He has performed.
5 Защото Той постави свидетелство в Якова, И положи закон в Израиля, За които заповяда в Израиля, За които заповяда на бащите ни Да ги възвестяват чадата си,
For He established a testimony in Jacob and appointed a law in Israel, which He commanded our fathers to teach to their children,
6 За да ги знае идното поколение, Децата, които щяха да се родят, - Които да настанат и да ги разказват на своите чада.
that the coming generation would know them— even children yet to be born— to arise and tell their own children
7 За да възложат надеждата си на Бога, И да не забравят делата на Бога, Но да пазят Неговите заповеди,
that they should put their confidence in God, not forgetting His works, but keeping His commandments.
8 И да не станат като бащите си, Упорито и непокорно поколение, Поколение, което не утвърди сърцето си. И чийто дух не биде непоколебим за Бога.
Then they will not be like their fathers, a stubborn and rebellious generation, whose heart was not loyal, whose spirit was not faithful to God.
9 Ефремците, макар въоръжени и запъващи лъкове, Върнаха се назад в деня на боя.
The archers of Ephraim turned back on the day of battle.
10 Не опазиха завета на Бога, И в закона Му не склониха да ходят,
They failed to keep God’s covenant and refused to live by His law.
11 А забравиха Неговите деяния И чудесните дела, които им показа.
They forgot what He had done, the wonders He had shown them.
12 Пред бащите им извърши чудеса В Египетската земя, в полето Танис
He worked wonders before their fathers in the land of Egypt, in the region of Zoan.
13 Раздвои морето и ги преведе, И направи водите да стоят като грамада.
He split the sea and brought them through; He set the waters upright like a wall.
14 Води ги денем с облак, И цялата нощ с огнена виделина.
He led them with a cloud by day and with a light of fire all night.
15 Разцепи канари в пустинята, И ги напои изобилно като от бездни.
He split the rocks in the wilderness and gave them drink as abundant as the seas.
16 И изведе потоци из канарата, И направи да потекат води като реки.
He brought streams from the stone and made water flow down like rivers.
17 Но те продължиха да Му съгрешават още И да огорчават Всевишния в безводната страна.
But they continued to sin against Him, rebelling in the desert against the Most High.
18 Със сърцето си изпитаха Бога, Като искаха ястия за лакомството си,
They willfully tested God by demanding the food they craved.
19 И говориха против Бога, казвайки: Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?
They spoke against God, saying, “Can God really prepare a table in the wilderness?
20 Ето, Той удари канарата, та потекоха води и потоци преляха; А може ли и хляб да даде, или да достави месо за людете Си?
When He struck the rock, water gushed out and torrents raged. But can He also give bread or supply His people with meat?”
21 Затова Господ чу и се разгневи, И огън пламна против Якова, А още и гняв обсипа Израиля;
Therefore the LORD heard and was filled with wrath; so a fire was kindled against Jacob, and His anger flared against Israel,
22 Защото не повярваха в Бога, Нито Му уповаваха, че ще ги избави.
because they did not believe God or rely on His salvation.
23 При все това Той заповяда на облаците горе, И отвори небесните врати,
Yet He commanded the clouds above and opened the doors of the heavens.
24 Та им наваля манна да ядат И даде им небесно жито.
He rained down manna for them to eat; He gave them grain from heaven.
25 Всеки ядеше ангелски хляб; Прати им храна до насита.
Man ate the bread of angels; He sent them food in abundance.
26 Подигна източен вятър на небето, И със силата Си докара южния вятър.
He stirred the east wind from the heavens and drove the south wind by His might.
27 Наваля върху тях и месо изобилно като прах, И птици крилати много като морския пясък;
He rained meat on them like dust, and winged birds like the sand of the sea.
28 И направи ги да падат всред стана им, Около жилищата им.
He felled them in the midst of their camp, all around their dwellings.
29 И тъй, ядоха и се преситиха, Като им даде това, което желаеха.
So they ate and were well filled, for He gave them what they craved.
30 А докато още не бяха се отказали от лакомството си, И ястието им бе в устата им,
Yet before they had filled their desire, with the food still in their mouths,
31 Гневът Божий ги обсипа та изби по-тлъстите от тях, И повали отборните на Израиля.
God’s anger flared against them, and He put to death their strongest and subdued the young men of Israel.
32 При всичко това те следваха да съгрешават, И не вярваха поради чудесните Му дела.
In spite of all this, they kept on sinning; despite His wonderful works, they did not believe.
33 Затова Той изнуряваше дните им със суета, И годините им с ужас.
So He ended their days in futility, and their years in sudden terror.
34 Когато ги умъртвяваше, тогава питаха за Него, Та изново търсеха Бога ревностно;
When He slew them, they would seek Him; they repented and searched for God.
35 И спомниха, че Бог им беше канара, И всевишният Бог техен изкупител.
And they remembered that God was their Rock, that God Most High was their Redeemer.
36 Но с устата си Го ласкаеха, И с езика си Го лъжеха;
But they deceived Him with their mouths, and lied to Him with their tongues.
37 Защото сърцето им не беше право пред Него, Нито бяха верни на завета Му.
Their hearts were disloyal to Him, and they were unfaithful to His covenant.
38 Но Той, като многомилостив, прощаваше беззаконието им и не ги погубваше; Да! много пъти въздържаше гнева Си, И не подигаше всичкото Си негодувание;
And yet He was compassionate; He forgave their iniquity and did not destroy them. He often restrained His anger and did not unleash His full wrath.
39 И си спомняше, че бяха плът, Вятър, който прехожда и не се връща.
He remembered that they were but flesh, a passing breeze that does not return.
40 Колко пъти Го огорчаваха в пустинята И Го разгневяваха в безводната страна,
How often they disobeyed Him in the wilderness and grieved Him in the desert!
41 Като изново изпитваха Бога, И предизвикваха Светия Израилев!
Again and again they tested God and provoked the Holy One of Israel.
42 Не си спомнюваха силата на ръката Му В деня, когато ги избави от противника,
They did not remember His power — the day He redeemed them from the adversary,
43 Как показа в Египет знаменията Си, И чудесата на полето Танис,
when He performed His signs in Egypt and His wonders in the fields of Zoan.
44 И превърна вадите им в кръв, И потоците им, та не можаха да пият;
He turned their rivers to blood, and from their streams they could not drink.
45 Как прати върху тях рояци мухи, които ги изпоядоха, И жаби, които ги изпогубиха,
He sent swarms of flies that devoured them, and frogs that devastated them.
46 И предаде произведенията им на гъсеници, И трудовете им на скакалци
He gave their crops to the grasshopper, the fruit of their labor to the locust.
47 Как порази с град лозята им, И със светкавици черниците им,
He killed their vines with hailstones and their sycamore-figs with sleet.
48 И предаде на град добитъка им, И стадата им на мълнии;
He abandoned their cattle to the hail and their livestock to bolts of lightning.
49 Как изля върху тях пламенния Си гняв, Негодувание, ярост и неволя, - Нашествие на ангелите на злощастието,
He unleashed His fury against them, wrath, indignation, and calamity— a band of destroying angels.
50 Изравни пътя за гнева Си, Но пощади от смърт душата им, Но предаде на мор живота им;
He cleared a path for His anger; He did not spare them from death but delivered their lives to the plague.
51 Как порази всеки първороден заведе ги като стадо в Египет, Първака на силите им в шатрите на Хама,
He struck all the firstborn of Egypt, the virility in the tents of Ham.
52 А людете Си изведе като овци и заведе ги като стадо в пустинята,
He led out His people like sheep and guided them like a flock in the wilderness.
53 И води ги безопасно, така щото не се бояха, А неприятелите им - морето ги покри;
He led them safely, so they did not fear, but the sea engulfed their enemies.
54 Как ги въведе в светия Си предел. В тая поляна, която десницата Му придоби,
He brought them to His holy land, to the mountain His right hand had acquired.
55 И изгони пред тях народите, Та им ги раздели за наследство с въже, И в шатрите им настани Израилевите племена.
He drove out nations before them and apportioned their inheritance; He settled the tribes of Israel in their tents.
56 Но въпреки това те изпитваха Всевишния Бог и се бунтуваха против Него, И не пазеха наредбите Му,
But they tested and disobeyed God Most High, for they did not keep His decrees.
57 Но връщаха се назад, и обхождаха се неверно както бащите им; Измятаха се като неверен лък.
They turned back and were faithless like their fathers, twisted like a faulty bow.
58 Защото Го разгневиха с високите си места, И с ваяните си идоли Го подбуждаха към ревност.
They enraged Him with their high places and provoked His jealousy with their idols.
59 Чу Бог и възнегодува, И много се погнуси от Израиля,
On hearing it, God was furious and rejected Israel completely.
60 Тъй че напусна скинията в Сило, Шатъра, който бе поставил между човеците,
He abandoned the tabernacle of Shiloh, the tent He had pitched among men.
61 И предаде на пленение Силата Си, Славата Си в неприятелска ръка.
He delivered His strength to captivity, and His splendor to the hand of the adversary.
62 Тоже и людете Си предаде на меч, Като се разгневи на наследстовото Си.
He surrendered His people to the sword because He was enraged by His heritage.
63 Огън пояде момците им, И девиците им не се възпяваха с венчални песни.
Fire consumed His young men, and their maidens were left without wedding songs.
64 Свещениците им паднаха от нож; И вдовиците им не плакаха.
His priests fell by the sword, but their widows could not lament.
65 Тогава се събуди Господ като от сън, Като силен мъж, който ободрен от вино, вика;
Then the Lord awoke as from sleep, like a mighty warrior overcome by wine.
66 И, като порази враговете Си, отблъсна ги назад, Та ги предаде на вечно посрамяване.
He beat back His foes; He put them to everlasting shame.
67 При това Той се отказа от Иосифовия шатър, И Ефремовото племе не избра;
He rejected the tent of Joseph and refused the tribe of Ephraim.
68 Но избра Юдовото племе, Хълма Сион, който възлюби.
But He chose the tribe of Judah, Mount Zion, which He loved.
69 Съгради светилището Си като небесните възвишения, Като земята, която е утвърдил за винаги.
He built His sanctuary like the heights, like the earth He has established forever.
70 Избра и слугата Си Давида, И го взе от кошарите на овците;
He chose David His servant and took him from the sheepfolds;
71 Отподир дойните овци го доведе За да пасе людете Му Якова и наследството Му Израиля.
from tending the ewes He brought him to be shepherd of His people Jacob, of Israel His inheritance.
72 Така той ги пасеше според незлобието на сърцето си, И ги водеше с изкуството на ръцете си.
So David shepherded them with integrity of heart and guided them with skillful hands.
