Псалми 78
1 Асафово поучение. Слушайте, люде мои, поучението ми: Приклонете ушите си към думите на устата ми.
Maskil mar Asaf. Chiknauru itu, yaye un joga, winjuru weche mawuok e dhoga.
2 Ще отворя устата си в притча, Ще произнеса гатанки от древността.
Abiro yawo dhoga mondo awuo gi ngeche, ee, abiro hulo gik mopondo ma wuoyo kuom gik mane otimore chon gi lala.
3 Това, което чухме и научихме, И нашите бащи ни разказаха,
Gik ma wasewinjo kendo ma wangʼeyo, mane wuonewa onyisowa.
4 Няма да го скрием от чадата им в идното поколение, Но ще повествуваме хвалите на Господа, Неговата сила и чудесните дала, които извърши,
Ok wabi pandogi ne nyithindgi; to wabiro hulogi ne tiengʼ mabiro timbe mipako mag Jehova Nyasaye, gi tekone kod gik miwuoro mosetimo.
5 Защото Той постави свидетелство в Якова, И положи закон в Израиля, За които заповяда в Израиля, За които заповяда на бащите ни Да ги възвестяват чадата си,
Ne ogolo chike ne joka Jakobo kendo noguro chik e piny Israel, chike mane omiyo kwerewa mondo opuonj nyithindgi,
6 За да ги знае идното поколение, Децата, които щяха да се родят, - Които да настанат и да ги разказват на своите чада.
mondo tiengʼ mabiro ongʼegi, koda ka nyithindo mapok onywol, kendo gin bende ginyis nyithindgi.
7 За да възложат надеждата си на Бога, И да не забравят делата на Бога, Но да пазят Неговите заповеди,
Eka mondo mi giket genogi kuom Nyasaye kendo kik wigi wil gi gik mosetimo, to mondo girit chikene.
8 И да не станат като бащите си, Упорито и непокорно поколение, Поколение, което не утвърди сърцето си. И чийто дух не биде непоколебим за Бога.
Ne ok ginyal chalo gi kweregi; mane tiengʼ ma tokgi tek kendo ma jongʼanyo, ma chunjegi ne ok ochiwore ne Nyasaye kendo ne ok luwe gi adiera.
9 Ефремците, макар въоръжени и запъващи лъкове, Върнаха се назад в деня на боя.
Kata ka jo-Efraim nomanore gi gige lweny, to negiringo lweny.
10 Не опазиха завета на Бога, И в закона Му не склониха да ходят,
Ne ok girito singruok mar Nyasaye kendo ne gidagi dak ka giluwo chik Nyasaye.
11 А забравиха Неговите деяния И чудесните дела, които им показа.
Wigi nowil gi gik mane osetimo, ranyisi mane osenyisogi.
12 Пред бащите им извърши чудеса В Египетската земя, в полето Танис
Ne otimo honni ka wuonegi neno e gwengʼ mar Zoan, e piny Misri.
13 Раздвои морето и ги преведе, И направи водите да стоят като грамада.
Ne omiyo nam opogore diere ariyo mi nomiyo gikadho kendo nomiyo pi ochungʼ molingʼ thi ka ohinga.
14 Води ги денем с облак, И цялата нощ с огнена виделина.
Ne otayogi kod bor polo godiechiengʼ kendo giler moa e mach otieno duto.
15 Разцепи канари в пустинята, И ги напои изобилно като от бездни.
Ne otucho lwanda e thim kendo nomiyogi pi mogundho ka nembe;
16 И изведе потоци из канарата, И направи да потекат води като реки.
bende nomiyo aore obubni kawuok e lwanda kama obarore mi pi nomol piny mana ka aora.
17 Но те продължиха да Му съгрешават още И да огорчават Всевишния в безводната страна.
To eka pod negidhi mana nyime ka gitimo richo e nyime ka gingʼanyo e thim ne Nyasaye Man Malo Moloyo.
18 Със сърцето си изпитаха Бога, Като искаха ястия за лакомството си,
Ne gitemo Nyasaye ka gingʼeyo, kuom kete mondo omigi chiemo mane gigombo.
19 И говориха против Бога, казвайки: Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?
Ne giwuoyo marach kuom Nyasaye kagiwacho ni, “Nyasaye bende nyalo chano mesa e nyimwa e thim ka?
20 Ето, Той удари канарата, та потекоха води и потоци преляха; А може ли и хляб да даде, или да достави месо за людете Си?
Kane ogoyo lwanda to pi nothinyore oko kendo aore nochako mol mogundho. To chiemo bende domiwa adier? Ringʼo bende onyalo kelo mi opog ne joge adier?”
21 Затова Господ чу и се разгневи, И огън пламна против Якова, А още и гняв обсипа Израиля;
Kane Jehova Nyasaye owinjo gi ite, iye nowangʼ ahinya, mi mach mare notuk kuom joka Jakobo, kendo mirimbe mager nobiro kuom jo-Israel,
22 Защото не повярваха в Бога, Нито Му уповаваха, че ще ги избави.
nimar ne ok giyie kuom Nyasaye kata geno kuom resruok mare.
23 При все това Той заповяда на облаците горе, И отвори небесните врати,
To eka pod nogolo chik ne kor polo malo kendo noyawo dhoudi mag polo;
24 Та им наваля манна да ядат И даде им небесно жито.
ne oolo mana piny ka koth mondo ji ocham, adier, nomiyogi chiemb polo.
25 Всеки ядеше ангелски хляб; Прати им храна до насита.
Ji nochamo makati mar malaike, kendo nooronegi kit chiemo duto mane ginyalo chamo.
26 Подигна източен вятър на небето, И със силата Си докара южния вятър.
Ne ogonyo yamb ugwe moa e polo, kendo nogolo yamb milambo gi tekone.
27 Наваля върху тях и месо изобилно като прах, И птици крилати много като морския пясък;
Nolwaro ringʼo piny kuomgi ka buru, adier, winy mafuyo nolwar kuomgi ka kwoyo manie dho nam.
28 И направи ги да падат всред стана им, Около жилищата им.
Nomiyo winyogo olwar piny nyaka ei kambi mine gilworo hembegi duto koni gi koni.
29 И тъй, ядоха и се преситиха, Като им даде това, което желаеха.
Negichiemo mi chiemo otamogi tieko, nimar nomiyogi gima ne chunygi gombo.
30 А докато още не бяха се отказали от лакомството си, И ястието им бе в устата им,
To kane pok gitieko chiembgi mar gombono, chutho, ka chiemo ne pod opongʼo dhogi,
31 Гневът Божий ги обсипа та изби по-тлъстите от тях, И повали отборните на Израиля.
mirima mager mar Nyasaye nogore kuomgi, mi nomiyo jogi maroteke otho, kendo nopielo yawuot Israel ma pod tindo piny.
32 При всичко това те следваха да съгрешават, И не вярваха поради чудесните Му дела.
To kata obedo ni magi duto nosetimore, pod negidhi mana nyime gitimo richo; pod ne ok giyie kuome, kata obedo ni ne osetimo ranyisi mathoth e diergi.
33 Затова Той изнуряваше дните им със суета, И годините им с ужас.
Omiyo nomiyo ngimagi orumo kaonge ber kendo higni mag-gi nopongʼ gi masiche mabwogo ji.
34 Когато ги умъртвяваше, тогава питаха за Него, Та изново търсеха Бога ревностно;
E kinde moro amora mane Nyasaye okumogie, to ne gimanye mine gilokore ka gidware gi siso.
35 И спомниха, че Бог им беше канара, И всевишният Бог техен изкупител.
Negiparo ni Nyasaye ema ne en lwanda margi, kendo ni Nyasaye Man Malo Moloyo ema ne en Jawargi.
36 Но с устата си Го ласкаеха, И с езика си Го лъжеха;
To kata kamano ne gichare achara gi dhogi, ka giwuonde gi lewgi.
37 Защото сърцето им не беше право пред Него, Нито бяха верни на завета Му.
Nimar chunygi ne ok omoko kuome, kendo ne ok gilu singruokne kuom adier.
38 Но Той, като многомилостив, прощаваше беззаконието им и не ги погубваше; Да! много пъти въздържаше гнева Си, И не подигаше всичкото Си негодувание;
To en, kaka en ngʼama kecho ji, noweyonegi kethogi, kendo ne ok otiekogi. Kinde ka kinde nogengʼo mirimbe kendo ne ok otoyo mirimbe duto kuomgi.
39 И си спомняше, че бяха плът, Вятър, който прехожда и не се връща.
Noparo kaka ne gin mana dhano adhana machalo yamo makalo kendo ok chak duogi.
40 Колко пъти Го огорчаваха в пустинята И Го разгневяваха в безводната страна,
Mano kaka ne gingʼanyone e thim nyadi mangʼeny kendo negimiye chuny lit e piny motwo!
41 Като изново изпитваха Бога, И предизвикваха Светия Израилев!
Ne gitemo Nyasaye kinde mangʼeny, kendo negimiyo Jal Maler mar Israel osin.
42 Не си спомнюваха силата на ръката Му В деня, когато ги избави от противника,
Ne ok giparo tekone, kendo ne ok giparo odiechiengʼ mane owarogi e lwet jasigu,
43 Как показа в Египет знаменията Си, И чудесата на полето Танис,
odiechiengʼ mane onyiso e lela honni mage e piny Misri kane otimo ranyisino e gwengʼ mar Zoan.
44 И превърна вадите им в кръв, И потоците им, та не можаха да пият;
Noloko aoregi remo mi koro ne ok ginyal modho pi moa e aoregi.
45 Как прати върху тях рояци мухи, които ги изпоядоха, И жаби, които ги изпогубиха,
Ne ooro bonyo mag lwangʼni mane omwonyogi, gi ogwende mane oketho pinygi.
46 И предаде произведенията им на гъсеници, И трудовете им на скакалци
Ne ochiwo chambgi ne ongogo, chambgi mosechiek ne bonyo.
47 Как порази с град лозята им, И със светкавици черниците им,
Ne oketho olembegi mag mzabibu gi pe, kod yiendegi mag ngʼowu gi yamo mangʼich.
48 И предаде на град добитъка им, И стадата им на мълнии;
Ne ochiwo jambgi ne pe, kendo nomiyo dhogegi polo ogoyo.
49 Как изля върху тях пламенния Си гняв, Негодувание, ярост и неволя, - Нашествие на ангелите на злощастието,
Ne oolo kuomgi mirimbe maliet, kokecho kendo iye owangʼ kendo oger; oganda malaike ma jonek.
50 Изравни пътя за гнева Си, Но пощади от смърт душата им, Но предаде на мор живота им;
Ne olosone mirimbe yo maluwo, kendo ne ok okechogi e tho, to ne ojwangʼogi, mondo tho otiekgi.
51 Как порази всеки първороден заведе ги като стадо в Египет, Първака на силите им в шатрите на Хама,
Ne onego kach jo-Misri duto, mana olemo mokwongo chiek mag dhano e hembe mag Ham.
52 А людете Си изведе като овци и заведе ги като стадо в пустинята,
To joge to nogolo oko mana ka kweth, kendo notelonegi ka rombe koyoro kodgi thim.
53 И води ги безопасно, така щото не се бояха, А неприятелите им - морето ги покри;
Ne otayogi maber omiyo ne gionge gi luoro, to wasikgi to ne nam omwonyo.
54 Как ги въведе в светия Си предел. В тая поляна, която десницата Му придоби,
Kamano e kaka ne okelogi nyaka e tongʼ mar pinje maler, nyaka ne gitundo e piny motimo gode, ma lwete ma korachwich nosekawo.
55 И изгони пред тях народите, Та им ги раздели за наследство с въже, И в шатрите им настани Израилевите племена.
Ne oriembo ogendini e nyimgi kendo nomiyogi lopgi kaka girkeni margi, mi nomiyo dhout Israel odak e miechgi giwegi.
56 Но въпреки това те изпитваха Всевишния Бог и се бунтуваха против Него, И не пазеха наредбите Му,
To kata kamano ne gitemo Nyasaye, mine gingʼanyone Nyasaye Man Malo Moloyo; ka gidagi rito chikene.
57 Но връщаха се назад, и обхождаха се неверно както бащите им; Измятаха се като неверен лък.
Mana kaka wuonegi ne ok giwinje kendo ne ok gin jo-adiera kendo ne gichalo atungʼ mobam ma ok nyal gen.
58 Защото Го разгневиха с високите си места, И с ваяните си идоли Го подбуждаха към ревност.
Ne giwangʼo iye gi kuondegi motingʼore malo, kendo ne gichiewo nyiego mare gi nyisechegi mane giloso.
59 Чу Бог и възнегодува, И много се погнуси от Израиля,
Kane Nyasaye owinjogi, iye nowangʼ ahinya, kendo nokwedo jo-Israel chuth.
60 Тъй че напусна скинията в Сило, Шатъра, който бе поставил между човеците,
Ne ojwangʼo Hemb Romo mane ni Shilo, mane en hema mane oguro owuon e dier ji.
61 И предаде на пленение Силата Си, Славата Си в неприятелска ръка.
Nooro Sandug Muma e twech, mi duongʼne maler nodhi e lwet wasigu.
62 Тоже и людете Си предаде на меч, Като се разгневи на наследстовото Си.
Nochiwo joge ne ligangla, kendo nokecho ahinya gi girkeni mare.
63 Огън пояде момците им, И девиците им не се възпяваха с венчални песни.
Mach notieko yawuotgi matindo, kendo nyigi ne ok owernegi wende kisera;
64 Свещениците им паднаха от нож; И вдовиците им не плакаха.
jodologi ne onegi, kendo mondegi ne ywak otamo.
65 Тогава се събуди Господ като от сън, Като силен мъж, който ободрен от вино, вика;
Eka Ruoth Nyasaye nochiew ka gima oa e nindo, mana kaka ngʼato chiewo, bangʼ madho divai mangʼeny.
66 И, като порази враговете Си, отблъсна ги назад, Та ги предаде на вечно посрамяване.
Ne oriembo wasike gi goch, kendo nomiyo giyudo wichkuot mosiko.
67 При това Той се отказа от Иосифовия шатър, И Ефремовото племе не избра;
Ne odagi hembe mag Josef, bende ne ok oyiero dhood joka Efraim,
68 Но избра Юдовото племе, Хълма Сион, който възлюби.
to dhood joka Juda ema ne oyiero, ee, noyiero mana Got Sayun, mane ohero.
69 Съгради светилището Си като небесните възвишения, Като земята, която е утвърдил за винаги.
Ne ogero kare maler mar lemo, ka gode maboyo, kendo mana ka piny mane oguro nyaka chiengʼ.
70 Избра и слугата Си Давида, И го взе от кошарите на овците;
Ne oyiero Daudi jatichne, kendo nogole e abich rombe;
71 Отподир дойните овци го доведе За да пасе людете Му Якова и наследството Му Израиля.
nogole e tij rito rombe mokele mondo okwa joge ma nyikwa Jakobo, mondo okwa Israel girkeni mare.
72 Така той ги пасеше според незлобието на сърцето си, И ги водеше с изкуството на ръцете си.
Kuom mano Daudi nokwayogi gi chuny makare kendo notelonegi, gi lwedo mongʼith.
