Псалми 78
1 Асафово поучение. Слушайте, люде мои, поучението ми: Приклонете ушите си към думите на устата ми.
(En Maskil af Asaf.) Lyt, mit folk til min lære, bøj eders øre til ord fra min Mund;
2 Ще отворя устата си в притча, Ще произнеса гатанки от древността.
jeg vil åbne min Mund med Billedtale, fremsætte Gåder fra fordums Tid,
3 Това, което чухме и научихме, И нашите бащи ни разказаха,
hvad vi har hørt og ved, hvad vore Fædre har sagt os;
4 Няма да го скрием от чадата им в идното поколение, Но ще повествуваме хвалите на Господа, Неговата сила и чудесните дала, които извърши,
vi dølger det ikke for deres Børn, men melder en kommende Slægt om HERRENs Ære og Vælde og Underne, som han har gjort.
5 Защото Той постави свидетелство в Якова, И положи закон в Израиля, За които заповяда в Израиля, За които заповяда на бащите ни Да ги възвестяват чадата си,
Han satte et Vidnesbyrd i Jakob, i Israel gav han en Lov, idet han bød vore Fædre at lade deres Børn det vide,
6 За да ги знае идното поколение, Децата, които щяха да се родят, - Които да настанат и да ги разказват на своите чада.
at en senere Slægt kunde vide det, og Børn, som fødtes siden, stå frem og fortælle deres Børn derom,
7 За да възложат надеждата си на Бога, И да не забравят делата на Бога, Но да пазят Неговите заповеди,
så de slår deres Lid til Gud og ikke glemmer Guds Gerninger, men overholder hans Bud,
8 И да не станат като бащите си, Упорито и непокорно поколение, Поколение, което не утвърди сърцето си. И чийто дух не биде непоколебим за Бога.
ej slægter Fædrene på, en vanartet, stridig Slægt, hvis Hjerte ikke var fast, hvis Ånd var utro mod Gud
9 Ефремците, макар въоръжени и запъващи лъкове, Върнаха се назад в деня на боя.
- Efraims Børn var rustede Bueskytter, men svigted på Stridens Dag -
10 Не опазиха завета на Бога, И в закона Му не склониха да ходят,
Gudspagten holdt de ikke, de nægtede at følge hans Lov;
11 А забравиха Неговите деяния И чудесните дела, които им показа.
hans Gerninger gik dem ad Glemme, de Undere, han lod dem skue.
12 Пред бащите им извърши чудеса В Египетската земя, в полето Танис
Han gjorde Undere for deres Fædre i Ægypten på Zoans Mark;
13 Раздвои морето и ги преведе, И направи водите да стоят като грамада.
han kløvede Havet og førte dem over, lod Vandet stå som en Vold;
14 Води ги денем с облак, И цялата нощ с огнена виделина.
han ledede dem ved Skyen om Dagen, Natten igennem ved Ildens Skær;
15 Разцепи канари в пустинята, И ги напои изобилно като от бездни.
han kløvede Klipper i Ørkenen, lod dem rigeligt drikke som af Strømme,
16 И изведе потоци из канарата, И направи да потекат води като реки.
han lod Bække rinde af Klippen og Vand strømme ned som Floder.
17 Но те продължиха да Му съгрешават още И да огорчават Всевишния в безводната страна.
Men de blev ved at synde imod ham og vække den Højestes Vrede i Ørkenen;
18 Със сърцето си изпитаха Бога, Като искаха ястия за лакомството си,
de fristede Gud i Hjertet og krævede Mad til at stille Sulten,
19 И говориха против Бога, казвайки: Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?
de talte mod Gud og sagde: "Kan Gud dække Bord i en Ørken?
20 Ето, Той удари канарата, та потекоха води и потоци преляха; А може ли и хляб да даде, или да достави месо за людете Си?
Se, Klippen slog han, så Vand flød frem, og Bække vælded ud; mon han også kan give Brød og skaffe kød til sit Folk?"
21 Затова Господ чу и се разгневи, И огън пламна против Якова, А още и гняв обсипа Израиля;
Det hørte HERREN, blev vred, der tændtes en Ild mod Jakob, ja Vrede kom op mod Israel,
22 Защото не повярваха в Бога, Нито Му уповаваха, че ще ги избави.
fordi de ikke troede Gud eller stolede på hans Frelse.
23 При все това Той заповяда на облаците горе, И отвори небесните врати,
Da bød han Skyerne oventil, lod Himlens Døre åbne
24 Та им наваля манна да ядат И даде им небесно жито.
og Manna regne på dem til Føde, han gav dem Himmelkorn;
25 Всеки ядеше ангелски хляб; Прати им храна до насита.
Mennesker spiste Englebrød, han sendte dem Mad at mætte sig med.
26 Подигна източен вятър на небето, И със силата Си докара южния вятър.
Han rejste Østenvinden på Himlen, førte Søndenvinden frem ved sin Kraft;
27 Наваля върху тях и месо изобилно като прах, И птици крилати много като морския пясък;
Kød lod han regne på dem som Støv og vingede Fugle som Havets Sand,
28 И направи ги да падат всред стана им, Около жилищата им.
lod dem falde midt i sin Lejr, rundt omkring sine Boliger;
29 И тъй, ядоха и се преситиха, Като им даде това, което желаеха.
Og de spiste sig overmætte, hvad de ønskede, lod han dem få.
30 А докато още не бяха се отказали от лакомството си, И ястието им бе в устата им,
Men før deres Attrå var stillet, mens Maden var i deres Mund,
31 Гневът Божий ги обсипа та изби по-тлъстите от тях, И повали отборните на Израиля.
rejste Guds Vrede sig mod dem; han vog deres kraftige Mænd, fældede Israels Ynglinge.
32 При всичко това те следваха да съгрешават, И не вярваха поради чудесните Му дела.
Og dog blev de ved at synde og troede ej på hans Undere.
33 Затова Той изнуряваше дните им със суета, И годините им с ужас.
Da lod han deres Dage svinde i Tomhed og endte brat deres År.
34 Когато ги умъртвяваше, тогава питаха за Него, Та изново търсеха Бога ревностно;
Når han vog dem, søgte de ham, vendte om og spurgte om Gud,
35 И спомниха, че Бог им беше канара, И всевишният Бог техен изкупител.
kom i Hu, at Gud var deres Klippe, Gud den Allerhøjeste deres Genløser.
36 Но с устата си Го ласкаеха, И с езика си Го лъжеха;
De hyklede for ham med Munden, løj for ham med deres Tunge;
37 Защото сърцето им не беше право пред Него, Нито бяха верни на завета Му.
deres Hjerter holdt ikke fast ved ham, hans Pagt var de ikke tro.
38 Но Той, като многомилостив, прощаваше беззаконието им и не ги погубваше; Да! много пъти въздържаше гнева Си, И не подигаше всичкото Си негодувание;
Og dog er han barmhjertig, han tilgiver Misgerning, lægger ej øde, hans Vrede lagde sig Gang på Gang, han lod ikke sin Harme fuldt bryde frem;
39 И си спомняше, че бяха плът, Вятър, който прехожда и не се връща.
han kom i Hu, de var Kød, et Pust, der svinder og ej vender tilbage.
40 Колко пъти Го огорчаваха в пустинята И Го разгневяваха в безводната страна,
Hvor tit stod de ham ikke imod i Ørkenen og voldte ham Sorg i det øde Land!
41 Като изново изпитваха Бога, И предизвикваха Светия Израилев!
De fristede alter Gud, de krænkede Israels Hellige;
42 Не си спомнюваха силата на ръката Му В деня, когато ги избави от противника,
hans Hånd kom de ikke i Hu, de Dag han friede dem fra Fjenden,
43 Как показа в Египет знаменията Си, И чудесата на полето Танис,
da han gjorde sine Tegn i Ægypten, sine Undere på Zoans Mark,
44 И превърна вадите им в кръв, И потоците им, та не можаха да пият;
forvandlede deres Floder til Blod, så de ej kunde drikke af Strømmene,
45 Как прати върху тях рояци мухи, които ги изпоядоха, И жаби, които ги изпогубиха,
sendte Myg imod dem, som åd dem, og Frøer, som lagde dem øde,
46 И предаде произведенията им на гъсеници, И трудовете им на скакалци
gav Æderen, hvad de avlede, Græshoppen al deres Høst,
47 Как порази с град лозята им, И със светкавици черниците им,
slog deres Vinstokke ned med Hagl, deres Morbærtræer med Frost,
48 И предаде на град добитъка им, И стадата им на мълнии;
prisgav Kvæget for Hagl og deres Hjorde for Lyn.
49 Как изля върху тях пламенния Си гняв, Негодувание, ярост и неволя, - Нашествие на ангелите на злощастието,
Han sendte sin Vredesglød mod dem, Harme, Vrede og Trængsel, en Sendefærd af Ulykkesengle;
50 Изравни пътя за гнева Си, Но пощади от смърт душата им, Но предаде на мор живота им;
frit Løb gav han sin Vrede, skånede dem ikke for Døden, gav deres Liv til Pris for Pest;
51 Как порази всеки първороден заведе ги като стадо в Египет, Първака на силите им в шатрите на Хама,
alt førstefødt i Ægypten slog han, Mandskraftens Førstegrøde i Kamiternes Telte,
52 А людете Си изведе като овци и заведе ги като стадо в пустинята,
lod sit Folk bryde op som en Hjord, ledede dem som Kvæg i Ørkenen,
53 И води ги безопасно, така щото не се бояха, А неприятелите им - морето ги покри;
ledede dem trygt, uden Frygt, mens Havet lukked sig over deres Fjender;
54 Как ги въведе в светия Си предел. В тая поляна, която десницата Му придоби,
han bragte dem til sit hellige Land, de Bjerge, hans højre vandt,
55 И изгони пред тях народите, Та им ги раздели за наследство с въже, И в шатрите им настани Израилевите племена.
drev Folkeslag bort foran dem, udskiftede ved Lod deres Land og lod Israels Stammer bo i deres Telte.
56 Но въпреки това те изпитваха Всевишния Бог и се бунтуваха против Него, И не пазеха наредбите Му,
Dog fristed og trodsede de Gud den Allerhøjeste og overholdt ikke hans Vidnesbyrd;
57 Но връщаха се назад, и обхождаха се неверно както бащите им; Измятаха се като неверен лък.
de faldt fra, var troløse som deres Fædre, svigtede som en slappet Bue,
58 Защото Го разгневиха с високите си места, И с ваяните си идоли Го подбуждаха към ревност.
de krænkede ham med deres Offerhøje, æggede ham med deres Gudebilleder.
59 Чу Бог и възнегодува, И много се погнуси от Израиля,
Det hørte Gud og blev vred følte højlig Lede ved Israel;
60 Тъй че напусна скинията в Сило, Шатъра, който бе поставил между човеците,
han opgav sin Bolig i Silo, det Telt, hvor han boede blandt Mennesker;
61 И предаде на пленение Силата Си, Славата Си в неприятелска ръка.
han gav sin Stolthed i Fangenskab, sin Herlighed i Fjendehånd,
62 Тоже и людете Си предаде на меч, Като се разгневи на наследстовото Си.
prisgav sit Folk for Sværdet, blev vred på sin Arvelod;
63 Огън пояде момците им, И девиците им не се възпяваха с венчални песни.
Ild fortærede dets unge Mænd, dets Jomfruer fik ej Bryllupssange,
64 Свещениците им паднаха от нож; И вдовиците им не плакаха.
dets Præster faldt for Sværdet, dets Enker holdt ikke Klagefest.
65 Тогава се събуди Господ като от сън, Като силен мъж, който ободрен от вино, вика;
Da vågnede Herren som en, der har sovet, som en Helt, der er døvet af Vin;
66 И, като порази враговете Си, отблъсна ги назад, Та ги предаде на вечно посрамяване.
han slog sine Fjender på Ryggen, gjorde dem evigt til Skamme.
67 При това Той се отказа от Иосифовия шатър, И Ефремовото племе не избра;
Men han fik Lede ved Josefs Telt, Efraims Stamme udvalgte han ikke;
68 Но избра Юдовото племе, Хълма Сион, който възлюби.
han udvalgte Judas Stamme, Zions Bjerg, som han elsker;
69 Съгради светилището Си като небесните възвишения, Като земята, която е утвърдил за винаги.
han byggede sit Tempel himmelhøjt, grundfæstede det evigt som Jorden.
70 Избра и слугата Си Давида, И го взе от кошарите на овците;
Han udvalgte David, sin Tjener, og tog ham fra Fårenes Folde,
71 Отподир дойните овци го доведе За да пасе людете Му Якова и наследството Му Израиля.
hentede ham fra de diende Dyr til at vogte Jakob, hans Folk, Israel, hans Arvelod;
72 Така той ги пасеше според незлобието на сърцето си, И ги водеше с изкуството на ръцете си.
han vogtede dem med oprigtigt Hjerte, ledede dem med kyndig Hånd.
