Псалми 78
1 Асафово поучение. Слушайте, люде мои, поучението ми: Приклонете ушите си към думите на устата ми.
Poučna pjesma. Asafova. Poslušaj, narode moj, moju nauku, prikloni uho riječima usta mojih!
2 Ще отворя устата си в притча, Ще произнеса гатанки от древността.
Otvorit ću svoja usta na pouku, iznijet ću tajne iz vremena davnih.
3 Това, което чухме и научихме, И нашите бащи ни разказаха,
Ono što čusmo i saznasmo, što nam kazivahu oci,
4 Няма да го скрием от чадата им в идното поколение, Но ще повествуваме хвалите на Господа, Неговата сила и чудесните дала, които извърши,
nećemo kriti djeci njihovoj, predat ćemo budućem koljenu: slavu Jahvinu i silu njegovu i djela čudesna što ih učini.
5 Защото Той постави свидетелство в Якова, И положи закон в Израиля, За които заповяда в Израиля, За които заповяда на бащите ни Да ги възвестяват чадата си,
Svjedočanstvo podiže on u Jakovu, Zakon postavi u Izraelu, da ono što naredi ocima našim oni djeci svojoj objave,
6 За да ги знае идното поколение, Децата, които щяха да се родят, - Които да настанат и да ги разказват на своите чада.
da sazna budući naraštaj, i sinovi koji će se roditi da djeci svojoj kazuju
7 За да възложат надеждата си на Бога, И да не забравят делата на Бога, Но да пазят Неговите заповеди,
da u Boga ufanje svoje stave i ne zaborave djela Božjih, već da vrše zapovijedi njegove,
8 И да не станат като бащите си, Упорито и непокорно поколение, Поколение, което не утвърди сърцето си. И чийто дух не биде непоколебим за Бога.
kako ne bi bili, kao oci njihovi, naraštaj buntovan, prkosan - naraštaj srcem nestalan i duhom Bogu nevjeran.
9 Ефремците, макар въоръжени и запъващи лъкове, Върнаха се назад в деня на боя.
Sinovi Efrajimovi, ratnici s lukom, u dan bitke okrenuše leđa.
10 Не опазиха завета на Бога, И в закона Му не склониха да ходят,
Saveza s Bogom ne održaše i ne htjedoše hoditi po Zakonu njegovu.
11 А забравиха Неговите деяния И чудесните дела, които им показа.
Zaboraviše na djela njegova, na čudesa koja im pokaza.
12 Пред бащите им извърши чудеса В Египетската земя, в полето Танис
Pred njihovim ocima činio je znakove u Egiptu, u Soanskom polju.
13 Раздвои морето и ги преведе, И направи водите да стоят като грамада.
On more razdijeli i njih prevede, vode kao nasip uzdiže.
14 Води ги денем с облак, И цялата нощ с огнена виделина.
Danju ih vodio oblakom, a svu noć ognjem blistavim.
15 Разцепи канари в пустинята, И ги напои изобилно като от бездни.
U pustinji hrid prolomi i napoji ih obilno kao iz bezdana.
16 И изведе потоци из канарата, И направи да потекат води като реки.
Iz stijene izbi potoke te izvede vode k'o velike rijeke.
17 Но те продължиха да Му съгрешават още И да огорчават Всевишния в безводната страна.
A oni jednako griješiše, prkosiše Višnjem u pustinji.
18 Със сърцето си изпитаха Бога, Като искаха ястия за лакомството си,
Boga su kušali u srcima svojim ištuć' (jela) svojoj pohlepnosti.
19 И говориха против Бога, казвайки: Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?
Prigovarali su Bogu i pitali: “Može li Gospod stol u pustinji prostrti?
20 Ето, Той удари канарата, та потекоха води и потоци преляха; А може ли и хляб да даде, или да достави месо за людете Си?
Eno, udari u hrid, i voda poteče i provreše potoci: a može li dati i kruha, i mesa pružiti svome narodu?”
21 Затова Господ чу и се разгневи, И огън пламна против Якова, А още и гняв обсипа Израиля;
Kad to začu Jahve, gnjevom usplamtje: oganj se raspali protiv Jakova, srdžba se razjari protiv Izraela,
22 Защото не повярваха в Бога, Нито Му уповаваха, че ще ги избави.
jer ne vjerovaše Bogu niti se u njegovu pomoć uzdaše.
23 При все това Той заповяда на облаците горе, И отвори небесните врати,
Pa ozgo naredi oblaku i otvori brane nebeske,
24 Та им наваля манна да ядат И даде им небесно жито.
k'o kišu prosu na njih mÓanu da jedu i nahrani ih kruhom nebeskim.
25 Всеки ядеше ангелски хляб; Прати им храна до насита.
Čovjek blagovaše kruh Jakih; on im dade hrane do sitosti.
26 Подигна източен вятър на небето, И със силата Си докара южния вятър.
Probudi na nebu vjetar istočni i svojom silom južnjak dovede.
27 Наваля върху тях и месо изобилно като прах, И птици крилати много като морския пясък;
Prosu na njih mesa k'o prašine i ptice krilatice k'o pijeska morskoga.
28 И направи ги да падат всред стана им, Около жилищата им.
Padoše usred njihova tabora i oko šatora njihovih.
29 И тъй, ядоха и се преситиха, Като им даде това, което желаеха.
Jeli su i nasitili se, želju njihovu on im ispuni.
30 А докато още не бяха се отказали от лакомството си, И ястието им бе в устата им,
Još nisu svoju utažili pohlepu i jelo im još bješe u ustima,
31 Гневът Божий ги обсипа та изби по-тлъстите от тях, И повали отборните на Израиля.
kad se srdžba Božja na njih raspali: pokosi smrću prvake njihove i mladiće pobi Izraelove.
32 При всичко това те следваха да съгрешават, И не вярваха поради чудесните Му дела.
Uza sve to griješiše dalje i ne vjerovaše u čudesna djela njegova.
33 Затова Той изнуряваше дните им със суета, И годините им с ужас.
I skonča im dane jednim dahom i njihova ljeta naglim svršetkom.
34 Когато ги умъртвяваше, тогава питаха за Него, Та изново търсеха Бога ревностно;
Kad ih ubijaše, tražiše ga i opet pitahu za Boga;
35 И спомниха, че Бог им беше канара, И всевишният Бог техен изкупител.
spominjahu se da je Bog hridina njihova i Svevišnji njihov otkupitelj.
36 Но с устата си Го ласкаеха, И с езика си Го лъжеха;
Ali ga opet ustima svojim varahu i jezikom svojim lagahu njemu.
37 Защото сърцето им не беше право пред Него, Нито бяха верни на завета Му.
Njihovo srce s njime ne bijaše, nit' bijahu vjerni Savezu njegovu.
38 Но Той, като многомилостив, прощаваше беззаконието им и не ги погубваше; Да! много пъти въздържаше гнева Си, И не подигаше всичкото Си негодувание;
A on im milosrdno grijeh praštao i nije ih posmicao; često je gnjev svoj susprezao da ne plane svom jarošću.
39 И си спомняше, че бяха плът, Вятър, който прехожда и не се връща.
Spominjao se da su pÓut i dah koji odlazi i ne vraća se više.
40 Колко пъти Го огорчаваха в пустинята И Го разгневяваха в безводната страна,
Koliko mu prkosiše u pustinji i žalostiše ga u samotnom kraju!
41 Като изново изпитваха Бога, И предизвикваха Светия Израилев!
Sve nanovo iskušavahu Boga i vrijeđahu Sveca Izraelova
42 Не си спомнюваха силата на ръката Му В деня, когато ги избави от противника,
ne spominjuć' se ruke njegove ni dana kad ih od dušmana izbavi,
43 Как показа в Египет знаменията Си, И чудесата на полето Танис,
ni znakova njegovih u Egiptu, ni čudesnih djela u polju Soanskom.
44 И превърна вадите им в кръв, И потоците им, та не можаха да пият;
U krv im pretvori rijeke i potoke, da ne piju.
45 Как прати върху тях рояци мухи, които ги изпоядоха, И жаби, които ги изпогубиха,
Posla na njih obade da ih žderu i žabe da ih more.
46 И предаде произведенията им на гъсеници, И трудовете им на скакалци
I predade skakavcu žetvu njihovu, i plod muke njihove žderaču.
47 Как порази с град лозята им, И със светкавици черниците им,
Vinograde im tučom udari, a mrazom smokvike njihove.
48 И предаде на град добитъка им, И стадата им на мълнии;
I predade grÓadu njihova goveda i munjama stada njihova.
49 Как изля върху тях пламенния Си гняв, Негодувание, ярост и неволя, - Нашествие на ангелите на злощастието,
Obori na njih svu žestinu gnjeva svog, jarost, bijes i nevolju: posla na njih anđele nesreće.
50 Изравни пътя за гнева Си, Но пощади от смърт душата им, Но предаде на мор живота им;
I put gnjevu svojem otvori: ne poštedje im život od smrti, životinje im izruči pošasti.
51 Как порази всеки първороден заведе ги като стадо в Египет, Първака на силите им в шатрите на Хама,
Pobi u Egiptu sve prvorođeno, prvence u šatorju Hamovu.
52 А людете Си изведе като овци и заведе ги като стадо в пустинята,
I povede narod svoj kao ovce i vođaše ih kao stado kroz pustinju.
53 И води ги безопасно, така щото не се бояха, А неприятелите им - морето ги покри;
Pouzdano ih je vodio te se nisu bojali, a more je prekrilo dušmane njihove.
54 Как ги въведе в светия Си предел. В тая поляна, която десницата Му придоби,
U Svetu zemlju svoju on ih odvede, na bregove što mu ih osvoji desnica.
55 И изгони пред тях народите, Та им ги раздели за наследство с въже, И в шатрите им настани Израилевите племена.
Pred njima istjera pogane, konopom im podijeli baštinu, pod šatorjem njihovim naseli plemena izraelska.
56 Но въпреки това те изпитваха Всевишния Бог и се бунтуваха против Него, И не пазеха наредбите Му,
A oni iskušavali i gnjevili Boga Višnjega i nisu držali zapovijedi njegovih.
57 Но връщаха се назад, и обхождаха се неверно както бащите им; Измятаха се като неверен лък.
Otpadoše, iznevjeriše se k'o oci njihovi, k'o luk nepouzdan oni zatajiše.
58 Защото Го разгневиха с високите си места, И с ваяните си идоли Го подбуждаха към ревност.
Na gnjev ga nagnaše svojim uzvišicama, na ljubomor navedoše kumirima svojim.
59 Чу Бог и възнегодува, И много се погнуси от Израиля,
Bog vidje i gnjevom planu, odbaci posve Izraela.
60 Тъй че напусна скинията в Сило, Шатъра, който бе поставил между човеците,
I napusti boravište svoje u Šilu, Šator u kojem prebivaše s ljudima.
61 И предаде на пленение Силата Си, Славата Си в неприятелска ръка.
Preda u ropstvo snagu svoju i svoju diku u ruke dušmanske.
62 Тоже и людете Си предаде на меч, Като се разгневи на наследстовото Си.
Narod svoj prepusti maču, raspali se na svoju baštinu.
63 Огън пояде момците им, И девиците им не се възпяваха с венчални песни.
Mladiće njihove oganj proguta, ne udaše se djevice njihove.
64 Свещениците им паднаха от нож; И вдовиците им не плакаха.
Svećenici njihovi padoše od mača, ne zaplakaše Óudove njihove.
65 Тогава се събуди Господ като от сън, Като силен мъж, който ободрен от вино, вика;
Tad se k'o oda sna trgnu Gospodin, k'o ratnik vinom savladan.
66 И, като порази враговете Си, отблъсна ги назад, Та ги предаде на вечно посрамяване.
Udari otraga dušmane svoje, sramotu im vječitu zadade.
67 При това Той се отказа от Иосифовия шатър, И Ефремовото племе не избра;
On odbaci šator Josipov i Efrajimovo pleme ne odabra,
68 Но избра Юдовото племе, Хълма Сион, който възлюби.
već odabra pleme Judino i goru Sion koja mu omilje.
69 Съгради светилището Си като небесните възвишения, Като земята, която е утвърдил за винаги.
Sagradi Svetište k'o nebo visoko, k'o zemlju utemelji ga dovijeka.
70 Избра и слугата Си Давида, И го взе от кошарите на овците;
Izabra Davida, slugu svojega, uze ga od torova ovčjih;
71 Отподир дойните овци го доведе За да пасе людете Му Якова и наследството Му Израиля.
odvede ga od ovaca dojilica da pase Jakova, narod njegov, Izraela, baštinu njegovu.
72 Така той ги пасеше според незлобието на сърцето си, И ги водеше с изкуството на ръцете си.
I pasao ih je srcem čestitim i brižljivim rukama vodio.
