Псалми 78
1 Асафово поучение. Слушайте, люде мои, поучението ми: Приклонете ушите си към думите на устата ми.
Aw kak thlangkhqi aw, ka ni cawngpyinaak ve ngai lah uh; kam kha awhkaw awi ve ngai lah uh.
2 Ще отворя устата си в притча, Ще произнеса гатанки от древността.
Nyhtahnaak ing kam kha awng kawng nyng saw, syn awhkaw ik-oeih, ang hyp ik-oeihkhqi ce kqawn law kawng.
3 Това, което чухме и научихме, И нашите бащи ни разказаха,
Ningmih ing ning za nawh ni huhkhqi ve, ni pakhqi ing amik kqawn law ce ni.
4 Няма да го скрием от чадата им в идното поколение, Но ще повествуваме хвалите на Господа, Неговата сила и чудесните дала, които извърши,
A cakhqi venawh am nik phah pe hlyk khqi hy, ak law hly kawi cadilkhqi venawh Bawipa am kyihcah hly kawi ik-oeih saikhqi, amah ak tha awmnaak, kawpoek kyi ik-oeih a saikhqi ce nik kqawn pe patoe kaw.
5 Защото Той постави свидетелство в Якова, И положи закон в Израиля, За които заповяда в Израиля, За които заповяда на бащите ни Да ги възвестяват чадата си,
Jacob aham a hquut hly kawi awi ce pe nawh Israelkhqi anglakawh anaa awi ce caksak hy, cawhkaw anaa awi ce ningnih a pa venawh a cakhqi ami cawng sak patoe aham pehy,
6 За да ги знае идното поколение, Децата, които щяха да се родят, - Които да настанат и да ги разказват на своите чада.
ak law hly kawi cadil naasenkhqi ing, ak thang hly kawi naasenkhqi ingawm sim unawh, a cadilkhqi venawh ak kqawn pek patoe aham pehy.
7 За да възложат надеждата си на Бога, И да не забравят делата на Бога, Но да пазят Неговите заповеди,
Cawhtaw Khawsa ce ypna kawm usaw a ik-oeih saikhqi ce am hilh voel ti kawm uh, ak awi peekkhqi ce hquut hawh kawm uh.
8 И да не станат като бащите си, Упорито и непокорно поколение, Поколение, което не утвърди сърцето си. И чийто дух не биде непоколебим за Бога.
Cekkhqi taw ami pahqamkhqi amyihna am awm kawm uh - kaw ak tiing ingkaw ak oelh taih, Khawsa venawh kawlung amak cak thlangkhqi ingkaw aming myihlakhqi awm a venawh ypawm na am awm uhy.
9 Ефремците, макар въоръжени и запъващи лъкове, Върнаха се назад в деня на боя.
Ephraim thlangkhqi ce, li pawm mai u seiawm, qaltuknaak nyn awhtaw a huna hlat tlaih uhy.
10 Не опазиха завета на Бога, И в закона Му не склониха да ходят,
Khawsa a paipi ce am ha na unawh a anaa awi a peek amyihna awm am sai uhy.
11 А забравиха Неговите деяния И чудесните дела, които им показа.
Kawpoek kyi ik-oeih a mingmih a venawh ang dang peek sak ce hilh uhy.
12 Пред бащите им извърши чудеса В Египетската земя, в полето Танис
Izip qam zan khaw awh ami pahqamkhqi mik huh awh kawpoek kyi ik-oeih ce sai pehy.
13 Раздвои морето и ги преведе, И направи водите да стоят като грамада.
Tuncunli ce pak khih na hqe phuk nawh lan hqawng awh cekkhqi ce sawi hy; tui ce ip bang amyihna dyih sak hy.
14 Води ги денем с облак, И цялата нощ с огнена виделина.
Dai awh cingmai ing sawi nawh than zung awh maivang ing sawi hy.
15 Разцепи канари в пустинята, И ги напои изобилно като от бездни.
Qamkoh awh lungnu ce can sak nawh tuicunli zah tui ce khawzah pehy;
16 И изведе потоци из канарата, И направи да потекат води като реки.
Lungnu ak kqek awhkawng tui phyt sak nawh lawngnu amyihna lawng sak hy.
17 Но те продължиха да Му съгрешават още И да огорчават Всевишния в безводната страна.
Cehlai cekkhqi ing ak khan awh thawlh bak bak hyn uhy, Sawsang Soeih ce qamkoh awh oelh sih hyn uhy.
18 Със сърцето си изпитаха Бога, Като искаха ястия за лакомството си,
A mimah ak phoen cawih a sitnaak qungna Khawsa ce noek a dak uhy.
19 И говориха против Бога, казвайки: Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?
Khawsa oelh doena, “Qamkoh awh Khawsa ing caboei dawn law hly tang nawh nu?
20 Ето, Той удари канарата, та потекоха води и потоци преляха; А може ли и хляб да даде, или да достави месо за людете Си?
Lungnu a vyk awh, tui cawn law nawh tui khawzah lawngca tuina lawng hy. Buh awm ni pe hly thai bai nawh nu? Ak thlangkhqi meh ak ai hly sak thai tang lawt nu?” ti uhy.
21 Затова Господ чу и се разгневи, И огън пламна против Якова, А още и гняв обсипа Израиля;
Bawipa ing ce ak awi ce ang zaak awh, ak kaw so hy; Jacob ak khan awh mai kqawng sak nawh, Israel ak khan awh ak kawsonaak ce pha hy.
22 Защото не повярваха в Бога, Нито Му уповаваха, че ще ги избави.
Cekkhqi ing Khawsa ce ap cang na unawh a hulnaak awm ap cangna uhy.
23 При все това Той заповяда на облаците горе, И отвори небесните врати,
Cehlai khan khawnghi ce awi pe nawh khan chawmkeng ce awng sak hy;
24 Та им наваля манна да ядат И даде им небесно жито.
cekkhqi ing ami ai ham manna ce khaw na aa sak hy, khan nakawng buh ce pehy.
25 Всеки ядеше ангелски хляб; Прати им храна до насита.
Khan ceityih a muk ce ai unawh; ami ai thai khuina buh ce pek khqi boeih hy.
26 Подигна източен вятър на небето, И със силата Си докара южния вятър.
Khan nakawng khawlaw ben khawhli ce hlah pe nawh ak thaawmnaak ing a hawt ben nakaw khaw ce hli pe sak bai hy.
27 Наваля върху тях и месо изобилно като прах, И птици крилати много като морския пясък;
Dekvai amyihna meh ce khaw na tlan pe sak hy, tuicunli a keng awhkaw dizui amyihna pha ce ding pe sak hy.
28 И направи ги да падат всред стана им, Около жилищата им.
Ami awmnaak hi ipkhuikhqi na tlak pe sak nawh, hi im a ceng a awm awh awm pe sak kyng hy.
29 И тъй, ядоха и се преситиха, Като им даде това, което желаеха.
Ami hym ami ngaih ce a peek khqi hawh a dawngawh, a mingmih ing ami phyi aawk dyna ai uhy.
30 А докато още не бяха се отказали от лакомството си, И ястието им бе в устата им,
Cehlai ami hym buh zani ami cehtaak hlanawh, amim kha awh ami pem hui awh;
31 Гневът Божий ги обсипа та изби по-тлъстите от тях, И повали отборните на Израиля.
Khawsak kawsonaak ce cekkhqik khan awh pha hy; cekkhqik khuiawh tha ak awm soeih khqi ce thih pe sak nawh Israel cadawngkhqi ce him pek khqi hy.
32 При всичко това те следваха да съгрешават, И не вярваха поради чудесните Му дела.
Vemyihna awm bai seiawm thawlh bak bak hyn uhy; kawpoek kyi ik-oeih a sai pek khqi awh awm ap cang na bak bak hyn uhy.
33 Затова Той изнуряваше дните им със суета, И годините им с ужас.
Cedawngawh cekkhqi a khawnghi ce a sawhqat na boeih pe sak khqi nawh kum khqi ce kqih awmnaak ing boeih pe sak hy.
34 Когато ги умъртвяваше, тогава питаха за Него, Та изново търсеха Бога ревностно;
Khawsa ing cekkhqi ce ahim qit awh amah ce sui uhy; cawhtaw amah a venna hlat tlaih uhy.
35 И спомниха, че Бог им беше канара, И всевишният Бог техен изкупител.
Khawsa taw a mimah a Lungnu ni tice sim unawh Sawsang soeih Khawsa taw a mingmih a hulkung ni tice sim uhy.
36 Но с устата си Го ласкаеха, И с езика си Го лъжеха;
Cehlai amim kha hqoeng ing amah ce kyihcah unawh, amim lai ing a venawh ami qaai kqawn uhy;
37 Защото сърцето им не беше право пред Него, Нито бяха верни на завета Му.
a venawh amik kawlung am cak hy, a paipi sai awh ypawm na am awm uhy.
38 Но Той, като многомилостив, прощаваше беззаконието им и не ги погубваше; Да! много пъти въздържаше гнева Си, И не подигаше всичкото Си негодувание;
Cehlai anih taw qeennaak ing a be a dawngawh; cekkhqi a thawlh ce qeenkhaw ngai pe nawh cekkhqi ce am hqe hy. Ak kawsonaak ce yh ngahngah nawh ak kawso a benaak amyihna am dang sak hy.
39 И си спомняше, че бяха плът, Вятър, който прехожда и не се връща.
Cekkhqi taw pumsa, amak hlat voel hawh zilh mai ni, tice amah ing sim hy.
40 Колко пъти Го огорчаваха в пустинята И Го разгневяваха в безводната страна,
Qamkoh awh iqyt dy nu oelh unawh kqawnghu awh iqyt nu ak kaw ami seet sak ce!
41 Като изново изпитваха Бога, И предизвикваха Светия Израилев!
Khawsa ce noek a dak khawthai uhy; Israelkhqi a thlakciim ce yng sak uhy.
42 Не си спомнюваха силата на ръката Му В деня, когато ги избави от противника,
Ak thaawmnaak ce am sim qoe uhy – a mingmih ak thekhanaak thlangkhqi kut khui awhkawng a hulnaak ce.
43 Как показа в Египет знаменията Си, И чудесата на полето Танис,
Izip qam awhkaw poek kyi hatnaak ang dang sak khqi ingkaw zoan hun awhkaw ngaihkyi ik-oeih a saikhqi ce.
44 И превърна вадите им в кръв, И потоците им, та не можаха да пият;
Lawngnukhqi ce thi na ang coeng sak a dawngawh; lawngca tuikhqi ce am aw thai voel uhy.
45 Как прати върху тях рояци мухи, които ги изпоядоха, И жаби, които ги изпогубиха,
A mingmih ak cuui aham pi hlah pek khqi khawng hak nawh, a mingmih hqe aham uphyihkhqi tyih pehy.
46 И предаде произведенията им на гъсеници, И трудовете им на скакалци
Ami locangkhqi ce khamkhokkhqi venawh pe nawh, ami bibinaak khqi ce khamkhawk peek pehy.
47 Как порази с град лозята им, И със светкавици черниците им,
Misur a thingkhqi ce qeel ing him pe nawh thaikungkhqi awm qawhnu ing him pehy.
48 И предаде на град добитъка им, И стадата им на мълнии;
Amik khqintaikhqi awm qeel ing him pe nawh, vawk a ai amim cahkhqi awm kqek mai a venawh peek pehy.
49 Как изля върху тях пламенния Си гняв, Негодувание, ярост и неволя, - Нашествие на ангелите на злощастието,
Cekhqik khan awh ak kaw a hlawknaak ce am dawk qoe voel hy, ak kawsonaak, yh thai na amak awm voel kawsonaak ingkaw ak kaw ama lawnaak awh - a mingmih him aham khan ceityih hloep oet ce tyih pehy.
50 Изравни пътя за гнева Си, Но пощади от смърт душата им, Но предаде на мор живота им;
A kawsonaak ham a lam ce qoek a bah nawh; cekkhqi ce thihnaak awhkawng am hlyn kana tlawh che a venawh cekkhqi ce pehy.
51 Как порази всеки първороден заведе ги като стадо в Египет, Първака на силите им в шатрите на Хама,
Izipkhqi ak caming boeih him pehy, Ham ipkhui awh ak awm thlanghqing ak thaih cyk khqi ce him pe boeih hy.
52 А людете Си изведе като овци и заведе ги като стадо в пустинята,
Cehlai, ak thlangkhqi cetaw tuuk kqeng amyihna khai nawh; qamkoh awhkaw tuu amyihna sawi poe hy.
53 И води ги безопасно, така щото не се бояха, А неприятелите им - морето ги покри;
Syngyp cana a sawi dawngawh cekkhqi ing ap kqih uhy; Cehlai a qalkhqi cetaw tuicunli ing sing pe malh hy.
54 Как ги въведе в светия Си предел. В тая поляна, която десницата Му придоби,
Cemyihna cekkhqi ce qam ciim a khawqi dyna sawi khqi nawh, ak tangkut ing a lawh tlang qam dyna sawi khqi hy.
55 И изгони пред тях народите, Та им ги раздели за наследство с въже, И в шатрите им настани Израилевите племена.
Cekkhqi haiawh pilnam thlangkhqi ce hqek pek khqi nawh ce a qam ce cekkhqi venawh qo na pang sak khqi nawh: cekhqi a im awh Israelkhqi ce pah sak khqi hy.
56 Но въпреки това те изпитваха Всевишния Бог и се бунтуваха против Него, И не пазеха наредбите Му,
Cehlai cekhqi ing Khawsa ce noek a dak unawh Sawsang Soeih ce oelh unawh; ak awipeek ce am hquut uhy.
57 Но връщаха се назад, и обхождаха се неверно както бащите им; Измятаха се като неверен лък.
Ami pakhqi mih baina ypawm na ami awm kaana cangnaak awm am ta uhy, ypnaak amak cu la amyihna hlat uhy.
58 Защото Го разгневиха с високите си места, И с ваяните си идоли Го подбуждаха към ревност.
Hun sangkhqi sai unawh ak kaw so sak unawh; myi bawknaak ing tlai seet sak uhy.
59 Чу Бог и възнегодува, И много се погнуси от Израиля,
Cekhqi ce Khawsa ing ang zaak awh, ak kaw so soeih hy; cedawngawh Israel ce qoeng bang tlang hy.
60 Тъй че напусна скинията в Сило, Шатъра, който бе поставил между човеците,
Shiloh awh thlang khqing lak awh ang dyih sak hi im awm cehta hy.
61 И предаде на пленение Силата Си, Славата Си в неприятелска ръка.
Ak tha awmnaak bawm ce tamna na khum sak nawh, a boeimangnaak ce qaal a kut awh pehy.
62 Тоже и людете Си предаде на меч, Като се разгневи на наследстовото Си.
Ak thlangkhqi ce zawzi ing him aham pe nawh; a qo ak pang hly khqik khan awh ak kawso soeih hy.
63 Огън пояде момците им, И девиците им не се възпяваха с венчални песни.
A tawngpalangkhqi ce mai ing daih pek khqi boeih nawh a nulakhqi ing zulawh vataaknaak a laa am sa voel uhy;
64 Свещениците им паднаха от нож; И вдовиците им не плакаха.
A khawsoeihkhqi awm zawzi ing thi unawh, nulakhqi awm am kqang hqa voel uhy.
65 Тогава се събуди Господ като от сън, Като силен мъж, който ободрен от вино, вика;
Cawhtaw zu ak qui a caih amyihna, Bawipa ce a ihnaak awhkawng hqyng law hy.
66 И, като порази враговете Си, отблъсна ги назад, Та ги предаде на вечно посрамяване.
A qaalkhqi ce tuk pe pheng nawh; kumqui dy awh chah qai phyikawt na tahy.
67 При това Той се отказа от Иосифовия шатър, И Ефремовото племе не избра;
Cek cong awhtaw Joseph a hi im ce qoeng nawh, Epharaim a phun awm ap tyk voel hy;
68 Но избра Юдовото племе, Хълма Сион, който възлюби.
Cehlai Judah phun, Zion tlang, amah ing a lungnaak ce tyk hy.
69 Съгради светилището Си като небесните възвишения, Като земята, която е утвърдил за винаги.
Amah ing khawmdek kumqui dy a caksak amyihna, amah cawh hun ciim ce ak sang soeih na sa hy.
70 Избра и слугата Си Давида, И го взе от кошарите на овците;
A tyihzawih David ce tyk nawh tuu a ip khui awhkawng dawk hy;
71 Отподир дойните овци го доведе За да пасе людете Му Якова и наследството Му Израиля.
Tuu ak khainaak kung awhkawng hawlaw nawh ak thlang Jacob, a qo pang Israel ce tuu ak khaikung na tahy.
72 Така той ги пасеше според незлобието на сърцето си, И ги водеше с изкуството на ръцете си.
David ing cekhqi ce kawlung dyngnaak ing qym hy; a kut suinaak ing cekhqi ce khai hy.
