Псалми 78
1 Асафово поучение. Слушайте, люде мои, поучението ми: Приклонете ушите си към думите на устата ми.
[Asaph kah Hlohlai] Ka pilnam aw ka olkhueng he hnatun uh lah. Ka ka lamkah olthui dongah na hna hooi uh lah.
2 Ще отворя устата си в притча, Ще произнеса гатанки от древността.
Hlamat lamkah olkael te ka ka dongkah thuidoeknah neh ka ong vetih ka thaa dae ni.
3 Това, което чухме и научихме, И нашите бащи ни разказаха,
Tekah te n'yaak uh tih m'ming uh vanbangla a pa rhoek loh mamih taengah han thui uh.
4 Няма да го скрием от чадата им в идното поколение, Но ще повествуваме хвалите на Господа, Неговата сила и чудесните дала, които извърши,
BOEIPA koehnah, a tlungalnah neh khobaerhambae a saii te, aka thui rhoek loh a ca rhoek lamkah hmailong cadilcahma taengah khaw phah uh boel sih.
5 Защото Той постави свидетелство в Якова, И положи закон в Израиля, За които заповяда в Израиля, За които заповяда на бащите ни Да ги възвестяват чадата си,
Jakob ham laipainah a khueng tih Israel dongah olkhueng la a ling te ni a ca rhoek taengah patoeng ming sak ham a pa rhoek a uen.
6 За да ги знае идното поколение, Децата, които щяха да се родят, - Които да настанат и да ги разказват на своите чада.
Te daengah ni cadilcahma loh a ming uh eh. Hmailong ah a cun camoe rhoek long khaw a thoh uh puei vetih a ca rhoek taengah a tae pa eh.
7 За да възложат надеждата си на Бога, И да не забравят делата на Бога, Но да пазят Неговите заповеди,
Te vaengah a uepnah khaw Pathen pum ah a khueh uh vetih Pathen kah khoboe te hnilh uh mahpawh. A olpaek khaw a kueinah uh.
8 И да не станат като бащите си, Упорито и непокорно поколение, Поколение, което не утвърди сърцето си. И чийто дух не биде непоколебим за Бога.
A napa rhoek bangla thinthah neh hlang koek cadil, a lungbuei aka cikngae pawt tih a mueihla loh Pathen aka tangnah mueh cadil la om uh pawt sue.
9 Ефремците, макар въоръжени и запъващи лъкове, Върнаха се назад в деня на боя.
Liva aka muk tih aka kaap Ephraim ca rhoek khaw caemrhal tue vaengah a hnuk la bung uh.
10 Не опазиха завета на Бога, И в закона Му не склониха да ходят,
Pathen kah paipi te ngaithuen uh pawt tih a olkhueng neh pongpa ham khaw a aal uh.
11 А забравиха Неговите деяния И чудесните дела, които им показа.
Te dongah amah kah bibi neh khobaerhambae amih a tueng te a hnilh uh.
12 Пред бащите им извърши чудеса В Египетската земя, в полето Танис
Egypt kho Zoan hmuen kah a napa rhoek mikhmuh ah khobaerhambae a saii pah.
13 Раздвои морето и ги преведе, И направи водите да стоят като грамада.
Tuitunli te a phih pah tih amih a kat puei vaengah tui khaw som bangla pai.
14 Води ги денем с облак, И цялата нощ с огнена виделина.
Te phoeiah amih te khothaih ah cingmai neh khoyin puet te hmai vang neh a mawt.
15 Разцепи канари в пустинята, И ги напои изобилно като от бездни.
Khosoek ah lungpang rhoek te a hep pah tih tuidung bangla muep a tul.
16 И изведе потоци из канарата, И направи да потекат води като реки.
Thaelpang khuikah tuicip a thoeng sak tih tuiva tui bangla a hlawn.
17 Но те продължиха да Му съгрешават още И да огорчават Всевишния в безводната страна.
Tedae rhamrhae ah Khohni te a koek uh tih a taengah tholh ham koep a koei uh.
18 Със сърцето си изпитаха Бога, Като искаха ястия за лакомството си,
Amih kah hinglu dongah caak a hoe uh te khaw a thinko neh Pathen ni a noemcai uh.
19 И говориха против Бога, казвайки: Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?
Pathen taengah khaw, “Khosoek khuiah caboei phaih ham Pathen te coeng thai aya?
20 Ето, Той удари канарата, та потекоха води и потоци преляха; А може ли и хляб да даде, или да достави месо за людете Си?
Lungpang a boh tih tui a phuet vaengah soklong la long coeng ke. A pilnam ham buh khaw a paek thai vetih maeh a tael pah venim?” a ti uh tih a thui uh.
21 Затова Господ чу и се разгневи, И огън пламна против Якова, А още и гняв обсипа Израиля;
BOEIPA loh a yaak vaengah a paan tih Jakob te hmai neh a kolh. Israel taengah khaw thintoek a khuen bal.
22 Защото не повярваха в Бога, Нито Му уповаваха, че ще ги избави.
Pathen te tangnah uh pawt tih Boeipa kah khangnah dongah a pangtung uh pawt dongah ni.
23 При все това Той заповяда на облаците горе, И отвори небесните врати,
Tedae a sokah khomong te a uen tih vaan thohkhaih rhoi te a ong.
24 Та им наваля манна да ядат И даде им небесно жито.
Te dongah amih kah a cak ham manna a tlan sak tih amih te vaan cangpai a paek.
25 Всеки ядеше ангелски хляб; Прати им храна до насита.
Hlang loh rhaelnu buh a caak tih lampu khaw amih ham kodam la a thak pah.
26 Подигна източен вятър на небето, И със силата Си докара южния вятър.
Vaan lamkah kanghawn a hlah tih a sarhi neh tuithim yilh khaw a thawn.
27 Наваля върху тях и месо изобилно като прах, И птици крилати много като морския пясък;
Te dongah maeh loh laipi bangla, vaa mul long khaw tuitunli kah laivin bangla amih soah tlan tih,
28 И направи ги да падат всред стана им, Около жилищата им.
a dap kaepvai kah a lambong lakli ah a hlak pah.
29 И тъй, ядоха и се преситиха, Като им даде това, което желаеха.
Te dongah a caak uh tih muep cung uh. Amih kah ngaihlihnah vanbangla amih te a paek.
30 А докато още не бяха се отказали от лакомството си, И ястието им бе в устата им,
A ka dongah caak a paem uh pueng akhaw amamih kah hoehhamnah te kholong uh tak pawh.
31 Гневът Божий ги обсипа та изби по-тлъстите от тях, И повали отборните на Израиля.
Te dongah Pathen kah thintoek te amih taengla pai. Te vaengah amih khuikah thaomthathueng rhoek te a ngawn tih Israel tongpang rhoek te a tulh.
32 При всичко това те следваха да съгрешават, И не вярваха поради чудесните Му дела.
Te boeih khui lamkah tholh uh bal pueng tih Boeipa kah khobaerhambae te tangnah uh pawh.
33 Затова Той изнуряваше дните им със суета, И годините им с ужас.
Te dongah amih kah khohnin loh a honghi la, a kum khaw lungmitnah neh thok.
34 Когато ги умъртвяваше, тогава питаха за Него, Та изново търсеха Бога ревностно;
Amih te a ngawn van daengah ni Boeipa te a tlap uh. Mael uh tih Pathen a toem uh.
35 И спомниха, че Бог им беше канара, И всевишният Бог техен изкупител.
Te daengah amih kah lungpang Pathen neh amih aka tlan Khohni Pathen te a ngaidam uh.
36 Но с устата си Го ласкаеха, И с езика си Го лъжеха;
Tedae amah te a ka neh a hloih uh tih a lai neh a taengah laithae uh.
37 Защото сърцето им не беше право пред Него, Нито бяха верни на завета Му.
Amih kah lungbuei te khaw Boeipa taengah hong pawt tih a paipi te tangnah uh pawh.
38 Но Той, като многомилостив, прощаваше беззаконието им и не ги погубваше; Да! много пъти въздържаше гнева Си, И не подигаше всичкото Си негодувание;
A thinphoei nen ni thaesainah khaw a dawth tih phae pawh. Te dongah a thintoek khaw puet a hnop tih a kosi khaw boeih sah pawh.
39 И си спомняше, че бяха плът, Вятър, който прехожда и не се връща.
Amih te pumsa lah om tih yilh loh a khum phoeiah ha mael pawt te khaw a poek.
40 Колко пъти Го огорчаваха в пустинята И Го разгневяваха в безводната страна,
Khosoek ah Boeipa mat a koek uh vanbangla khopong ah Boeipa te a noih uh.
41 Като изново изпитваха Бога, И предизвикваха Светия Израилев!
Te dongah Pathen te koekthoek a noemcai uh tih Israel kah hlang Cim te a phen uh.
42 Не си спомнюваха силата на ръката Му В деня, когато ги избави от противника,
Rhal khui lamkah Boeipa kut loh amih a lat khohnin te poek uh pawh.
43 Как показа в Египет знаменията Си, И чудесата на полето Танис,
Amah kah miknoek te Egypt ah, kopoekrhai hno khaw Zoan hmuen ah a tueng sak.
44 И превърна вадите им в кръв, И потоците им, та не можаха да пият;
A sokko khaw thii la a poeh sak tih tuicip kangna khaw o uh thai pawh.
45 Как прати върху тях рояци мухи, които ги изпоядоха, И жаби, които ги изпогубиха,
Amih aka yok ham pil neh amih aka phae ham bukak khaw a hlah pah.
46 И предаде произведенията им на гъсеници, И трудовете им на скакалци
A cangthaih te phol taengla, a thaphu khaw kaisih taengla a paek pah.
47 Как порази с град лозята им, И със светкавици черниците им,
Amih kah misur te rhael neh, a thaihae khaw tlansing neh a ngawn pah.
48 И предаде на град добитъка им, И стадата им на мълнии;
A rhamsa te rhael taengla, a boiva khaw rhaekhmai taengla a uup pah.
49 Как изля върху тях пламенния Си гняв, Негодувание, ярост и неволя, - Нашествие на ангелите на злощастието,
A thintoek thinsa kah a thinpom khaw, yoethae puencawn rhoi at kah kosi neh citcai te khaw amih taengah a sah.
50 Изравни пътя за гнева Си, Но пощади от смърт душата им, Но предаде на мор живота им;
A thintoek ham a hawn a saelh coeng. Amih kah hinglu te dueknah lamkah khaw hnaih pawh. Te dongah a hingnah te duektahaw taengla a paek pah.
51 Как порази всеки първороден заведе ги като стадо в Египет, Първака на силите им в шатрите на Хама,
Egypt kah caming boeih neh Ham dap kah thahuem tanglue te a ngawn pah.
52 А людете Си изведе като овци и заведе ги като стадо в пустинята,
Tedae a pilnam te boiva bangla a khuen tih khosoek khuiah tuping bangla a hmaithawn.
53 И води ги безопасно, така щото не се бояха, А неприятелите им - морето ги покри;
Amih te ngaikhuek la a mawt tih rhih uh pawt dae a thunkha rhoek te tuitunli loh a khuk.
54 Как ги въведе в светия Си предел. В тая поляна, която десницата Му придоби,
Te dongah amah kah bantang kut neh a men tlang cim khorhi la amih te a khuen.
55 И изгони пред тях народите, Та им ги раздели за наследство с въже, И в шатрите им настани Израилевите племена.
Namtom rhoek te amih hmai lamkah a haek pah tih rho la rhilong te a suem pah. Te dongah Israel koca loh amih kah dap ah kho a sak uh.
56 Но въпреки това те изпитваха Всевишния Бог и се бунтуваха против Него, И не пазеха наредбите Му,
Tedae Khohni Pathen te a noemcai uh tih a koek uh, a olphong khaw khoem uh pawh.
57 Но връщаха се назад, и обхождаха се неверно както бащите им; Измятаха се като неверен лък.
A napa rhoek bangla balkhong uh tih hnukpoh uh. Lii a pawl la poeh uh.
58 Защото Го разгневиха с високите си места, И с ваяните си идоли Го подбуждаха към ревност.
A hmuensang neh Boeipa a veet uh tih a mueidaep neh a thatlai sak uh.
59 Чу Бог и възнегодува, И много се погнуси от Израиля,
Pathen loh a yaak vaengah lungoe tih Israel te rhep a hnawt.
60 Тъй че напусна скинията в Сило, Шатъра, който бе поставил между човеците,
Te dongah Shiloh pohmuen neh hlang lakli kah a khueh dap te a phap sut.
61 И предаде на пленение Силата Си, Славата Си в неприятелска ръка.
A sarhi te tamna la, a boeimangnah khaw rhal kut khuila a paek pah.
62 Тоже и людете Си предаде на меч, Като се разгневи на наследстовото Си.
A pilnam te cunghang taengla a tloeng tih a rho taengah khaw lungoe.
63 Огън пояде момците им, И девиците им не се възпяваха с венчални песни.
Tongpang rhoek te hmai loh a hlawp dongah oila rhoek thangthen uh pawh.
64 Свещениците им паднаха от нож; И вдовиците им не плакаха.
A khosoih rhoek te cunghang dongah cungku uh tih a nuhmai rhoek khaw rhap uh pawh.
65 Тогава се събуди Господ като от сън, Като силен мъж, който ободрен от вино, вика;
Te vaengah Boeipa loh aka ip muelh bangla, misurtui neh aka tamhoe hlangrhalh bangla haenghang.
66 И, като порази враговете Си, отблъсна ги назад, Та ги предаде на вечно посрамяване.
A rhal rhoek te tloep a tloek tih amih te kumhal kokhahnah la a khueh.
67 При това Той се отказа от Иосифовия шатър, И Ефремовото племе не избра;
Joseph kah dap khaw a hnawt tih Ephraim kah mancai te a tuek tloe moenih.
68 Но избра Юдовото племе, Хълма Сион, който възлюби.
Tedae a lungnah Zion tlang kah Judah mancai te a tuek.
69 Съгради светилището Си като небесните възвишения, Като земята, която е утвърдил за винаги.
Te dongah a rhokso te a sang la a sak tih kumhal due diklai bangla a suen.
70 Избра и слугата Си Давида, И го взе от кошарите на овците;
A sal David te a tuek dongah boiva vongup lamkah a loh.
71 Отподир дойните овци го доведе За да пасе людете Му Якова и наследството Му Израиля.
A pilnam Jakob neh a rho Israel te luem puei ham ni anih te cacun hnuk lamkah a khuen.
72 Така той ги пасеше според незлобието на сърцето си, И ги водеше с изкуството на ръцете си.
Te dongah a thinko neh amih te a luem puei tih, a kut kah a lungcuei neh a mawt.
