Псалми 78
1 Асафово поучение. Слушайте, люде мои, поучението ми: Приклонете ушите си към думите на устата ми.
Asaph ih maskil. Aw kai ih kaminawk, kang patuk ih kaalok ah naa to patueng oh loe, ka pakha hoi tacawt loknawk hae tahngai oh.
2 Ще отворя устата си в притча, Ще произнеса гатанки от древността.
Patahhaih hoiah pakha to ka paongh moe, canghnii ah thuih ih kathuk loknawk to kang thuih o han,
3 Това, което чухме и научихме, И нашите бащи ни разказаха,
to loknawk loe aicae ampanawk mah aicae khaeah thuih o boeh, aicae mah a thaih o moe, a panoek o boeh.
4 Няма да го скрием от чадата им в идното поколение, Но ще повествуваме хвалите на Господа, Неговата сила и чудесните дала, които извърши,
Nihcae ih caanawk khaeah kang phat pae o mak ai; Angraeng saphawhaih, a thacakhaih, a sak ih dawnrai hmuennawk loe, angzo han koi adung kaminawk khaeah amtuengsak tih.
5 Защото Той постави свидетелство в Якова, И положи закон в Израиля, За които заповяда в Израиля, За които заповяда на бащите ни Да ги възвестяват чадата си,
Jakob acaeng hanah lok a paek, Israel caanawk khaeah kaalok to a caksak, anih mah aicae ampanawk khaeah, na caanawk han patuk o patoeng ah:
6 За да ги знае идното поколение, Децата, които щяха да се родят, - Които да настанат и да ги разказват на своите чада.
angzo han koi nawktanawk hoi tapen han koi nawktanawk mah doeh panoek o moe, a caanawk khaeah thuih pae o patoeng hanah,
7 За да възложат надеждата си на Бога, И да не забравят делата на Бога, Но да пазят Неговите заповеди,
Sithaw to oep o moe, Sithaw mah sak ih hmuennawk to pahnet ai ah, a paek ih loknawk to pazui o hanah, lokthui pae ah:
8 И да не станат като бащите си, Упорито и непокорно поколение, Поколение, което не утвърди сърцето си. И чийто дух не биде непоколебим за Бога.
nihcae loe palung thah o moe, laisaep o thaih, poek toeng ai kami, Sithaw oephaih muithla tawn ai, ampanawk baktiah om o ai.
9 Ефремците, макар въоръжени и запъващи лъкове, Върнаха се назад в деня на боя.
Ephraim caanawk loe kalii avak o moe, misa to tuk o, toe hnukbangah amlaem o let.
10 Не опазиха завета на Бога, И в закона Му не склониха да ходят,
Nihcae loe Sithaw lokmaihaih to pakuem o ai, anih mah paek ih kaalok to pazui han koeh o ai.
11 А забравиха Неговите деяния И чудесните дела, които им показа.
Nihcae loe anih mah sak ih toknawk hoi nihcae khaeah amtuengsak ih dawnrai hmuennawk to pahnet o.
12 Пред бащите им извърши чудеса В Египетската земя, в полето Танис
Izip prae, Zoan ah ampanawk hmaa ah anih mah dawnrai hmuennawk to sak pae.
13 Раздвои морето и ги преведе, И направи водите да стоят като грамада.
Anih mah tuipui to pakhoih moe, tui to angkatsak; tuinawk to tapang baktiah angdoetsak.
14 Води ги денем с облак, И цялата нощ с огнена виделина.
Khodai ah tamai hoiah a zaeh, khoving ah aqum puek hmaithaw hoiah a hoih.
15 Разцепи канари в пустинята, И ги напои изобилно като от бездни.
Praezaek ah lungsongnawk to boh moe, tuipui baktiah pop parai tui to nihcae hanah a paek.
16 И изведе потоци из канарата, И направи да потекат води като реки.
Thlung thung hoiah tui to tacawtsak moe, tuinawk to vapui baktiah a longsak.
17 Но те продължиха да Му съгрешават още И да огорчават Всевишния в безводната страна.
Toe nihcae loe anih nuiah zaehaih to sak o aep, Kasang koek to praezaek ah laisaep o thuih vop.
18 Със сърцето си изпитаха Бога, Като искаха ястия за лакомството си,
Angmacae zok kamthlam dipsak han ih khue ni Sithaw to tanoek o.
19 И говориха против Бога, казвайки: Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?
Ue, nihcae loe Sithaw aekhaih lok to thuih o; praezaek ah Sithaw mah caboi na baih pae tang tih maw? tiah a thuih o.
20 Ето, Той удари канарата, та потекоха води и потоци преляха; А може ли и хляб да даде, или да достави месо за людете Си?
Khenah, thlung a boh naah, tui to tacawt moe, pop parai vacong tui ah longh; takaw doeh na paek thai tih maw? Angmah ih kaminawk hanah moi doeh paek thai tih maw? tiah a thuih o.
21 Затова Господ чу и се разгневи, И огън пламна против Якова, А още и гняв обсипа Израиля;
Angraeng mah to lok to thaih naah, palungphui; Jakob acaengnawk to hmai mah kangh moe, Israel caanawk nuiah palungphuihaih to phak,
22 Защото не повярваха в Бога, Нито Му уповаваха, че ще ги избави.
tipongah tih nahaeloe nihcae loe Sithaw tang o ai, anih ih pahlonghaih ah doeh oephaih to tawn o ai.
23 При все това Той заповяда на облаците горе, И отвори небесните врати,
Toe anih mah ranui ih tamai to lokpaek moe, van thoknawk to amongh,
24 Та им наваля манна да ядат И даде им небесно жито.
caak hanah nihcae nuiah manna kho to angzoh pae; nihcae hanah van takaw to a paek.
25 Всеки ядеше ангелски хляб; Прати им храна до насита.
Kaminawk loe vankaminawk ih buh to caak o; nihcae zok amhah hanah caaknaek to a paek.
26 Подигна източен вятър на небето, И със силата Си докара южния вятър.
Ni angyae bang ih takhi to van ah a songsak moe, a thacakhaih hoiah aloih bang ih takhi to a songsak.
27 Наваля върху тях и месо изобилно като прах, И птици крилати много като морския пясък;
Maiphu baktiah moi to kho ah angzohsak, tuipui taeng ih savuet baktiah tavaanawk to azawksak.
28 И направи ги да падат всред стана им, Около жилищата им.
A sak o ih im salak hoi nihcae ataihaih ahmuen taengah a kraksak.
29 И тъй, ядоха и се преситиха, Като им даде това, което желаеха.
Nihcae koeh ih baktiah anih mah paek pongah, nihcae loe caak o moe, zok amhah o.
30 А докато още не бяха се отказали от лакомството си, И ястието им бе в устата им,
A koeh o ih buhcaakhaih to angkhoe o ai vop, buh a caak o li naah,
31 Гневът Божий ги обсипа та изби по-тлъстите от тях, И повали отборните на Израиля.
Sithaw palungphuihaih to nihcae nuiah phak, nihcae thungah kathawk koek kami to anih mah hum pae ving; a qoih o ih Israel thendoengnawk to dueksak.
32 При всичко това те следваха да съгрешават, И не вярваха поради чудесните Му дела.
Hae baktih hmuennawk boih a tongh o, toe anih mah sak ih dawnrai hmuennawk to tang o ai, zaehaih to a sak o toeng toeng vop.
33 Затова Той изнуряваше дните им със суета, И годините им с ужас.
To pongah nihcae ih ani to azom pui ah laemsak moe, saningnawk to raihaih hoiah boengsak.
34 Когато ги умъртвяваше, тогава питаха за Него, Та изново търсеха Бога ревностно;
Sithaw mah nihcae to hum naah, kalah kaminawk loe amlaem o let moe, Sithaw to palung tang hoiah pakrong o.
35 И спомниха, че Бог им беше канара, И всевишният Бог техен изкупител.
Sithaw loe angmacae ih lungsong, Kasang koek loe angmacae pahlongkung ah oh, tiah nihcae mah panoek o.
36 Но с устата си Го ласкаеха, И с езика си Го лъжеха;
Toe pakha hoiah ni anih to pakoeh o, anih khaeah palai hoi amsawnlok to a thuih o.
37 Защото сърцето им не беше право пред Него, Нито бяха верни на завета Му.
Anih khaeah poek toenghaih tawn o ai, a sak o ih lokkamhaih nuiah doeh oephaih tawn o ai.
38 Но Той, като многомилостив, прощаваше беззаконието им и не ги погубваше; Да! много пъти въздържаше гнева Си, И не подигаше всичкото Си негодувание;
Toe anih loe tahmenhaih hoiah koi pongah, nihcae zaehaih to tahmen pae, nihcae to amrosak ai: ue, pop parai palungphuihaih to anih mah pauep, palung a phuihaih to amtuengsak ai.
39 И си спомняше, че бяха плът, Вятър, който прехожда и не се връща.
Sithaw mah nihcae loe taksa ah ni oh o, kalaem tangcae amlaem let thai ai takhi ah ni oh o, tiah panoek.
40 Колко пъти Го огорчаваха в пустинята И Го разгневяваха в безводната страна,
Anih to praezaek ah vai nazetto maw laisaep o thuih moe, taw ah nazetto maw palungset o sak?
41 Като изново изпитваха Бога, И предизвикваха Светия Израилев!
Ue, nihcae loe hnukbangah amlaem o moe, Sithaw to tanoek o, Israel Ciimcai Kami to palungphui o sak.
42 Не си спомнюваха силата на ръката Му В деня, когато ги избави от противника,
Anih thacakhaih to nihcae mah panoek o ai, anih mah misa ban thung hoi pahlonghaih to panoek o ai.
43 Как показа в Египет знаменията Си, И чудесата на полето Танис,
Izip prae ah sak ih angmathaih, Zoan ah sak ih dawnrai hmuennawk;
44 И превърна вадите им в кръв, И потоците им, та не можаха да пият;
nihcae mah tui naek o thaih han ai ah, vapuinawk hoi vacongnawk to athii ah angcoengsak.
45 Как прати върху тях рояци мухи, които ги изпоядоха, И жаби, които ги изпогубиха,
Nihcae kaek hanah taksaenawk to prawt pae moe, nihcae amrosak hanah ukongnawk to patoeh.
46 И предаде произведенията им на гъсеници, И трудовете им на скакалци
Nihcae ih thingthai qumponawk loe langkawk hanah paek moe, nihcae ih hmuennawk doeh pakhu hanah a paek.
47 Как порази с град лозята им, И със светкавици черниците им,
Nihcae ih misurkungnawk to qaetui hoiah dueksak moe, thaiduetkungnawk doeh dantui hoiah dueksak.
48 И предаде на град добитъка им, И стадата им на мълнии;
Sithaw mah nihcae ih maitawnawk to qaetui hanah paek moe, tuunawk doeh hmai hanah paek pae.
49 Как изля върху тях пламенния Си гняв, Негодувание, ярост и неволя, - Нашествие на ангелите на злощастието,
Anih palungphuihaih tha hoiah nihcae khaeah kasae vankaminawk to patoeh moe, palungbethaih, palung hmai amngaehhaih hoi raihaihnawk to ohsak.
50 Изравни пътя за гнева Си, Но пощади от смърт душата им, Но предаде на мор живота им;
Palungphuihaih loklam to a sak; nihcae ih pakhra paduek hanah paawt ai, nihcae hinghaih to nathaih kasae khaeah a paek.
51 Как порази всеки първороден заведе ги като стадо в Египет, Първака на силите им в шатрите на Хама,
Izip prae ah calunawk boih, Ham ih kahni imthung ah kaom thacak tangsuekhaih calu koek to paduek pae boih.
52 А людете Си изведе като овци и заведе ги като стадо в пустинята,
Toe angmah ih kaminawk loe tuu baktiah a huih moe, tuunawk baktiah praezaek ah a caeh haih.
53 И води ги безопасно, така щото не се бояха, А неприятелите им - морето ги покри;
Misa ban thung hoi loih hanah anih mah zaeh pongah, nihcae loe zii o ai; toe nihcae ih misanawk loe tuipui mah khuk khoep.
54 Как ги въведе в светия Си предел. В тая поляна, която десницата Му придоби,
Nihcae to kaciim ahmuen angzithaih ramri khoek to, a bantang ban hoiah lak ih mae karoek to a caeh haih.
55 И изгони пред тях народите, Та им ги раздели за наследство с въже, И в шатрите им настани Израилевите племена.
Nihcae hmaa ah Sithaw panoek ai kaminawk to a haek pae, qawk ah toep ih long to tah o moe, amzet o, Israel caanawk loe imsak o moe, to ah oh o.
56 Но въпреки това те изпитваха Всевишния Бог и се бунтуваха против Него, И не пазеха наредбите Му,
Toe nihcae mah Kasang koek Sithaw to tanoek o moe, laisaep o thuih, a thuih ih lok to tahngai o ai.
57 Но връщаха се назад, и обхождаха се неверно както бащите им; Измятаха се като неверен лък.
Nihcae loe ampanawk baktiah oep om o ai, hnukbangah angnawn o; oepthok ai palaa baktiah lam amkhraeng o.
58 Защото Го разгневиха с високите си места, И с ваяните си идоли Го подбуждаха към ревност.
Nihcae mah kasang ahmuennawk hoiah anih to palungphui o sak moe, sakcop ih krangnawk hoiah uthaih palung to tacawt o sak.
59 Чу Бог и възнегодува, И много се погнуси от Израиля,
Sithaw mah thaih naah, palungphui moe, Israel caanawk to paroeai panuet,
60 Тъй че напусна скинията в Сило, Шатъра, който бе поставил между човеците,
kaminawk salakah kaom, Shiloh ih kahni im doeh a caeh taak,
61 И предаде на пленение Силата Си, Славата Си в неприятелска ръка.
a thacakhaih to tamna ah caehsak moe, a lensawkhaih to misa banah a paek.
62 Тоже и людете Си предаде на меч, Като се разгневи на наследстовото Си.
Angmah ih kaminawk to sumsen hoi hum hanah a paek; a toep han ih qawk nuiah kating ai palungphui.
63 Огън пояде момците им, И девиците им не се възпяваха с венчални песни.
Nihcae ih thendoengnawk to hmai mah kangh pae; nihcae ih tanglanawk doeh sava sah o ai.
64 Свещениците им паднаха от нож; И вдовиците им не плакаха.
Angmacae ih qaimanawk doeh sumsen hoiah duek o; lamhmainawk doeh qah o ai boeh.
65 Тогава се събуди Господ като от сън, Като силен мъж, който ободрен от вино, вика;
To naah Angraeng loe iih kangthawk baktih, misurtui pongah kahang thacak kami baktiah angthawk.
66 И, като порази враговете Си, отблъсна ги назад, Та ги предаде на вечно посрамяване.
Angmah ih misanawk to a tuk moe, dungzan khoek to azatsak.
67 При това Той се отказа от Иосифовия шатър, И Ефремовото племе не избра;
Joseph ih kahni im to a maak pae, Ephraim acaeng doeh qoi ai,
68 Но избра Юдовото племе, Хълма Сион, който възлюби.
toe Judah acaeng, angmah palung ih, Zion mae to anih mah qoih.
69 Съгради светилището Си като небесните възвишения, Като земята, която е утвърдил за винаги.
Angmah ih hmuenciim to hmuen sang baktiah a sak moe, dungzan khoek to caksak ih long baktih a ohsak.
70 Избра и слугата Си Давида, И го взе от кошарите на овците;
A tamna David to qoih, tuu imthung hoiah anih to a lak;
71 Отподир дойните овци го доведе За да пасе людете Му Якова и наследството Му Израиля.
angmah ih kami Jakob acaeng hoi angmah ih qawk ah kaom Israel acaeng to khetzawn hanah, caa kaom tuu amnonawk toephaih thung hoiah ni anih to qoih.
72 Така той ги пасеше според незлобието на сърцето си, И ги водеше с изкуството на ръцете си.
To pongah toenghaih palungthin hoiah nihcae to a khetzawn moe, palunghahaih ban hoiah nihcae to a hoih.
