Псалми 78
1 Асафово поучение. Слушайте, люде мои, поучението ми: Приклонете ушите си към думите на устата ми.
Na fi dunu! Nabima! Sia: na olelebe amo noga: le nabalu, noga: le nabima!
2 Ще отворя устата си в притча, Ще произнеса гатанки от древността.
Na da bagade dawa: su malasu sia: amo da musa: muguniai dialu, amo dilima olelemu.
3 Това, което чухме и научихме, И нашите бащи ни разказаха,
Amo liligi ninia nabi amola dawa: digi, amola liligi amo da ninia aowalalia ninima adole i, amo dilima olelemu.
4 Няма да го скрием от чадата им в идното поколение, Но ще повествуваме хвалите на Господа, Неговата сила и чудесните дала, които извърши,
Ninia da ninia mano amo ilia mae nabima: ne ilima hame wamolegei dialumu. Ninia da fa: no fifi mabe ilima Hina Gode Ea gasa bagade hou, amola liligi noga: idafa ninima hamoi amo olelemu.
5 Защото Той постави свидетелство в Якова, И положи закон в Израиля, За които заповяда в Израиля, За които заповяда на бащите ни Да ги възвестяват чадата си,
E da Isala: ili dunu fima sema iasi, amola hamoma: ne sia: i amo Ya: igobe egaga fifi manebe ilima iasi. E da ninia aowalali amo ilima, Ea malasu amo ilia mano ilima olelema: ne olelelesi.
6 За да ги знае идното поколение, Децата, които щяха да се родят, - Които да настанат и да ги разказват на своите чада.
Amalalu, eno fa: no fifi manebe ilia da amo dawa: ma: ne amola ilia da bu alofele ili baligia fifi manebe mano ilia dawa: ma: ne lelema: ne sia: i.
7 За да възложат надеждата си на Бога, И да не забравят делата на Бога, Но да пазят Неговите заповеди,
Agoane hamobeba: le, ilia da Godema bu bagadewane dawa: mu amola Ea hahamoi hou amo hamedafa gogolemu, be eso huluane Ea hamoma: ne sia: i amo fa: no bobogelalumu.
8 И да не станат като бащите си, Упорито и непокорно поколение, Поколение, което не утвърди сърцето си. И чийто дух не биде непоколебим за Бога.
Ilia da ilia aowalali amo ili agoai hame ba: mu. Ilia da lelesu amola hame nabasu hou hamosu dunu galu. Ilia da Godema mae yolele, dafawaneyale dawa: su hou da gasa hame galu.
9 Ефремците, макар въоръжени и запъващи лъкове, Върнаха се назад в деня на боя.
Ifala: ime dunu da dadi amola oulali gaguiwane asili, be gegesu eso da doaga: beba: le ilia da hobeale afia: i.
10 Не опазиха завета на Бога, И в закона Му не склониха да ходят,
Ilia da Godema Gousa: su sema hamoi, amo hame dawa: i dialu. Ilia da Ea hamoma: ne sia: i amoma fa: no bobogemu higa: i galu.
11 А забравиха Неговите деяния И чудесните дела, които им показа.
Ilia da Ea hahamoi liligi amo gogolei amola musa: hame ba: su hou ilima hamosu ilia ba: su, amo gogolesu.
12 Пред бащите им извърши чудеса В Египетската земя, в полето Танис
Ilia aowalali da sosodolaloba, Gode da musa: hame ba: su hou amo Soua: ne, umi soge amo da Idibidi soge ganodini dialu, amogai hamoi.
13 Раздвои морето и ги преведе, И направи водите да стоят като грамада.
E da hano wayabo amo dogoa damunisili, ili amodili oule asi. E da hano amo dobea fei agoane dialowane hamoi.
14 Води ги денем с облак, И цялата нощ с огнена виделина.
Esomogoa, E da mumobi amoga ili oule ahoasu. Amola gasia E da lalu amoga ili oule ahoasu.
15 Разцепи канари в пустинята, И ги напои изобилно като от бездни.
E da hafoga: i soge ganodini igi goudagala: le amoga hano sa: i amola amoga ilia moma: ne hano i.
16 И изведе потоци из канарата, И направи да потекат води като реки.
E da si hano magufu damanadi misa: ne hamobeba: le, hano da bagade sa: ili, hano bagade hamoi.
17 Но те продължиха да Му съгрешават още И да огорчават Всевишния в безводната страна.
Be ilia da mae yolele Gode Ea ba: ma: ne wadela: i hou gebewane hamonanu, amola hafoga: i soge ganodini ilia da Gode Baligili Bagadedafa Ema lelesu hou hamosu.
18 Със сърцето си изпитаха Бога, Като искаха ястия за лакомството си,
Ilia da Godema adoba: musa: , ha: i manu ilia hanaidafa amo ilima ima: ne gebewane adole boba: su.
19 И говориха против Бога, казвайки: Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?
Ilia da Godema gadele amola agoane sia: i. “Gode da hafoga: i soge ganodini ha: i manu ninima sagoma: bela: ?
20 Ето, Той удари канарата, та потекоха води и потоци преляха; А може ли и хляб да даде, или да достави месо за людете Си?
Amo da dafawane, E da igi damana fabeba: le hano da musa: le sa: i. Be E da ninima agi ima: bela: ? Amola Ea fi dunuma hu moma: ne ima: bela: ?”
21 Затова Господ чу и се разгневи, И огън пламна против Якова, А още и гняв обсипа Израиля;
Amaiba: le, Gode da ilia amane sia: dabe amo nababeba: le, E da ougi galu. E da Ea fi dunu ilima lalu amoga doagala: i, amola Gode Ea ilima ougi hou bagadewane heda: lalu.
22 Защото не повярваха в Бога, Нито Му уповаваха, че ще ги избави.
Bai ili da Ema dafawaneyale hame dawa: i, amola E da ili gaga: mu amo ili dafawaneyale hame dawa: i.
23 При все това Той заповяда на облаците горе, И отвори небесните врати,
Be E muagado ea logo ga: su doasisima: ne sia: i.
24 Та им наваля манна да ядат И даде им небесно жито.
E da ilia moma: ne, ‘ma: na’ amo Hebenega gadonini salisisi.
25 Всеки ядеше ангелски хляб; Прати им храна до насита.
Amaiba: le, ilia da a: igele dunu ilia ha: i manu amo mai dagoi, amola Gode da ilia hanai amo defele i.
26 Подигна източен вятър на небето, И със силата Си докара южния вятър.
E da gusudili mabe fo amo misa: ne hamosu, amola Ea gasa amoga ga (south) amodili mabe fo amoma fane susugai.
27 Наваля върху тях и месо изобилно като прах, И птици крилати много като морския пясък;
Amola E da Ea fi dunu ilima sio osea: idafa amo da hano bega: sa: i boso su amo idi defele ilima iasi.
28 И направи ги да падат всред стана им, Около жилищата им.
Amo sio da ilia logoa helefisu diasu gaguli gagai, amo dogoa amogai amola abula diasu gaguli gagai amo beba: le huluane dafia: i.
29 И тъй, ядоха и се преситиха, Като им даде това, което желаеха.
Amalalu, dunu huluane ilia da amo maiba: le bagade sadigia: i ba: i. Gode da ilia hanai amo defele ilima i.
30 А докато още не бяха се отказали от лакомството си, И ястието им бе в устата им,
Be ilia edegenanusu da hamedafa yolei, amola ilia da mae yolele gebewane nana ahoana,
31 Гневът Божий ги обсипа та изби по-тлъстите от тях, И повали отборните на Израиля.
Gode da ilima ougiba: le, E da ilia gasa bagade dunu amola Isala: ili ganodini ayeligi dunu noga: idafa, amo fane lelegei.
32 При всичко това те следваха да съгрешават, И не вярваха поради чудесните Му дела.
Gode da ilima gasa bagade hame ba: su hou hamosu, be ilia da amo mae dawa: le, gebewane wadela: i hou hamonanusu amola ilia da Ema dafawaneyale hame dawa: su.
33 Затова Той изнуряваше дните им със суета, И годините им с ужас.
Amaiba: le, E da ilia esalusu eso amo mifo heda: be defele hedolowane dagolesi, amola ilia esalusu da hedolodafa gugunufinisi ba: i.
34 Когато ги умъртвяваше, тогава питаха за Него, Та изново търсеха Бога ревностно;
E da dunu oda fane lelegeloba, dunu mogili hame bogogia: i esalebe ilia da Ema sinidigisu. Ilia da ilia wadela: i hou hamoi huluane sisane, dafawane Ema fofada: ne iasu.
35 И спомниха, че Бог им беше канара, И всевишният Бог техен изкупител.
Ilia da dawa: loba, Gode da ili gaga: sudafa esala, amola Hina Bagadedafa da hidadea ili fidila misi.
36 Но с устата си Го ласкаеха, И с езика си Го лъжеха;
Be ilia sia: huluane da ogogosu sia: fawane sia: su. Ilia sia: da udigili sia: fawane sia: su.
37 Защото сърцето им не беше право пред Него, Нито бяха верни на завета Му.
Ilia da Ema hame fuligala: su. Ilia da Gode Ea Gousa: su ilima hamoi amoma mae fa: no bobogele, yolesi dagoi.
38 Но Той, като многомилостив, прощаваше беззаконието им и не ги погубваше; Да! много пъти въздържаше гнева Си, И не подигаше всичкото Си негодувание;
Be Gode da Ea fi dunuma asigi galu. E da ilia wadela: i hou hamoi gogolema: ne olofosu, amola ili wadela: le hamoiba: le hame gugunufinisisu. Eso bagohame, E da Ea ougi hou amo Hi gagulaligisu amola Ea ougi hou bagade amo Hi guminisisu.
39 И си спомняше, че бяха плът, Вятър, който прехожда и не се връща.
E da dawa: loba, ilia da osobo bagade dunu fawane. Ilia da fo agoane misini bu asi hame ba: sa, amo agoai defele ba: su.
40 Колко пъти Го огорчаваха в пустинята И Го разгневяваха в безводната страна,
Ilia eso bagohamedafa, hafoga: i soge ganodini Ema lelesu hou hamosu. Amola eso bagohamedafa ilia da Ema da: i diosu ianusu.
41 Като изново изпитваха Бога, И предизвикваха Светия Израилев!
Ilia da enoenoia Godema adoba: su hou hamonanu, amola Isala: ili fi dunu ilia Hadigi Gode Ema se nabasu iasu.
42 Не си спомнюваха силата на ръката Му В деня, когато ги избави от противника,
Ilia da Ea gasa bagade hou amo gogolei, amola ilima ha lai dunu ilia, ili wadela: lesisa: besa: le Ea gaga: i hou amo gogolei.
43 Как показа в Египет знаменията Си, И чудесата на полето Танис,
Amola Ea gasa bagade hou hamosu amola musa: hame ba: su hou amo da Soua: ne umi soge amo da Idibidi soge ganodini, hahamoi, amo gogolei.
44 И превърна вадите им в кръв, И потоците им, та не можаха да пият;
E da hano huluane afadenene maga: me agoane hamoiba: le, Idibidi dunu ilia da hano manu hamedei ba: i.
45 Как прати върху тях рояци мухи, които ги изпоядоха, И жаби, които ги изпогубиха,
Gode da Idibidi dunuma se nabasu ba: ma: ne, amola ilia soge wadela: lesima: ne, gagoba: amola guama iasi.
46 И предаде произведенията им на гъсеници, И трудовете им на скакалци
Gode da ilia ha: i manu bugi wadela: lesima: ne, danuba: iasi.
47 Как порази с град лозята им, И със светкавици черниците им,
Gode da ilia waini bugi amo fane salima: ne, mu gene iasi. Amola ilia figi ifa bugi amo anegagi ofo amoga dubu fili wadela: gia: ma: ne hamoi.
48 И предаде на град добитъка им, И стадата им на мълнии;
Gode da ilia bulamagau fofoi amo mu gene sa: ili fane bogogia: ma: ne, mu gene iasi amola ilia ohe fofoi amo ha: ha: naga fane lelegema: ne hamoi.
49 Как изля върху тях пламенния Си гняв, Негодувание, ярост и неволя, - Нашествие на ангелите на злощастието,
Gode da Ea gasa bagade hou amo Isala: ili dunu ilia noga: le dawa: digima: ne, ilima, Ea ougi hou amo iasi. Amo da sia: adola ahoasu dunu agoane bogosu ilima oule misi.
50 Изравни пътя за гнева Си, Но пощади от смърт душата им, Но предаде на мор живота им;
E da Ea ougi hou amo hame gumi, amola ilia esalusu amo hame gaga: i. Be E da ili medole legemusa: , olo bagade ilima iasi.
51 Как порази всеки първороден заведе ги като стадо в Египет, Първака на силите им в шатрите на Хама,
E da Idibidi dunu ilia sosogo fi amoga magobo dunu mano huluane fane lelegei.
52 А людете Си изведе като овци и заведе ги като стадо в пустинята,
Amalu Gode da Ea fi dunu amo sibi ouligisu dunu ilia sibi ouligibi defele Isala: ili dunu amo gadili oule asili, hafoga: i soge ganodini ili noga: le fidisu.
53 И води ги безопасно, така щото не се бояха, А неприятелите им - морето ги покри;
Gode da ili noga: le oule asi amola ilia da hame beda: gia: i. Be hano wayabo da ilima ha lai dunu amo gadulisiba: le, ilia da bogogia: i.
54 Как ги въведе в светия Си предел. В тая поляна, която десницата Му придоби,
Gode da Isala: ili dunu amo Ea hadigi soge amoga oule misi. Amo goumia fi dunu Gode Hi Hisu hasalasilalu samogene lai, amo goumiga oule misi.
55 И изгони пред тях народите, Та им ги раздели за наследство с въже, И в шатрите им настани Израилевите племена.
Isala: ili dunu da gusuba: i mogodigili ahoanoba, Gode da ilia ha lai dunu gadili sefasilalu. E da soge amo momogili, ilima sagolesi. Amola ilia ha lai dunu ilia diasu amo lale, Ea fi dunu ilima sagolesi.
56 Но въпреки това те изпитваха Всевишния Бог и се бунтуваха против Него, И не пазеха наредбите Му,
Be Ea fi dunu da Gode Bagadedafa amoma odoga: i. Amola Ema adoba: su hou hamoi. Ilia da Ea hamoma: ne sia: i, amo hame nabasu.
57 Но връщаха се назад, и обхождаха се неверно както бащите им; Измятаха се като неверен лък.
Ilia da ilia aowalalia hou defele, lelesu bagade hamoi amola Godemagale hame fuligala: i. Ilia da gugaloi dadi defele, moloi hame ba: i.
58 Защото Го разгневиха с високите си места, И с ваяните си идоли Го подбуждаха към ревност.
Ilia da E ougima: ne, ogogosu loboga hamoi ‘gode’ ilima nodone sia: ne gadosu, amola ogogole sia: ne gadosu sogebi hamoi.
59 Чу Бог и възнегодува, И много се погнуси от Израиля,
Amo hou ba: beba: le, Gode da ougi bagade ba: i. Amaiba: le, E da dafawanedafa Ea fima higale, ili fisiagai.
60 Тъй че напусна скинията в Сило, Шатъра, който бе поставил между човеците,
E da musa: Siailou moilai abula diasu ganodini nini esalu. Be E da amo gahegi dagoi.
61 И предаде на пленение Силата Си, Славата Си в неприятелска ръка.
Gode Ea Gousa: su sema Gagili da ninima Ea gasa amola hadigi hou dawa: digima: ne olelesu galu. Be Gode da amo nini ha lai dunu amo samogema: ne, logo doasi dagoi.
62 Тоже и людете Си предаде на меч, Като се разгневи на наследстовото Си.
E da Ea fidafa dunuma ougiba: le, E da ilia ha lai dunu amo ili fane legema: ne yolesi.
63 Огън пояде момците им, И девиците им не се възпяваха с венчални песни.
Ayeligi dunu huluane da gegesu ganodini fane legei dagoiba: le, uda a: fini ili lamu dunu da hame ba: i.
64 Свещениците им паднаха от нож; И вдовиците им не плакаха.
Gobele salasu dunu da nimi sa: li gegesu amoga bogogia: iba: le, ilia uda didalo ili da mae didigia: ma: ne ilegei.
65 Тогава се събуди Господ като от сън, Като силен мъж, който ободрен от вино, вика;
Fa: nodafa, Hina Gode da golai dialu wa: legadobe agoane wa: legadoi. E da gasa bagade dunu, amo da waini hano maiba: le, fofogadigili amola gasa bagade hamosa, amo defele ba: i.
66 И, като порази враговете Си, отблъсна ги назад, Та ги предаде на вечно посрамяване.
Gode da Ea ha lai dunu ili mae fisili gogosia: i dialoma: ne, ili se bobogele hasalasi.
67 При това Той се отказа от Иосифовия шатър, И Ефремовото племе не избра;
Be E da Yousefe egaga fifi mabe ili higa: i. Amola E da Ifala: ime fi amo hame ilegele lai.
68 Но избра Юдовото племе, Хълма Сион, който възлюби.
Be amomane E da Yuda sosogo fi dunu amo ilegele lai, amola Saione Goumia fi dunu ilima Hi da baligili asigi galu, amo E da lai.
69 Съгради светилището Си като небесните възвишения, Като земята, която е утвърдил за винаги.
Amogai E da Ea Debolo diasu (amo da Hebene ganodini dialebe, amo agoai) gagui. E da amo Debolo Diasu ga: nasidafa osobo bagade agoai, eso huluane dialoma: ne, gagui dagoi.
70 Избра и слугата Си Давида, И го взе от кошарите на овците;
Gode Ea hawa: hamosu Da: ibidi da ea ohe fofoi ilia moma: ne gisi bugi, amo ganodini esaloba, Gode da e ilegei.
71 Отподир дойните овци го доведе За да пасе людете Му Якова и наследството Му Израиля.
Amogai e da ea sibi ouligilaloba, Gode da e Isala: ili ilia hina bagade hamoma: ne ilegei. Amalu e da Gode Ea fi dunuma sibi ouligisu defele ouligilaloma: ne, ema ilegei.
72 Така той ги пасеше според незлобието на сърцето си, И ги водеше с изкуството на ръцете си.
Da: ibidi da Isala: ili fi ouligisia, e da ilia gilisisu amo ganodini, e da ilima uasu hou hame hamosu amola hina fidimu mae dawa: le, ili noga: le ouligi.
